№ 472
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20232100100911 по описа за 2023 година
Ищецът “Спедия“ ЕООД,ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Деяна
Тодорова с адрес на адвокатската кантора гр.Варна ,ул.“Иван Страцимир“ №
2 е предявил иск против „Аква Системс“ ЕАД,ЕИК ********* за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 50400 лв.,представляваща остатъка от
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди с общ размер от
57600 лв. вследствие на противоправно поведение на ответното
дружество,изразяващо се в бездействие-непремахване на струпани около
сграда с идентификатор № 07079.605.279.4 строителни отпадъци и насипан
пясък и действия на недопускане до собствения на ищеца имот,което
бездействие продължава въпреки влязло в законна сила решение № 260921
от 21.12.2020 год.,постановено по гр.д.№ 7928 от 2019 год. по описа на
Районен съд Бургас,поради потвърждаването му с решение № 38 от
18.06.2021 год. постановено по гр.д.№ 346 по описа за 2021 год. на Окръжен
съд Бургас , последното недопуснато до касационно обжалване съгласно
определение № 336 от 14.07.2022 год. по гр.д.№ 91 по описа за 2022 год. на
Второ г.о. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата,считано от
17.05.2023 год. - датата на подаване на исковата молба в съда чрез куриер, до
окончателното изплащане.Твърди,че с влязло в сила на 26.01.2018 год.
постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело е
1
придобил собствеността върху сграда с идентификатор № 07079.605.279.4 с
предназначение:административна,делова сграда.Сочи,че сградата се намира в
поземлен имот собствен на ответното дружество,като поземления имот е
ограден с плътна ограда , достъпа до сградите се осъществява през входен
портал с бариера,има и пазачи.Твърди,че служителите на ответника не
допускат който и да е представител на ищцовото дружество да премине през
портала и бариерата и да стигне до сградата.Заявява,че е отправил нотариална
покана през 2018 год. доброволно да бъде осигурен регулярен достъп през
портала и бариерата ,за да може ищецът да реализира правото си на
собственост и ползване на сградата по предназначение.Посочва,че в отговор
на поканата,ответникът не само не е осигурил искания достъп,но е започнал
умишлено да засипва около сградата строителни отпадъци и пясък по
начин,по който около цялата сграда са изсипани тонове пясък и строителни
отпадъци ,така че размерите им на височина надхвърлят първия етаж на
сградата.Заявява,че горните действия са го принудили да отправи втора
нотариална покана през 2019 год. за преустановяване на всякакви преки и
конклудентни действия,с които умишлено се препятства достъпа на
дружеството до придобития имот ,както и да отстранят всички струпани
оково сградата строителни отпадъци и пясък със съответно даден
срок.Твърди,че и тази покана не е дала резултат,но след нея е предявил
искове за защита на правата си,като с влязло в законна сила решение №
260921 от 21.12.2020 год.,постановено по гр.д.№ 7928 от 2019 год. по описа
на Районен съд Бургас ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
7200 лв.,представляваща частичен иск от общо 57600 лв.-вреди,претърпени
от дружеството вследствие на противоправното поведение на ответника,
изразяващо се в непремахване на струпаните около сградата строителни
отпадъци и насипан пясък и по този начин огрансичаване на достъпа до
собствения на ищеца имот,от което дружеството е пропуснало да реализира
печалба по договор за наем от 01.03.2018 год.,като ответникът е осъден да
премахне струпаните строителни материали и пясък.Посочва,че сумата от
57600 лв. представлява неполучена наемна цена за периода от 01.05.2018 год.
до 30.09.2019 год. по сключен от ищеца с трето лице договор от дата
01.03.2018 год. за наем на сградата,който е бил развален от наемателя,поради
невъзможност ищцовото дружество като наемодател да предаде обекта за
ползване,като от тази сума с решението на Районен съд Бургас по частичния
2
му иск му е присъдена сумата от 7200 лв.,а в производството оп настоящото
дело дири остатъка от 50400 лв. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Представя доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл. 49 от ЗЗД от ЗЗД.
Ответникът „Аква Системс“ ЕАД,ЕИК ********* чрез пълномощниците
адв. Ана Панайотова и адв. Красимир Русев и двамата с адрес на адвокатската
кантора гр.Бургас,ул.“Васил Априлов“ № 16,ет.3,офис1 оспорва
основателността на предявения иск като заявява възражение за погасяване на
претенцията по давност.Счита,че с предявяване на частичен иск се прекъсва
давността само за предявената част,а за остатъка продължава да
тече.Твърди,че исковата молба по делото е заведена на 18.06.2023 год.,като
посочва три дати към които намира,че петгодишната давност е
изтекла.Първата посочена дата е 26.01.2023 год.,като въпреки,че изрично не е
посочено ,следва да се приеме,че началния момент на давностния срок при
нея ответникът обвързва с датата на влизане в сила на постановлението за
възлагане на ищеца на недвижимия имот-сграда,която е 26.01.2018 год.,както
е посочено в края на постановлението.Втората посочена дата ,от когато е
започнала да тече петгодишната давност е 30.03.2018 год. и това е датата,на
която срещу разписка счетоводителя на ответното дружество е получил
първата нотариална покана от ищцовото дружество.Третата посочена дата,от
която е започнала да тече петгодишната давност е 02.04.18 год. –датата на
която нотариусът е удостоверил връчването на първата покана на
счетоводителя на ответното дружество.Счита,освен това,че на доказване
подлежат струпването на луга и създаването на пречки при ползване на
обекта за периода след 20.06.2018 год.,тъй като силата на пресъдено нещо
по частичния иск обхваща период само от два месеца от 20.04.2018 год.
Ангажира доказателства.
Окръжен съд Бургас,като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните по делото,а това е видно и от представеното
влязло в сила на 26.01.2018 год. и вписано в Служба по вписванията Бургас
постановление за възлагане на недвижим имот от 15.12.2017 год.,изготвено
по изп. дело 412 по описа за 2014 год. на ЧСИ Ивелина Божилова,че ищецът е
3
собственик на сграда с идентификатор № 07079.605.279.4.Сградата,видно от
посочения по-горе титул за собственост ,е придобил на основание успешно
проведена в иднивидуално принудително изпълнение публична
продан.Безспорно е също така,че ответникът е собственик на поземления
имот с идентификатор № 07079.605.279,в който сградата е била изградена и
е съществувала към момента на закупуването й от ищеца на проведената
публична продан.Със сила на пресъдено нещо по уважен частичен иск,за
разглеждане на който е било образувано гр.д.№ 7928 по описа за 2019 год. на
Районен съд Бургас ,приключило с влязло в сила на 14.07.2022 год. решение
№ 260921 от 21.12.2020 год. са установени следните обстоятелства:
ответникът е бил собственик на поземлен имот с идентификатор №
07079.605.279 и към март-май 2018 год. , когато от негови служители са
били насипани диги от пясък около сградата с идентификатор №
07079.605.279.4 ,закупена от ищеца.;редът за достъп в имота и за
разтоварване,складиране и товарене на пясъка е бил възложен на служители
на ответното дружество;ответникът е възложител на работата на тези,които
осигуряват пропусквателен режим в имота и се разпореждат къде да бъде
складиран пясъка;дигите пречат на достъпа до сградата;ищецът е пропуснал
ползи от неполучени доходи от наем от сградата,поради разваляне на
сключен от него със „Спектър 25“ ООД договор за наем от ата 01.03.2018
год. ;договорът за наем е бил развален от страна на наемателя,тъй като
ищецът като наемодател не е могъл да предаде за ползване на наемателя
сградата в уговорения в договора срок-до 20.04.2018 год.; с влязло в сила на
14.07.2022 год. решение № 260921 от 21.12.2020 год. ,постановено по гр.д.№
7928 от 2019 год. по описа на Районен съд Бургас ответникът е бил осъден да
премахне натрупаните отпадъци и луга/пясък и сол/,които създават пречки за
ползването на имота на ищеца,а именно да отстрани образуваните „диги“
пред и около имот с идентификатор № 07079.605.279.4,както и да заплати на
ищеца сумата от 7200 лв.,представляваща част от дължимо обезщетение за
имуществени вреди ,претърпени от ищеца вследствие на противоправното
поведение на ответника,изразяващо се в непремахване на струпаните около
сградата строителни отпадъци и насипан пясък и по този начин
ограничаване на достъпа до собствения на ищеца имот,от което ищцовото
дружество е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от
01.03.2018 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата
4
на предявяване на исковата молба -25.09.2019 год. до окончателното й
изплащане;исковата молба , по повод на която е било образувано гр.д.№ 7928
от 2019 год. е била подадена в Районен съд Бургас на 25.09.2019 год.,видно от
края на втория осъдителен диспозитив на съдебното решение по частичния
иск,сумата от 7200 лв. ,за която е уважен частичния иск ,представлява сбор от
два месечни наема от по 3600 лв. на месец,които ищецът би получил по
договора за наем,ако той не бе развален от наемателя;през м. март 2019 год.
ответникът е апортирал поземления имот в „Аква рент“ ЕООД.
Исковата молба ,по повод на която е било образувано производството по
настоящото дело е подадена чрез пощенски оператор на 17.05.2023 год. ,а е
регистрирана в съда на 18.05.2024 год.
От клаузата на чл.3.1 на представения по делото в заверено копие договор
за наем е видно,че срокът му на действие е бил 5 години,като в чл.3.2
страните са се договорили той да влезе в сила и да произведе незабавно
действие от датата на неговото подписване на 01.03.2018 год. ,а наемният
срок и задължението за заплащане на наемната цена да започнат да
текат,считано от 01.05.2018 год.
От събраните и неоспорени от ответната страна писмени доказателства е
видно,че с покана за доброволно изпълнение, изготвена на 27.04.2018 год. от
наемателя по договора за наем от 01.03.2018 год. и получена от ищеца по
настоящото дело на 30.04.2018 год., „Спектър 25“ ЕООД е уведомил
наемодателя си за задължението му по чл.1.5 да му предаде владението
върху обекта- административна,делова сграда , до 20.04.2018 год.,както и за
неуспешния опит на тази дата представители на наемателя и наемодателя да
реализират достъп до сградата.Отправено е искане до „Спедия“ ЕООД в
срок до 10 дни от получаване на поканата да предаде държането върху
наемния обект,за да започне наемателят реализация на дейността си
съобразно предмета на дейност на договора за наем.Отправено е и
предупреждение до ищеца,че ако в посочения десетдневен срок не предаде
обекта за ползване,наемателят ще счита,че договорът за наем е развален по
вина на „Спедия“ ЕООД .На 21.05.2018 год. „Спедия“ ЕООД е получил и
уведомително писмо от наемателя „Спектър 25“ ЕООД ,в което последният
,като се е позовал на неизпълненото задължение по т.1.5 от договора както в
уговорения срок –до 20.04.2018 год.,така и в дадения допълнителен срок с
5
покана за доброволно изпълнение ,е направил изявление за разваляне на
сключения между страните договор за наем по вина на ищеца.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
В чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД е уредена
обективната,безвиновна,гаранционно-обезпечителна отговорност на
възложителя за виновно противоправно поведение-действия или
бездействия,на лица, които с договор/трудов или друг вид / е натоварил с
изпълнение на определени задължения и при осъществяване на възложението
те са причинили вреди на трети лица.
В настоящия случай в производството по гр.д.№ 7928 по описа за 2019
год. Районен съд Бургас се е произнесъл по основателността на два иска-иск
с правно основание в чл.109 от ЗС и иск с правно основание в чл.49 от ЗЗД-
частичен.Предмет на делото по уважения негаторен иск по чл.109 от ЗС е
била неправомерността на накърнение на правото на собственост на
ищеца,както и преустановяването на неправомерното въздействие и
възстановяване в положението отпреди нарушението.Следователно ,със сила
на пресъдено нещо е установено противоправно поведение на служители на
ответното дружество при изпълнение на възложена им работа от ответника
,изразяващо се в бездействие-непремахване на натрупани отпадъци и
луга/пясък и сол/,,респ. неотстраняване на образувани „диги“ пред и около
сградата,собственост на ищеца и ответникът е осъден да възстанови
положението отпреди нарушението.Касае се за противоправно бездействие,с
което се накърнява упражняването на правото на собственост на ищеца.То е
основание както за защита по чл.109 от ЗЗД,така и за защита по чл.49 вр. с
чл.45 от ЗЗД,ако са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане.С оглед действието във времето на силата на
пресъдено нещо ,следва да се приеме,че противоправното бездействие е било
налице и към 10.05.2021 год. , когато са приключили устните състезания във
въззивната инстанция,след които решението е влязло в сила.На 10.05.2021
год. е проведено открито съдебно заседание по въззивно гр.д.№ 346 по описа
за 2021 год. на Окръжен съд Бургас,след което е постановено решение № IV-
38 от 18.06.2021 год. ,с което е било потвърдено решение № 260921 от
21.12.2020 год. по гр.д.№ 7928 по описа за 2019 год. на Районен съд Бургас,а
6
последното е влязло в сила на 14.07.2022 год.,когато с определение № 336 от
същата дата по гр.д.№ 91 по описа за 2022 год. на Второ г.о. на ВКС
решението на Окръжен съд Бургас не е допуснато до касационно
обжалване.Този момент следва от чл.235,ал.3 от ГПК-съдът трябва да
фиксира и отрази със сила на пресъдено нещо това правно положение,което
съществува между страните и след предявяване на иска до деня на
приключване на устните състезания,след които решението влиза в сила.След
като към този момент е установено,че противоправното бездействие е било
налице и ищецът е имал право да иска преустановяване на накърнението на
правото му на собственост,то това право не може да се оспорва въз основа на
факти,възникнали преди този момент.Това би означавало спорът да се
пререши.В преустановяване на възможността за оспорване се състои
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.Преклудира се всеки
факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение
срещу иска,независимо дали този факт действа по право или е източник на
потестативно правомощие,което ответникът трябва да предяви.
В настоящия случай исковата претенция обхваща периода от 01.07.2018 год.
до 30.09.2019 год.,като част от периода от 01.05.2018 год. до 30.09.2019
год.Времето от 01.05.2018 год. до 30.09.2019 год. се обхваща от времевите
предели на силатата на пресъдено нещо на решението на Районен съд Бургас
и от преклудиращото й действие,чийто краен момент ,както бе посочено и
по-горе е 10.05.2021 год. По тази причина съдът няма да обсъжда
твърденията в писмения отговор ,че за периода два месеца след изтичането на
20.04.2018 год. ,т.е. от трети месец до шестнадесети месец , ищецът не е бил
поставен в невъзможност да ползва недвижимия си имот и е необходимо да
докаже на основание чл.154 от ГПК своето твърдение –относно струпване на
луга и създаване на пречки при ползването на обекта,респ. премахването й от
ответника.По горната причина съдът е и отхвърлил с определение № 885 от
29.03.2024 год. искането на ответника за събиране на гласни доказателства
във връзка с горните твърдения.
При това положение за процесния период от 01.07.2018 год. до 30.09.2019
год. е установено със сила на пресъдено нещо противоправното накърняване
на правото на собственост на ищеца по посочения в решението на Районен
съд Бургас начин. Установени са и със сила на пресъдено нещо елементите от
фактическия състав на обезщетението по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД,като такова
7
е присъдено за част от периода-2 месеца.Фактическият състав в конкретния
случай включва противоправно поведение,изразяващо се в непремахване на
натрупани отпадъци пред и около имота на ищеца,вреди,изразяващи се в
невъзможност да се получат доходи от сключен действителен договор за
наем,поради развалянето му от наемателя и причинна връзка между
неправомерното поведение и вредите-договорът за наем е развален в
резултат на неизпълнено задължение на ищеца като наемодател да предаде за
ползване наетия имот,тъй като описаното по-горе противоправно поведение
на ответника е осуетило достъпа до сградата и възможността тя да бъде
предадена за ползване.
Договорът за наем е бил сключен за период от пет години.Ищецът
претендира обезщетение под формата на пропуснат доход от наем за периода
от 01.05.2018 год. до 30.09.2018 год.С решението по гр.д.№ 7928 от 2019 год.
Районен съд Бургас е присъдил обезщетение за част от горния период-2
месеца,начиная от 01.05.2018 год. до 01.07.2018 год. по предявения частичен
иск. Производството по настоящото дело е за остатъка от периода от
01.07.2018 год. до 30.09.2019 год.За този период-14 месеца по 3600 лв. наем
на месец ищецът би получил 50400 лв. В този размер е претърпяната от него
вреда,която подлежи на обезщетяване в производството по настоящото дело.
Неоснователно е възражението за погасяване на правото на обезщетение на
ищеца по давност.Елементи от фактическия състав на отговорността по чл.49
от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД са вредата и причинната й връзка с
противоправното поведение на лицата,за които възложителят
отговаря.Следователно ,ако не е настъпила вреда или няма причинна връзка
между вредата и противоправното поведение,не е налице отговорност по
чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД погасителната давност за вземания от
непозволено увреждане започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Следователно законодателят свързва настъпването на
изискуемостта на тези вземания с осъществяване на фактическия състав на
непозволеното увреждане, елемент от който са и вредите. Ако деецът е
неизвестен, началният момент на погасителната давност за вземания от
непозволено увреждане съвпада с откриването на дееца-чл.114, ал.3, ЗЗД.
Откриването на дееца винаги следва настъпването на вредите, което означава,
8
че в този случай законодателят свързва изискуемостта на вземането както с
откриването на дееца, така и с констатиране на причинените от него вреди. В
чл.45 ЗЗД е предвидена имуществена отговорност за виновното
противоправно поведение, което причинява вреди другиму. Ако липсва вреда,
то няма да има непозволено увреждане, т.е ще липсва основание за деликтна
отговорност. В мотивите по т.1 на Постановление № 2 от 1981 г. на Пленума
на ВС е прието, че вземането за непозволено увреждане не би могло да се
счете за изискуемо, за да почне да тече давностният срок по чл.114, ал.3 ЗЗД,
без да е напълно осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане. Следователно,погасителната давност за вземания, произтичащи от
непозволено увреждане, започва да тече от възникване на вредите./ в този
смисъл е и Решение № 51 от 19.04.2013 год. по т.д. № 1110 по описа за 2010
год. на Първо т.о. на ВКС/.
Вземанията от непозволено увреждане се погасяват с общата петгодишна
давност.Законът не разграничава изискуемостта на вземанията за
неимуществени вреди от тези за имуществени вреди и не определя различни
начални моменти за давностните срокове според характера на вредите-
периодични или еднократни.Освен това със самото действие или бездействие
,с което е причинено увреждането,то е вече налице и бъдещите вреди са вече
известни./Така мотивите по т.2 на Постановление № 2 от 1981 г. на Пленума
на ВС/.
В настоящия случай вредите са настъпили в момента ,в който е произвело
правното си действие изявлението на наемателя да разваляне на договора за
наем,тъй като от този момент безспорно е станало ясно,че облигационната
връзка преустановява действието си и ищецът няма да получава за в бъдеще
очаквания доход под формата на месечен наем-бъдещите вреди са станали
известни.Развалянето е настъпило от момента,в който наемодателят е
получил изявлението на наемателя за разваляне,съдържащо се в
уведомителното писмо на „Спектър 25“ ЕООД от 18.05.2018 год. , получено
от ищеца на 21.05.2018 год. Исковата молба по настоящото дело ,както бе
посочено и по-горе, е подадена в пощенски оператор на 17.05.2023 год.
,поради което при приложение на чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК вр. с чл.124 от ГПК
именно това е датата на завеждане на делото.Към тази дата 5 годишният
давностен срок ,започнал да тече от 21.05.2018 год. не е изтекъл.
9
С оглед на всичко изложено по-горе предявеният частичен иск за остатъка
от обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан и следва да
бъде изцяло уважен.Върху размера на остатъка от обезщетението следва да
се присъди и законна лихва,начинаяя от 17.05.2023 год. до окончателното
изплащане.
По разноските: С оглед уважаване на иска изцяло на ищеца следва да се
присъдят всички действително направени разноски.Съгласно представения
списък и приложените доказателства действително направените разноски от
ищеца са в общ размер от 7516 лв.,от които 2016 лв. заплатена държавна
такса и 5500 лв. адвокатско възнаграждение,договорено и заплатено в брой
съгласно приложен договор за правна услуга и разписка за получена сума в
брой.
По изложените съображения и на основание чл.49 от ЗЗД съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Аква Системс“ ЕАД,ЕИК ********* да заплати на “Спедия“
ЕООД,ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Деяна Тодорова с адрес на
адвокатската кантора гр.Варна ,ул.“Иван Страцимир“ № 2 сумата от 50400
лв.,представляваща остатък от обезщетение за претърпени от
„Спедия“ЕООД имуществени вреди с общ размер от 57600 лв. вследствие на
противоправно поведение на „Аква Системс“ ЕАД,ЕИК *********
,изразяващо се в бездействие-непремахване на струпани около сграда с
идентификатор № 07079.605.279.4 строителни отпадъци и насипан пясък и
по този начин ограничаване на достъпа до собствения на „Спедия“ ЕООД
имот,от което „Спедия“ ЕООД е пропуснало да реализира печалба по
договор за наем от 01.03.2018 год. за периода от 01.07.2018 год. до 30.09.2019
год. ,ведно със законната лихва върху сумата от 50400 лв. ,считано от
17.05.2023 год. - датата на подаване на исковата молба в съда чрез куриер, до
окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 7516 лв.
,представляваща направени съдебноделоводни разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11