Решение по дело №15/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 35
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20201850200015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е № …

    гр. К., 02.03.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

при участието на секретаря М.Г., като разгледа НАХД № 15, по описа за 2020 година, докладвано от съдията Родопски, взе предвид следното:

                               

К.ският районен съд е сезиран с жалба от „Ю.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., ж. „И.З.“, ЖП Гара, община К., С. област, срещу НП № 42-0000918 от 12.07.2019 година, на началника на Областен отдел „А.А.“ - гр. С., издадено въз основа на АУАН, Серия А-2018, № 263062 от 17.04.2019 г., с което на жалбоподателя са били наложени административнонаказателни санкции спрямо юридическо лице, а именно: имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), за нарушение на чл.7а, ал. 2, предл. 3 от същия закон, както и имуществена санкция в размер на 200 лева, на осн. чл. 105, ал. 1 от  ЗАвтПр, за нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.

          Въззиваемата страна, чрез своя представител вземат становище за неоснователност на жалбата, излагат съображения в тази насока.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на АУАН от 17.04.2019 г., е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени гореописаните имуществени санкции за това, че при извършената комплексна проверка в областния отдел на „АА“-С., видно от Доклад № 12-00-00-1006/16.04.2019 година по отношение на фирмата на жалбоподателя е било установено, че  превозвачът е допуснал извършване на международен превоз на товари с водачи, които не притежават валидни удостоверения за психологическа годност и че е допуснал извършване на превозите само с моторни превозни средства, на които не е извършен в срок периодичен технически преглед за проверка на техническата им изправност

АУАН е съставен и връчен на представител на жалбоподателя на същата дата.

           Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление са постановени при нарушаване на задължителните законови изисквания на чл.42, т.3, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

В АУАН и в НП не са изложени обстоятелства, съответно от актосъставителя и от административно – наказващия орган относно това, в какво се изразява неотговарянето на изискванията за психологическа годност за водачите. Съгласно чл. 7А ал. 2 от ЗАвПр "Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12Б ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. ". Видно е от цитираната и приложена в АУАН и НП като нарушена материално – правна разпоредба, че същата препраща към съответно издадени подзаконови нормативни актове, детайлно конкретизиращи съответните изисквания за водачите – в частност за психологическа годност. Такива може да бъдат и Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари – издадена на основание чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП, и Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания – издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, и др. Нормата на чл. 7А ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП се явява бланкетна, препращаща и съответно и налага при конкретизиране на нарушената от субектът на административно – наказателната отговорност да бъде посочена и конкретно нарушената според приложимия подзаконов нормативен акт разпоредба, респ. и при излагане на обстоятелствата на нарушението да се изложат тези, съответстващи на конкретно нарушеното правило. Тези конкретни обстоятелства в какво точно се състои неотговарянето на изискванията за психологическа годност у същия водач не са изложени нито от актосъставител, нито от административно – наказващ орган при изготвяне на описателните части съответно на АУАН и на НП. Липсата пък на съществени обстоятелства от значение за правната съставомерност на едно деяние като административно нарушение се преценява за съществено процесуално нарушение, доколкото и засяга правото на защита на лицето нарушител, ограничаващо го във възможността да разбере, да е наясно с пълни обем на вмененото му за извършено административно нарушение. Налице е в случая неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставителя  по чл.42, т. 4 от ЗАНН и на административно – наказващия орган по чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което съдът приема за съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство и опорочаващи атакуваното НП като незаконосъобразно.

Относно нарушението по т. 2 на НП – на фирмата на жалбоподателя се вменява извършване на административно  нарушение на чл.57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година. Съдът счете за установено от разпита на свидетелите и от приложените писмени доказателства, че фирмата, в качеството си на "превозвач", е извършила международен превоз на товари без МПС-тата да са преминали периодичен технически преглед в сро Следва да се отбележи, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и в НП е прието, че от фактическа страна дружеството е допуснало извършването на такъв превоз, т. е отговорността е ангажирана за това, че е "допуснал" това нарушение, а съгласно ЗАНН, отговорност за допустителство се носи само в предвидените от закона случаи, което в случая законодателят не е предвидил. От друга страна съдът намира, че в АУАН и в НП неправилно е приложен материалния закон. Условията и редът за извършване на периодични технически прегледи на ППС е уреден в НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС, на основание чл. 147 и чл. 148 от ЗДвП. В посочената Наредба, както и в ЗДП е регламентирана периодичността, в която различните ППС подлежат на преглед за техническа изправност. В този смисъл съдът приема за основателно възражението, изложено в жалбата, че е следвало АНО да приложи материално-правния състав на ЗДП и подзаконовия нормативен акт-Наредба № Н-32, както и да изложи съответната периодичност, отчитайки вида на превозното средство, което е извършило международния превоз на товари.

Горепосочените съществени процесуални нарушения в своята съвкупност са накърнили съществено правото на защита на жалбоподателя - да разбере по ясен и непротиворечив начин основните елементи на вмененото му нарушение и съответстващата му правна квалификация и съответстващата му правна квалификация, поради което е налице основание за отмяна на атакуваното НП.

Наред с гореизложеното, в настоящия казус наказващият орган не е посочил и конкретизирал датите на извършване и на двете вменени на жалбоподателя нарушения по ЗАвПр – не е уточнил кои водачи на кои МПС не са притежавали валидни удостоверения за психологическа годност; не е отразил кои превозни средства са извършвали международен превоз на товари без периодичен технически преглед в срок, като не е посочил и кога съответният срок е бил изтекъл, за да може да се установи съставомерността на отделното нарушение; не е посочено къде, кога и от кого са били извършвани съответните международни превози на товари.

Посочените недостатъци се явяват съществени нарушения при издаването на обжалваното НП обуславят неговата незаконосъобразност и водят до недоказаност на вменените на жалбоподателя нарушения.

          В резултат на горното съдът приема, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

         

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,  СЪДЪТ

         

    Р          Е          Ш          И  :

         

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 42-0000918 от 12.07.2019 година, на началника на Областен отдел „А.А.“ - гр. С., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението може да се обжалва в 14 (четиринадесет) - дневен срок от съобщенията, пред Административен съд – С. област.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :