Решение по дело №522/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 292
Дата: 26 април 2018 г. (в сила от 8 август 2018 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20181420100522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 26 април 2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 12.04.2018 г. в състав:

 

                                                       Районен съдия: Иван Иванов

 

при секретаря М.Б.

като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 522 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 328, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса на труда (КТ), предявени от В.Ц.В. с ЕГН ********** *** срещу Общинско предприятие „БКС-Враца“ гр. Враца, **********и „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК *********, гр. Враца, **********

Ищецът твърди, че незаконосъобразно е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, предложение 1 от КТ-поради закриване на предприятието, тъй като не е налице това основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че дейността на „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) гр. Враца не е прекратена, а е преминала към Общинско предприятие „БКС-Враца“ гр. Враца, с оглед на което е налице преобразуване, а не закриване на предприятието. Поддържа се също, че е нарушена предварителната закрила по чл. 333, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като работодателя „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) гр. Враца не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда гр. Враца и от ТЕЛК гр. Враца за уволнението на ищеца, въпреки че последният има призната 77,5% трайна нетрудоспособност с експертно решение № 2473/088 от 08.06.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца.

Искането на ищеца към съда е да бъде признато за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 68 от 29.12.2017 г. на ликвидатора на „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) гр. Враца и за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност-„Снабдител, доставчик” в „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) гр. Враца и иск за осъждане на същия ответник да заплати на ищеца сумата 4 140,00 лв.-обезщетение за периода от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г., (съгласно уточнителна молба с вх. № 2391/20.02.2018 г. на Врачанския районен съд), представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) гр. Враца с отговора си по чл. 131 от ГПК е взел становище, че уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като са изпълнени всички предпоставки на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1, предложение 1 от КТ и заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган. Поддържа се, че съгласно решение № 442/06.04.2017 г. на Общински съвет-Враца е сключен договор от 10.04.2017 г. за възлагане на ликвидация с Вихрен Калчев – ликвидатор. С решение № 683/30.01.2018 г. на Общински съвет-Враца е удължен срока за ликвидацията на дружеството, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър. За прекратяване на юридическото лице „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) гр. Враца на основание чл. 77, ал. 1 от ДОПК е уведомена Националната агенция за приходите. Твърди се, че  предвид гореизложените доводи ответникът „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) гр. Враца законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца В.В. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, предложение 1 от КТ. Поради изложените съображения за неоснователност на главния иск за признаване за незаконно на уволнението се поддържа неоснователност и на акцесорните искове за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ. Направено е и евентуално възражение с правно основание чл. 103, във връзка с чл. 104, ал. 1,  изречение първо от ЗЗД за прихващане на евентуално вземане на ищеца по чл. 225, ал. 1 от КТ с вземането на ответника към ищеца за сумата 1 260,00 лв., представляваща изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 2 от КТ, които са дължими само при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Д.К., поддържа иска така, както е предявен и доразвива посочените в исковата молба доводи в писмена защита.

Процесуалния представител на ответника адв. Ц.С. в съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и в писмена защита.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Видно от трудов договор № 143 от 06.10.2004 г. ищецът В.В. е назначен в ответното „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца на длъжност „Снабдител“ за определено време – до 31.12.2004 г.

С допълнително споразумение № 507 от 28.11.2006 г. ищецът е преназначен на длъжност „Снабдител“ за неопределено време.

С решение № 442/06.04.2017 г., прието на заседание на Общински съвет гр. Враца, проведено на 06.04.2017 г., по протокол № 31 е прекратено чрез ликвидация „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца, открито е производство по ликвидация, определен е ликвидатор и срок за извършване на ликвидацията и е възложено на кмета на Община Враца в срок до 60 дни от датата на вземане на решението да представи в Общински съвет гр. Враца предложение за създаване на общинско предприятие.

С решение № 495/09.06.2017 г., прието на заседание на Общински съвет гр. Враца, проведено на 09.06.2017 г., по протокол № 35 е създадено Общинско предприятие „БКС“, със седалище гр. Враца**********и със следния предмет на дейност: поддържане на чистотата, сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, снегопочистване и други комунални дейности; поддържане, ремонт, модернизация и реконструкция на общински сграден фонд, обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура-улици, съоръжения и мостове, водопроводи, канализационни, топлофикационни и други инсталации в сгради-общинска собственост; улично осветление и светофарни уредби, пътна маркировка, поддържане на знаковото стопанство; озеленяване и поддръжка на парковете и зелените площи, включително производство на декоративни храсти, дървета и цветя; извършване на строително-монтажни и ремонтни услуги, производство на варови и циментови разтвори и циментови изделия, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.

С т. 2 от горепосоченото решение е приет Правилник за дейността на Общинско предприятие „БКС“, а с т. 3 е одобрена структура на предприятието с общ числен състав от 148 щатни длъжности, като структурата включва следните направления: „Сметосъбиране“ и „Зимно поддържане и снегопочистване“.

С т. 6 от решението е дадено съгласие Общинско предприятие „БКС“ да поеме изцяло дейността и функциите на „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация).

Видно от съдържанието на Търговския регистър, решението за прекратяването чрез ликвидация на „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца е надлежно вписано на 12.06.2017 г., като дружеството в процес на ликвидация е с предмет на дейност: Строителство, ремонтно-строителна дейност, озеленяване и ремонт на зелени площи, поддържане, стопанисване и ремонт на сградния жилищен фонд, строителни услуги на населението, производство на бетонови и варови разтвори, стоманобетонови и бетонови изделия, поддържане на чистотата на гр. Враца и съставните села, производство на декоративни дръвчета, проектиране, търговска и външно-търговска дейности.

Със заповед № 68/29.12.2017 г. на ликвидатора на „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца (в ликвидация) е прекратено трудовото правоотношение на ищеца В.В. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ – поради закриване на предприятието.

От представения с исковата молба фиш за работна заплата се установява, че ищецът В. е отработил всички 22 работни дни на месец ноември 2017 г., като за същия месец му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 690,20 лв.

По делото са представени удостоверение за брутни доходи и справка за начислени и изплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ на ищеца (л. 40 и л. 41 от делото), неоспорени от ищеца, съгласно които на същия към 16.02.2018 г. е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за оставане без работа поради закриване на предприятието в размер на 630,20 лв., както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 630,20 лв.

Видно от служебна бележка от 10.04.2018 г. на „Бюро по труда“ гр. Враца (л. 51), ищецът е регистриран като безработен от 03.01.2018 г. до датата на приключване на съдебното дирене по делото.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

По делото се установява, че е взето решение от компетентен орган за закриване на търговското дружество, в което ищецът е изпълнявал длъжността си. Видно от решение № 442/06.04.2017 г., „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца е прекратено чрез ликвидация и решението е вписано в Търговския регистър към датата на уволнението на ищеца.

Същевременно, дейността на предприятието, с което ищецът В.В. е бил в трудовоправна връзка, не е преустановена, тъй като същата е продължила да се осъществява под друга организационна форма, а именно от новосъздаденото Общинско предприятие „БКС” гр. Враца, учредено с решение № 495/09.06.2017 г. на Общински съвет гр. Враца. Този извод се налага от съпоставката между вписания в Търговския регистър предмет на дейност на „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца (в ликвидация) и т. 1-6 от посоченото решение за образуване на новото Общинско предприятие „БКС“, при което е налице припокриване в предмета им на дейност – поддържане на чистотата на гр. Враца и съставните села, като в същото решение е дадено съгласие Общинско предприятие „БКС“ да поеме изцяло дейността и функциите на „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация), т.е. основната дейност на закритото предприятие в действителност не е преустановена. Доводи, че същата продължава да се осъществява, но под нова организационна форма, след настъпила реорганизация, могат да бъдат изведени и от това, че органът по закриване на „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца (в ликвидация), а именно Общински съвет гр.  Враца е и орган по създаването на Общинско предприятие „БКС“.

Горното дава основание да се заключи, че в разглеждания случай е налице форма на промяна на работодателя по смисъла на чл. 123, ал. 1 от КТ – при извършено прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго. При това положение трудовите правоотношения с работниците и служителите в закритото „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца (в ликвидация) не се прекратяват. Правата и задълженията преминават към новото предприятие Общинско предприятие „БКС“ по аргумент от чл. 123, ал. 2 от КТ, от което следва, че уволнението на ищеца В. от заеманата длъжност на основание  разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ се явява незаконосъобразно, предвид установеното запазване на дейността на закритото предприятие „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца (в ликвидация) и преминаването на същата дейност към Общинско предприятие „БКС“ гр. Враца.

            Ето защо предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно е основателен и следва да бъде уважен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът не се ползва с предварителна закрила по чл. 333 от КТ при уволнение, тъй като от представеното  експертно решение № 2473/088 от 08.06.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца се установява заболяването му: „Травматична ампутация на други пръсти (пълна или частична)“, което е придобито в детска възраст, не е професионално такова и не попада сред заболяванията, изчерпателно посочени в Наредба № 5 от 1987 г. за определяне на болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно: исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично заболяване; захарна болест.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2012 г. от 23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и т.н. Това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една специална хипотеза - при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор. В тези случаи, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Приема се, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение.

В разглеждания случай ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение и следователно съществува материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител.

С оглед основателността на главния иск за признаване за незаконно на уволнението на ищеца и за отмяна на заповедта на работодателя, с която е извършено, основателен се явява и акцесорният иск за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност-„Снабдител, доставчик” в ответното „БКС-Враца“ ЕООД гр. Враца (в ликвидация).

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ:

Предпоставките за уважаване на иска са вреди за ищеца за не повече от шестмесечен период след незаконното уволнение, изразяващи се в стойността на трудовото възнаграждение, получавано на длъжността, заемана преди незаконното уволнение, както и причинна връзка между уволнението и вредите.

Видно от представената служебна бележка от „Бюро по труда” на ищеца, същият не е работил на друга работа след уволнението и до приключване на съдебното дирене по делото.

Съдът не може да вземе предвид обстоятелства, които не са настъпили към датата на приключване на съдебното дирене по аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК и следователно срокът, за който ответникът дължи обезщетение по чл. 225 от КТ на ищеца е от 01.01.2018 г. до 12.04.2018 г. Тъй като ищецът В. за последния напълно отработен месец преди уволнението – месец ноември 2017 г. има начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 690,20 лв., за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. размерът на обезщетението е 2 070,60 лв., а за периода от 01.04.2018 г. до 12.04.2018 г. (в който период има 7 работни дни) размерът на обезщетението е 254,28 лв., или общия размер на обезщетението за целия период е 2 324,88 лв.

От горната сума следва да се приспадне сумата 1 260,40 лв.-общ размер на изплатени на ищеца: обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за оставане без работа поради закриване на предприятието в размер на 630,20 лв. и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 630,20 лв. Изплащане на обезщетения в такъв размер се установява от представената от ответника счетоводна справка, която не оспорена от ищеца. Това е така, тъй като е основателно възражението за прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, направено от ответника. Налице са две насрещни изискуеми и ликвидни вземания на страните, които следва да се погасят до размера на по-малкото от тях. С оглед изхода от делото-признаване за незаконно на уволнението, ищецът има право само на обезщетение по чл. 225 КТ, а не и на обезщетения по чл. 220 и чл. 222 от КТ, тъй като и трите обезщетения целят обезвреда на служителя при уволнение.

След приспадане от сумата 2 324,88 лв. на сумата 1 260,40 лв. се получава сумата 1 064,48 лв., която се дължи на ищеца.

Следователно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен само за периода от 01.01.2018 г. до 12.04.2018 г. и само за размера от 1 064,48 лв., а за останалия период и за останалия размер следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед на основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ право на разноски по този иск има ищецът. Същото важи по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ право на разноски по него имат и двете страни.

Ето защо съдът намира, че от доказано изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 510,00 лв. на него, съобразно частичната основателност на исковете, му се дължат 383,71 лв.

От доказано изплатеното от ответното дружество възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на 880,00 лв. на ответника, съобразно частичната неоснователност на исковете, се дължат 217,91 лв.

При този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 110 лв. за държавна такса (30 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 30 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 50 лв. върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ).

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

  

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В.Ц.В. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 68 от 29.12.2017 г. на ликвидатора на „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК *********, гр. Враца, **********и ОТМЕНЯ същата заповед като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.Ц.В. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност-„Снабдител, доставчик” в „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК ********* гр. Враца.

ОСЪЖДА „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК *********, гр. Враца, **********да заплати на В.Ц.В. с ЕГН ********** *** сумата 1 064,48 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за периода от 01.01.2018 г. до 12.04.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата от уважения размер 1 064,48 лв. до размера от 2 324,88 лв. като неоснователен-погасен чрез прихващане, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата от размера от 2 324,88 лв. до пълния предявен размер от 4 140,00 лв. и за периода от 13.04.2018 г. до 01.07.2018 г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК *********, гр. Враца, **********да заплати на В.Ц.В. с ЕГН ********** *** сумата 383,71 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Ц.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК *********, гр. Враца, **********сумата 217,91 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „БКС-Враца“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК *********, гр. Враца, **********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 110,00 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от 26.04.2018 г., на основание чл. 315, ал. 2 от КТ.                    

                                                                                   

                                                Районен съдия: