О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 6 2 6
Гр.Пловдив, 11.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Васил Тасев – съдия в Районен съд –
Пловдив – VІІІ наказателен състав в закрито заседание от единадесети май две
хиляди и двадесета година, след като се запозна с материалите по ЧНД № 2442/2020г. по описа на VІІІ н.с., установи следното:
Производството е
по реда на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.
Обжалвано е
постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 27.03.2020 год. за
прекратяване на досъдебно производство № 143/2014г по описа на Отдел КП-гр.Пловдив,
което е било водено за престъпление по престъпление по чл. 117 ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.26 ал.1 от НК,.
Недоволeн от посоченото постановление е останал П.И.С., който
го обжалва пред Съда , като не сочи какви конкретно процесуални следствени
действия следва да бъдат осъществени в хода на посоченото по- горе досъдебно
производство, а същевременно моли същото да бъде отменено като необосновано и
незаконосъобразно. Съдът, след като се запозна със събраните по
досъдебно производство 143/2014 г. по описа на Отдел Криминална полиция-
ОДМВР - Пловдив доказателства, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а по същността си - неоснователна:
Досъдебното
производство е било водено за престъпление по престъпление по чл. 117 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като в качеството на обвиняем за посоченото
престъпление е бил привлечен Н.И.Г..
Било е
установено, че в началото на лятото на 2014 год. /на неустановена дата/ обв.Г.
се запознал със св.В. З., двамата провели няколко срещи помежду си. На
обвиняемия било известно, че св.З. е осъждан за изнудване, обяснил му, че е
„чувал хубави неща за него и при първата им среща двамата се договорили - З. да
се среща и разговаря" с негови /на обвиняемия/ длъжници, като ги
мотивирада си върнат дълга, за което обв.Г. му дал сумата от 1 500 лева.
По същото време
– началото на лятото на 2014г между обвиняемия Н.Г. и жалбоподателя С.
съществувал неуреден имуществен спор, който спор според св.З. бил и причината
обвиняемият да го „използва“ , а именно като го мотивира да убие П.С. и по този
начин разреши спорните си имуществени взаимоотношения .
На неустановена
в хода на разследването дата през лятото на 2014 год. обв.Г. си уговорил среща
със свидетеля З. - която се състояла в закусвалня Макдоналдс срещу
ВСИ-гр.Пловдив, където обвиняемият попитал З. може ли да „свърши нещо
по-сериозно" срещу заплащане - като обяснил че става въпрос да се убие
един човек, като той от своя страна щял да осигури информация за адреса и
обичайното движение в града на човека, който следвало да бъде убит. След като З.
се съгласил - Г. му съобщил, че има предвид жалб.П.С., тъй като последният го
бил „измамил“ и „му взел имоти за 600 000-700 000лв“. Двамата – св.З. и обв.Г.
се срещнали по предварителна уговорка на следващия ден - на същото място - -
като на тази среща обвиняемият предоставил на З. подробна информация за П.С., а
именно какъв автомобил управлява, къде живее, кои заведения посещава и му дал
сумата от 2000лв „за разходи“.
През следващите няколко месеца - до края на
месец октомври 2014г двамата – обвиняемият и З. се срещнали още няколко пъти
/на неустановени в хода на разследването дати/ - като обичайно се виждали в закусвалня
„Макдоналдс“ срещу ВСИ-гр.Пловдив , с изключение на една от срещите която се
състояла в пицария Верди в ЖКТракия и на която присъствал и свид.Б. Р.. При
всяка от срещите Г. се интересувал докъде е стигнал З. с „работата",
снабдявал го с актуална информация за П.С. и пари /суми в различен размер от
порядъка на 1500 или 2000лв/ От своя страна З. се оправдавал - „че работата
била трудна" -. Когато дадените от Г. суми възлезли общо на 13 000 лева -
обв.Г., заявил на св.З., че ще съставят Запис на заповед за тази сума и поискал
свидетелят да я подпише, като обещал да я скъса, след като З. „свърши
работата". На 14.10.2014г между двамата бил съставен запис на заповед за
сумата от 13 000лв В края на месец октомври 2014 год. св.З. по собствена
подбуда решил да се откаже от извършване на подготвеното деяние и да информира
органите на реда, тъй като се опасявал, че обв.Г. ще потърси друг за
осъществяване на намеренията му. След като подал сигнал в полицията, св.З. не
съобщил за това на обвиняемия, като двамата си уговорили среща началото на 2015
год., когато обвиняемият бил задържан.
Според
обвиняемия - той имал уговорка със З. да потърси брат му /Г. Г./ във връзка със
заведено срещу него от обвиняемия ЧНД, като брат му не можел да бъде открит
съответно делото да бъде проведено/ - съответно му дал сума от порядъка на
200-300лв и данни за контакти на брат си и действително срещата била проведена
в „Макдоналдс" до ВСИ-гр.Пловдив . Впоследствие били проведени още срещи -
при които З. искал различни суми включително и заем за себе си - например, че
тъй като колата му се била развалила - за ремонт, тъй като иначе не можел да
свърши работа - за което обвиняемия му дал два пъти по 1000лв, след това З.
помолил за заем от 1600лв , за „спешна операция в болница „Каспела",които
обвиняемият също му дал. По този начин - тъй като сумата -дадена от обвиняемия
нараснала неимоверно - Н.Г. твърди, че отказал да дава повече пари, а самият З.
предложил „да му подпише документ“ и така бил съставен записа на заповед на
14.10.2014г.
Видно от
материалите по досъдебното производство в РП-гр.Пловдив е било депозирана на
28.03.2018г молба от защитника на обвиняемия Г., с която представил и копия от
документи, сочещи, че св. З. е бил осъден от РС-гр.Пловдив за дължимата на Г.
сума по записа на заповед като е издаден изпълнителен лист №13328/30.11.2017г
на ПРС-XX гр.състав .
След всестранно
запознаване с всички материали по досъдебното производство, представителят на
РП- Пловдив правилно е отбелязал, че на срещите и уговорките между обв.Г. и св.З.
не е присъствало трето лице /с изключение на една среща на която е присъствал
свид.Б. Р. , който обаче сочи единствено че имало предаване на някаква парична
сума /, а от друга страна целта на разговорите между Г. и З. се описва по
различен начин и от двамата - като описаните по -горе противоречия не са били
изяснени въпреки проведените очни ставки . Представителят на РП- Пловдив е
изследвал също така и кога точно са осъществени отделните деяния в периода от
първата среща между З. и обв.Г. - от началото на лятото на 2014г до задържането
на обвиняемия началото на .2015г . От показанията на св. З. сочи се установяват
единствено 7-8 срещи на които е получавал суми от порядъка на 1000лв или 2000лв
,като същевременно не си спомня дати, дори приблизително месеци .
Представителят
на публичното обвинение правилно е преценил , че за да е осъществен състава на
престъплението по чл.117 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК следва безспорно да
бъде установено - не само началото и края на периода през който З. и Г. са се
срещали - но и колко точно пъти , кога и къде в този период са били проведени
срещи помежду им. При една от срещите - на неустановена дата - е присъствал и
свид.Б. Р. .Както св.З. така и св.Р. са били разпитани пред съдия по реда на
чл.223 от НПК , като в разпитите и на двамата са налице противоречия , тъй като
от една страна св. З. е категоричен , че не е получавал пари от Г. пред Р., а Р.
твърди - че З. е получил 1500лв , като Г. първо поръчал „на тях двамата"
убийството на „г-н.С.", но той не бил взел от парите, а и при последващи
срещи със З. двамата повече не били разговаряли по тази тема, макар че „били
близки".
Св. Р. твърди,
че не е получил информация за лицето /жалб.С./ и не може да обясни, защо при
последващи срещи със З. не е питал за какво става въпрос. Съдът споделя
стянавешута на прокурора, че показанията на св.Р. са както вътрешно
противоречиви, така и не намират подкрепа в показанията на св.З.. Ако се приеме
и кредитира единствено версията на свидетеля З. - че при всяка от срещите с Г.
е бил склоняван чрез предоставяне на парични суми да извърши приготовление за
убийство - то следва да се установи кога и къде са проведени тези срещи и какви
суми е получил на всяка от тях, но такива доказателства не са събрани , а и
обективно е невъзможно да бъдат събрани , тъй като още в първите си разпити св.З.
е заявил , че не си спомня. Аналогично е и обяснението на обвиняемия по
отношение на датите, макар и с различна версия за целта на срещите.
Противоречията между показанията на св.З. и обв.Г. не са били изяснени при
проведените очни ставки поради което посоченото досъдебно производство е било
изправено пред невъзможността да се съберат достатъчно доказателства, доказващи
участието на обвиняемия Г. в извършване на престъплението.
Съдът е на
становище , че предвид изложеното дотук правилно прокурорът правилно е преценил
, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство,
визирани в текста на чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК, поради което
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 27.03.2020 год. за
прекратяване на досъдебно производство № 143/2014г по описа на Отдел КП-гр.Пловдив,
което е било водено за престъпление по престъпление по чл. 117 ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен
срок от получаването му от страните пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от
определението да се изпрати на жалбоподателя П.И. ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.