Р Е Ш
Е Н И Е
№........, град Шумен, 04.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Р. Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д №365 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.166
ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във
вр. с чл.27
ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, образувано въз основа на
жалба от М.Е.Ш. с ЕГН ********** ***, чрез пълономщник адвокат С.Т.при ШАК, против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №27/121/06025/3/01/04/02, с изх.№01-6500/1818#4 от 07.09.2021 г.,
издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София.
Жалбоподателят излага аргументи за
незаконосъобразност на атакувания административен акт. Счита, че констатациите
от проверката са неправилни, тъй като не е отчетена цялата реализирана
продукция в процесния период, а е отчетена само продадената такава. Излага
доводи за липса на нормативно изискване за реализация на икономическите
показатели в бизнес плана, като счита, че само приходите не са самостоятелен
критерий при оценка жизнеспособността на инвестицията. Допълнително се сочи, че
е налице добросъвестно изпълнение на сключения договор за земеделска дейност, в
която се поддържа заложените в бизнес плана приходи. Наведени са твърдения, че към
момента на извършване на проверката – 03.12-12.12.2018 г. не е изтекъл
петгодишния период, за да се прецени икономическата жизнеспособност. Навеждат
се и доводи за липса на мотиви в оспорения акт, по отношение възприетото от
органа нарушение на т.4.18 от Договора, както и неизпълнение от страна на
органа да извърши цялостна проверка на място, което би довело други констатации
и съответно до други правни изводи. На сочените основания жалбоподателят моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени АУПДВ
№27/121/06025/3/01/04/02, с изх.№01-6500/1818#4 от 07.09.2021 г., издаден от
зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София като
незаконосъобразен, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ град София, редовно призована, не изпраща
представител, но е представено писмено становище по спора от процесуалния
представител ст. юрисконсулт Й. Т., с което оспорва жалбата като неоснователна
и моли съда да я отхвърли като такава, както и претендира присъждане на деловодни
разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, а и се установява от приложените доказателства, че оспорващата
е регистринана като земеделски производител и е ползвател по Договор №27/121/06025
от 15.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони (ЕЗФРСР), сключен с ДФ “Земеделие“.
За да сключи договора, оспорващата е кандидатствала по реда на Наредба
№8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /нар.
по-долу за краткост Наредба №8 от 03.04.2008 г./ и е представила, съобразно
изискванията на чл.16 на същата Наредба, бизнес план по образец №27/121/06025
от 24.06.2013 г., изготвен съгласно Приложение №5 към чл.16 ал.1 на Наредбата,
с име на проекта „Закупуване на трактор с инвентар“. Въз основа на проекта и на
основание чл.35 ал.2 от Наредба №8 от 03.04.2008 г. е сключен процесният Договор
№27/121/06025 от 15.08.2014 г. между жалбоподателката и ДФ „Земеделие“ за
отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските
стопанства". Съгласно т.1.1.1, т.1.1.2 и т.1.2 от договора, Фондът
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 50 %
от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, свързани с
осъществяването на проекта №27/121/06025 от 24.06.2013 г., като изплащането на
помощта става при условие, че се извърши инвестицията, съгласно одобрения
проект, условията и сроковете по договора и действащите нормативни актове.
Съгласно т.2.1 от Договора, първоначално одобрената безвъзмедна
финансова помощ е в размер на 65 520.00 лв., съгласно таблицата за
одобрените инвестиционни разходи, съставляваща Приложение №1 към договора, а
ползвателят има право на авансово плащане в размер до 50% от първоначално
одобрената финансова помощ, но не по-малко от левовата равностойност на 1500
евро. Съобразно разпоредбите на раздел ІV от Договора, Фондът има право да
упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на
инвестицията, вкл. като извършва проверки на място и на документацията, както и
задължения за изплащане на окончателния размер на помощта в срок до два месеца,
а за строително – монтажни работи в срок до три месеца, от постъпване на
заявката за плащане, придружена с необходимите документи, изискуеми, съгласно
Наредба №8 от 03.04.2008 г. - т. 4. 13 от договора. Ползвателят има право да
получи финансовата помощ в договорения размер, като същият се задължава да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор - до 15.09.2015 г.
и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи - т. 4.18 от Договора. Съгласно т.4.5 от Договора, фондът има право да
откаже изплащане на финансовата помощ, както и да изиска възстановяване на
цялата сума по полученото авансово плащане, когато ползвателят не е изпълнил
някое от задълженията си по договора и/или по Наредба №8 от 03.04.2008 г. -
т.4.5 б. "б" от Договора.
В съответствие с изискванията на чл.16 ал.1 от Наредба №8 от 03.04.2008
г., приложение към одобрения проект на жалбоподателят е бизнес план –
Приложение №5 към чл.16 ал.1 от Наредба №8 от 03.04.2008 г., с наименование на
проекта „Закупуване на трактор с инвентар“. Одобрените в договора за
финансиране разходи по проекта са свързани със закупуване и въвеждане в
експлоатация на Трактор „Lamborghini“, модел R3 105 с мощност 102 к.с.;
Пръскачка Projet, модел „Royal“ BDM 2700 и Култиватор за слята обработка модел
„Белла“ – 4м. Размерът на инвестицията е 131 040.00 лв. с ДДС. От
съдържанието на представения бизнес план се установи, че с въвеждането в
експлотация на новия трактор и инвентар ще бъде подобрено качеството на
обработка и извършването им в технологичните срокове, което ще повиши добива и
качеството на продукцията. В бизнес плана жалбоподателката е посочила приходите
по проекта, съобразно таблиците - приложения към бизнес плана, както следва: по
т.А1. "Приходи от дейността" - таблица 12 „Производствена програма“
се предвиждат приходи от продажба на продукция от орехи, резене, пшеница,
слънчоглед и люцерна в размер на 25 034.22 лв. за първата година; в размер
на 39 956.35 лв. за втората година; в размер на 48 217.74 лв. за
третата година; в размер на 51 467.14 лв. за четвъртата годица; в размер
на 55 511.85 лв. за петата година, в рамките на петгодишния период по
проекта. По т.А.2 "Други приходи" – таблица 17 са предвидени приходи
от субсидия СЕПП и АЕП и субсидия млад фермер по мярка 112 в размер на
19 154.40 лв. за първата година; в размер на 24 354.60 лв. за втората
година; в размер на 25 815.88 лв. за третата година; в размер на
27 364.83 лв. за четвъртата година и в размер на 29 006.72 лв. за
петата година, в рамките на петгодишния период по проекта. В раздел ІІІ.3 "Прогнози
за нетните парични потоци на проекта и другите дейности, осъществявани от
кандидата", А „Прогноза за нетни парични потоци на проекта “ – таблица 25,
в частта относно приходите са заложени: за първата година – приходи от продажби
– 25 034.22 лв. и други приходи – 19 154.40 лв. /общо 44 188.62
лв./; за втората година – приходи от продажби – 39 956.35 лв. и други
приходи - 24 354.60 лв. /общо 64 310.95 лв./; за третата година -
приходи от продажби – 48 217.74 лв. и други приходи – 25 815.88 лв.
/общо 74 033.62 лв./; за четвъртата година – приходи от продажби – 51 467.17
лв. и други приходи - 27 364.83 лв. /общо 78 831.97 лв./; за петата
година – приходи от продажби – 55 511.85 лв. и други приходи -
29 006.72 лв. /общо 84 518.57 лв./. Видно от поясненията към таблица
12 и 13 на бизнес – плана, в таблица 12 "Производствена програма", се
посочват видовете продукти, които кандидатът произвежда и които са пряко
свързани в инвестицията, за която кандидатства, а в случай, че даден вид
продукция на кандидата е свързан косвено с дейността, в която се инвестира, тя
се описва в таблица 17 "Други приходи".
В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са
залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като
допустим, сключен е договорът за подпомагане и е изплатена субсидия по него в
размер на 65 520.00 лева, от които 52 416.00 лв. с източник на
финансиране ЕЗФРСР (т.е. 80%) и 13 104.00 лева национално съфинансиране
(20%). Видно от Уведомително писмо за одобрение №3457/16.12.2014 г., сумата в
размер на 65 520.00 лв. е изплатена на 05.12.2014 г. на жалбоподателката,
по който въпрос между страните и не се спори.
В съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с
изпълнението на сключения договор, е издадена Заповед №371224/28.11.2018 г. за
извършване на проверка на място на ползвателя. Констатациите на проверяващия
екип от Дирекция "Технически инспекторат" при ДФЗ, са отразени в
Контролен лист от 12.12.2018 г., като същият е предявен на жалбоподателката и
същата е посочила, че е запозната с резултатите от проверката и при
необходимост ще представи допълнително обяснение. С уведомително писмо от
13.12.2018 г. на жалбоподателката е било връчено и копие от контролния лист,
като и е дадена възможност в 14 дневен срок от получаването да предяви
възражения по него в писмен вид.
С писмо изх.№01-6500/1818 от 10.12.2019 г. на Изпълнителния директор на
ДФЗ, на основание чл.26 ал.1 от АПК, жалбоподателката е уведомен за открито
производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
във връзка с констатациите от направена проверка за неизпълнение на
задълженията по т.4.18 от договора и на чл.16 ал.5 от Наредба №8 от 03.04.2008
г., относно заложените приходи от продажба на орехи, резене, пшеница,
слънчоглед и люцерна за четири пълни финансови години - 2015 г., 2016 г., 2017
г. и 2018 г. по одобрения бизнес план. Установено е при поревракат на място, че
реализираните приходи от продажбите са значително по-ниски спрямо заложените в
бизнес плана. По-конкретно е установено както от проверката на място, така и от
представените допълнително от бенефициера документи, че за 2015 г. от заложени
25 034.22 лв. са реализирани 9 007.00 лв. приходи, което е 35.97% от
приходите, заложени по бизнес плана; за 2016 г. от заложени 39 956.35 лв. са
реализирани 13 892.10 лв. приходи, което е 34.8% от приходите, заложени по
бизнес плана; за 2018 г. от заложени 51 467.14
лв. са реализирани 15 440.00 лв. приходи, което е 30.00% от приходите, заложени
по бизнес плана. Органът е уведомил жалбоподателката, че за 2017 г. са налице
форсмажорни обстоятелства, породени от независещи от бенефициента причини –
пропадане на отглежданите култури между 80%-100%, по смисъла на пар.1 т.44 от
ДР на Наредба №8 от 03.04.2008 г. Или след преизчислението за трите пълни
финансови години – 2015 г., 2016 г. и 2018 г. ползвателят е реализирал приходи
в размер на 32.98% от заложените по одобрения бизнес план приходи. Описаното е
квалифицирано като ниска степен на неизпълнение на одобрения бизнес план, касаещо
икономическата жизнеспособност на стопанството, съгласно чл.16 ал.5 на Наредба
№8 от 03.04.2008 г. Заключено е, че същото представлява неизпълнение на т.4.18
от Договора, по силата на която „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения
бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“, както и
неизпълнение на чл.16 ал.5 от Наредба №8 от 03.04.2008 г.
Поради това и на основание чл.51 ал.2 от Наредба №8 от 03.04.2008 г. и т.30 от Приложение
към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013г. -
обнародвани в ДВ бр.69/30.08.2019 г. (за краткост Правилата), а именно когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20 % от
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес – план, изчислени
средноаритметично за същия период и времетраенето на неизпълнението е две
финансови години, е прието, че от предоставената финансова помощ по договора ще
бъде наложена санкция в размер на 15%, поради което на ползвателя ще бъде
издаден АУПДВ в размер на 9 820.00 лв. На жалбоподателката е указано, че
при несъгласие с направените констатации има право в 14 - дневен срок от
получаване на писмото да представи писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане и при необходимост на приложи писмени
доказателства. Писмото било съобщено по пощата на 10.08.2021 г., видно от приложеното
известие за доставяне.
Несъглсна с направените констатации, оспорващата депозирала Възражение
вх.№01-6500/1818/26.08.2021 г., в което изложила подробни аргументи за липса на
предпоставки за възстановяване на предоставената и безвъзмездна финансова помощ.
След като се запознал с възраженията на жалбоподателката, приемайки една
част за основателни с оглед представените с възражението допълнителни счетоводни
документи – стокови разписки от 21.9.2016 г. на стойност 2 500.00 лв. и от
16.08.2018 г. на стойност 3 300.00 лв., заместник изпълнителният директор
на ДФ “Земеделие“ е издал процесния АУПДВ №27/121/06025/3/01/04/02, с
изх.№01-6500/1818#4 от 07.09.2021 г., с който на основание чл.27 ал.3 и ал.7 от
ЗПЗП и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, на жалбоподателката М.Е.Ш. е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 9 820.00 лв. за
неизпълнение на т.4.18 от Договор №27/121/06025 от 15.08.2014 г. и т.30 от
Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 – 2013 г.
Органът е приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по т.4.18
от договора за спазване на одобрения бизнес план, както и на разпоредбата на
чл.16 ал.5 от Наредба №8 от 03.04.2008 г., според която бизнес планът към
проекта трябва да доказва икономическата жизнеспособност на стопанството. Сочи
се, че в представения и одобрен бизнес план са залегнали финансови показатели,
на базата на които проектът е определен като допустим и е сключен договор за
подпомагане, но след извършени административни проверки и проверка на място, е
установено, че за три пълни финансови години – 2015 г., 2016 г. и 2018 г.,
ползвателят е реализирал приходи в размери по - ниски от заложените в бизнес
плана, а именно: за 2015 г. – от заложените 25 034.22 лв. са реализирани 9
007.00 лв. или 35.98 % от приходите, заложени в бизнес плана; за 2016 г. – от
заложените 39 956.35 лв. са реализирани 13 892.10 лв. или 34.80% от
приходите, заложени в бизнес плана; за 2018 г. – от заложените 51 467.17 лв. са
реализирани 15 440.00 лв. или 30.00% от приходите, заложени в бизнес плана, като
средно за трите години реализираните приходи от ползвателя възлизат на 32.98%
от заложените в бизнес плана.
С оглед представените допълнителни счетоводни документи от
жалбоподателката с възражението, органът е направил преизчисление на
реализираните приходи от продажба на орехи, резене, пшеница, слънчоглед и
люцерна за финансовите 2015 г., 2016 г. и 2018 г., поради което е прието, че
реализираните приходи от ползвателя, извън приетите форсмажорни обстоятелства
за 2017 г. са: за 2015 г. – от заложените 25 034.22 лв. са реализирани 9 007.00
лв. или 35.97 % от приходите, заложени в бизнес плана; за 2016 г. – от
заложените 39 956.35 лв. са реализирани 16 392.10 лв. или 41.02% от приходите,
заложени в бизнес плана; за 2018 г. – от заложените 51 467.17 лв. са
реализирани 18 740.00 лв. или 36.41% от приходите, заложени в бизнес плана,
като средно за трите години реализираните приходи от ползвателя възлизат на 37.80%
от заложените в бизнес плана.
Въз основа на горните констатации относно продължителността и процента
неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и на основание т.30 от
Приложение към раздел І "Общи положения" на Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013
г., одобрени от Изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.27 ал.9 от ЗПЗП -
обн. ДВ бр.69/2019 г., е определена подлежаща на възстановяване финансова помощ
в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора, равняваща се на
9 820.00 лв., тъй като реализираните приходи през трите проверявани финансови
години са под 50% и над 20% от предвидените по бизнес плана, изчислени
средноаритметично за същия период.
В акта са формирани изводи за неоснователност на възраженията на оспорващата,
идентични и в подадената пред съда жалба. Прието е, че действително заложените
в бизнес плана показатели са с прогнозен характер, но същите подлежат на оценка
и контрол във връзка със задълженията на ползвателя по договора и Наредба
№8/2008 г., както и че тези показатели са определени от кандидата и въз основа
на тях се одобрява проекта и се отпуска помощта. Посочено е също, че наличната
на склад стока е нереализирана продукция от страна на ползвателя, поради което
не може да се приеме, че е изпълнено изискването за изпълнение на приходите,
заложени в бизнес плана към договора.
Процесният АУПДВ е връчен на адресата му на 20.09.2021 г., видно от
приложеното известие за доставяне.
С Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка
№27/121/06025/3/01/04/03 с изх.№01-6500/1818#6 от 10.09.2021 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в АУПДВ с изх.№01-6500/1818#6 от 07.09.2021 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като навсякъде сумата в размер на
9 820.00 лв. следва да се чете в размер на 9 828.00 лв. Това Решение
е връчено на жалбоподателката на 14.09.2021 г. и доколкото не е оспорено, съдът
приема, че е влязло в законна сила.
Процесният АУПДВ е оспорен от неговия адресат с жалба от 04.10.2021 г.
пред АдмС град Шумен по пощата, съгласно писмо за доставяне.
В хода на проведеното съдебно производство е изискана и приобщена към
доказателствения материал цялата административна преписка по издаване на
оспорвания акт, както и по искане на страните бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно
дадено, се установи, че за 2015 г. заложените приходите в бизнес плана на
жалбаподателката са в размер на 25 034.22 лв., а са реализирани приходи в
размер на 9 007.00 лв. или 35.98 % изпълнение на приходите, заложени в бизнес
плана; за 2016 г. заложените приходите в бизнес плана на жалбаподателката са в
размер на 39 956.35 лв., а са реализирани приходи в размер на 16 392.10 лв. или
41.02 % изпълнение на приходите, заложени в бизнес плана; за 2018 г. заложените
приходите в бизнес плана на жалбаподателката са в размер на 51 467.14 лв., а са
реализирани приходи в размер на 18 740.00 лв. или 36.41% изпълнение на
приходите, заложени в бизнес плана, като средно за трите години реализираните
приходи от ползвателя възлизат на 37.80% от заложените в бизнес плана. Вещото
лице също е дало заключение, че правилно е опроделена подлежащата на
възстановяване сума в размер на 9828.00 лв., съобразно определените 15% за санкция
от предоставената финансова помощ по договора.
Вещото лице е дало заключение, че при извършена проверка в счетоводството
на жалбоподателя по счетоводни данни са констатирани наличности продукция към
31.12.2021 г. за всяка една от годините както следва: за 2015 г. „резене“ –
2,411 т. на обща стойност 5 304.20 лв. /2.20 лв. за кг./; за 2016 г.
„люцерна“ – 300 бр. на обща стойност 1 350.00 лв. /4.50 лв. за брой/; за
2017 г. „резене“ – 4,971 т. на обща стойност 11 064.20 лв. /2.226 лв. за
кг./, „орехи“ – 2,300 т. на обща стойност 6 900.00 лв. /3.00 лв. за кг./,
„люцерна“ – 1675 бр. на обща стойност 7 537.50 лв. /4,50 лв. за брой/; за
2018 г. „резене“ – 8,771 т. на обща стойност 19 822.70 лв. /2.26 лв. за
кг./, „слънчоглед“ – 29,591 т. на обща стойност 17 754.60 лв. /600.00 лв.
за кг./. С оглед данните за наличност от посочената селскостопанска продукция
при жалбоподателката и отчетените данни, вещото лице е опроделило следния
процент на изпълнение на приходите: за 2015 г. заложените приходите в бизнес
плана на жалбаподателката са в размер на 25 034.22 лв., а са реализирани
приходи в размер на 6 216.20 лв. или 24.83 % изпълнение на приходите, заложени
в бизнес плана; за 2016 г. заложените приходите в бизнес плана на
жалбаподателката са в размер на 39 956.35 лв., а са реализирани приходи в
размер на 15 242.10 лв. или 38.15 % изпълнение на приходите, заложени в бизнес
плана; за 2017 г. заложените приходите в бизнес плана на жалбаподателката са в
размер на 48 217.74 лв., а са реализирани приходи в размер на 25 501.70 лв. или
52.89 % изпълнение на приходите, заложени в бизнес плана; за 2018 г. заложените
приходите в бизнес плана на жалбаподателката са в размер на 51 467.14 лв., а са
реализирани приходи в размер на 47 678.10 лв. или 92.64 % изпълнение на
приходите, заложени в бизнес плана, като средно за четирите години
реализираните приходи от ползвателя възлизат на 52.13 % от заложените в бизнес
плана.
От така установеното фактическо положение и извършвайки проверка за
законосъобразност на оспорения в настоящото производстнво акт на основанията,
предвидени в чл.146 от АПК, съобразно правилото на чл.168 ал.1 от АПК, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на оспорване е АУПДВ, с който по отношение на жалбоподателя е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Въпросният
акт засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради
което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от приложеното
по делото известие за доставяне на жалбоподателя е връчен процесният акт на 20.09.2021
г. С оглед на това и доколкото жалбата срещу него е депозирана на 04.10.2021 г.,
същата се явява подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок и е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:
АУПДВ е постановен от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност. ДФ "Земеделие" е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1 т.13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на ЕС. Съгласно чл.20а ал.5 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ, а по силата на ал.6 изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Изменението на нормите,
обнародвани в ДВ бр.51/2019 г., е в сила от 28.06.2019 г., т. е. същите са
действащи правила към момента на издаване на АУПДВ. Съгласно приложената
Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ –
т.1.38, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Б.А.правомощието да издава АУПДВ по
чл.166 ал.2 от ДОПК. Следователно заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“
е компетентен по степен и материя орган.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59
ал.2 от АПК. Същият съдържа фактическите и правни основания, въз основа на
които е издаден. Органът е посочил фактите, на които кореспондират посочените
правни норми и разпоредените правни последици. Спазена е процедурата по чл.26
ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.166 от ДОПК. Преди издаване на акта
органът е дал възможност на ползвателя да представи писмени възражения по
установените нарушения. Писмото на органа от 10.12.2019 г. по реда на чл.26
ал.1 от АПК е поставило начало на административното производство за издаване на
оспорения АУПДВ и в него се съдържат всички обективирани в акта фактически
обстоятелства. В изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК актът е
издаден от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая,
събиране на относимите доказателства.
Независимо от горните констатации, съдът приема, че административният
орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, касаещи вида на акта и реда за неговото издаване, както и нарушения на
материалния закон във връзка с материалноправните основания за установяване
дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
поради следното:
Разпоредбите на чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП са създадени със ЗИД на ЗПЗП,
обн. ДВ бр.51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., т. е. същите са действащо право
към датата на образуване на настоящото административно производство –
10.12.2016 г. и към датата на постановяване на оспорения АУПДВ на 07.09.2021 г.
Съгласно чл.27 ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл.70 ал.1 т.1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. Съгласно чл.27 ал.7 от ЗПЗП,
дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Последният в чл.166 ал.2 препраща към реда по АПК.
От цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, в сила от
28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания
по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се
установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично
държавно вземане. Вложената от законодателя воля при новата регламентация на
правоотношенията по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП е за разграничаване на различни
нарушения на ползвателите на помощта, които водят до възстановяване на безвъзмездната
финансова помощ и въведен различен ред за установяване на тяхната дължимост. Или
по ал.6 на чл.27 от ЗПЗП се установява дължимостта на възстановяването на
помощта при нарушения, представляващи основания за налагане на финансова
корекция по чл.70 ал.1 от ЗУСЕСИФ, а по ал.7 на чл.27 от ЗПЗП се установява
дължимостта на възстановяването на помощта, при неизпълнение на други нарушения
по условията за предоставяне на помощта или подкрепата, произтичащи от
секторното законодателство. По начин на законодателна редакция, ал.7 е
приложима само ако нарушенията не се квалифицират по ал.6, т.е. когато не са
налице основанията по чл.70 ал.1 т.1 - 9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова
корекция.
В случая, видно от мотивите в акта, фактическото основание за издаване
на същия е неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план приходи за
периода 2015 г. – 2018 г., като е изключена 2017 г. В административния акт
изрично е посочено, че установеното нарушение представлява неизпълнение на
предвидените в одобрения бизнес план приходи, което поражда задължение за
възстановяване изцяло или частично на финансовата помощ. Константно в съдебната
практика на ВАС на Р България се приема, че заложените в бизнес плана финансови
показатели /приходна и разходна част/ са индикатори за изпълнение на одобрения
проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до
необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ, респ. съставлява
основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата по чл.70 ал.1 т.7 от
ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори /в този смисъл са: решение №15687
от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2020 г., I о.; решение на ВАС по адм.
дело №11174/2019 г., ІV о.; решение №2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №9703/2018
г. на ВАС, ІVо. и цитираните в него съдебни решения; решение №3184/28.02.2020
г. на ВАС по адм. дело №7468/2019 г., ІVо. и др. /. Причина за това е изискването
по смисъла на §1 т.12 от ДР и чл.16 ал.1 от Наредба №8 от 03.04.2008 г. бизнес
- планът да бъде част от изискуемите се документи към проекта за подпомагане,
чиято цел е да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период
от 5 години, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата, като
задължения на ползвателя по т.4.18 от договора е да извърши одобрената
инвестиция в съответствие с одобрения проект и да спази същия.
От горното следва, че в настощия случай е налице хипотезата на чл.70
ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова
корекция по реда на чл.73 ЗУСЕСИФ, т. е. органът е следвало да приложи
правилото на чл.27 ал.6 от ЗПЗП като издаде решение на налагане на финансова корекция,
а не АУПДВ, както е процедирал в случая. След цитираното изменение на ЗПЗП, в
сила от 28.06.2019 г., нормата на чл.27 ал.6 ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ:
по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова корекция
- по чл.70 ал.1 т.1 - 9 от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на административния акт –
решение и реда за неговото издаване - по чл.73 от ЗУСЕСИФ. С оглед на изложеното
и по аргумент от чл.27 ал.7 на ЗПЗП, при неизпълнение на бизнес плана,
представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.7
ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК
съгласно чл.166 ал.2 ДОПК, не се издава. Следователно неправилната преценка на
органа относно приложимия вид на акта и процедурата по неговото издаване,
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
на формата на акта, тъй като засяга материалноправните основания за дължимост
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението
им, предвидено в чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП - в този смисъл решение
№15687/17.12.2020 г. по адм. д. №8586/2020 г. и решение №1457/03.02.2021 г. по
адм. д. №10650/2020 г. и двете на I о. на ВАС/. За коректност следва да се
посочи, че има и обратна практика на ВАС на Р България, според която смешението
на вида и процедурите по двата закона (ЗУСЕСИФ и АПК) е несъществено нарушение
на изискванията за форма на акта и на административнопроизводствените правила –
в този смисъл решение №1581/08.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №8437/2020 г., VIII
о., и е формирана при действието на измененията на чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП. Но
посочените решения на ВАС на Р България са за издадени АУПДВ преди изменението
на ЗПЗП, при действие на правилата на §4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ и §12 ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ бр.2/03.01.2018 г.
Изменението на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.51/2019 г. е нов закон, поради което се
прилага спрямо новите правоотношения, каквото е настоящето. Следва да се
посочи, че правилото на §12 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложимо, макар
Наредба №8 от 03.04.2008 г. да е издадена до датата на влизане му в сила, тъй
като периодът на мониторинг на договора е изтекъл както преди датата на
образуване на административното производство, така и преди издаване на
процесния АУПДВ, а именно на 16.08.2019 г. във вр. с т.4.18 от договора.
Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 15.08.2014 г. Съгласно
§1 т.2 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения
по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.
"мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г.,
е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се
установява, че мониторинговият период по сключения между ползвателя и ДФ
"Земеделие" договор е изтекъл на 16.08.2019 г., т. е. преди
образуване на административното производство по издаване на оспорения административен
акт – 10.12.2019 г. и преди издаване на акта – 07.09.2021 г. С оглед на това
съдът намира, че е неприложима разпоредбата на §12 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП
/ДВ, бр. 2/2018 г. /, според която започналите производства по издадените до
датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от
ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.9б т.2 от ПРСР
за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода
на мониторинг.
С оглед гореизложеното съдът приема, че незаконосъобразно при
констатирано неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, което
представлява основание по чл.27 ал.6 ЗПЗП във връзка с чл.70 ал.1 т.7 от
ЗУСЕСИФ, и изтекъл период на мониторинг на договора от 15.08.2014 г.,
административният орган е определил подлежащата на възстановяване финансова
помощ с АУПДВ, издаден на основание чл.27 ал.7 от ЗПЗП във връзка с чл.166 ДОПК. Изложеното обоснова извода, че оспореният административен акт е издаден в
нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и
следователно са налице основанията по чл.146 т.2, т.3 и т.4 АПК за неговата
отмяна.
Само за изчерпателност следва да се изложат мотиви и по отношение
наведените в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на акта, които
доводи не се споделят от съда, но не влияят върху крайния резултат. Съдът намира, че нарушенията, водещи до възстановяване на част от
изплатената на жалбоподателя финансова помощ, са доказани от документите от
извършената проверка от техническия инспекторат на фонда и от заключението на
вещо лице. Ползвателят на помощта е нарушил задължението по чл.16 ал.2 от
Наредба №8 от 03.04.2008 г., тъй като нереализирайки приходите, заложени в
бизнес плана, не е установил жизнеспособност на инвестицията за период от 5
години и осъществяването целите на мярката по чл.2 т.1 от Наредбата. Видно е,
че заложените в бизнес плана финансови приходи са изпълнени средноаритметично за
три пълни финансови години, а именно 2015 г., 2016 г. и 2018 г. средно на 37.80
%, с което ползвателят е нарушил и изискванията на т.4.18 от договора.
В тази връзка твърдението на жалбоподателя, че при преценка на
финансовите показатели следва да се вземе предвид и реализираната продукция от
резене, люцерна, орехи и слънчоглед, която е налична по счетоводни данни и не е
продадена, съобразно т.5 от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ,
съдът намира за неоснователно. В бизнес плана, който е изготвен от
жалбоподателя, изрично са посочени приходи от дейността и в частност приходи от
продажби на продукция, а не само произведена такава като количество.
Следователно и доколкото заложените от ползвателя приходи в бизнес плана не са
реализирани, то безспорно е нарушена т.4.18 от договора и чл.16 ал.2 от Наредба
№8 от 03.04.2008 г. При това положение е налице основанието за връщане на
изплатените средства по чл.51 ал.1 от посочената Наредба поради неизпълнение от
ползвателя на нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата
помощ, както е приел и органът. Размерът на средствата, които следва да бъдат
възстановени, е определен правилно по правилото на чл.51 ал.2 от Наредба №8 от
03.04.2008 г. и в съответствие с т.30 от Приложението към раздел I "Общи
положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмедна финансова помощ при установени нарушения по чл.27
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. Органът е отчел вида,
степента и продължителността на неизпълнението по проекта. Моментът на
извършената проверка, който е преди изтичане на петгодишния период на договора,
не рефлектира върху констатациите, тъй като обхваща три пълни финансови години
по договора, съгласно изискването на т.30
от Приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата за
определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмедна финансова помощ
при установени нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 –
2013 г.
Гореизложеното не променя изводите за нарушение на изискването на чл.27
ал.6 от ЗПЗП, поради което оспореният акт като издаден в нарушение на
изискванията за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 на АПК, ответната
страна ДФ "Земеделие" дължи заплащане на жалбоподателя на сторените
деловодни разноски общо в размер на 110.00 лв., от които 10 лв. държавна такса
и 100.00 лв. внесено възнаграждение за вещото лице по изготвената ССчЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
публично държавно вземане №27/121/06025/3/01/04/02, с изх.№01-6500/1818#4 от
07.09.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
град София, поправен с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка
№27/121/06025/3/01/04/03 с изх.№01-6500/1818#6 от 10.09.2021 г. на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл.27
ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, на М.Е.Ш.,***, е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 9 828.00
лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" град София, да заплати на М.Е.Ш. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски общо в размер на 110.00 /сто и десет лева/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р
България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по реда на чл.138 ал.3 във
вр. с чл.137 от АПК
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: