Р Е Ш Е Н И Е
№ 179/14.4.2020г. 14.04.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 10.03 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3616 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от
ЗД „БУЛ ИНС“АД против М.И.П. ***, с
която се претендира постановяване на решение, с което да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 240,54 лв. – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, законна лихва
от датата на исковата молба, както и разноски в производството.
В исковата молба се посочва, че на 01.12.2017 год. , в гр. Я. настъпило ПТП с
участието на МПС, управлявано от ответницата, застраховано по ЗЗ ГО при ищцовото дружество. Вина за настъпването му имала
ответницата. В дружеството била заведена щета от собственика на увреденото МПС,
на която след направена оценка било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 225, 54 лв. Ответницата напуснала ПТП, в следствие на което виновно
се отклонила от проверка за алкохол, което пораждало правния интерес на ищеца
да получи изплатеното застрахователно
обезщетение, в едно с ликвидационните разноски в размер на 15 лв. Претендира
се уважаване на претенцията, включително присъждане на разноски.
Отговор на исковата молба не е депозиран.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Ответницата чрез упълномощен адвокат оспорва иска.Прави
искане за присъждане на разноски на осн. чл. 38,ал.2
от ЗА.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от приложения протокол за ПТП от 8.12.2017 год., на 01.12.2017 год. в гр. Я. е
настъпило ПТП между МПС управлявано от Д. С. И., собственост на М. Х. Д. и МПС,
управлявано от ответницата, като в протокола е посочено, че последната не е
упражнявала достатъчен контрол върху ППС, което управлява и удря странично със
задна част МПС 2.ПТП не е посетено на място от органите на МВР.
Собственикът
на увреденото МПС М. Х. Д. е подала до ищцовото
дружество искане за оценка по застраховка „ГО“ на МПС на 11.12.2017 год. По
искането е образувана щета № ***, приключила с доклад, в който е определено
заплащане на сумата от 225, 54 лв.
Представени
са доказателства, че за периода 21.08.2017 год. – 20.08.2018 год. за управляваното
от ответницата МПС с ДКН *** е налице валиден договор за застраховка ГО със
застрахователя ЗД „Бул Инс“АД.
Представени
са и доказателства относно заплащане на сумата от 225, 54 лв. на собственика на
увреденото МПС Д. по банкова сметка.
***.02.2018
год. ищецът е отправил до ответницата регресна покана
за заплащане на общата сума от 250, 54 лв. на осн.
чл. 500 от КЗ.
По
делото е изискана и приета в цялост преписката по Протокол за ПТП № *** год. В
същата се съдържат обяснение от Х. Д., обяснения от М.П., АУАН от 08.12.2017
год., НП от 19.12.2017 год., с което на П. е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лв. за нарушаване на чл.20,ал.1 от ЗДвП.
По
искане на ищеца по делото и назначено и изслушано заключение на вещо лице по
САТЕ, според което е налице причиннно – следствена
връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобил „БМВ 520и“. Размерът
на щетите вещото лице е определило на 225, 54 лв.
По
делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Д., съставил
протокола за ПТП посочва, че на място не били установени автомобилите. Открили
и двамата участници в ПТП. Карали се, но в крайна сметка решили да попълнят
двустранни протоколи. Ответницата не била изпробвана за алкохол, по преценка на
полицейските органи, изпробван бил другият участник.Понеже не искали намесата
на полиция нямало съставен протокол в същия ден. Жалбата постъпила по-късно,
като ответницата била призована в РУ и там й бил съставен акт.При съставяне на
акта не било констатирано нарушение свързано с напускане на местопроизшествието
и П. не бика санкционирана за употреба на алкохол
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл.
500,ал.1,т.1 от КЗ.
Съгласно цитираната разпоредба- освен в случаите по чл. 433, т. 1 , застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
Твърдението на ищеца в исковата молба е,
че ответницата освен,че е извършила нарушение на ЗДвП, виновно се е отклонила
от проверка за алкохол,което обосновава с факта на напускане на мястото на ПТП.
В процесния случай не се
спори между страните , че към релевантния момент на ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по ЗЗ ГО между ищеца и собственикът управляваното от ответницата МПС.
Не се спори, че и по образуваната в
резултат на ПТП щета на собственика на увреденото МПС е изплатена сумата от
225, 54 лв. Основните спорни между страните моменти са дали ответницата е
нарушила правилата за движение по пътищата, включително дали виновно се е
отклонила от проверка за алкохол, напускайки мястото на ПТП.
Според съда бяха доказани всички елементи на фактическия състав на деликта, като безспорно от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответницата в съответните процесуални срокове и по-специално в срока за отговор на исковата молба се установи, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 20,ал.1 от ЗДвП. Недоказано обаче остава твърдението на ищеца, че с факта на напускане на мястото на ПТП същата виновно се е отклонила от проверка за алкохол.В тази връзка следва да се посочи, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка на алкохол. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ
/сега чл. 500,ал.1,т.1 КЗ/ за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /напр. решения №№ 16/02.02.2011г по т.д. № 211/2009г; 183/22.11.2010г по т.д. № 30/2010г; 113/11.01.2012г по т.д. № 1147/2010г/.Така и в решение № 183/22.11.2010 год. по гр.дело № 30/2010 год. ВКС приема, че застрахователят трябва да установи или, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, или че виновно се е отклонил от такава проверка. В настоящия казус доказателства ответницата да е била поканена да даде проба за алкохол или да е отказала, включително виновно да се е отклонила от такава релевирани от ищеца, чиято и е доказателствената тежест липсват. Напротив от показанията на разпитания полицейски служител, съставил протокола за ПТП , които съдът кредитира с доверие, се установява точно обратното, че ответницата изобщо не е била поканена да бъде проверена за алкохол.В този смисъл и категорично не може да бъде прието, че същата виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, а както беше посочено в цитираната практика се приема, че не съставлява такова виновно поведение самото напускането на местопроизшествието/което безспорно се установи в случая, че и двамата водачи на МПС са сторили/.В обобщение,
съдът приема, че претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78
ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по
делото разноски . Претенцията е с правно основание чл. 38,ал.2 от ЗА. По отношение предпоставките на фактическия състав
на чл.38, ал.2 ЗА, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се
присъжда адвокатско възнаграждение /дори и при липса на договор за правна помощ/,
съществува задължителната практика на ВКС-определение №515/02.10.2015г. по
ч.гр.д.№2340/2015г., в което е прието, че за уважаване на искането по чл.38,
ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.
По
изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД“Бул ИНС“АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С. против М.И.П., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 500,ал.1,т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 240, 54 лв., представляващи
заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета от ПТП от
01.12.2017 год.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.3 ГПК, вр.
чл. 38,ал.2 от ЗА ЗД“Бул ИНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. да заплати на адвокат И. И. *** сумата от 300 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.