ПРОТОКОЛ
гр.Добрич, 04.11.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, сложи на разглеждане докладваното от
председателя административно дело №484
по описа за 2019
година.
На
второ четене в 14: 44 часа
се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ:
Д.Щ.Г., редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ:
ГЛАВНИЯТ АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ДОБРИЧ, редовно уведомен не се явява, не се
представлява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА
СТРАНА: С.А.П., редовно уведомен, явява се лично и с АДВОКАТ Г., редовно
упълномощена отпреди.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ А.Е. се явява лично.
ПО
ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ.
Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
В изпълнение на допуснатата по делото СТЕ е изготвено заключение от вещото лице
арх. А.Е., което е постъпило в срока по чл.199 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
АДВ.
Г.: Моля да се изслуша заключението на вещото лице.
Съдът
по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА
към изслушване на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, като му напомни отговорността, която носи по чл.291 от НК и сне
самоличността му, както следва:
А.Е.В.,
67г., българска гражданка, неосъждана, с висше образование – архитект.
Запозната
съм с отговорността, която нося. Обещавам да дам вярно и безпристрастно
заключение.
Поддържам
заключението си, няма какво да добавя, освен една техническа грешка на стр. 1,
втори ред - на приложение 1 показвам извадка от КК, като идентификаторът на
имота трябва да бъде 4917, а не 4926. Имот
4917 е на сградата, която има разрешение за строеж.
Нека
погледнем приложение 18, където се вижда, че сграда с идентификатор 4917.1 има
25 сантиметрова стена на изток към сградата на жалбоподателя. Той обаче няма
собствена стена. Той е изградил тази пристройка, тази стая, изглежда по-късно,
след като сградата в имот 4917 е била построена и той не е направил дублираща
стена, върху която да стъпи неговият покрив. Няма обективна възможност да се
види това в момента, но разсъждавам така, че на тази стена стъпват и двата
покрива, те имат самостоятелни конструкции, но се наслагват на тази стена. На приложение
17, снимката долу вдясно, се вижда надзид, който според мен не е продължение на
съществуващия зид, нито на зид, самостоятелен на жалбоподателя, а над
керемидите са поставени един ред тухли, после керемидите, за да предотвратят
протичане на това място, където всъщност в тавана на жалбоподателя има фуга. Двата
покрива не са самостоятелни, не са отделени с фуга, която може да бъде
изолирана.
Няма
откъде да го видя този покрив, няма достъп в подпокривното пространство нито от
едната страна, нито от другата. Те са с много малка височина, аз не видях
отвор, освен да се разруши обшивката на стаята, където ще се прави ремонт и тогава
може да се погледне, но това не съм го направила към момента.
На
приложение 8 от заключението ми са копия от работните чертежи на конструкциите,
аз ги показвам като пример за решението на конструктора. Тук обаче не виждам
покривът на сградата, която се ремонтира, да е отделен от другите два покрива.
Отдолу с пунктир се виждат стените, една; втора; трета. Никъде в покрива обаче
нямаме отделяне на елементите за едната и другата сграда. Гредоредите са
самостоятелни на едната и на втората стая, но столиците, ребрата между тях няма
отделяне, разстояние, което да отграничи
ремонтирания покрив както на изток, така и на запад. На запад къщата е
била цяла, покривът е бил цял, но на изток това е съвсем друга къща, друга
пристройка. Не би трябвало по този начин да се дава продължение на покривната
конструкция и над стаята на съседа и когато се излее бетонов пояс върху тази
стена, вижда се, че тук конструкцията не се съобразява, стената е леко под
наклон, а конструкцията си върви перпендикулярно на външните стени и по никакъв
начин не се предвижда отделянето на тези покривни конструкции.
Дали
е възможно, без да се излива нов бетонов пояс, да се захванат двете конструкции
на общия съществуващ зид, ще го каже конструктора, това е негово решение. По
принцип не е възможно, т.к. тези стени са много стари, много слаби и винаги при
смяна на покривите е необходимо да се хванат с един бетонов пояс отгоре, да се
стегнат и по този начин покривът да стъпи върху сигурна основа.
Не
съм изследвала състоянието на покрива на сградата, която ще се ремонтира, това
го е направил колегата и е дал съответното решение и това не е по моята
специалност. Не съм изследвала, но от опита, който имам, трябва да се направи
пояс, трябва да се махне цялата конструкция и върху този пояс да легне новата.
Решението
сега е следното, жалбоподателят да си изгради своята стена, да си стъпи неговият
покрив върху негова собствена стена и въобще да няма връзка и да ангажира
съседа си.
Ако
имаше някакъв бетонов пояс на съседа, конструкцията можеше да си остане, да
стои върху нея, те да подменят своята и да се вместят между неговите елементи.
Другият
по-неприятен начин е да си излеете втора успоредна стена и да си сложите покрива, като си
намалите размера на стаята и му оставите там неговия покрив върху вашата стена.
Ще се намали стаята с 25см.
Сградите
с идентификатор 4926.1 и 4917.1 имат
подравнени стрехи и била. Това на пръв поглед изглежда, че покривът е общ, но като
имам предвид, че те по различно време са изграждани и тази пристройка е
направена по-късно. Вероятно на сграда 17.1 е имало скат, който е обърнат със
стреха към съседния двор, той е разрушил този скат, стъпил е със своята си
конструкция и е добавил на другия покрив елементи и двете конструкции по
различно време стъпват на един и същ зид. А тези сгради, които са долу гаражът 26.2
и постройка 17.2, те са вече на различна височина и въобще не се застъпват.
Конструкцията
на съседната сграда 1 е изравнена, не е по-висока. Това надзидче дава такава
илюзия.
АДВ.
Г.: Нямам други въпроси към вещото лице.
С
оглед на извършената от вещото лице работа, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
заключението на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно
възнаграждение за вещото лице в размер на 248 лв., съгласно представената към
заключението справка - декларация.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в 7-
дневен срок от получаване на съобщението да довнесе по сметка на
Административен съд Добрич – вещи лица сумата от 48 лв., след което пълното
възнаграждение да бъде изплатено на вещото лице.
АДВ.
Г.: След изслушването на вещото лице
смятаме, че жалбоподателят не е заинтересована страна по смисъла на чл.149,
ал.2 от ЗУТ, поради което производството следва да бъде прекратено. Моля да ни
бъдат присъдени разноските по делото включително и адвокатско възнаграждение,
което е в минималния размер съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения. Представям
и списък на разноските.
ЗАИНТ.СТРАНА
П.: Моля да прекратите производството по делото. Платил съм в брой хонорара на
адвоката си.
Съдът,
като взе предвид приложените по делото писмени доказателства и като се съобрази
със заключението на СТЕ, счита, че подадената от Д.Щ.Г. жалба срещу разрешение за
строеж №106 от 04.07.19г. на гл. архитект на община Добрич, е процесуално недопустима,
т.к. не е налице нито една от хипотезите на чл. 149, ал. 2 т. 1-3 от ЗУТ,
даваща право на жалбоподателя да оспорва акта по съдебен ред. Обстоятелството,
че собствените му сгради са долепени до сградите на заинтересованото лице, без
да имат изградена четвърта стена, върху която да стъпва покривната им
конструкция, е въпрос на фактическо изпълнение на тези сгради, който обаче не го
прави активно легитимиран да обжалва разрешението за строеж за преустройството
на съседните сгради по смисъла на ЗУТ.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.159, т.4 от ЗУТ, както и с оглед на искането
на заинтересованата страна за присъждане на разноски, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Д.Щ.Г. срещу разрешение за строеж № 106 от 04.07.19г. на гл.
архитект на община Добрич.
ПРЕКРАТЯВА
производството по АД № 484 по описа
за 2019
година на Административен съд – Добрич.
ОСЪЖДА
Д.Щ.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на заинтересованата страна С.А.П. с ЕГН
**********,***, сумата от 600 лв., представляващи сторени разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от получаване на съобщението за
жалбоподателя и ответника и от днес за заинтересованата страна.
Заседанието
приключи в 15:08
часа.
Протоколът
е изготвен на 05.11.2019 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: