Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 07.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3738
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 81, вх.Б, ет.1,
представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, твърди, че на 10.09.2017г. между „А1 България”
ЕАД и ответника бил сключен договор за продажба
на изплащане № *********, по силата на който Н.В. е закупил и станал собственик
на устройство Handset Huawei P10 lite DS Black със сериен № 863313039683282.
Съгласно т.10.2.1 от договора, купувачът се е задължил да заплати на продавача
продажната цена на вещта, съобразно погасителен план към договора. Поради
неплащане в срок на две месечни вноски, договора между „А1 България” ЕАД и
ответника бил предсрочно прекратен на основание т.12.3 от него. Непогасената
продажна цена до края на срока на договора за продажба на изплащане от страна
на ответника е в размер на 341.64 лева, която е станала предсрочно изискуема на
основание чл.12.3 от съглашението. На 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и
“Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД бил сключен договор за поръчителство. На основание
т.3 от последния, ищцовото дружество се задължило в качеството си на поръчител
да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България ЕАД договор за
продажба на изплащане. С приемо-предавателен протокол № 153/10.05.2018г. с
изх.№ 4625/10.05.2018г. „А1 България ЕАД уведомили ищецът за просрочени
задължения на длъжници по сключени договори, за които последния поръчителства,
където на страница 2 фигурира и ответника, а от справката към протокола се
виждал крайния срок за плащане на сумата станала предсрочно изискуема и размера
на неплатената сума по договора за продажба на изплащане. Поради неплащане на
дължимата сума от страна на Н.В. по договор за продажба на изплащане, на
основание чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4 от договора за поръчителство, “Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД в качеството си на поръчител уведомил длъжника, че ще
изпълни вместо него задължението му към „А1 България ЕАД. Поради липса на
доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл.2.2.3 от договора за
поръчителство от 07.11.2014г., “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД заплатило на
„А1 България ЕАД, на 28.12.2018г. сумата от 341.64 лева, представляваща дължима
сума от Н.В. по договора за продажба на изплащане от 10.09.2017г. С
плащането на задълженията на ответника от страна на поръчителя спрямо
„А1България” ЕАД, ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора и има
регресна претенция спрямо Н.В. за заплатеното от него. Ищцовото дружество за платените суми
по договора за
продажба на изплащане от 10.09.2017г.,
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1596/2019г. по описа на РРС, но
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано на
ищеца да предави иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Н.В., че му дължи
сумата от 341.64
лева, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане №
*********/10.09.2017г., която е заплатена от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в
качеството му на поръчител на „А1 България” ЕАД по договор за поръчителство от
07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.03.2019г. до окончателното
й изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
1596/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело
разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът Н.В.В. в срока за отговор не е представил
такъв, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и
следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на
ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за
установено по отношение на Н.В., че дължи на ищцовото дружество сумата от 341.64 лева,
представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане №
*********/10.09.2017г., която е заплатена от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в
качеството му на поръчител на „А1 България” ЕАД по договор за поръчителство от
07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.03.2019г. до окончателното
й изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
1596/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 1596/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 25.00
лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 300.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса
за производството по делото и 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Н.В.В. ***, с ЕГН: **********, че дължи на “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”България” № 81, вх.Б, ет.1, ЕИК *********,
представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, сумата от 341.64
лева /триста четиридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане №
*********/10.09.2017г., която е заплатена от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в
качеството му на поръчител на „А1 България” ЕАД по договор за поръчителство от
07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
20.03.2019г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1596/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Н.В.В. ***, с ЕГН: **********, да
заплати на “Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 81, вх.Б, ет.1, ЕИК *********, представлявано от Станимир
Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/
лева - направени по
заповедното производство – ч.гр.дело № 1596/2019г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Н.В.В. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на “Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”
№ 81, вх.Б, ет.1, ЕИК *********, представлявано от Станимир Христов Бургаски и
Георги Нинов Пенев, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева - направени
по настоящото дело разноски.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на
страните.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: