Р Е Ш Е Н И Е
№ 1898
Гр. П., 09.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна Миткова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 02819/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу В.С.А.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1 026 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: гр. ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 97,98 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 01180/2019 г. по
описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК от 19.02.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение,
включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от
общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ
този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал.
1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът В.А. оспорва да е собственик, респ. размера на
правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при
твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието
на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответникът няма качеството
потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент
партидата на имота е открита на негово име, доколкото до този момент
отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния
собственик. Твърди, че не е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от
ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия период в
абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер,
не са сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя
постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост. С
тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на
пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на
длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Съдът,
при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. по описа на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в
нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице,
което ползва топлоснабдения имот за собствени битови нужди със съгласието на
собственика или носителя на вещното право на ползване и същевременно е сключило
с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при публично известни общи условия. В посочената
хипотеза именно това трето ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и на страна по договора за доставка на
топлинна енергия, която дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по реда на чл. 154 ГПК – пълно и главно, включително с установяване
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, и не се презюмира с установяване на самия факт на ползване на
топлоснабдения имот.
С
отговора на исковата молба ответната страна изрично оспорва предявените искове
по основание с твърдението, че между ответника и ищцовото дружество не е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя проверката
на съда относно тази първа и основна материалноправна предпоставка за
възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед № 928 от
19.04.2007 г. на кмета на Община П. ответникът по делото В.С.А., заедно със
семейството му – третите за процеса лица – съпругата му И.А.и синът му И.А. са
настанени в общинско жилище, предназначено за отдаване под наем с
административен адрес: гр. ***. В заповедта е отразено, че настаняването е за
срок от три години. Посочено е също, че въз основа на заповедта следва да бъде
сключен договор за наем между настаненото лице и „Жилфонд“ ЕООД. Титулярят по
заповедта следва да открие абонаментни номера на свое име във „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, „Електроразпределение“ АД и „Топлофикация“ АД. Изрично е
посочено, че дължимите суми за ползвана електрическа енергия, топлинна енергия
и за доставка на вода във жилището следва да се заплащат от В.А.. Върху
заповедта е удостоверено, че същата е получена от А. на 23.04.2007 г. без
възражения по съдържанието ѝ.
Изяснява
се, че с молба за откриване на партида за жилищни нужди от 03.05.2007 г. ,
адресирана до ищцовото дружество „Топлофикация – П.“ АД ответникът В.А. е
отправил искане за откриване на партида за плащане на топлоенергия за жилищни
нужди в имот с адрес: гр. П., ул. „***.
От
така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи съдът
намира, че по делото не е установено – пълно и главно съществуването на
твърдяното правоотношение между страните през процесния период – от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. Изясни се, че действително ответникът В.А. е ползвал
процесното жилище на основание настанителната заповед от 19.04.2007 г. съгласно
която задължението за заплащане на консумативните разноски, в частност за
доставената топлинна енергия, е именно на настаненото лице. По молба на
ответника на негово име е и открита партида при топлофикационно дружество. По
делото обаче не е представен договор за наем, сключен на основание
настанителната заповед, в клаузите на която изрично е предвидено, че такъв
следва да бъде сключен между ползвателя и „Жилфонд“ ЕООД – гр. П.. Дори да се
приеме, че облигационното правоотношение във връзка с ползването на жилището е
възникнало между Община П. и ответника В.А. по силата на заповедта от
19.04.2007 г., то действието на последната е обвързано с тригодишен срок,
изтекъл към месец април 2010 г., а с това и преди исковия период. По делото от
страна на ищеца не са представени доказателства, от които да се установи, че и след
този срок А. е продължил да ползва имота, на което основание да се явява лице,
задължено за заплащане на потребената топлинна енергия.
Ето
защо, съдът приема, че по делото не е установено съществуването на твърдяното
правоотношение между страните за времето от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.,
поради което предявените
искове се
явяват недоказани по своето основание и следва да бъдат отхвърлени без да се
анализира наличието на реално доставена топлинна енергия, като следваща
предпоставка за възникване на вземанията.
По отговорността
за разноски:
Съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за разноските в заповедното производство. При този изход на спора –
неоснователност на предявените искове, право на разноски има само ответникът.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде
присъдена сумата от по 300 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в двете производства, съобразявайки отразените размери в договорите
за правна защита и съдействие от 14.03.2019 г. /л. 11 от ч.гр. дело № 1180/2019
г./ и от 28.05.2019 г. /л. 19 от делото/ на уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу В.С.А., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че В.С.А. *** АД сумата от 1 026 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ***, с абонатен № ***,
законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 97,98 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 01180/2019 г. по описа на Районен съд – П., НО е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
19.02.2019 г.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В.С.А., с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:***, сумата от 300 лв.,
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 01180/2019 г.
по описа на Районен съд – П., НО и сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски в исковия процес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 01180/2019
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: