Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 11.12.2019 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На
03.12.2019 год.
В
открито заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
Сложи за разглеждане докладваното от председателя Атанас
Динков гр.д.
№ 229 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 409 от ГПК.
Депозирана е молба
от К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за издаване на дубликат на
изпълнителен лист от 08.07.2009г. по ч.гр.дело № 229/2009г. по описа на РС -
Чирпан, в която се твърди, че издадения първообразен изпълнителен лист бил
изгубен.
Ответникът по
молбата С.В.К., чрез адв. А.Д. от САК я оспорва и моли същата да бъде
отхвърлена. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Претендира за направените по делото разноски.
Съдът след като се
запозна с материалите по делото намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата е депозирана до
компетентния районен съд – издал първообраза на изпълнителния лист, поради
което е допустима.
От докладна записка
на съдебния архивар при РС – Чирпан се установява, че ч.гр.дело № 229/2009 г.
по описа на РС – Чирпан, с архивен № 256/2010 г. е било унищожено на 22.03.2017
г., на основание Протокол № 1 от 22.02.2016 г., Акт за унищожаване на неценни
документи, с изтекъл срок на съхранение от 22.02.2016 г. и становище от ДА
„Архиви“, Отдел „Държавен архив“ – Стара Загора. От делото са запазени в
оригинал - Разпореждане от 06.07.2009 г. по ч.гр.дело № 229/2009 г. по описа на
РС – Чирпан, Запис на заповед от 14.06.2007 г. с издател С.К., издадена на К.Г.
Заповед № 41/06.07.2009 г. по ч.гр.дело № 229/2009 г. по описа на РС – Чирпан,
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
С Разпореждане от
06.07.2009 г. по ч.гр.дело № 229/2009 г. по описа на РС - Чирпан, съдът е
осъдил длъжника С.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора К.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 03.07.2009 г. до окончателното и изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева – платена държавна такса.
Въз основа на
разпореждането е била издадена Заповед № 41/06.07.2009 г. по ч.гр.дело №
229/2009 г. по описа на РС – Чирпан, за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ (запис на заповед) по чл. 417 от ГПК, против С.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която на същия е разпоредено да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
03.07.2009г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева – платена държавна такса.
Въз основа на
разпореждането е бил издаден изпълнителен лист в полза К.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, за сумата в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
03.07.2009г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева – платена държавна такса.
Видно от
отбелязването върху Заповед
№ 41/06.07.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК е, че изпълнителния лист е бил получен на 28.07.2009 г. от
адв. Г. Ж..
Съобразно разпоредбата на чл. 409, ал. 1 от ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
В случая, молителят
К.Г.Г. не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че
процесния
изпълнителен лист е бил изгубен, като в проведеното съдебно заседание от
14.11.2019 г., заявява, че няма доказателства, че е изгубил оригинала на
изпълнителния лист, който бил предал преди 4-5 години на адвокат в Пловдив, да
образува дело, на когото забравил името, адреса на кантората и телефона.
Ответникът по жалбата С.В.К. представя удостоверение от РС – Стара Загора, от което се установява, че срещу него в СИС при РС – Стара Загора, към 27.11.2019 г. – 10.21 часа, няма висящи изпълнителни дела.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Разглеждането на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност е предпоставено в настоящото
съдебно производство от правилата, установени в ал. 3 и ал. 4 на чл. 409, ал. 3
от ГПК, то е насочено към установяване съществуването на материалното право,
инкорпорирано в изпълнителния титул - налице е съдебен процес по смисъла на чл.
115, ал. 1, б. „ж" от ЗЗД, относно вземането. Съгласно чл. 409, ал. 4 от ГПК, след влизане в сила на решението за издаване на дубликата, длъжникът не
може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви
по време на производството. Т.е. решението за издаване на дубликат от
изпълнителен лист се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение
съществуването или несъществуването на изпълняемото право, с оглед наличието
или липсата на нововъзникнало основание за погасяване на вземането (Така Решение
№ 580 от 11.IV.1962 г. по гр. д. № 425/62 г., I г. о.).
Осъществяването на
фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на правото в
законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на
конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява
правото на иск или на принудително изпълнение.
С разпоредбата на
чл. 531, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца,
а с оглед препращащата норма на чл. 537 от ТЗ и срещу издателя по записа на
заповед се погасяват с тригодишна давност от падежа, което изключва
приложението на общата давност по чл. 110 от ЗЗД при тези искове, независимо от
вида на иска - осъдителен за заплащане на вземането или установителен по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. дело № 2/2013
г., заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес и
затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността - неприемливо е да се допуска прекъсването й със започването на
едностранно производство, в което длъжникът не участва и няма как да узнае за
него, освен при започването на друго производство - по принудително изпълнение.
В настоящия казус,
установени по делото са следните релевантни за спора факти: падежът на
задължението за плащане по процесния запис на заповед е настъпил на дата -
14.09.2008 г.; на дата - 06.07.2009 г. е била издадена Заповед №
41/06.07.2009 г. по ч.гр.дело № 229/2009 г. по описа на РС – Чирпан, за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК; на
дата - 08.07.2009 г. е бил издаден изпълнителен лист за заявеното вземане по записа:
в размер на 10 000 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от
03.07.2009 г.; на
дата - 28.07.2009 г. е бил получен описания по-горе изпълнителен лист от
молителя, чрез негов пълномощник.
По делото няма
направени твърдения, нито са ангажирани доказателства за предприети действия за
реализиране на вземането по изпълнителния лист по реда на индивидуално
принудително изпълнение, като молителя не сочи данни за образувани срещу ответника
изпълнителни производства въз основа на издадения по частното гр. д.
изпълнителен титул - както беше посочено по-горе съгласно собствените му
изявления, направени в проведеното на 14.11.2019 г. съдебно заседание - едва
преди 4-5 г. е предал листа на адвокат в Пловдив, с цел завеждане па
изпълнително дело.
Давността не е била
прекъсвана и на установените с чл. 116, б. „а“ и „б“ от ЗЗД основания.
Изложените по-горе
обстоятелства обосновават и единствено възможния извод, че изтеклият от
14.09.2008 г. до 11.10.2019 г. - датата на подаване на молбата за издаване на
дубликат срок многократно надвишава, установения от закона тригодишен давностен
срок, поради което вземането, инкорпорирано в изпълнителния титул, е погасено
по давност. Вземането е било погасено по давност и още към момента на твърдялото
от молителя „изгубване" държането на изпълнителният лист - 2014/2015 г.
Констатациите за
изтекла погасителна давност не биха се променили, дори за изчисляване на срока
като меродавна начална дата да се приеме датата на издаване на изпълнителния
лист - 08.07.2009 г., а за приложим - общият петгодишен давностен срок по чл.
110 от ЗЗД.
С оглед изложеното,
съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в тежест на молителя следва да се присъдят направените от
ответника по молбата съдебни и деловодни разноски в размер на 500 лв.
възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на
К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за издаване на дубликат на изпълнителен
лист от 08.07.2009г. по ч.гр.дело № 229/2009г. по описа на РС – Чирпан.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на С.В.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощник:
адв. А.Д.Д. - Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, тел. ***, направените съдебни
и деловодни разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: