О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Враца, 23.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, I-ви състав, в закрито заседание на двадесет и трети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЗОВА
н.ч.д. №391/2021 г. по описа
на ВрРС
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 НПК.
Образувано
е по жалба от К.М.А. като министър на
финансите и представляващ държавата, чрез пълномощника
си Д.В.М. – главен юрисконсулт при ТД на НАП гр. Велико Търново, против
Постановление от 02.04.2021 г. по ДП №1821/2020 г. по описа на РП Враца, с
което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателното
производство е прекратено.
В жалбата
се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се
позовава на вярно изведена фактическа обстановка и е постановено в разрез с
законовите разпоредби. В тази насока, след анализ на пропуските на държавното
обвинение, се прави искане за отмяна на атакуваното постановление.
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството
по ДП №1821/2020 г. по описа на ВрРП е образувано за това, че лицата, които
управляват и представляват „РЕДИКС ГРУП“ ЕООД, гр. Враца в 30-дневен срок от
спирането на плащанията не са поискали от съда да открие производство по
несъстоятелност – престъпление по чл.227, ал.2, вр. ал.1 НК. В хода на производството, от събраните
доказателства държавното обвинение установило, че „РЕДИКС ГРУП“ ЕООД, гр. Враца
е имало просрочени задължения към НАП, поради което спрямо него били насочени
действия по принудителното събиране на вземанията, както и че същото не
притежава имущество. Достигнато е до извод, че незаявяването на
свръхзадълженост на търговско дружество не е инкриминирано в чл.227б, ал.2 НК и
съставомерно по посочения текст е само незаявяването на неплатежоспособност.
Изложени са доводи, че неплатежоспособността и свръхзадължеността са две
самостоятелни понятия по смисъла на търговския закон и разширяването на обективния и субективен
състав на наказателно-правната норма на чл.227б, ал.2 НК е недопустимо. При
това на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателното
производство е прекратено
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.243, ал.3 НПК акт и пред
съответния съд. Същата обаче е процесуално недопустима и следва да се остави
без разглеждане по следните съоражения:
В разпоредбата на чл.243, ал.3 НПК е посочено, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване
от обвиняемия,
от пострадалия или неговите наследници и от ощетеното юридическо лице. Така
направеното изброяването на лицата, имащи
процесуална легитимация да обжалват постановлението за прекратяване на
наказателното производоство, е лимитативно и същото не търпи разширително
тълкуване. Видно е обаче, че жалбоподателят не е пострадало лице по смисъла
на закона. Действително, от материалите по делото се установява, че именно
жалбоподателят е подал сигнала, въз основа на който е образувано досъдебното производство
и че в жалбата е изтъкнато, че дружеството има неизплатени задължения. Факт е
обаче, че това не го обуславят като пострадало лице от престъпление по чл.227б,
ал.2 НК, имащо право да атакува постановлението за прекратяване. Това е така,
тъй като съгласно чл.74, ал.1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а за да се приеме, че от
престъплението обективно може да има пострадал или ощетено юридическо лице
следва първо в състава му да е предвиден определен престъпен резултат и обектът
на посегателството му да е свързан с правната сфера на определен правен субект
(физическо или юридическо лице). Непосредствен обект на посегателство на
престъплението по чл.227б НК обаче е специфичната търговска дейност, свързана с
несъстоятелността, която се осъществява в различни отрасли на стопанството и с
него не се засяга директно правната сфера на кредиторите на длъжника, сред
които е и жалбоподателят. Престъплението по чл.227б НК е такова на просто извършване, а не е от категорията на
резултатните престъпления /в който смисъл Р. №554/2001 г. на I н.о на
ВКС; Р. №183/2001 г. на I н.о на ВКС и Р. №170/2014 г. на I н.о на ВКС Р.
№462/2007 г. по н.д. №157/2007 г. на II н.о. на ВКС и по аргумент от Р.
№312/2003 г. по н.д. №88/2003 г. на ІІ н.о. на ВКС/, тъй изпълнителното му деяние се състои единствено в
незаявяване пред съда на
факта на настъпилата неплатежоспособност, без законът да свързва това с
настъпването на вреди. Законодателят не случайно не е обвързал
обективната съставомерност на деянието по чл.227б НК с настъпването на
резултат, тъй като инкриминираното бездействие на управляващия дружеството да
поиска от съда да открие производство по несъстоятелност в срока, визиран в
чл.227б НК, не означава неминуемо, че вземанията на кредиторите на дружеството
няма да бъдат удовлетворени - може да се окаже, че затрудненията на длъжника са
временни или макар и да не разполага с оборотни средства, притежава имущество,
достатъчно за покриване на задълженията. Ето защо и отчитайки формалността на
деятелността по чл.227б НК, съдът приема, че при реализирането на този престъпен
състав е изключено да се направи извод за наличието на съставомерни имуществени
вреди и възникването с оглед на такива на
пострадал и/или ощетено ЮЛ. Вън от всякакво съмнение е също така, че с
престъплението по чл.227б НК не могат да бъдат причинени неимуществени вреди на
кредиторите, защото с него не се засяга духовната им сфера. Изложеното налага
изводът, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран да атакува
постановлението на прокурора, защото не е пострадало лице, поради което жалбата
като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Друг е
въпросът, че обжалваното постановление не съдържа конкретизация от кои точно
доказателствени източни се извличат конкретните фактически констатации, както и
не дава отговор на редица въпроси, сред които са: кой е бил собственика и/или управителя на въпросното търговско
дружество в интересуващия разследването период; какви са били действията на
дружеството и сключвало ли е сделки; кога дружеството е изпаднало в
свръхзадълженост или неплатежоспособност и т.н. Но всички тези въпроси, както и
въпросът дали неплатежоспособността и свръхзадължеността са две самостоятелни
понятия по смисъла на търговския закон и дали свръхзадължеността попада или не
в обхвата на чл.227б НК, могат да се разгледат при обжалване на постановлението
пред по-горестоящата прокуратура на основание чл.200 НПК.
По изложените съображения и с оглед чл.243,
ал.3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима депозираната
от К.А. като министър на финансите и представляващ държавата чрез юрк. М. при
ТД на НАП гр. В. Търново, жалба против Постановление на РП Враца от 02.04.2021
г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК
наказателното производството по досъдебно производство №1821/2020 г. по описа
на РП Враца е прекратено.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – гр. Враца, в 7-дневен
срок от получаване на съобщението.
Преписи от
определението да се изпратят на жалбоподателя и на РП Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: