№ 17
гр. Исперих, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска
Административно наказателно дело № 20233310200011 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. А. Х. от с.ВЛ., обл.Разград, срещу НП №22-
0275- 001028/15.12.2022г, издадено от Началник група към ОДМВР – Разград,
РУ - Исперих, с което за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита НП за постановено в нарушение на закона и моли
за неговата отмяна изцяло. На първо място сочи, че при издаване на НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
непосочване на датата на извършеното нарушение, което е довело до
ограничаване на правото му на защита. На следващо място твърди, че не е
знаел за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил поради
липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Собственик на
автомобила бил неговия работодател „У“ ЕООД, към който жалбоподателя
работел на трудов договор и в тази връзка е ползвал процесния автомобил
като служебен. В тази връзка, когато от дружеството са му дали автомобила,
не са го били уведомили, че е с изтекла застраховка „Гражданска
отговорност“, респективно че е бил с прекратена регистрация. Поради това
счита, че в настоящия случай липсва субективния елемент от състава на
вмененото му административно нарушение. Претендира и за сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник адв.В.К., който поддържа
жалбата и излага подробни съображения.
За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР – Разград, РУ -
1
Исперих, не се явява представител.
За РП – Разград, ТО - Исперих, редовно призовани, не се явява
представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 17.10.2022 г.
екип от служители на РУ - Исперих – свидетелите О. Л. О. и С. С. С.
извършвали патрулно-постова дейност в с.ВЛ., обл.Разградска. Около 23.49
часа, в центъра на селото, забелязали срещу тях по ул.“И.В.“ да се движи
товарен автомобил, марка „******” с рег.№ ** **** **, управляван от
жалбоподателя В. Х.. Свидетелите спрели автомобила за проверка. При
извършена справка в системата на КАТ било установено, че автомобилът бил
собственост на „У“ ЕООД, ЕИК *********, с.ВЛ. и бил със служебно
прекратена регистрация, считано от 31.08.2022 г., на основание на чл. 143 ал.
10 ЗДвП – поради това, че не е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила. За констатираното административно нарушение
проверяващите органи снели сведение от водача, който обяснил, че
автомобилът е служебен, собственост на дружеството, в което работи,
предоставен му е за ползване във връзка с работата и не е знаел, че е с
прекратена регистрация. От фирмата не са го уведомявали, че регистрацията
на автомобила е прекратена. Когато го спрели за полицейска проверка, тогава
разбрал, че за автомобила няма сключена застраховка „ГО“ и че
регистрацията му е прекратена служебно. Въпреки това св.О. О. съставил на
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA № 810313 от 17.10.2022 г., по който той не е възразил.
В последствие полицейската преписка е била изпратена на РП – Разград,
която въз основа на материалите, съдържащи се в нея, е постановила отказ да
образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК –
поради липса на данни за извършено престъпление, като основните мотиви са
за липса на субективния елемент от изпълнителното деяние по чл. 345, ал. 2
НК. В постановлението е разпоредено препис от него да се изпрати на
Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих за приключване на
административната преписка.
Въз основа на постановлението на РП- Разград и на основание чл. 36, ал.
2 ЗАНН било издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща НП
№22-0275- 001028/15.12.2022г., АУАН серия GА №810313/17.10.2022г.,
писмо №275р14300/20.10.2022г., писмо №330р-29334/26.10.2022г., докладна
записка №275р-15697/15.11.2022, постановление за отказ за образуване на ДП
от 05.12.2022г., както и от гласните доказателства. Разпитаните по делото
актосъставител О. О. и свидетел по акта С. С., потвърждават изцяло пред съда
фактическите констатации, описани в по-горе. И двамата сочат, че проверката
е била изцяло по документите, представени от водача на автомобила, като той
им заявил, че не знаел за прекратената регистрация, тъй като автомобилът е
на фирма, обстоятелство което свидетелите установили след служебно
направена справка.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
2
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание. Констатираното от наказващия орган административно
нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на
извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието
и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, поради
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН от формална страна.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато от
административнонакзаващия (АНО) орган съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото му на защита.
Действително в НП липсва посочване на датата, на която е извършено
нарушението, но този пропуск не е съществен до степен да попречи на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение му е наложено
административно наказание, тъй като в АУАН, с който е констатирано
процесното нарушение са посочени както датата, така и часа. АУАН е връчен
на водача по съответния законов ред, което е удостоверено и с неговия
подпис и това обстоятелство не се оспорва. В НП дословно е възприета
описаната в АУАН фактическа обстановка. Безспорно разпоредбата на чл. 57,
ал. 1 т. 5 ЗАНН посочва част от задължителните елементи на НП, между
които е и датата на извършване на нарушението, но когато тази дата
безпротиворечиво се установява както от АУАН, така и от постановлението
на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство, което е
послужило като основание за издаване на процесното НП, констатирания
пропуск на АНО в настоящия случай не може да се квалифицира като
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя.
Колкото до възражението, че в НП не било посочено с какъв акт и на кой
орган е станала прекратяването на регистрацията, кога е издаден акта, връчен
ли е и ако да – на кого и кога, влязъл ли е в законна сила, съдът счита, че тези
факти са неотносими към настоящия казус. Те биха могли да бъдат предмет
на друго производство, с други страни, но не подлежат на изследване в
настоящото производство, тъй като за съставомерността на нарушението по
чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 3 ЗДвП, посочено в НП, е достатъчно
съответното МПС, управлявано от водача, да не е регистрирано по
съответния ред. В случая в НП изрично е посочено това обстоятелства, като е
пояснено и защо АНО приема, че процесното МПС не е регистрирано по
съответния ред, а именно – факта на неговата служебно прекратена
регистрация поради липса на сключена застраховка ГО, считано от 31.08.2022
г. Тези обстоятелства са напълно достатъчни по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН за описание на нарушението.
При преценката дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му с процесното НП административно нарушение, съдът следва да обсъди
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
3
Безспорно и категорично по делото се установи от свидетелските показания,
че на процесната дата жалбоподателят действително е управлявал товарен
автомобил, марка „******” с рег.№ ** **** **, собственост на „У“ ЕООД, в
с.ВЛ., като е бил спрян от полицейските органи за проверка на 17.10.2022 г. В
хода на проверката свидетелите О. и С. установили, след справка в
автоматизираната информационна системата на КАТ, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП – поради
факта, че няма сключена валидна застраховка „ГО“. При това положение
правилно АНО е преценил, че в случая се касае за нарушение по чл. 140, ал.
ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, и се уведомява собственика на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил, като регистрацията му е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 31.08.2022 г. – факт, който не се отрича
от В. Х..
Основното възражение на жалбоподателя е за липсата на субективния
елемент от състава на нарушението, а именно знанието от негова страна, че
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена. Доводите му са
свързани от една страна с твърдения, че собственика на процесното МПС не
бил уведомен за прекратената регистрация, а от друга страна самият той също
не знаел за това, тъй като автомобилът бил служебен и от фирмата не го били
уведомили за наличието на такъв проблем. Настоящият съдебен състав не
споделя тези възражения на жалбоподателя поради следните съображения: На
първо място следва да се посочи, че по делото са налични писмени
доказателства – известие за доставяне, от което се установява, че
юридическото лице – собственик на автомобила, е било уведомено от Сектор
ПП към ОДМВР - Разград за служебно прекратената регистрация на
автомобила на 12.09.2022 г. В сведението си управителят на „У“ ЕООД Ш. Ч.
твърди, че не той лично е получил съобщението от Сектор ПП към ОДМВР -
Разград, но заявява, че може същото да е получено от негов служител. Видно
е от известието за доставяне, че същото е връчено на официалния адрес на
дружеството, посочен в Търговския регистър и следователно, съгласно
разпоредбата на чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК, следва да се приеме за надлежно
връчена. Обстоятелството че не лично управителят е получил съобщението, а
негов служител, което не се отрича от управителя, не означава, че
собственикът на процесния автомобил не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация. Причините, поради които за автомобила не е била
сключена своевременно валидна застраховка ГО от собственика, както и
причините, поради които В. Х. не е бил уведомен за това и за последвалата
служебно прекратена регистрация, са ирелевантни за настоящия случай.
Неизпълнението на вменените трудови задължения от служители на
дружеството-собственик не променят факта, че същото е уведомено по
4
надлежния ред за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Колкото до твърденията на жалбоподателят, че той не е знаел, че
автомобила е с прекратена регистрация и следователно управлявайки го не е
имал съзнанието, че извършва нарушение, следва да се отбележи следното:
Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това в т. ч. дали за
управляваното от него МПС има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и дали е регистрирано по
надлежен ред. В случая жалбоподателят, който е правоспособен водач на
МПС, очевидно не е сторил това. Обстоятелството, че автомобилът не е
негова собственост, а е служебен, не го освобождава от задълженията му като
водач на МПС, вменени му със ЗДвП, който в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 не
прави разлика относно качеството на водача – дали е собственик на МПС-то,
дали управлява в лично качество или във връзка със службата му. Без
значение е и обстоятелството, че според твърденията на управителя на „У“
ЕООД документите за сключените застраховки на служебните автомобили,
предназначени за движение в полето, стояли в счетоводството на
дружеството и В. Х. не е имал в автомобила застрахователната полица, за да
види дали автомобила има ГО или не. Ако жалбоподателят беше изпълнил
задълженията си като водач на МПС да провери дали за съответния
автомобил има сключена застраховка ГО, щеше да установи, че такава не е
налична, респективно че е прекратена служебно регистрацията. Липсата на
застрахователната полица в автомобила не го извинява, тъй като на
автомобила задължително се поставя стикер, който показва валидността на
застраховката ГО. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е
следвало да накарат жалбоподателя да прояви активност, в това число да
изиска информация от собственика на автомобила и да установи дали
управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Без значение в случая е дали органите на КАТ са уведомили или не
собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението, да управлява
по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени не освобождават жалбоподателя от отговорност. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от
него непредпазливост под формата на небрежност.
С оглед изложеното съдът счита, че АНО правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за извършеното от него нарушение, като
наложените наказания са в законовия минимум и поради тази причина не
подлежат на редукция. Следва процесното НП да се потвърди като
законосъобразно
Воден от посочените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-0275-001028/15.12.2022г, издадено от
Началник група към ОДМВР – Разград, РУ - Исперих, с което за нарушение
на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на В. А. Х. от с.ВЛ., обл.Разград му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6