№ 475
гр. София, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502585 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 3580/21 г. по описа
на СГС.
С решение по делото 262 486/25.07.22 г. съдът е уважил предявен от Л.
Е. Н. срещу З. иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата 7 000 лв. и е
отхвърлил претенцията до заявените 26 000 лв.
Недоволна от решението е ищцата, която обжалва решението в
отхвърлителната му част. Тя навежда доводи, че от катастрофа, виновно
предизвикана от водач на автомобил, застрахован по риска Гражданска
отговорност на автомобилистите при ответника, получила навяхване на врата,
травма на нервните коренчета в шиен отдел, контузия на главата, контузия на
меките тъкани на гърдите, контузия в дясната поясно-хълбочна област и
хидронефроза на десния бъбрек с хидроуретер. Ищцата утвърждава, че в
първоначалната медицинска експертиза вещото лице правилно е възприело,
че бъбречното увреждане има травматичен характер. Съвкупните страдания
на ищцата обосновават извод за подценяване на страданията й от
първостепенния съд. Затова се иска отмяна на решението в отхвърлителната
му част и уважаване на иска в пълен обем.
1
Въззиваемият оспорва жалбата. Той твърди, че единствено травмата на
врата е в причинна връзка с катастрофата и присъденото обезщетение не
подценява страданията на ищцата.
При служебна проверка САС установи, че постановеното решение е
валидно и допустимо.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната част, а относно правилността е ограничен от посоченото в
жалбата.
При тези правомощия, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира
следното:
Влизането на решението в сила в осъдителната му част обосновава извод
за основателност на иска и изключва нуждата от установяване на
правопораждащите отговорността на ответника обстоятелства.
Спорът се концентрира около размера на дължимото обезщетение.
По делото е приета първоначална експертиза, осъществена от в.л. Х. М..
Поради негово изявление, че е некомпетентен да коментира травматичното
увреждане на бъбрек и може да даде само ориентировъчен отговор, е
допусната разширена експертиза, включваща неврохирург и уролог.
Според експертите, изготвили комплексната експертиза, ищцата е
претърпяла вследствие катастрофата контузия на шията, изразила се в
множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб, контузия на меките тъкани на гръдния кош,
изтръпване в лявото рамо и малкия пръст, а бъбречната аномалия е
анатомична и няма травмена етиология. Ищцата е носила мека шийна яка за
5-7 дни (по-продължителното носене води до инактивиране на отдела),
нестероидни противовъзпалителни средства, витамини и микроелементи.
Подобрението настъпва за индивидуално различен период, но той рядко
надхвърля 6 м. Според д-р Х. М. силни болки ищцата е изпитвала за 15-20
дни, умерени – до 2 месеца и остатъчни до края на пълното възстановяване.
Според вещите лица към момента на водене на делото ищцата е възстановена,
с изключение на намалена сетивност на пети пръст и изтръпване на малкия
2
пръст на лявата ръка, но това няма функционално значение. Няма двигателен
дефицит и субективните усещания на ищцата не нарушават нейната социална
активност и трудова дейност. Като свидетел е разпитан водачът на
автомобила – зет на ищцата. Той възпроизвежда предходна катастрофа с
аналогични увреждания. Липсата на заключение за това, че предходната
травма е предпоставила по-неблагоприятно протичане на възстановяването от
процесната катастрофа прави показанията неотносими в тази тяхна част.
Свидетелят заявява, че остатъчни са изтръпването на лявата ръка и болките в
бъбреците.
При така възприетите страдания съдът отчита, че травмирането е
лекувано в домашни условия, без трайно обездвижване на шийния отдел на
гръбначния стълб, болките (които са били силни) са били краткотрайни,
ищцата не е следвало да спазва постелен режим и да бъде подпомагана от
близките си при поддържане на лична хигиена и изпълнение на редови битови
задачи, възстановяването е пълно във функционален аспект (то не влияе на
активността на ищцата). С оглед на това СГС е определил справедлив
паричен еквивалент на страданията на ищцата.
Жалбата е неоснователна и не следва да породи изменение на
постановеното решение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивничката следва да заплати
разноските на въззиваемото дружество (л. 15, удостоверяващ плащането на
договорения хонорар), като настоящият състав зачита като основателно
направеното от повереника на ищцата възражение, основано на разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не съставлява фактическа и правна сложност и
хонорарът следва да се редуцира до сумата 816 лв. (с начислен ДДС).
Водим от горното, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част решение 262 486/25.07.22 г.,
постановено по гр.д. 3580/21 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Е. Н. да заплати на З.
разноски за въззивния процес в размер на 816 (осемстотин и шестнадесет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от
3
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4