№ 242
гр. Русе , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20204520103760 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД-София твърди, че по реда на заповедното
производство са претендирали парично вземане срещу ответницата, но
издадената заповед за изпълнение и била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което претендират за установяване на задължението и по исков
ред по настоящото производство. Вземането им произтичало от сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016
г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 август 2019 г.
г. с трето лице „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности Сред прехвърлените вземания фигурирало и това на
ответницата. Същото произлизало от Договор за паричен заем № *** от 31
юли 2018 г. между „Вива Кредит“ ООД, като неизплатената главница била
902.99 лв., а се дължала и лихва за забава в размер на 141.73 лв. за периода от
30 август 2018 г. до 27 април 2019 г. г. Също така се дължала и неустойка в
размер на 377.28 лева. поради неизпълнение на задължение по предоставяне
1
на обезпечения. Освен това в договора било уговорено дължимост на такси и
разноски при забавено плащане на погасителни вноски. В случая се
претендирали 235 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение. Въз основа на тези твърдения се претендира за
установяване на задължението на ответницата както следва – 902.99 лв. –
главница; 141.73 лв. - договорна лихва за горепосочения период, 377.28 лв. –
неустойка и 235лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
посоченото задължение, 43.79 лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 28 април 2019 г. датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 28 януари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендират и за присъждане на разноските по настоящото
дело и по приложеното заповедно производство ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа
на Районен съд - Русе.
Ответницата В. Е. М. е редовно призована чрез назначения особен
представител, не е подала отговор на исковата молба. Назначеният и особен
представител адв. Д. П. оспорва иска. Излага правни доводи за липса на
доказателства за съобщаване на цесията на ответницата, за липса на
доказателства за реално предаване на отпуснатата в заем парична сума и за
нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна по смисъла на
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителските кредити като
заобикаляща ограничението за максимален процент на годишен процент на
разходите по кредита. Позовава се и на за липса на конкретно посочен в
договора електронен адрес за известяване и уведомяване на ответницата по
електронен път.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №***/20 г. на РРС в производство
по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу В. Е. М. да заплати на кредитора “Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД-гр. София следната сума - 812,25 лв. –
главница по договор за паричен заем № *** от 31 юли 2018 г. между М. и
„Вива Кредит“ ООД.
2
За останалите претендирани суми сумите в размер на 377.28 лв. –
неустойка и 235лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
посоченото задължение, за 141,73 лв. - договорна лихва, за 43.79 лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница и за част от главницата
в размер на 90,74 лв. е отказано издаване на заповед за изпълнение като
разпореждането за това - №***/11.02.2020 г. е връчено на заявителя на
20.02.2020 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 28.02.2020 г. В
заповедното производство заповедта, с която заявлението е уважено частично
е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Предмет на настоящия иск са горепосочените суми, но както тези, за
които е издадена заповед за изпълнение, така и тези, за които искането е
отхвърлено с влязло в сила разпореждане. Ищецът твърди, че вземанията са
му цедирани от „Вива Кредит“ ООД. В подкрепа на това твърдение е
представен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към
него от 01 август 2019 г., от които е видно, че ищецът и „Вива Кредит“ ООД
са се договорили ищецът да придобива вземания на Изи Асет Мениджмънд
АД по отпуснати кредити, като е уговорено това да става ежемесечно чрез
съставяне на приложение №1. От представения препис от такова извлечение
/на л.19, л.20 и л.21 от делото/ е видно, че е прехвърлено и вземането към
ответника в общ размер и по пера, съответстващи на претенцията на ищеца по
настоящото дело. Представени са и преписи от потвърждение на цесията от
цедента, уведомление от цесионера да длъжника, но не и доказателства за
връчването му преди образуването на делото. Поради това следва да се
приеме, че цесията е съобщена на длъжника едва с връчването на книжата по
настоящото дело. Обстоятелството, че ответникът не е призован лично, а по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК не води до нередовност на
връчването/призоваването. С оглед изложеното съдът счита, че е доказано
осъществяване на цесията и съобщаването и на ответницата и същата дължи
на ищеца прехвърлените суми, но искът следва да се уважи само в частта, за
която е била издадена заповед за изпълнение.
3
По отношение на задължението и обаче са приложими и разпоредбите
на Закона защита на потребителите /ЗЗП/ и Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. Това е така, т. к. ответницата като кредитополучател отговоря на
дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът,
явяващ се частен правоприемник на първоначалния кредитор- на
дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП. Договорът
има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на
кредитна институция по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая се
касае за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от
множеството дела, по които са представени идентични контракти между
същия заемодател и различни потребители.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4 от договора, според
която се дължи неустойка в размер на 424.44 лева при неосигуряване в
тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез
поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от условия или на чл. 4, ал. 1, т. 2, се намира в
пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение
4
на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място,
по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на начислените разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането поради забава в плащането на паричните вноски в
размер на 235.00 лева, същата не е дължима. Макар вземанията да са
наименувани „разходи“, то те на практика представляват такса, но срещу тях
не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно –
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава, без значение дали са извършени посочените действия. По
делото липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи да са
били действително извършени. При това положение следва да се приеме, че
тази клауза би прикрила една неустойка за забава, а съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на мораторната лихва.
Тези и други мотиви са подробно изложени във влязлото в сила
разпореждането №***/11.02.2020 г. по ч. гр. дело №***/20 г. на РРС, с което е
отказано издаване на заповед за изпълнени за сумите в размер на 377.28 лв. –
неустойка и 235 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
посоченото задължение, за 141,73 лв. - договорна лихва, за 43.79 лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница и за част от главницата
в размер на 90,74 лв. Поради това искът за установяване дължимост на тези
5
суми по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК е недопустим и производството
в тази част следва да се прекрати.
На осн. чл.78 от ГПК разноските по делото следва се присъдят
съразмерно на уважената/прекратената част от иска – 47,75 % към 52,25%.
Ответницата дължи по сметка на РРС държавна такса върху уважения размер
на иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД-гр. София, ЕИК ********* срещу
В. Е. М., ЕГН: ********** от гр.Русе за сумата в размер на 812,25 лв. –
главница по договор за паричен заем № *** от 31 юли 2018 г., сключен между
нея и „Вива Кредит“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от
07.02.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение №*** по ч.г.д. №***/20 г. на РРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която се иска да се
признае за установено, че ответницата В. Е. М., ЕГН: ********** от гр.Русе
дължи на ищеца “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД-гр.
София, ЕИК ********* следните суми: 377.28 лв. – неустойка по
горепосочения договор за паричен заем № ***, 235 лв. - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на посоченото задължение, 141,73 лв. - договорна
лихва, 43.79 лв.- лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница и част от главницата в размер на 90,74 лв., за които суми ищецът
твърди че по ч.г.д. №***/20 г. на РРС е била издадена в негова полза заповед
за изпълнение.
ОСЪЖДА В. Е. М. от гр.Русе да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД-гр. София, ЕИК ********* сумата в размер на
310,38 лв. – разноски по настоящото дело и сумата в размер на 75 лв. –
разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА В. Е. М., ЕГН: ********** от гр.Русе да заплати по сметка
6
на РРС държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд, както
следва
в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба в
частта, в която делото е прекратено и
в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба в
частта, в която съдът се е произнесъл по същество.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7