Р Е Ш Е Н И Е
№ 261458
13.05.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13008 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от Д.К.К. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД се твърди, че на *** на път между *** и *** водачът М. Д. К., на лек автомобил ***, модел ***, с рег.№ ***, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия навлязла в язва на пътното платно, загубила управление над МПС и причинила ПТП, при което сериозно пострадал Д.К.К. – пътник в МПС. За произшествието бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица от ***, като на виновния водач бил съставен АУАН № *** и издадено НП от ***. След инцидента пострадалият постъпил в Отделението по спешна медицина към УМБАЛ „*** ЕАД, като му била поставена съответна диагноза и освободен за домашно лечение. На *** бил прегледан и от съдебен лекар. За процедурите заплатил 30 лв. ПТП причинил на лицето внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Силно ограничил контактите си, поради болката, страданието, страданията от **. Стресът от ПТП рефлектирал и върху емоционалното му състояние. И към момента страданията му продължавали, а възстановяването му все още не било приключило. Към момента на ПТП водачът на МПС е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на валидност *** до ***. Съдържа се позоваване на чл.380 КЗ, както и на чл.429, ал.1, т.1 КЗ. Поради това се твърди, че на *** ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, но последният не определил и не заплатил обезщетение по извънсъдебен ред. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. главница – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от ***, ведно със законната лихва от ***, обезщетение в размер на 30 лв. за претъпените имуществени вреди, законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорват се твърдените от ищеца физически увреждания, болки, страдания, като вид, интензитет, продължителност. Претендираната сума се счита за прекомерна. Освен това застрахователят дължал лихва за забава не от датата на деликта, а след изтичане на 3 месеца от уведомяването му за събитието.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на РУ – *** от дата **, план-схема на ПТП, акт за установяване на административно нарушение от ***, съставен на М. Д. К., както и наказателно постановление от дата ***, с което на М.Д.К. е наложено административно наказание.
Представени са лист за преглед на пациент – Д.К.К. на ***, както и за проведените му рентгенологични изследвания.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № ** от дата ***, съставено от Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „***“ – П., при станалия на *** инцидент на Д.К.К. е било причинено: ***, ***, ***, ***.
Според представената справка, за МПС, ДК № *** има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от *** до *** при ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД.
По делото е постъпила изисканата от УМБАЛ „***“ – П. ЕАД медицинска документация на Д.К.К. – лист за преглед, допълнителен лист за преглед, резултати от проведени изследвания.
От РУ-*** е представен снимков материал, изготвен от служител на РУ ***, посетил ПТП на *** и съставил Констативен протокол за ПТП на лек автомобил *** с рег.№ ***.
По реда на чл.176 ГПК са изслушани обясненията на ищеца, който сочи, че дъщеря му управлявала МПС при настъпване на ПТП, той й казал, че има дупка, тя кръшнала наляво с автомобила и оттам нататък нямал спомен какво е станало. Ударили се в циментирана коруба и се обърнали. Била суматоха, жена му била цялата в ***, ищецът не можел да излезе. Предна и задна гума от дясна страна били спукани, след дупката се спукали, но не знае как – дали при удара в дупката, дали в циментовата коруба, дали при преобръщането.
По делото са събрани гласни доказателства, като с.Т. разяснява, че работи в РУ-*** като ***, както и през *** на ***г. По време на ПТП-то бил *** на повикване, като преди неговото посещение на ПТП, колегите му посетили мястото, с цел запазване на местопроизшествието. Когато *** отишъл видял, че лек автомобил се е обърнал в ляво от пътното платно, по таван, като посоката на движение била от село *** към село ***. МПС било разположено успоредно на пътното платно, шофьорката била млада, казала, че е попаднала в дупка. *** установил, че има дупка, която снимал. Съставил акт, както и констативен протокол. Няма спомен за размерите на дупката, била по –вдясно на пътното платно, с дълбочина около *-** см. Не може да прецени какво е било разстоянието от дупката до автомобила. Широчината на платното била около * метра. Автомобилът бил повече от * метра извън пътното платно, защото носили пострадалата жена с носилка. Нямало табели за неравности по пътя. Приложените по делото снимки били тези, които *** направил с таблет „***“. Пътуващите били * човека. Всички били видимо добре, само майката на момичето била по-пострадала.
С.К. разяснява, че участвала в ПТП, от село *** към ***, като ПТП станало между *** и ***, на ***. Пътували с автомобил ***, управляван от ** на ***, а съпругът й стоял на предна дясна седалка, и двамата били с колани. Времето било ясно, слънчево, на платното нямало никакви автомобили, нямало знаци и ограничения на скоростта, бавно карала дъщеря й. Спомня си, че баща й казал :“М., дупка“ и докато казал, били в дупката. Не била малка, ръбовете й били отрязани, като дъщеря й не извършила маневра преди дупката. След това казали, че колата била по таван, ударили се били в бетонен стълб и колата се обърнала. Дъщеря й нямала проблеми със зрението. *** видяла съпруга си за първи път в болницата, той бил ***, целият бил ***, *** и в ***, почти ** дни имал оплаквания. *** и *** на свидетелката се грижили за тях, готвели им, свидетелката не можела нищо, било на легло. Мъжът й можел да ходи до тоалетна и да се изкъпе. Имал ***, ***. След катастрофата животът на цялото семейство се променил много. Мъжът й бил много изнервен. Притеснявал се, че имал *** по тялото. Не излизали никъде, след катастрофата * месеца не бил ходил на работа. Стоял вкъщи *-* месеца. 20 дни продължило лечението му с компреси и болкоуспокояващи. Мъжът й бил ***, в момента също ***, за да стигне до работа. В болницата мъжът й останал не по-малко от ** дни. Не знае какви манипулации и изследвания са му правени по време на болничния престой. След прибирането му вкъщи пиел ***хапчета и правили компреси на засегнатите места.
По делото е прието заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза, според което уврежданията на Д.К.К. са от характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. ***-*** на *** е била обработена хирургично, а останалите му увреждания не се нуждаят от лечение. Възстановяването от получените травматични увреждания трае около 2-3 седмици. Болката била относителна величина с индивидуален декларативен характер и нямало как да бъде обективирана чрез степени, скали и др. В острия стадий на травмата е била по-интензивна, а впоследствие е стихвала при възстановяването. Според вещото лице няма причина, поради която пострадалият към момента да чувства болки и страдания. Диагностицираните травматични увреждания са в причинна връзка с ПТП на ***. В делото няма приложени медицински документи, въз основа на които да се направи извод, че здравословното състояние на ищеца към момента е различно от добро. Получените от ПТП увреждания не могат да причинят усложнения и не могат да се очакват негативни последици от тях. Разходът за лечение в размер на 30 лв. е във връзка с лечение на получените травматични увреждания.
Прието е и допълнително заключение на съдебномедицинската експертиза, според което след период от повече от една година не е възможно ищецът да изпитва ***, да има *** и ***. На пациента са извършвани *** изследвания, като не са установени травматични промени. Изследванията са били необходими и били рутинни при подобни травми. Използването на предпазен колан в условията на автозлополука не е предпоставка за получаване на травматични увреждания от него. Поставената диагноза „***“ може да се възприеме евентуално във връзка с употребата на предпазен колан. Уврежданията на ищеца са преимуществено вдясно. Пострадалият е пътувал на предна дясна седалка, като липсата на колан е хипотеза, която не намира подкрепа от медицинската документация. Напротив, при посока на удар отдясно-наляво, увредените *** на тялото са били достъпни за травмиране от детайли на автомобила, каквито са предна дясна врата с или без поставен колан.
Прието е заключение и на изготвената автотехническа експертиза, според което ПТП е настъпило на хоризонтален, неравен, с дупка път, суха настилка, без данни за пътни знаци. След преминаване през дупката, МПС напуска пътното платно, след което се преобръща. Няма по делото данни, от които да се определи скоростта на движение на МПС. При движение със скорост 90 км./час от момента, в който водачът е имал теоретична възможност да възприеме дупката, той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Л.а. е снабден с предпазни колани на всички места в МПС, но няма приложено свидетелство, за да се установи колко места има. Не може да се определи дали ищецът е бил с или без поставен предпазен колан. Дупката е разположена до дясната граница на платното, няма данни за дължина и широчина.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на дата *** е настъпило пътно-транспортно произшествие между *** и *** с л.а. „***“, рег.№ ***, управляван от М. Д. К., като към момента на ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Не се спори, че ищецът е пътувал в МПС, на предна дясна седалка, като от заключението на автотехническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява механизмът на ПТП - преминаване на автомобила с десните си колела през дупка на платното за движение, загуба на контрол от страна на водача, напускане на платното за движение от ляво и преобръщане по таван. Видно от приложените писмени доказателства, ангажирана е административнонаказателната отговорност на водача на МПС, за виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Представена е по делото медицинска документация на пациента Д.К.К. от УМБАЛ „***“ ЕАД и СМУ № ***, видно от което при станалия на *** инцидент на Д.К.К. са били причинени ***, ***, ***, ***, ***. Тези увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. Според приетите основно и допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза, които съдът възприема изцяло, като компетентно и обективно дадени, неоспорени от страните, възстановяването от получените травматични увреждания трае около 2-3 седмици. Диагностицираните увреждания са в причинна връзка с ПТП на ***. Разходът от 30 лв. също е в във връзка с лечение на травматичните увреждания. Според показанията на с.К., ***на ищеца, съпругът й бил ***, целият ***, ***, имал оплаквания почти 20 дни. След катастрофата мъжът й се изнервил много, не излизал, почти три месеца не ходил на работа, затворил се вкъщи. В болницата останал не по-малко от 14 дни, а двадесет дни продължило лечението с болкоуспокояващи хапчета и компреси.
Според разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При събрания по делото доказателствен материал съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 4000 лева за причинените неимуществени вреди от инцидента. За да определи този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази приетото заключение на съдебномедицинската експертиза, според което ***, ***, а възстановяването от получените травматични увреждания е траело около 2-3 седмици. Според вещото лице няма причина, поради която пострадалият към момента да чувства болки и страдания, като в делото няма документи, от които да се направи извод, че здравословното състояние на ищеца е различно от добро.
С отговора на исковата молба е формулирано възражение за съпричиняване, като се сочи, че към момента на ПТП пострадалият не е поставил предпазен колан, с което сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, което обаче не се подкрепя от събраните доказателства. С.К. е категорична, че шофьорът на МПС и ищецът са били с поставени предпазни колани, а според заключението на автотехническата експертиза, не може да се определи дали ищецът е бил с или без предпазен колан, тъй като няма технически аргументи за това. Поради това извод, че ищецът е бил без предпазен колан, не може да се направи. Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили в този вид или обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Поради това съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 4000 лева, като за разликата над посочения размер до пълния претендиран размер от 10 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Доказана по основание и размер е претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лв., тъй като видно и от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, извършените от ищеца разходи за лечение в посочения размер са в причинно – следствена връзка с травмите от процесното ПТП.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представената на лист 26-28 молба е видно, че ищецът е уведомил застрахователя на *** и от тази дата следва да бъде присъдена законната лихва.
При този изход на делото на страните се дължат разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на *** М. следва да бъде присъдена сумата 612 лева с ДДС за адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ; на ищеца следва да се присъди сумата от 313.40 лв., а на ответното дружество следва да се присъди сумата от 835.10 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, със *** К. Х. Ч., Б. А.В., С. А. Г. Д., Е. Й. Б. да заплати на Д.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 4000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от реализирано на *** г. на път ***, между с. *** и с. ***, пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от 4000 лева от *** до окончателното й погасяване и сумата от 30 лв. /тридесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разноски по лечение на травматични увреждания, настъпили от реализирано на *** г. на път ***, между с. *** и с. ***, пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от 30 лева от подаването на исковата молба на *** до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв. и за законна лихва за периода от *** до ***.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, със *** К. Х. Ч., Б. А.В., С. А. Г. Д., Е. Й. Б. да заплати на адв. Р.И.М. ***, със служебен адрес: гр. ***, ул. *** № *, ет. *, сумата от 612 лева /шестстотин и дванадесет лева/ с ДДС- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д.К.К..
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, със *** К. Х. Ч., Б. А.В., С. А. Г. Д., Е. Й. Б. да заплати на Д.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 313.40 лв. /триста и тринадесет лева и 40 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, със *** К. Х. Ч., Б. А.В., С. А. Г. Д., Е. Й. Б. сумата от 835.10 лв. /осемстотин тридесет и пет лева и 10 ст./ направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на Община Раковски, като трето лице - помагач на ответника „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.