Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 02.08.2021 г

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова разгледа докладваното от Съдията АНД № 1201 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.Б.И. ЕГН ********** ***-0851-002643, издадено на 09.06.2018 г. от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и се навеждат доводи, че описаното в НП нарушение не е било извършено и жалбоподателят всъщност е дал кръвна проба за изследване за наличие на кръв и наркотици.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа мотивите, изложени в жалбата и иска отмяна на процесното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели на съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е връчено на нарушител.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На * г. около * ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр. Д* по ул. „”, когато бил спрян за проверка от служители на Първо РУ на ОД на МВР – Добрич – св. Й.К. и св. Н.К., които в хода на проверката се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и извикали за съдействие св. Г.К.М. – дежурен в Сектор ПП при ОД на МВР – Добрич.

Св. М. пристигнал на място и водачът бил поканен да даде алкохолна проба и проба за наркотици, но същият, според полицейските служители, отказал.

Св. М. издал Талон за изследване № * на водача И., в който било описано задължението на последния да се яви в указания срок в ЦСМП гр. Д*.

При така установената на място фактическа обстановка св. М. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. К. и св. К. съставил АУАН Серия Д, бл. № *, в който словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката, а именно – „на * ч. в гр. Д*по ул. „*” до бензиностанция „*“ управлява лек автомобил „*“ ТХ *, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, в последствие отказва и за употреба на наркотици. Издаден талон за медицинско изследване № *” и квалифицирал описаното като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя, който посочил възражения: „Защото си мисля, че ще бъда нареден“.

Въз основа на така съставения АУАН, на * г. било издадено и процесното НП № * г. от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Д*, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „Отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписанията за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за хим. лаб. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му ”, поради което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

В хода на съдебното следствие и с оглед твърденията на жалбоподателя, че е посетил ЦСМП и е дал проба за изследване, с писмо е била изискана справка.

Видно от изпратените в отговор на писмото документи /Лист за преглед на пациент – л. 41/, на 10.05.2018 г. в 20,20 ч. жалбоподателят е бил доведен в ЦСМП за кръвна проба за алкохол и наркотични вещества.

Видно от Протокол за мед. изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози /л. 42/, И.Б.И. е дал кръвна проба за алкохол и наркотици, но не е дал урина за изследване, защото не е имал позиви за уриниране.

Видно от изискан от ВМА Варна Протокол за химико-токсилогично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози № П-002/15.06.2021 г. /л. 71/, в предоставената за изследване кръвна проба на лицето И.Б.И. не се открива наличие нито на етилов алкохол, нито на наркотични вещества, техни метаболити и/или аналози.

Така описаната фактическа се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. М., св. К. и св. К., показанията на които съдът кредитира в частта относно спиране на водача за проверка и отказа му да бъде изследван с техническо средство. В останалата им част, доколкото показанията на свидетелите противоречат на останалите събрани по делото доказателства, съдът ги намира за противоречиви и необективни.

Безспорно от събраните писмени доказателства се установява, че водачът на МПС е посетил ЦСМП в указания му с Талона срок и е дал кръвна проба за изследване. Доколкото в медицинската документация е посочено, че И. е БИЛ ДОВЕДЕН за кръвна проба, то буди недоумение защо полицейските служители свидетелстват уклончиво по въпроса и защо АУАН-ът е бил съставен преди да е изтекло времето на водача да се яви за вземане на проби. Очевидно в случая страхът у жалбоподателя И., че „ще бъде нареден“ е бил основателен.

Съдът кредитира изцяло приобщените по надлежния ред писмени доказателства - жалба с рег. № * г.; Наказателно постановление № * г.; АУАН, бл. № * г.; Талон за изследване № *; справка от сектор „Пътна полиция“; възражение от И.Б.И.; справка/картон на водача И.Б.И*** г., ведно с Фиш от Спешно отделение; Протокол за взета алкохолна проба и наркотични вещества и Копие от журнал за регистрация на взета проба; копие от Решение № * г. по адм. дело № 289/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич; справка от сектор „Пътна полиция“, ведно с писмо с рег. № * г.; справка от „МБАЛ-Варна“ с ег. № * г.; справка от МБАЛ-Варна с рег. № * г., ведно с химическо лабораторно изследване на биологична проба от лицето И.Б.И.; справка от сектор „Пътна полиция“ с вх. рег. № * г.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства и след горния анализ на същите, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”

Доколкото в хода на съдебното следствие се установи по безспорен и категоричен начин, че макар в хода на извършената проверка жалбоподателят да е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, то същият е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, като се е явил в ЦСМП Добрич в срока, указан му с издадения Талон за изследване.

Предвид гореизложеното съдът намира, че това нарушение се явява недоказано и следва издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 370 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 370 лв.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НП № *, издадено на * г. от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Д*, с което на И.Б.И. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Добрич ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.И. ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

 

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: