№ 403
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100509721 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от 28.05.2020 г. на
насрещния ищец В. Х. В., срещу Решението от 20.12.2019 г. постановено по гр. дело №
-ти
29307 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав
– като се сочи в жалбата, че решението се обжалва изцяло.
Първоначалната ищца К. И. В. подава отговор на въззивната жалба от
08.06.2021 г., чрез пълномощника й адвокат Б. В., в който е оспорила жалбата изцяло.
Въззивният съд, след извършена проверка на допустимостта и редовността на така
подадената въззивна жалба по реда на чл. 267 ГПК в закрито заседание на 04.10.2021 г.,
внася делото в открито съдебно заседание и го насрочва за разглеждане на 29.09.2022 г.
Независимо от това, не е налице законова забрана въпросът относно допустимостта
на жалбата още веднъж да бъде повдиган и разглеждан от съда и по - късно в течение на
въззивното производство. Така, при поредната проверка на допустимостта на въззивната
жалба с оглед посоченото в нея, че се оспорва самото прекратяване на брака, и предвид
изявленията на въззивника В. В. в съдебното заседание на 29.09.2022 г. , че поддържа
въззивната жалба в частите й така, както е написано в нея, настоящият съд установи
неяснота в жалбата по въпроса дали се обжалва първоинстанционното решение в частта за
развода. С оглед на което съдът остави без движение въззивната жалба в частта относно
искането за прекратяване на брака и даде указания на въззивника ясно да формулира искане
дали обжалва първоинстанциноното решение в частта относно развода, в който случай
същият да внесе и допълнителна държавна такса.
Въззивникът В. с уведомително писмо и молба от 30.09.2022 г. и с последващо
уведомително писмо от 11.10.2022 г. - в срок, заявява, че обжалва първоинстанционното
решение от 20.12.2019 г. и в частта относно развода, като оспорва прекратяването на
брака, с оглед на изразените от първоинстанционния съд доводи и аргументи. Въззивникът
внесе в срок и изискуемата държавна такса по това обжалване.
В подаденото становище от 10.10.2022 г. и отговор от 14.11.2022 г. на
въззиваемата К. В. във връзка с уточнителните молби на въззивника по жалбата, същата
заявява становище, че въззивникът не посочил в какво се състои порочността на решението
1
по отношение прекратяването на брака (арг. чл. 260, т. 3 ГПК), поради което жалбата
следвало повторно да бъде оставена без движение с указания въззивникът да изложи
конкретни указания в какво се състои порочността на решението относно прекратяването на
брака. Заявява становище също, че с въззивната жалба и с двете уведомителни писма
въззивникът иска и едновременно с това не иска развод. Моли съда да не признава за
редовна жалбата по отношение на развода.
С оглед така очертания предмет на обжалване, въззивният съд приема следното:
При така заявеното от въззивника уточнение на въззивната жалба става ясно, че
насрещният ищец В. В. обжалва първоинстанционното Решение и в частта относно
прекратяването на брака с развод. При извършената преценка на жалбата в тази й част в
съответствие с разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ГПК въззивният съд приема, че тя не страда от
нередовности, които да са основание за даване на допълнителни указания на въззивника. В
тази връзка съдът не споделя становището на въззиваемата от 10.10.2022 г. за нередовност
на жалбата относно развода и искането същата да се остави повторно без движение (в
смисъла на чл. 260, т. 3 ГПК), защото това указание не е сред основанията за връщане на
жалбата, съгласно чл. 262 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че настоящият съд се
произнесе с нарочно Определение № 397 от 11.01.2023 г. и във връзка с молба от 25.11.2022
г. на въззиваемата да се върне въззивната жалба в нейната цялост и да се прекрати
производството по настоящото дело, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК (поради
неотстранена от въззивника В. В. в срок допусната нередовност на въззивната жалба
относно внасяне на определената от администриращия Софийски районен съд държавна
такса по нея). Въззивният съд остави тази молба без уважение, поради нейната
неоснователност.
На отделно основание обаче въззивната жалба на В. В. се явява недопустима в
частта, с която се обжалва първоинстанционното Решение относно прекратяването на
брака. Това е така, тъй като делото е образувано по иск, с правно основание чл. 49 СК, на
първоначалната ищца К. И. В.. В отговора на исковата молба и с насрещен брачен иск, с
правно основание чл. 49 СК, съпругът В. Х. В. също недвусмислено е заявил искане за
прекратяване на брака на страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на
К. В., тъй като общността между тях била напълно и окончателно разрушена и за
продължаването на брачната им връзка не съществували никакви разумни основания. В
хода на първоинстанционното производство насрещният ищец В. В. последователно е
заявявал становище и настоявал за прекратяване на брака, като дълбоко и
непоправимо разстроен, по вина на другата страна.
Съобразно тези съвпадащи изявления на страните и доказателствата
Софийският районен съд с Решението от 20.12.2019 г. е прекратил брака между К. И. В.
и В. Х. В., като дълбоко и непоправимо разстроен, по взаимна вина на съпрузите, на
основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК.
Предвид това, че първоинстанционният съд с обжалваното Решение е постановил
прекратяване на брака по брачните искове на двете страни, не е налице основание и
съответно липсва правен интерес от обжалване на Решението в тази му част относно
развода – per argumentum a contrario и от ППВС № 10/1971 г. - т. 10 (което не е загубило
силата си по въпросите относно допускането на развода), доколкото в случая и предявеният
от насрещния ищец В. В. иск за развод е уважен.
При това положение и с оглед ясното очертаване предмета на делото, въззивната
жалба на В. В., като недопустима, следва да бъде върната в частта й по обжалване на
първоинстанционното Решение от 20.12.2019 г. относно прекратяването на брака, и
производството по въззивното гражданско дело, образувано по тази жалба, следва да бъде
прекратено в посочената част.
2
Така мотивиран, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА въззивна жалба, вх. № 5061388 от 28.05.2020 г. и уточнена с уведомително
писмо и молба от 30.09.2022 г. и с последващо уведомително писмо от 11.10.2022 г. на В. Х.
В., в частта й на обжалване на първоинстанционното Решение от 20.12.2019 г. относно
прекратяването на брака, поради нейната недопустимост в тази й част, и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по въззивно гр. дело № 9721 по описа за 2021 г. на
-ри
Софийския градски съд, Гражданско отделение – брачни състави, ІІ въззивен брачен
състав, в посочената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Апелативен съд -
София, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3