Р Е
Ш Е Н
И Е
No144
гр. Ботевград, 10.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на седми май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното
от съдия Стоянова гражданско дело No 1376 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- К.К.Ф. *** твърди, че по депозирано от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Т.Й.Н.
е образувано ч. гр. д. No */2018 г. по описа на РС- Ботевград, като съдът е
издал заповед за изпълнение. Поради подадено възражение от ответника, на ищеца
е указано от съда да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди, че на
24.03.2016 г. ответникът Т.Й.Н. е издала запис на заповед за сумата от 3000.00
лв., с който същата се е задължила безусловно, без разноски и протест да му
заплати посочената сума. Записът на заповед е своевременно предявен, но плащане
не е получено от ищеца. Предвид това ищецът моли съдът да постанови решение, с
което признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3000.00 лв.,
представляваща парично вземане по Запис на заповед от 24.03.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане на вземането. Претендира
разноски.
Ответникът – Т.Й.Н. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала
писмен отговор и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последната е връчен
препис от исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в
съдебно заседание. Ответникът не е представила в срок отговор на исковата
молба, не се е явила и не е изпратила представител в съдебно заседание по
делото, за което е била редовно призована, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните по делото доказателства – заверено копие на ч. гр. д.
No */2018 г., ведно с приложения по него Запис на заповед от 24.03.2016 г. за
сумата от 3000.00 лв., съдът намира иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на
вземането на ищеца за вероятно основателен съгласно изискването на чл. 239, ал.
1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че искът следва да
бъде изцяло уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца за
сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No */2018 г.
по описа на РС- Ботевград, произтичащо от Запис на заповед от 24.03.2016 г.,
издаден от ответника Т.Й.Н. ***, и предявен за плащане, с който последната
безусловно и неотменимо, без протест и разноски, се е задължил да заплати на
ищеца К.К.Ф. сумата от 3000.00 лв., без решението да се мотивира по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно
разноски за държавна такса в размер на 60.00 лв. Разноски в заповедното
производство за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, поради
липса на доказателства такива да са направени, включително липса на
доказателство в това производство заявителят да се е представлявал от адвокат.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 60.00 лв. за държавна такса, като разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, поради липса на
доказателства такива реално да са направени. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, в същия е посочен размер на договореното
възнаграждение между ищеца и упълномощения от него адвокат, без обаче да е
отбелязано същото да е реално заплатено. Не са представени и други
доказателства адвокатско възнаграждение да е платено от ищеца по делото, а
оттук - да се дължи заплащането му от ответника. На заплащане подлежат
единствено реално направените от страните разноски по делото, с оглед изхода на
спора. Доказването на обстоятелството, че страната, която претендира присъждане
на разноски, е извършила такива, подлежи на установяване в нейна тежест.
Съгласно т. 1 от ТР No 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. No 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Както беше посочено по-горе, в случая в договора за правна помощ не е отбелязано
плащането да е в брой, а същевременно не са представени доказателства за
плащането му по банков път.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал.
1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съществуването на
вземането на К.К.Ф., с ЕГН **********, с адрес: *** Л. No *, ет.*, офис *, към Т.Й.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за което е издадена Заповед No */03.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No */2018 г. по описа на РС- Ботевград, както
следва: за сумата от 3000.00 лв. /три
хиляди лева/, представляваща задължение по Запис на заповед от 24.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано 30.03.2018 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Т.Й.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на К.К.Ф., с ЕГН **********, с адрес:
*** Л. No *, ет.*, офис *, сумата от 60.00
лв. /шестдесет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 60.00
лв. /шестдесет лева/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. No */2018 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :