Р е ш е н и е
№ 37 / 1.2.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 1113 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на И.И.П. *** против Заповед № 312з-3937/10.11.2022 г.,
издадена от директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в
качеството му на държавен служител в МВР е наложено дисциплинарното наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна. Съображенията от жалбата се поддържат от
процесуалния му представител в проведеното съдебно заседание. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – директора на ОД на МВР –
Пазарджик оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното
съдебно заседание. Сочи доводи за нейната законосъобразност и правилност. На
свой ред претендира разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: служител
в МВР, на когото е наложено дисциплинарно наказание.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
Обжалваната заповед е заключителният акт от проведено
дисциплинарно производство, започнало на 30.09.2022 г. със Заповед № 312з-3369/30.09.2022
г. Производството е открито и проведено по повод, констатирано дисциплинарно
нарушение от жалбоподателя, извършено на 19.07.2022 г. и изразяващо се в
следното: Жалбоподателят е направил тематична справка в АИС БДС по критерий –
три имена на министъра на вътрешните работи към съответния момент – Б. Р., като
след визуализиране на личните данни на Р. справката е продължена с избор на
роднински връзки на лица с фамилии Р. – Ц.и М. – Р.. След извършване на
множество проверки и представяне на писмени сведения от страна на жалбоподателя,
на 26.10.2022 г. е изготвена и входирана Обобщена справка рег. № 312р-26643/26.10.2022
г. относно разследваното дисциплинарно нарушение, адресирана до ответника в
качеството му на наказващ орган.
Извършването от жалбоподателя на дисциплинарното
нарушение е безспорно установено по делото. Фактът на деянието не се отрича от
него. Той не отрича и че причините за извършените справки не са свързани със
служебните му задължения, а са от личен характер. Твърди, че причината е била необходимостта
от снабдяване с телефонния номер на министъра с оглед евентуалното оказване
на съдействие бащата на жалбоподателя да
бъде лекуван в МВР болница. Дори и житейски обяснима, тази причина не би могла
да обоснове нарушаване на правилата за извършване на справки от специалния
служебен регистър и неправомерното използване на лични данни от регистъра. Още
повече, че жалбоподателят е извършил и справки за роднини на Б. Р., която
справки очевидно по никакъв начин не са свързани и не биха могли да спомогнат
за лечението на баща му.
Правните основания за издаването на обжалваната
заповед са чл. 12, ал. 2 от Инструкция №
8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в
Министерството на вътрешните работи, чл. 22, ал. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1 предл.
1 и 2 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 и т. 15 и
чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
Тези разпоредби предвиждат следното:
Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за
обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи
Чл. 12. (1) Извършването на справки с лични данни,
съдържащи се в информационен фонд, се осъществява по реда на нормативен акт,
правен акт на ЕС, международен договор, по който Република България е страна, и
организационно-технологичните правила на информационния фонд.
(2) Извършването на справки по ал. 1 се извършва при
спазване на принципа "необходимост да знае".
Закон за Министерството на вътрешните работи
Чл. 22. (2) Забранява се предоставянето на информация
на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР
извън посочения от закона ред.
Чл. 194. (2) Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители;
2. неизпълнение на служебните задължения;
Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания са:
3. порицание;
Чл. 200. (1) Дисциплинарно наказание
"порицание" се налага за:
11. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители;
15. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове
Чл. 204. Наказанията се налагат със заповеди от:
3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) ръководителите на
структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3;
При прегледа на посочените разпоредби става ясно, че
обжалваната заповед е издадена както в съответствие с посочените в нея
фактически така и при спазване на правните основания за издаването ѝ. От
разпоредбите безспорно следва, че извършването на справки от регистри с лични
данни е строго ограничено единствено до служебната дейност на служителите в МВР
и в никакъв случай не трябва да излиза извън необходимото за тази служебна
дейност. В настоящия случай жалбоподателят е направил справки, които по никакъв
начин не са свързани със служебната му дейност, следователно извършването им
безспорно представлява нарушение на закона за МВР и на цитираната инструкция на
министъра на вътрешните работи. Тоест налице е нарушение едновременно на
законови задължения и на подзаконов акт, издаден от министъра на вътрешните
работи. Поради това правилно жалбоподателят е санкциониран със съответното
предвидено за такива случаи наказание – „порицание“ при това в минималния
предвиден от закона срок от 6 месеца.
Неоснователни в тази връзка са възраженията на
жалбоподателя за неотносимост в случая на принципа „необходимо е да се знае“ и
за липса на нарушение, след като информацията от справките не е предадена от
жалбоподателя на други лица. Принципът „необходимо е да се знае“ именно сочи,
че извършвайки справка с лични данни полицейският служител следва да се
въздържа да узнава лични данни извън непосредствено необходимите за работата
му. Следователно жалбоподателят в пълна степен е нарушил този принцип.
Твърдението, че жалбоподателят не е разпространил с никого другиго
информацията, добита от направените справки и това го оневинява е невярно, тъй
като самият жалбоподател сочи, че е споделил телефонният номер на министъра с
Алексей Йолов, като последния е констатирал съвпадение с номера, с който е
разполагал дотогава. Но дори и за момент да се приеме, че някое от посочените в
заповедта правни основания за издаването ѝ е неточно, то несъмнено в
пълна степен са налице фактическите основания за издаването ѝ, което е
напълно достатъчно за нейната законосъобразност.
Неоснователни са и останалите възраженията на
жалбоподателя.
Спазен е двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
за налагане на дисциплинарното наказание, който тече от откриване на
нарушението, като се има предвид тази разпоредба и разпоредбата на чл. 196,
които предвиждат следното:
Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му.
Чл. 196. (1) Дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
(2) Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
В случая е безспорно, че компетентния
дисциплинарнонаказващ орган е именно ответникът – директорът на ОД на МВР – Пазарджик, съгласно
чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
Обстоятелството, че е провеждана проверка по случая и
е изготвен доклад предоставен на 02.08.2022 г. на министъра на вътрешните
работи (с оглед евентуалното налагане на наказанието „уволнение“) и той (наред
с ответника) е компетентен да налага дисциплинарното наказание „порицание“ не обосновава
неспазване на двумесечният срок от откриване на нарушението. Това е така, тъй
като ответникът (наред с министъра) е овластен по силата на самия закон да
наложи процесното дисциплинарно наказание. Ако се приеме, че министърът, който
е „открил“ нарушението на 02.08.2022 г., за да спази срока е следвало самият
той да наложи наказанието най-късно до 02.08.2022 г. то това би обезсмислило
овластяването като дисциплинарнонаказващ орган на директора на ОД на МВР.
Напротив, законът е предвидил компетентност, както на единия, така и на другия
орган и всеки един от тях има правомощието да наложи дисциплинарното наказание
в двумесечен срок от откриване от самия орган на нарушението.
Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал.
1 от ЗМВР във връзка с приемане на
писмените обяснения на жалбоподателя. Той е поканен да даде и е дал такива,
като законът не сочи кой орган или служител следва да отправи поканата.
Следователно, след като дисциплинарната комисия е отправила поканата, това не
представлява нарушение на административнопроизводствените правила.
Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в
обжалваната заповед досежно наложеното наказание. Независимо, че
дисциплинарното наказание за този вид нарушение е предвидено в закона и то е
наложено за минималния предвиден в закона срок, ответникът е изложил доводи за
тежестта на нарушението, вредните последици от него, както и за качествата на
жалбоподателя като служител в МВР. Безспорно тези доводи представляват
обосновка на наложеното дисциплинарно наказание.
Предвид гореизложеното, обжалваната заповед е издадена
в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, от компетентен
административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила
и в съответствие с целта на закона, за да бъде наложено справедливо наказание
за извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение. Затова обжалваната
заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които
следва да бъдат в минималния, предвиден от закона размер от 100 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на И.И.П. *** против Заповед №
312з-3937/10.11.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР – Пазарджик, с
която на П. в качеството му на държавен служител в МВР е наложено
дисциплинарното наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Осъжда И.И.П. *** да заплати на Областна дирекция на
МВР – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/