О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 447 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 12399/19.04.2019 г., подадена от С.А.Н., чрез адвокат З.Л., с която се прави искане да бъде
допълнено Решение № 486 от 17.04.2019 г. по настоящото дело, като бъдат
присъдени в полза на молителя разноски за въззивната инстанция, съобразно
представен списък по член 80 от ГПК.
В срока по член 248, алинея 2 от ГПК, насрещната страна К.В.Н. не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на К.В.Н. чрез
адвокат В.П. срещу решение № 7 от 02.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 5271 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, в следните части: с
която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата
А. С. Н. и Й. С. Н. на С.А.Н. и е определено местоживеенето им при бащата; определен е режим на личен контакт на майката
К.В.Н. с децата А. С. Н. и Й. С. Н., както следва: всяка втора и четвърта
седмица от всеки месец за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя,
с приспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск; всяка четна година по време на Великденските празници за времето от
10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника; всяка
нечетна година за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с
приспиване; всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа
на 02.01., с приспиване; всяка нечетна година – цялата пролетна ваканция за
времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден; всяка четна
година на 3 март, 24 май и 22 септември за времето от 09:00 часа до 17:00 часа;
всяка нечетна година на 1 май, 6 май и 6 септември за времето от 09:00 часа до
17:00 часа; на рождения ден на майката – 16 януари за времето от 09:00 часа до
20:00 часа; на рождения ден на децата – 14 април и 5 октомври – всяка нечетна година за времето от 09:00
часа до 14:00 часа и всяка четна година за времето от 14:00 до 20:00 часа;
осъдена е въззивницата да заплаща в полза на детето А.
С. Н. чрез нейния баща и законен представител С.А.Н. месечна издръжка в размер
на 140 лева, считано от постановяване на настоящото решение до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване, с падеж до пето число на месеца,
за който се дължи издръжка; осъдена е въззивницата да
заплаща в полза на детето Й. С. Н. чрез нейния баща и законен представител С.А.Н.
месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от постановяване на настоящото
решение до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, с падеж
до пето число на месеца, за който се дължи издръжка; предоставено е ползването
на семейното жилище, находящо се в град Варна - ж.к.
„Възраждане“ бл.37 вх.3 ет.7 ап.64 на съпруга С.А.Н.; осъдена е въззивницата да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен
съд сумата от 403,20 лева, представляваща държавна такса по иска за
издръжка, на основание член 7, точка 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и да заплати на С.А.Н. сумата от 250 лева, представляваща
припадащата се на ответницата част от депозита на назначената СППЕ, платена
изцяло от ищеца, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
С Решение № 486 от 17.04.2019 г., съставът на Варненски
окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части.
При постановяването на решението си, въззивният съд
не се е произнесъл по направените от страните разноски за въззивното
производство.
Съобразно разпоредбата на член 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно член 80 от ГПК, страната може да
поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на член 78 от
ГПК.
Искането за присъждане на разноски е заявено
своевременно от въззиваемата страна С.А.Н., чрез адвокат З.Л., с подаването на отговор на въззивната жалба.
Съобразно крайния резултат пред въззивната
инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК, въззиваемата
страна има право на разноски.
Съгласно
представен списък по член 80 от ГПК (лист 36) С.А.Н. претендира присъждане на
разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Настоящият състав приема за неоснователно искането
на въззиваемата страна С.А.Н. за присъждане на
разноски, поради липса на доказателства за реалното извършване на такива в
производството пред ВОС. Съобразно задължителната практика на ВКС –
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2016 г. на ОСГТК на ВКС присъждането на разноски в производството се
извършва по реда на член 78 от ГПК, само когато извършването им е доказано в
производството. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащането – по банков път или в брой, което следва да бъде удостоверено по
надлежен ред (с платежен документ или посредством оформена разписка в договора
за правна помощ). От представения по делото договор за правна защита и
съдействие № 303589 от 21.02.2019 г. (лист 16), се установява, че между С.А.Н.
и адвокат З.Л. е договорено възнаграждение в размер на 400 лева за защита във
въззивното производство. В договора не се съдържа отбелязване за начина, по
който е извършено плащането – в брой или по банков път, респективно не е
представен платежен документ, удостоверяващ извършен банков превод, както и не
е надлежно оформена разписка в договора за правна помощ, удостоверяваща
извършено плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно изложените мотиви, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12399/19.04.2019 г., подадена от С.А.Н., чрез адвокат З.Л., по
реда на член 248 от ГПК за допълване в частта за разноските на Решение № 486 от
17.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 447 по описа за 2019 г. на Окръжен
съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.