РЕШЕНИЕ
Номер Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
петнадесети състав
На двадесет и
седми август Година две хиляди и
двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР :
РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2575 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.М.М. ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 23-0000563, издадено на 05.06.2020г. от и.д.
Директор на Регионална дирекция
„АА" - гр. Варна, с което на въз.М. е било наложено адм.
наказание „Глоба“ в размер на 300 / триста/лв. за нарушение на чл.37 а т.2 от Наредба №2 от 15.03.3003г.
на МТС, на основание чл.102 ал.4 от
Закона за автомобилните превози.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществени
процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка.Приема се, бче НП е издадено въз основа на твърденията на
актосъставителя и при неточни и неясни факти, приема се, че е била нарушена нормата
на чл.52 ал.4 от ЗАНН, че е било ограничено правото на защита на нарушителя,
оспорва се размерът на наложеното административно наказание и се иска отмяна на
НП.
В съдебно заседание въззивникът, при
редовност на призоваването, не се явява, не се представлява, като се депозират
писмени бележки от пълномощник, съгласно които НП е издадено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила,твърди се, че нарушението не е
доказано, визира се като нарушена и нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и се
твърди, че липсва описание на нарушението, дата и място на извършване,
обстоятелства, при които е извършено и липса на визирани доказателства.Освен
горното процесуалният представител приема, че има несъответствие между
фактическото о писание на нарушението и визираната цифрова квалификация на
същото.Твърди се, че жалбоподателят е спрял управлявания от него автомобил на
автобусна спирка, намираща се в непосредствена близост до Автогара Варна и се
приема, че не е нарушено задължението за
спиране на посочената в маршрутното разписание Автогара Варна.Счита се, че за
водача липсва забрана да спира и на други спирки, твърди се, че неправилно е
приложена санкционната норма предвид липсата на доказателства за извършено
административно нарушение.Счита се, че е осъществен състав да друго
административно нарушение, тъй като пътният лист не е бил представен за подпис
и печат.Твърди се ,че управителят на
фирмата е разпоредил да не се влиза в Автогара Варна тъй като наличен договор
за автогарови услуги е бил прекратен и се приема, че
субект на процесното нарушение би могъл да бъде превозвачът, а не водачът на
автобуса, и в заключение се иска съдът да отмени НП и да възложи направени по
делото разноски. .
Процесуалния представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна въз основа на аргументите,
изложени в становището по преписката, като бъде присъдено възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2020г., около 10,10ч., в гр.Белослав, на автобусна
спирка „Център“, служители на РД“АА” Варна, сред които св.И. , извършили проверка
на автобус „Ман“ с рег.№В 83 92НР, който
извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия гр. Варна-
с.Разделна. Автобусът се движил в посока гр.Варна и бил управляван от въз.М..
При проверка на документите на въззивника, той представил на проверяващите
маршрутно разписание с определена спирка – Автогара Варна и пътен лист за деня,
в който нямало заверка от автогарата за процесната
дата.Водачът на автобуса обяснил на проверяващите, че таксата за влизане на автобус в автогарата е много
висока и за това не минават през автогарата, като потвърдил, че не е спирал там.
Предвид горното св.И. приел, че въз.М.
е извършил нарушение на чл.37 а т.2 от Наредба №2 от 15.03.3003г. на МТС, тъй
като при извършване на обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия
от гр.Варна до с.Разделна, съгласно утвърдено от Областния управител маршрутно
разписание, не е спрял на определената в маршрутното разписание Автогара Варна,
потвърдено от пътния лист и от обясненията на водача, поради което на същата
дата -21.04.2020г. съставил срещу
въззивника АУАН, в който описал приетото за установено нарушение. Актът бил
надлежно предявен и връчен на
нарушителя, който го подписал и в
съответната графа вписал, че няма възражения.В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН, в
които се сочило, че им е разпоредено да не се влиза в
автогара Варна, поради голямото струпване на хора от държавата и чужбина.АНО
приел, че така депозираното възражение е неоснователно, поради което въз основа
на материалите по преписката на 05.06.2020год., АНО издал НП , предмет на
настоящата въззивна проверка, като възприел изцяло фактическите констатации,
изложени в акта, и на основание чл.102 ал.4 от ЗАвП наложил на
въз.М. административно наказание глоба в размер на 300лв.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира напълно и писмените материали по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и
кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно приетата по делото
заповед, като АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна към момента на проверката.
В
конкретния случай съдът намира, че при провеждането на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН и съдържат от формална страна всички изискуеми реквизити, предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място
на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма.
Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение
е индивидуализирано по начин, даващ възможност
на жалбоподателя да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си. На първо място
следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от въззивника
нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени
конкретни факти, ясно и категорично са посочени времето и мястото на извършване
на нарушението- дата-21.04.2020г. и неспиране на определената в маршрутното
разписание автогара Варна/ която няма как да се намира в гр.Белослав, където е
била извършена проверката/. В конкретния случай АНО и актосъставителят са индивидуализирали неправомерното поведение –
неспиране на определената в маршрутното разписание автогара Варна, потвърдено
не само от липсата на заверка от автогарата, а и от обясненията на водача на
автобуса на място и от допълнително депозираните писмени възражения . Предвид
горното съдът намира, че в АУАН и НП са посочени всички данни, касаещи съставомерните признаци на нарушението, поради което не е
било ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя становището
на процесуалният му представител.В НП са посочени АУАН, пътен лист, маршрутно
разписание, т.е. всички писмени доказателства, подкрепящи нарушението. С
възраженията срещу АУАН въззивникът е потвърдил извършването на нарушението,
като само формално е заявил, че така му е било разпоредено,
без да ангажира никакви доказателства за този факт и то в противоречие със
заявеното пред проверяващия по време на проверката, поради което не е било
необходимо да се събират допълнителни доказателства и не е била нарушена
нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Фактическото описание на нарушението напълно
кореспондира с посочената като нарушена норма, поради което и тези възражения
не се споделят от съда.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат отмяна на НП.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че правилно е
приложен материалния закон по следните съображения:
Административно наказващия орган
правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка
доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение, като
правилно е определена квалификацията на деянието. При определяне на
административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма
на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по
вид и размер.
Съгласно разпоредбата на чл.37 а т.2
от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да спира
на определените в маршрутното разписание автогари и автоспирки, а при
определена с маршрутното разписание автогара Варна, въззиврникът
не е спрял управлявания от него автобус на същата.Дали въззивникът е спрял на
автобусна спирка в близост до автогарата или не е ирелевантен
факт към приетото за установено нарушение. Това обстоятелство/ недоказан по
делото факт/ не представлява изпълнение на задължението на въззивника М. по чл.
37а. т.2 от Наредбата, като водач на
автомобил за обществен превоз на пътници да спира на определените в маршрутното
разписание автогари и автоспирки. Същото би могло да се приеме като смекчаващо
отговорността обстоятелство, но доколкото наказанието е с константно определен
размер, не води до намаляване на размера на наложената глоба.
Сочи се още, че представения по делото
пътен лист не съдържа печат и подпис на длъжностното лице от автогарата и се
приема, че е осъществен евентуално състав на друго нарушение, но в тази връзка
следва да се посочи, че обясненията на водача са не, че не е предоставил пътния
лист за проверка, а че изобщо не е спирал на процесната
автогара, поради което съдът не споделя и тези възражения.
На последно място се оспорва
качеството на въззивника като субект на нарушението, като се счита , че
отговорност следва да бъде реализирана спрямо превозвача, но и тези възражения
не се споделят от съда, доколкото с чл.37а т.2 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г.
за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси изрично се вменява в задължение на
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници да спират на определените
в маршрутното разписание автогари и автоспирки.За пълнота следва да се
отбележи, че при проверката водачът е заявил, че таксите за влизане в
автогарата били високи, във възражението е посочил, че му е било разпоредено да не влиза в автогарата поради струпването на
много хора, в писмените бележки на процесуалния представител се сочи, че
договорът за автогарови услуги е бил прекратен,- т.е.
визират се три съвсем различни основания жалбоподателят да не изпълни
процесното задължение, като нито едно от трите твърдяни
основания не е подкрепено с доказателства.
Съдът намери, че правилно установените
факти са били съотнесени към разпоредбата на чл. 102
ал.4 от ЗАвП, предвиждаща санкциониране на лице –
водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии,
който не спира на определените спирки, като предвиденото от законодателя
наказание е в абсолютен размер от 300лв., поради което съдът го намира за
справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
В конкретния случай съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН, тъй като извършеното административно нарушение не се отличава със
степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид
нарушение.
С оглед
крайния изход на спора и направеното изрично искане от въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РД „Автомобилна
администрация“-гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
процесуално представителство по ЗАНН за
една инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000563, издадено на 05.06.2020г. от и.д. Директор на Регионална дирекция „АА" - гр. Варна,
с което на П.М.М. ЕГН **********
е било наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на
300 / триста/лв. за нарушение на чл.37 а
т.2 от Наредба №2 от 15.03.3003г. на МТС, на основание чл.102 ал.4 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА П.М.М. ЕГН **********, да заплати на РД „Автомобилна
администрация“-гр.Варна сумата от 80 лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: