Решение по адм. дело №702/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 44 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия- ЗООРПСП.

Образувано е по жалба на И. Т. И. гр. Г. Оряховица, [улица], вх. Г, ет.1, ап.1 чрез адв. С. Д. [населено място], [улица], ап.6 против Заповед № 2025-268-12-0002/11.8.2025г. на Началник РУ на МВР гр. Г. Оряховица, с която за извършено нарушение на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ и на основание чл.22 от ЗАНН и чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 41, т.1 във вр. с чл. 30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ му е наложена ПАМ – Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановения административен акт, доколкото същият е немотивиран, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, което се явява самостоятелно основание за отмяна на ИАА. Във фактическата част на Заповедта е посочено, че на 9.08.2025г. около 22 часа в гр. Г. Оряховица на стадион Локомотив в качеството си на привърженик на ФК Локомотив и като посетител на спорно мероприятие футболна среща между отборите на ОФК „Локомотив“Горна Оряховица и ОФК“Беласица“ Петрич извършва противообществена проява спортно хулиганство , като непосредствено след мача нахлува на спортния терен. Не може да се приеме, че същото описва както извършеното нарушение, което се явява фактическото и правно основание за издаване на ЗППАМ, така и съответните доказателства, не е конкретизирано местоположението на жалбоподателя и други обстоятелства от значение за конкретизиране на неговото противоправно поведение. На следващо място намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които също са самостоятелно основание за отмяна на Заповедта, доколкото същите са ограничили съществено правото му на защита, без да сочи конкретни оплаквания в тази насока, освен непълнотата на описание на нарушението. На следващо място, твърди, че макар да е напуснал мястото си сред публиката и да е слязъл на терена, същият видно и от записа, приложен от полицейския орган не се намира на самото игрище, а на място близко до края на атлетическата писта, поради което може да се приеме, че не е извършил противоправно деяние, което му е вменено. След като такова липсва, то липсва и правно основание за издаване на Заповедта, следователно същата е издадена и в нарушение на материалния закон. От съда се иска да отмени обжалваната Заповед.

В о.з. се представлява от адв. Д., който поддържа така подадената жалба, претендира разноски в размер на 10 лева д.т. и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Ответникът по жалбата Началник РУ на МВР гр. Г. Оряховица, редовно призован не заема становище по нея, прави единствено възражение за прекомерност на заплатените адвокатски разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните в хода на производството писмени и устни доказателства, извърши оглед на вещественото доказателство – оглед на представения по делото СД, както и обясненията по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на самия жалбоподател, от фактическа страна намира за установено следното :

По делото не е спорно, че на 9.08.2025г. на стадион „Локомотив“ в гр. Г. Оряховица е проведена футболна среща от втора професионална лига между отборите на ОФК“Локомотив“ Г. Оряховица и ОФК“Беласица“ Петрич, при което външния периметър на стадиона е бил охраняван от служители на РУ гр. Г. Оряховица, а охраната на вътрешния такъв е била възложена на охранителна фирма „ Делта гард“. Видно от докладна записка с рег. № 268р-18805/11.08.2025г. на служители в РПУ, същите до 21,00часа са охранявали външния периметър на стадиона и не е имало нарушения на обществения ред, след което са били изпратени по други сигнали. От втората докладна записка с рег. № 268р-18755/11.08.2025г. на служители на РПУ се установява, че по време на срещата не им е било искано съдействие от охранителната фирма „ Делта гард“ .

На 10.08.2025г. е подаден сигнал в РУ Полиция гр.Г. Оряховица от В. Р.- Председател на ОФК“Локомотив „Г. Оряховица, който предава на полицейските служители видео- запис и дава обяснения, че след последния съдийски сигнал на терена са излезли резервните футболисти на ОФК“Беласица“Петрич и са оградили длъжностните лица на срещата, което е довело до ескалация между отборите. Охраната се е намесила, поради което не се е стигнало до физическа разправа. Феновете на ОФК „Локомотив“ са навлезли на терена, след като футболистите на противниковия отбор са били изведени.

На 11.08.2025г. в РУ Полиция са снети обяснения на П. П. – делегат , представляващ БФС, който излага горната фактическа обстановка.

На същата дата, след като от записа е установена самоличността на жалбоподателя, от него е снето писмено обяснение, в което същият посочва, че е бил в Сектор „А“ по време на мача и след последния съдийски сигнал е забелязал, че треньорският щаб на противниковия отбор е навлязъл на терена и футболист на Локомотив е бил ударен. Жалбоподателят е слязъл до терена, минал през незаключена врата в близост до него, но охранителната фирма са го извели. За нарушението на обществения ред му осъществяващо състава на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ е бил съставен АУАН № 0514554/11.08.2025г, и съответно е издадено НП № 2025-268-12-0002/11.08.2025г. , с което на основание чл. 25, ал.1 от ЗООРПСМ му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Издадена е била и процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.22 от ЗАНН и чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 41, т.1 във вр. с чл. 30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ за забрана да посещава спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година.

Същата му е връчена на 12.08.2025г, а жалбата срещу нея е подадена на 18.08.2025г. в РУ гр. Г. Оряховица.

В преписката се съдържа и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.08.2025г. на Заместник районен прокурор във ВТРП, включително и по отношение на жалбоподателя.

При огледа на вещественото доказателство, съдът констатира, че на минута 4,02 от него в ляво на екрана се вижда мъж, който влиза в кадър с къси черни панталони, но се движи не по тревната площ на игрището, а тази след лекоатлетическата пътека към трибуните в посока на дясно към изхода на футболистите от терена и това е жалбоподателят.

Това се потвърждава и от изслушания свидетел К. и от обясненията на самия жалбоподател по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Уточнява се, че е бил на посоченото място само няколко секунди, като изобщо не е излизал на игрището.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е подадена в законоустановения тридневен срок по чл. 30а ал. 3 ЗООРПСМ, след като е подадена на 18.08.2025г. първия работен ден след изтичане на срока, от адресат на индивидуален административен акт, който има за него неблагоприятен ефект, което обосновава наличието на правен интерес. С оглед на така изложеното същата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168,ал.1 от АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и им се указано задължението да съдействат за установяване на обективната истина съгласно чл. 171, ал.3 от АПК.

В процесната Заповед противообоществената проява на жалбоподателя е описана както следва : На 9.08.2025г. около 22 часа в гр. Г. Оряховица на стадион Локомотив в качеството си на привърженик на ФК „Локомотив“ и като посетител на спорно мероприятие футболна среща между отборите на ОФК „Локомотив“ Горна Оряховица и ОФК“Беласица“ Петрич извършва противообществена проява спортно хулиганство , като непосредствено след мача нахлува на спортния терен.

Административният акт е правно основание чл. 22 от ЗАНН във вр.с чл. 42 вр. с чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ вр. с чл. 41, т. 1, чл. 30, ал. 1, т. 1 пр. 2-ро, чл. 21, т. 4 от закона.

Фактите по делото са субсумирани под нормата на чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ, съгласно която норма: "Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: нахлуване на спортния терен.

Според чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ: "В срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 Началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице: издава Наказателно постановление и Заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10; ".

Обжалваната заповед е издадена от Началник на РУ гр. Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново, който се явява съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1; чл. 30а; чл. 42 ЗООРПСП –компетентен административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона. По делото е представено Удостоверение, от което е видно, че М. Л. изпълнява длъжността Началник РУ Горна Оряховица, и след като местоизвършването на нарушението е гр. Г. Оряховица, същият се явява и териториално компетентен да издаде процесния акт.

Заповедта е мотивирана от фактическа и правна страна и съдържа данни за нарушения по чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ, поради което не се споделят основните доводи на жалбоподателя за формално нарушение. АО подробно е посочил обстоятелствата, при които е извършено нарушението, времето, мястото на извършване на противобщественото деяние, изпълнителното деяние- нахлуване на спортния терен след приключване на спортното мероприятие. Непосочването на конкретно в коя част на терена се е намирал, в коя част е станало самото нахлуване, от кой сектор, от къде точно е напуснал спорното съоръжение, настоящата инстанция не намира, че са от съществено значение за описание на самото противообществено деяние. След като то е конкретизирано като дата, час, след приключване на мача, място на извършване- стадион на ОФК Локомотив гр. Г. Оряховица и изпълнителното деяние- нахлуване на терена, то следва да се приеме, че АО е посочил всички факти, срещу които жалбоподателят следва да се защитава. В процесната Заповед е посочено освен фактическото, така и правното основание за нейното издаване, като съответствието на фактите на правната квалификация е въпрос по материалната законосъобразност на акта. Реално единственото оплакване е, че в ЗППАМ не са описани подробно доказателствата, въз основа на които са направени фактическите констатации. За разлика от процедурата по ЗАНН, при издаване на АУАН и НП следва да се посочат изрично всички доказателства, то чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК изисква единствено посочване на фактите и правните изводи на АО. Освен това самият жалбоподател не оспорва фактите, на същите са му снети обяснения, като е уведомен, че за нуждите на производството е бил приет и приобщен като веществено доказателство видеоматериал.

Жалбоподателят не посочва конкретно нарушени процесуални норми, които съществено да са ограничили правото му на защита. Единственото твърдение в тази насока е, че защитата му е била ограничена от неясното описание на нарушението. Това възражение е обсъдено по- горе, в мотивите касаещи изискването за форма. Съгласно чл. 22 от ЗАНН, в случаите на налагани на ПАМ, органът не е длъжен да уведомява адресата за започване на производството. Началник РУ е събрал всички допустими доказателства относно правно релевантните факти по спора, установил е самоличността на жалбоподателя, след като е приел съответния сигнал за извършени нарушения на обществения ред, снел е обяснения от същия и след като се е убедил, че е налице доказано нарушение е издал процесната Заповед. В този аспект АО е спазил нормите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, които го задължават да издаде акт едва след като е изяснил фактическата обстановка по спора. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, обосновани с нарушения по чл. 42,т. 4 от ЗАНН. Това е така, защото издаването на процесната заповед не се подчинява на правилата на ЗАНН, а на АПК, тъй като по своята правна природа представлява индивидуален административен акт. Налагането на ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици, за разлика от наказателното постановление /НП/, с което се налага санкция за извършено административно нарушение. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Разграничени са правомощията на полицейските органи - налагане на наказание "глоба" с издаване на НП и прилагане на ПАМ- "забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина". Затова и всички наведени аргументи от оспорващия за допуснати нарушения на ЗАНН не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото производство, а са относими към законосъобразността на издаденото срещу него НП.

По приложението на материалния закон: Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки /ПАМ/, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 2, т. 1, 2 и 3 вр. с чл. 30, ал. 1, т. 1, чл. 30а ал. 3 и чл. 41 ЗООРПСМ, следва да бъде прието, че принудителните административни мерки се налагат за осигуряване: 1. опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; 2. предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви; 3. установяване на причините и условията за извършване на противообществени прояви. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административно-наказателна санкция, вкл. не се регулира с режима на ЗАНН и на НК. С оглед на което, приложената практика от адв. Д. се явява неотносима.

Съгласно чл. 42 ЗООРПСМ: "Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със Заповед на Началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в съответното производство по глава четвърта, раздел II. ". Тоест, отделно е регламентирана възможност за издаване на ПАМ – на самостоятелно правно основание, макар с препратка към чл. 30, ал. 1, т. 1 от закона. В този смисъл е и трайната практика на ВАС напр. Решение № 4779 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2019 г., Решение № 3725 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2023 г., Решение № 4315 от 9.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2023 г.,

Деянието, за което е наложена ПАМ е квалифицирано по чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ. Съгласно тази разпоредба "противообществена проява" (спортно хулиганство) е тази, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. Противообществената проява може да се изразява в различни форми, като в т. 4 е посочена "нахлуване на спортния терен". Относимите факти се установяват от докладните записки на полицейските служители, веществените доказателства по чл. 29, ал. 1 ЗООРПСМ /видеозапис/, както и от изготвената експертна справка, посредством която е доказана самоличността на жалбоподателя, включително и от неговите обяснения и показанията на разпитания свидетел. Доказателства за опровергаване изложените обстоятелства не са ангажирани. Не се навеждат други фактически твърдения за случилото се събитие, които да се удостоверят по надлежен ред с допустими и относими доказателствени средства. Единственото оплакване е, че същият макар да е извършил нарушението в спортния обект, непосредствено след спортна среща, не се е намирал на самия терен- спортното игрище със затревена част, а близо до трибуните, след лекоатлетическата пътека. След като в закона не се съдържа легално определение за терен на спортното мероприятие, то следва да се ползва тълковния речник, който посочва, че игрище/ терен е оградено, снабдено със съоръжения място за спортна игра. В този смисъл, след като е напуснал мястото на публиката на съответните трибуни и е слязъл на посоченото оградено място, макар и в неговия край жалбоподателят е осъществил горното изпълнително деяние на нарушението – нахлуване на спортния терен. В този смисъл даденото тълкуване от страна на приложеното Решение на СРС, че след като се касае за футболна среща, под терен следва да се разбира само затревената площ, не се споделя от настоящата инстанция.

Връзката на действията на субекта, изброени в чл.21,,т.1-15 от ЗООРСМ, със спортното мероприятие е същественото обстоятелство, което ги определя като проява на спортно хулиганство. Наличието на такава връзка следва да се основава на обективни данни, каквито в случая са налице. От изготвените справки, самият видеозапис, обясненията на жалбоподателя става ясно, че неговото поведение е свързано със спортното мероприятие, доколкото е било налице напрежение между двата отбора след мача и е изразявало желанието му да защити играчите на своя отбор. Придадената на деянията квалификация по дефиницията на чл. 21, т. 4 от ЗООПСМ съответства на посочените в докладната факти и относно извършване "в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие" § 1, т. 1 и т. 2 ДР на закона – "спортен обект", "спортна зона" В този смисъл Решение № 1235 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2024 г., V

 

При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. По аргумент на чл. 169 от АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ.

Срокът на принудителното ограничение в случая е минималният срок от една година съгласно чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ, който се явява значителен за извършеното деяние от страна на жалбоподателя и съществено нарушава принципа за съразмерност. Съгласно § 1, т. 4 ДР на закона, Маловажен случай е всяко нарушение, при което настъпилите вредни последици от проявата са несъществени. АО не е извършил такава преценка нито при съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са предмет на настоящото производство, нито в хода на настоящото такова. Видно от съдържащите се в административната преписка доказателства, касателно други лица, за които се твърди осъществяване състава на спортно хулиганство, на тях не е съставян нито АУАН, нито е издавана ЗППАМ, а е съставен Протокол за предупреждение по реда на чл. 76 от ЗМВР. За материалната законосъобразност на акта, АО следва да извърши преценка за маловажност, което в случая не е сторил, поради което е постановил порочен административен акт. Както се посочи по- горе, видно от всички доказателства, вкл. приложения видеозапис е, че жалбоподателят е слязъл на спортния терен само за няколко секунди, близо до рекламните ограждания, напуснал го е без да е налице нито физически, нито вербален конфликт с други участници в събитието, от деянието му не са настъпили никакви вредни последици, което кара съда да приеме, че е налице типичния маловажен случай, в който АО не следва да издава ЗППАМ. Освен това в преписката няма данни за жалбоподателя, същият да е извършвал нарушения от посочения вид. Включително и за целите, визирани в закона, за опазване на обществения ред, достатъчна, съразмерна мярка с оглед обстоятелствата и личността на дееца е същият да бъде предупреден било по реда на ЗАНН, било по реда на ЗМВР, тъй като неговото деяние не се отличава съществено от това на другите участници в спортното събитие, за които има данни в преписката. Макар за налагането на ПАМ да не е необходимо установяването на вина, настоящата инстанция намира, че субективното отношение на жалбоподателя, изразяващо се в осъждане на поведението му и желанието да помогне на играчите от ОФК „Локомотив“ и длъжностните лица които са били обкръжени от резервните играчи на противниковия отбор,също следва да бъде взето предвид при преценка на маловажността на деянието.

Следователно, Заповедта, като противоречаща на материалния закон, принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и на целта на закона се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направеното искане за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят такива от внесена д.т. от 10 лева, и на адвокат Д., съобразно представеният договор за правна защита и съдействие № 14.08.2025г. на основание чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на Становище, че при наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, възражението на ответника, че другата страна не е бил материално затруднен и е бил в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения адвокат, не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Това е посочено в определение № 654/27.11.2020г. по т.д. № 720/2020г. на ВКС, определение № 643 от 07.12.2022г. по ч.т.д.№2370/2022г. на І т.о. на ВКС и определение №289 от 27.08.2020г. по ч.т.д.№992/2020г на І т.о. на ВКС, дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. От друга страна от ответника е направено възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 8, ал.3 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа № 1/ 19.7.2014г. ВАС, при липса на материален интерес възнаграждението е 1000 лева. В изпълнение на Решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22 г. на СЕС съдът не е обвързан от издадената от съсловната организация Наредба за минималните възнаграждения, поради което същият може да слезе под минимума, като вземе предвид извършената правна работа, брой съдебни заседания, без по този начин да се намалява качеството на оказаната правна помощ. Д. Н. за заплащане на правната помощ по ЗПП, която не е издадена от съсловна организация, в какъвто смисъл е и т. 44 от посоченото решение на СЕС, то съдът намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл. 25, ал.1 от същата, като се вземе предвид, че е проведено само едно о.з., относимата правна рамка и извършената работа от страна на адвоката.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. И. гр. Г. Оряховица, [улица], вх. Г, ет.1, ап.1 Заповед № 2025-268-12-0002/11.8.2025г. на Началник РУ на МВР гр. Г. Оряховица, с която за извършено нарушение на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ и на основание чл.22 от ЗАНН и чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 41, т.1 във вр. с чл. 30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ му е наложена ПАМ – Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. В. Търново да заплати на И. Т. И. гр. Г. Оряховица, [улица], вх. Г, ет.1, ап.1 разноски в производството в размер на 10- десет- лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати на адвокат С. Б. Д. [населено място], [улица],ет.2,ап.6 л.№********** сумата от 300- триста лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Решението може да се обжалва пред В. А. С., в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.