Решение по дело №7728/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13225
Дата: 4 юли 2024 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20241110107728
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13225
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110107728 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца С. С. Х., с която е предявен срещу ответника
*** осъдителен иск за заплащане на сумата от 5499 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., формирано като разлика между
полученото от ищеца трудово възнаграждение за длъжността, определено съгласно
отразеното в т. 7 и т. 8 от класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата
и това, което счита, че му се дължи при определяне на възнаграждението съгласно
отразеното в т. 5 и т. 6 от класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.
Ищецът С. С. Х. твърди, че бил назначен като служител във Върховния касационен
съд от 2007г. на длъжността „мл. специалист-автотранспорт“, по-късно изменена с
допълнително споразумение на „специалист-организатор автотранспорт“, с трудово
възнаграждение в размер на 1418 лв. съгласно допълнително споразумение №
234/13.02.2020г., изчислено по колона „5“ и „6“ от Класификатора, отговарящо на
възнаграждение на служител ВКС и ВАС. Твърди, че считано от 15.07.2020 г. всички
служители по трудови договори в отдел ****, работещи по трудови правоотношения с
Върховен касационен съд, били прехвърлени в *** въз основа на Решение на Пленума на
ВСС от 30.04.2020 г., с което било отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в
гр. ***, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ –Т*** кв. 253, заедно с построената в него административна
сграда – съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд и стопанисването е
възложено на председателя на ***, като никой от прехвърлените служители от структурата
на ВКС към административната структура на ***, включително ищецът, не е сключил нов
1
трудов договор с административния ръководител на ***, поради което всички права и
задължения по сключените такива се запазват, включително и трудовите възнаграждения,
получавани във ВКС. Твърди, че след прехвърлянето на длъжността при *** не е
извършвана дължимата индексация на трудовото възнаграждение на ищеца, като при
извършвани индексирания са прилагани колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, отнасящи се до съдилища от а не колони 5 и 6, които се
твърди да са приложими по отношение на съществуващото правоотношение. Счита, че в
случая се касае за хипотеза на чл. 123 КТ, при която е налице промяна на работодател, при
което трудовото правоотношение се запазва, включително по отношение на неговия размер
и начина на определянето му, което следвало и от пар. 1 от ПЗР на ППКДАС, както и от
решението по т. 16.3 от Решението на ВСС от 30.04.2020г., съгласно което Пленумът не
възразява административните ръководители на ВКС и *** да приложат процедурата по чл.
343, ал. 2 ЗСВ със запазване размера на възнагражденията съгласно пар. 1 от ПЗР на
ППКДАС. С оглед на това се претендира разликата между дължимото възнаграждение, в
случай, че е бил извършвана такава индексация и реално получените от ищеца трудови
възнаграждения.
Ответникът *** е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово правоотношение,
както и че към момента се явява работодател на ищеца. Счита, че след преминаването на
длъжностите при ответника трудовото правоотношение на ищеца, както и на другите
служители в отдел **** са прекратени. По силата на Правилата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагражденията на
тези служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или
същите длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Ответникът се позовава
на решение по т. 4, т. 1 от протокол № 19/16.12.2020 г. на Комисия „Съдебна
администрация“ към СК на ВСС, с което е отхвърлено предложение на председателя на ***
за изменение на Правилата, което решение е обосновано с мотивите на решение на
Комисията по протокол № 10/17.07.2020 г., т. 4, касаещи прилагането на колони 5 и 6 от
Класификатора. При индексирането на възнаграждението не е прилагана колона 6 от
Класификатора, тъй като в такъв случай трудовото възнаграждение на ищеца би надвишило
размера на това, което получава служител, работещ в апелативен съд на същата длъжност и
за същото работно време. В условията на евентуалност оспорва размера на иска за разликата
във възнаграждението за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г., тъй като Класификаторът,
приет с протокол № 27/17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а не от 01.01.2023 г., както и
до размера на претендираните от ищеца 40 % начисление за ТСПО за исковия период.
Претендира разноски.
Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже съществуването на трудово
2
правоотношение с ответника за твърдения период, полагането на труд за този период, както
и размера на дължимото трудово възнаграждение.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото възнаграждение.
С доклада по делото, срещу който страните се са заявили възражения, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на доказване между тях са отделени
фактите, че ищецът е заемал длъжността „специалист-организатор автотранспорт“ във
Върховен касационен съд на РБ по силата на трудов договор № 528 от 09.01.2007г.; че
считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори в отдел ****, работещи по
трудови правоотношения с Върховен касационен съд, сред които и ищецът, са прехвърлени
в ***, въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето
стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Т*** кв. 253,
заедно с построената в него административна сграда – Съдебна палата, от председателя на
Върховен касационен съд, и стопанисването е възложено на председателя на ***, както и че
след прехвърлянето на длъжността при *** при извършвани индексирания на трудовото
възнаграждение на ищеца са прилагани колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, факти, които се установяват и от събраните по делото
доказателства.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с Решение на
Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., съгласно приложения кратък протокол № 10 от същата
дата, е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ –
Т*** кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – Съдебна палата, считано
от 15.07.2020 г., от председателя на ВКС, и е възложено на председателя на ***. С Решение
на СК на ВСС от 09.06.2020 г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са 31 щатни бройки във
ВКС и са разкрити съответно 31 щатни бройки в ***, считано от 15.07.2020 г. за посочените
длъжности, между които и 1 щ.бр. за длъжността „специалист-организатор автотранспорт“.
Съгласно мотивите към решението, увеличаването на щатната численост на *** чрез
намаляването на щатната численост на ВКС е в изпълнение решението на Пленума по
протокол № 10/30.04.2020 г. относно възлагане стопанисването на имота със Съдебната
палата на административния ръководител ***, като е изразено становище
административните ръководители на ВКС и *** да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2
от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за
прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата. Това е
потвърдено и с решение на СК на ВСС по т. 7.6. от 10.11.2020 г.
Със Заповед № А-1102/01.12.2020 г., издадена от Председателя на *** във връзка с
решение на СК на ВСС по протокол №18/09.06.2020год., с който от 15.07.2020год. е
увеличена щатната численост с 31 щатни бройки, на основание чл.19, ал.1 от ПАС е
утвърдена структура на администрацията на ***, като Отдел „Стопанисване и управление
на съдебно имущество“ е с 38 щатни бройки, между които 1 щ.бр. за длъжността
„специалист-организатор автотранспорт“.
3
Съгласно извлечение от Протокол № 19 от 16.12.2020 год. от заседанието на Комисия
„Съдебна администрация“ към СК на ВСС е взето решение, с което е отхвърлено
предложението на председателя на *** за изменение на чл.11 от Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата и прилагането на колони
5 и 6 от Класификатора за служителите на ***. В мотивите е прието, че съгласно §1 от ПЗР
на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно
Класификатора. Аналогичен отговор е даден и Решение по т. 13 от Протокол № 27 от
01.12.2021г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС.
С Решение по протокол № 29 от 28.09.2017г. от заседание на Пленума на Висшия
съдебен съвет, по т.62.2, прието близо четири години преди процесния период, аналогично е
прието и са дадени указания на административните ръководители на органите на съдебната
власт в случаите на актуализации при определяне на възнагражденията на съдебните
служители, които по силата на съответните Правила към Класификаторите са преназначени
на сходни длъжности и запазват размера на достигнатото възнаграждение, че запазват
същото до изравняване с възнаграждението, съответстващо с възнаграждението на
длъжността, на която са преназначени, и едва след това възнагражденията им могат да бъдат
актуализирани.
С Решение по Протокол №3/04.02.2020 г. на СК на ВСС е утвърден Класификатор на
длъжностите в администрацията на съдилищата в сила от 01.01.2020 г. Съгласно
Класификатора, възнагражденията на служителите от Раздел III, буква „Б“ „специалист“ във
ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг от V до I, а за
съдилищата от първа група, какъвто е ответникът ***, в диапазон от 7 до 8, с ранг V-I.
С Решение по Протокол №6/23.02.2021 г. на СК на ВСС е утвърден Класификатор на
длъжностите в администрацията на съдилищата в сила от 01.01.2021 г. Съгласно
Класификатора, възнагражденията на служителите от Раздел III, буква „Б“ „специалист“ във
ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг от V до I, а за
съдилищата от първа група в диапазон от 7 до 8, с ранг V-I.
Следващият Класификатор е одобрен с решение по Протокол № 15/11.4.22 г. и е в
сила от 1.1.2022 г., в който е прието, че възнагражденията на служителите от Раздел III,
буква „Б“ „специалист“ във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за
съдилищата от първа група в диапазон от 7 до 8, като рангът е от V-ти до III-ти. Аналогично
е предвиденото с Класификатора, приет с решение по протокол № 27/13.8.23 г., в сила от
1.4.23 г.
С допълнителни споразумения към трудов договор с № 163 от 26.02.2021г., с № 183
от 15.04.2022г. и с № 244 от 21.08.2023г., подписани между Председателя на *** и ищеца,
на основание Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, е изменяно
трудовото правоотношение между тях, като съответно е изменяно основното месечно
трудово възнаграждение според максималния размер на предвидения диапазон по колони 7
и 8 на Класификатора за съответната длъжност в съдилище от първи ранг (***), където е
4
разкрита и съществува щатната бройка за длъжността на ищеца за процесния период,
респективно въз основа на този размер е определяно и допълнителното възнаграждение на
ищеца за ТСПО за този период.
Според заключението на приетата по делото основна съдебно-счетоводна експертиза,
изплатеното възнаграждение на ищеца за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., се равнява
на сумата от 95313,81 лв. – брутен размер и сумата от 85782,43 лв. – нетен размер, а
определено съгласно колони 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата за съответните години от периода би възлизало на сумата от 100 223,29 лв. –
брутен размер на сумата от 90200,96 лв. – нетен размер. Разликата в трудовите
възнаграждение на ищеца за исковия период, изчислени съгласно колони 5 и 6 от
Класификатора, и съгласно колони 7 и 8 от Класификатора, е в размер на 4909,48 лв. –
брутен размер и 4418,53 лв. в нетен размер.
При така установените по делото обстоятелства, първият извод, който следва, е че
ищецът има качеството съдебен служител по силата на трудово правоотношение с орган на
съдебната власт, като за процесния период негов работодател е бил ***. Съгласно чл. 340
ЗСВ, служителите в администрацията на органите на съдебната власт са съдебни служители.
Правоотношението възниква въз основа на сключен трудов договор с ръководителя на
съответния орган, като за определени категории служители /чл. 343, ал.1 ЗСВ/ е предвидено
провеждането на конкурс. Приложими към правоотношението са както общите правила на
КТ /чл. 359 ЗСВ/, така и специалните на ЗСВ и на актовете, приети от ВСС. На Висшия
съдебен съвет е възложено извършването на подзаконова нормотворческа дейност, каквато е
и приемането според разпоредбата на чл. 341, ал. 1 ЗСВ, на Класификатор на длъжностите в
администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната
образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за
длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. Касае се до акт, който притежава
отличителните признаци, присъщи на нормативен акт – отнася се до неопределен брой
адресати и има многократно правно действие, т.е. представлява подзаконов нормативен акт.
В разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ е предвидена особена хипотеза на изменение на
трудовото правоотношение чрез преместване на съдебен служител в друг орган на съдебната
власт /или ВСС, ИВСС, НИП/. Това води до изменение на работодателя, на конкретното
място за полагане на труд, възможно е и на длъжността. Същевременно обаче се запазват
придобитите към този момент ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации
и възнаграждение. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като считано от
15.07.2020 г. ищецът е преназначен на същата длъжност в друг орган съдебната власт. Т.е.
възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт се е запазило, но се е
изменила едната страна в лицето на работодателя. Твърденията на ищеца за продължаващо
трудово правоотношение с ВКС са несъстоятелни, тъй като щатовете за заеманата от нея
длъжност са съкратени във ВКС. Поради това не е налице и хипотезата на чл. 123 КТ, и по-
конкретно на т.7, тъй като няма прехвърляне на дейност, защото функциите й в първия
орган са прекратени, нито на имущество, защото съдебната палата не се притежава от нито
5
един от двата органа. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че трудовото
правоотношение с ищеца е променено в специалната хипотеза на чл. 343, ал. 2 ЗСВ при
запазване на достигнатото в предишния орган трудово възнаграждение – пар.1 от ПЗР на
Правилата за прилагане на КДВС.
Съгласно чл. 4 от ППКДАС, длъжностите в администрацията се разпределят в групи,
като администрацията на ВКС и ВАС е дадена в отделна група, а администрациите на
апелативните съдилища са в първа група. Съгласно чл. 7, основните месечни заплати в
Класификатора се определят от административния ръководител в диапазона „от-до“.
Следователно, след като от 15.07.2020 г. ищецът е служител в администрацията на ***, то
трудовото му възнаграждение следва да бъде това, определено в Класификатора, както и да
бъде индексирано съобразно длъжността, която заема при ответника, в диапазон от колони 7
и 8, със съответния ранг. От момента на промяната приложими за определянето му са само и
единствено параметрите на възнагражденията за осъществяване на дейността в орган на
съдебната власт от първа група. След като ищецът е служител на САС, е недопустимо
трудовото му възнаграждение да се определя и индексира по правилата за служители във
ВКС, тъй като те са неприложими. Предвид характера на Класификатора на подзаконов
нормативен акт и правомощията единствено на ВСС да определя диапазона на трудовите
възнаграждения за съответните длъжности, получаваното от служителите възнаграждение
може да е само в рамките на одобрените за съответните длъжности средства и на
предвидените минимални и максимални размери. Предвид изложеното, за процесния период
приложими за определяне на възнаграждението на ищеца са само размерите по колони 7 и 8
от Класификатора.
Допълнителен аргумент в тази връзка са и дадените от Пленума на ВСС в Решение
по протокол № 29 от 28.09.2017г., по т.62.2, близо четири години преди процесния период,
указания до административните ръководители на органите на съдебната власт в случаите на
актуализации в хипотеза, сходна на настоящата, а именно при определяне на
възнагражденията на съдебните служители, които по силата на съответните Правила към
Класификаторите са преназначени на сходни длъжности и запазват размера на достигнатото
възнаграждение, за които е прието че запазват същото до изравняване с възнаграждението,
съответстващо с възнаграждението на длъжността, на която са преназначени, и едва след
това възнагражденията им могат да бъдат актуализирани. Установи се, че работодателят ***
е процедирал по указания начин, като е запазил достигнатото преди промяната на трудово
правоотношение възнаграждение на ищеца и е пристъпил към актуализации на същото, едва
когато максималният размер за съответната длъжност в съд от този ранг е позволявал
увеличението, а това се е случило именно с утвърждаването на Класификаторите за 2021г.,
2022г. и 2023г., съответно ищецът се е съгласил с индексацията по посочения начин като е
подписал представените по делото допълнителни споразумения от 26.02.2021г., от
15.04.2022г. и от 21.08.2023г. Поради това не е налице противоречие, каквото вижда
ищецът, в обстоятелството, че до м.01.2021г. е запазен размерът на достигнатото
възнаграждение до промяната, тъй като едва през този месец за първи път е възникнало
6
основание за извършване на съответната актуализация на основното му месечно
възнаграждение, когато предвиденото в колона 6 от Класификатора за 2021г.
възнаграждение за тази длъжност за съдилище от първи ранг е надвишило завареното.
Следва да се обърне внимание и на факта, че административните ръководители на
съдилищата са второстепенни разпоредители с бюджетни средства и не разполагат с
оперативна самостоятелност да определят възнаграждения, извън диапазоните на
Класификатора за съответния съд. Единствено правомощие на ВСС е да определя този
диапазон (чл. 341, ал. 1 ЗСВ), като следва да се отчете проявената активност на работодателя
да сезира кадровия орган с възникналия спор, който е компетентен да променя
Класификатора на длъжностите, но до такова изменение не се е стигнало. При това
положение ответникът е действал законосъобразно и в съответствие с решенията и
указанията по приложението на Класификатора и върху него не могат да се възлагат
неблагоприятните последици от евентуално възникване на задължение за обезвреда на
ищеца, която е предмет на отделна претенция, незаявена в настоящото производство.
Установи се по делото, че ответникът е изплатил дължимото, нормативно определено
на ищеца трудово възнаграждение, поради което искът като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен в цялост.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но тъй като не е бил защитаван в
производството от юрисконсулт такова не му се следва.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** срещу
***, с адрес: гр. ****, иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 5499 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до
31.12.2023г., формирано като разлика между полученото от ищеца трудово възнаграждение
за длъжността, определено съгласно отразеното в т. 7 и т. 8 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата и това, определено съгласно отразеното в т.
5 и т. 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 04.07.2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7