Р Е Ш
Е Н И Е
№ 04.07.2018
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На втори юли 2018 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера Максимова
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 102 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 61 от 17.05.2018 година, постановено по гр. д. 1045/2017
година по описа на ПРС, съдът е осъдил ОБЩИНА ПОПОВО, БУЛСТАТ *********,
адрес-гр.Попово, пл.”Ал.Стамболийски” №1, представлявана от Людмил
Веселинов-кмет, да заплати на С.С.А., ЕГН **********,***, сумата от 5000 лв.
(пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на счупване на лява раменна кост за дълъг период от време, настъпилия
психически и емоционален стрес, причинени от нападение на безстопанствени
кучета-глутница от 7-8 животни, на територията на гр.Попово, срещу ОУ
„Н.Й.Вапцаров”, на пресечката на ул.”П.Волов” и ул.”Цар Асен”, откъм северната
страна, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2017 до окончателното
изплащане на вземането, на осн. чл.49
във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52
от ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата над 5000 лв. до
претендираната сума за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. Присъдени са
разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от
ОБЩИНА ПОПОВО, БУЛСТАТ *********, адрес-гр.Попово, пл.”Ал.Стамболийски” №1,
представлявана от Людмил Веселинов-кмет, срещу така посоченото съдебно решение
в осъдителната му част с искане за неговата отмяна поради следните съображения:
Според въззивника съдът е приел за безспорно доказано, че кучетата,
които са нападнали ищеца, са безстопанствени. Безстопанствеността на животните
в този случай е необходимо обстоятелство, за да бъде реализирана отговорността
на общината по чл.49 от ЗЗД и то подлежи на пълно и пряко доказване от страна
на ищеца. От събраните материали по делото не става ясно дали нападналите ищеца
кучета са в действителност безстопанствени. В тази насока свидетелските
показания на св. И. И. за наличие на ушни марки на някои от кучетата следва да
бъдат преценявани с оглед на останалите обстоятелства по делото, а именно че
той е бил сравнително отдалечен от мястото на падането, което се е случило в
тъмните часове на деня. В същото време от материалите по делото става ясно, че
проверки за скитащи кучета от служителите на приюта за безстопанствени животни
се извършват два пъти дневно в района на училищата, а инцидентът се е случил на
пресечката на ул.”Панайот Волов” и ул. „Цар Асен”, откъм северната му страна,
което се намира в непосредствена близост до ОУ „Н.Й.Вапцаров”. Съмнение относно
това дали кучетата са били безстопанствени поражда и фактът, че те не са били
открити при последваща проверка от страна на служителите на приюта, както и
липсата на сигнали от страна на гражданите до компетентни органи, които биха
могли да се справят с проблема. Константната съдебна практика показва, че за
установяване на безстопанственост на кучетата не е достатъчно да съществува
свидетел на инцидента, който да разпознае кучето. Това трябва да бъде
установено и чрез други доказателства — за местообитанието на безстопанствени
кучета с агресивно поведение, за подаване на сигнали до общината за такова
местообитание и за предприетите или непредприетите мерки, вкл. и залавянето на
кучетата.
Според въззивника съдът не е установил дали ищецът е провокирал животните със собствени действия, което води
до непълно изясняване на обстоятелствата, довели до нанесените вреди.
На следващо място, отговорността на Община Попово по чл.49 от ЗЗД в
действителност е гаранционна, но отговорността на прекия причинител на вредата
по чл.45 от ЗЗД е виновна - в случай, че последният е положил дължимата грижа,
обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. (Р. №308
от 3.01.2018г. на ВКС по гр.д. №1068/2017 г.) За това община Попово следва да
отговаря само ако нейните служители не са положили дължимата грижа. От
материалите по делото се установява, че работниците в приюта са спазвали всички
свои задължения, произхождащи от Закона за защита на животните.
Във връзка с изпълнението на законовите задължения от страна на
работниците в приюта следва да се има предвид и представеният по делото
протокол от проверка на дейността на приюта,
с който се установява, че кучетата, които са преминали през приюта, са
161, като всички те са кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани в съответствие
със законовите изисквания. Тези факти, говорят за съвестно изпълнение на законовите задължения
в приюта и полагани грижи за животните от естество да спомогнат за намаляване
както на броя на безстопанствените кучета, така и за овладяване на агресивното
им поведение. Това от своя страна изключва виновното поведение от страна на
общината.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Община
Попово моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт
и да отхвърли предявения иск.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна – ищец
по делото чрез адв. Р.К., в който въззивната жалба се оспорва. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение на ПРС.
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Д., която
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат К.,
който моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред ПРС е предявен иск с правно основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е бил
нападнат от глутница безстопанствени кучета в гр. Попово, в резултат на което
паднал от управлявания от него велосипед и си счупил лявата раменна кост.
Счита, че Община Попово следва да носи отговорност за претърпените от него
болки и страдания поради неположената от страна на общината достатъчна грижа за
ограничаване на популацията на безстопанствените кучета по реда на ЗЗЖ.
Фактите по спора са установени както следва:
Ищецът твърди, че на 23.10.2017 г. около 20.30 ч. се движел с личния си
велосипед по улица „Панайот Волов”, посока от болницата на града на изток.
Пресичайки ул.’’Раковска” от южна страна откъм Селскостопанския техникум видял
глутница кучета, около 7-8 бр. Лаели и тичали срещу него. Твърди, че те много
бързо го приближили и започнали да го
нападат, като едно от тях го захапало за крачола на десния крак. Опитал се да
ги отблъсне, но те станали още по
агресивни, лаели настървено, блъскали се в него и се опитвали да го захапят. В
резултат на това нападение от кучетата не успял да запази равновесие и паднал с
колелото на лявата си страна и се претърколил срещу училище „Н.И.Вапцаров”, на
пресечката на ул.’’Панайот Волов” и ул.”Цар Асен”, откъм северната му страна.
Твърди, че след падането изпитал силни болки по цялото тяло.
Тези твърдения на ищеца се подкрепят изцяло от свидетелските показания
на очевидец на ситуацията. Свидетелят И. И. заявява пред съда, че на въпросната
дата и в посочения час, отивайки до магазина, видял един човек с колело и
няколко кучета след него. Видял, че кучетата гонели човека и „джафкали“, а той
им викал: „Циба, циба!“. Човекът се
опитвал да ги отблъсне с крака, след
което паднал до тротоара, на лявата си
страна, близо до училището. Свидетелят
приближил човека, и едва тогава видял,
че това бил С.А., който познавал от 4-5
години. Като го приближил, видял, че две от кучетата го дърпали за панталона.
След като свидетелят се развикал,
кучетата се разбягали. Една част от животните отишли надолу по улицата,
а останалите влезли в двора на училището. След това помогнал на ищеца да стане
и го придружил до тях.
Свидетелят е категоричен, че е възприел точно ситуацията; мястото е било
осветено, че част от кучетата имали ушни марки, както и че две от кучетата били
особено агресивни.
Безспорно е установено в производството, че в резултат на посоченото
падане от велосипеда, ищецът е полечил сериозно нараняване. На 24.10.2017
година той е постъпил по спешност в „МБАЛ-Търговище“ АД с болки, оток и
ограничени движения в областта на лява
раменна става, след травма на същата, като за това му била извършена
терапия-закрито наместване на фрактура, без вътрешна фиксация, с последваща
гипсова имобилизация. Назначеното по делото вещо лице –съдебен лекар дава
заключение, че възстановяването от подобна травма без оперативно лечение е по-забавено,
отколкото оперативно, и пълно възстановяване може да се очаква след около 8-10 месеца,
ако не настъпят усложнения в оздравителния процес. Вещото лице изразява становище, че вероятно движенията на
лявата ръка няма да могат да се възстановят в пълен обем, особено в посока
нагоре. Освен това ищецът няма да може да полага физически труд, както и да
бъде в състояние да вдига нагоре големи тежести. Според вещото лице и след тези 10 месеца движението на ръката ще е
ограничено, като за пълно възстановяване следва да се ходи продължително на
рехабилитация.
Основният спор по делото е дали ответната община следва да носи
отговорност за получената от ищеца травма. В своя отговор по делото и в хода на
съдебното производство общината твърди, че няма доказателства, че кучетата,
нападнали ищеца са безстопанствени и че общината не е полагала дължимата грижа
за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета чрез съответни
мерки, предвидени в нормативните актове. По делото е приложен доклад на
назначена след въпросния инцидент от кмета на общината комисия, която да извърши
проверка на дейността на Звено „Приют за безстопанствени животни“. Комисията е
изразила становище, че „не отговарят на истината твърдения за гладуващи и
бедстващи животни, както и твърденията за отказ от дарения под формата на
храна“. При проверката в приюта е установено наличието на 25 броя кучета, за
които е отразено, че се полагат адекватни грижи.
Приютът за безстопанствени животни – собственост на Община Попово е
вписан в Регистъра на приютите за безстопанствени животни в Република България,
регистрирани в интегрираната информационна система (ВетИС) на Българската
агенция по безопасност на храните с номер
на удостоверението за регистрация 101/ 16112 от 10.06.2016 година.
Във въпросния доклад /протокол/ на назначената от кмета комисия, утвърден
от него на 15.12.2017 година, е отразено още, че в периода от създаването му са
кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани 161 броя кучета като 78 броя са
пуснати обратно в обитаваната от тях преди манипулацията жизнена среда, а 57
броя са осиновени.
По делото са разпитани като свидетели служители на ответната община – Т.
Т. – директор на Дирекция "МЕСТНО РАЗВИТИЕ И КУЛТУРА" в Община Попово
и ръководителя на звено „Приют за безстопанствени животни“ в Община Попово – М.
О. Същите твърдят, че в района на всички училища два пъти на ден се правят
проверки за безстопанствени кучета; не са получавали сигнали за агресивни
кучета; не са получавали такъв сигнал през октомври 2017 година; възможно е
дадено куче да прояви агресия в зависимост от поведението на хората.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
По
иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то
има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия
собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за
вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради
неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето
има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са
положителни и подлежат на доказване чрез всички допустими по ГПК
доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на
кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които
е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента.
Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна – каквато и
грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.
Отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 ЗЗД също е
обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при
които отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността на прекия причинител
на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна – ако той е положил дължимата грижа,
обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. Такава е
отговорността н на общината за вреди от безстопанствени кучета – тя отговаря,
ако нейните служители не са положили дължимата грижа.
В тежест на общината е да опровергае твърденията за противоправно
бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да докаже, че
предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените
мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на
проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на
общината.
В конкретния случай съдът приема за безспорно установено, че ищецът е
бил нападнат от безстопанствени кучета. Не става дума за едно или две кучета, а
за 7-8 броя като две от тях, според показанията на свидетеля И. И., са били
особено агресивни. Всеизвестен житейски факт е, че кучето обичайно лае по
велосипед, по коли или по преминаващо наблизо куче. В конкретния случай ищецът
е управлявал велосипед, бил е трезвен и в добра психическа кондиция към него
момент, видно от показанията на дъщеря му. Кучетата са били 7-8 броя, което е
типично за безстопанствените кучета; някои от тях са имали ушни марки, което
свидетелства, че са минали през общинския приют.
Основният въпрос по спора е дали ответната община, която според
разпоредбите на ЗЗЖ има основна обща компетентност по надзора над животните и в
частност над безстопанствените кучета на нейна територия, е полагала
съответната дължима грижа за ограничаване на популацията на безстопанствени
кучета в съответната община с цел избягване на подобни инциденти, които могат
да застрашат здравето и психическия комфорт на гражданите.
В конкретния случай ищецът е бил нападнат от 7-8 кучета. Самият факт, че
на едно място в града в даден момент е имало толкова много безстопанствени
кучета, води до извода за липса на адекватни мерки от страна на общината по
повод задължението й да взема мерки спрямо безстопанствените кучета. Отделно от
това, в подкрепа на твърденията на ищеца, са и показанията на свидетеля Щ. А.,
който заявява, че в същия район едно куче „тръгнало да го гони и се опитало да
го захапе“. Същият още заявява, че в кв. Запад на града е имало подписка, „тъй
като там постоянно имало кучета, които застрашавали играещите навън деца“, а една
негова съседка водела детото си с такси на училище поради страх от
безстопанствени кучета. Дъщерята на ищеца също свидетелства, че има лична
представа за наличие на безстопанствени кучета в района. Споделила информация
за инцидента с баща й в социална мрежа и „хората споделили, че не могат да спят
от лая на животните“.
Показанията на служителите от общинската администрация, разпитани като
свидетели по делото, по принцип установяват какви са правилата за работа на
общинския приют. Твърдят, че служители на приюта два пъти на ден правят
проверки около училищата за наличие на безстопанствени кучета. Наблягат на
факта, че през процесния период не са постъпвали сигнали от граждани за
безстопанствени кучета в града.
Във връзка с показанията на въпросните свидетели съдът държи да
подчертае, че липсата на постъпили от гражданите сигнали до общината за наличие
на безстопанствени кучета в град Попово, не може да освободи общината от
отговорност да действа адекватно съобразно нейните задължения по ЗЗЖ. Сигналите
до общината по този повод са една добра форма за граждански контрол върху
общинската дейност, но самите граждани нямат такова задължение. Още повече, че
самите кучета са твърде мобилни и издирването им из града не следва да бъде в
резултат на инцидентни действия.
Действията на общината чрез отговорните за това служители по издирване
на безстопанствени животни, в частност – на кучета, следва да бъдат ежедневни и
активни. Градът не е с голяма територия и обхождането й всекидневно не изисква
усилия повече от необходимото. След като
ищецът е бил нападнат от 7-8 кучета, явно е че предприетите от общината мерки
за контрол по отношение на безстопанствените кучета, не са в необходимия обем,
гарантиращ здравословна жизнена среда за гражданите на град Попово.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал изцяло своята
искова претенция с оглед правното основание, на което е предявена. Ищецът е
получил телесно увреждане като пряка и непосредствена последица от нападението
на безстопанствени кучета в гр. Попово – загубил е управлението над велосипеда
си, паднал е на улицата и е получил счупване на раменна става. Доказал е претърпените от него болки и
страдания в резултат на претърпения от него инцидент. С оглед вида и характера
на настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната
продължителност, съдът намира, че адекватен и справедлив размер на обезщетението
за тях е в размер на 5000 лв.
Предявеният от С.С.А. иск за неимуществени вреди спрямо Община Попово е
основателен и доказан за сумата от 5000 лева, ведно с лихва за забава от деня
на увреждането – 23.10.2017 година до окончателно изплащане на сумата.
ПРС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Община Попово следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
него разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61
от 17.05.2018 година, постановено по гр. д. 1045/2017 година по описа на ПРС като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ПОПОВО, БУЛСТАТ *********, адрес - гр.Попово, пл.”Ал.Стамболийски” № 1,
представлявана от Людмил Веселинов - кмет, да запалти на С.С.А., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд само
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.