№ 1215
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 623, ал. 6 ГПК.
С разпореждане № 2161 от 29 април 2022г. по гр. д. № 897/2022г.
Окръжен съд – Варна, XI състав, е отхвърлил молбата вх. при ВОС №
9665/20.04.2022г. на Д. Й. И., предявена срещу К. – У. И. М. за признаване
изпълняемост и за допускане на изпълнение в Република България на
изпълнителен лист, издаден на 04.03.2016г. по дело № 15-0564309-3-6N на
Общ съд на провинции Саксония Анхалт, Саксония и Тюрингия, Република
Германия, с предмет сумата от общо 645 038 евро, дължима според вписаното
в изпълнителния лист от К. – У. И. М. като наследник на И. М., но заедно с А.
М. и М. М., на осн. чл. 622 ГПК и чл. 623 ГПК.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна
жалба на Д. Й. И. срещу разпореждане (със значение на решение в
исков процес - чл. 623, ал. 5 ГПК) по гр. д. № 897/2022г. на ОС – Варна, с
което молбата й за „признаване на изпълняемост и за допускане на
изпълнение“ на изпълнителен лист е оставена без уважение. С доводи за
неправилност на обжалвания акт, се иска отмяната му.
К. – У. И. М. не е взел становище по жалбата.
1
За да постанови разпореждането си, първоинстанционният съд е приел,
че на първо място молителят не е навел никакви твърдения относно характера
на вземането си от ответника, което препятства пряката проверка за наличие
на предпоставките за уважаване на отправената молба. Допълнително ОС –
Варна е посочил, че може да се предположи, че се касае за вземане за 643 000
евро - "претенция за равен дял на съпруга срещу починалия И. М.", както и за
2 038 евро - съдебни разноски, за които суми е издадена заповед за плащане
от съд в Германия. В тази връзка съдът е приел, че ако това е така, то би
следвало да бъде приложим за случая Регламент (ЕО) № 1103/2016г. на
Съвета за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на
решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, тъй
като съгласно чл. 1, § 1 от него той се прилага за имуществени отношения
между съпрузи, а същевременно според чл. 1, § 2, б. А от Регламент (ЕО) №
1215/2012г. на Европейския Парламент и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела, последният не се прилага за имуществени права, произтичащи от
брачни правоотношения, респективно Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на
Съвета изобщо не регламентира такива имуществени въпроси. Освен това ОС
– Варна е посочил, че принципно съобразно чл. 69, § 1 от Регламент (ЕО) №
1103/2016г., същият се прилага за образуваните производства след
29.01.2019г. Прието е още, че молителят не претендира признаване и
допускане изпълнение на решение или акт с последиците на решение, а иска
допускане изпълнение на вече издаден изпълнителен лист, който не е акт по
същество, а е пряк изпълнителен титул, а и той не е връчен на длъжника.
Накрая съдът е изтъкнал, че в ИЛ е посочено, че К. – У. И. М. е задължен с
още две лица и не става ясно кой по какъв начин отговаря.
Софийски апелативен съд, след преценка на искането, с което е
сезиран съдът и проверка на представения акт, чието допускане на
изпълнение се иска, намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно
като резултат и като такова следва да бъде потвърдено.
САС споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за
неоснователност на сезиралата го молба. Както е посочил ОС, в случая се
иска допускане на изпълнение на ИЛ, а не на акт по същество с последици на
2
съдебно решение (независимо как е наименовано), така че в производството
по допускане на изпълнение да се установят условията за изпълнение в
сезираната държава – членка – да се установи изпълнителната сила на
решението. Същевременно съдебно решение, постановено по дело в
приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския
Парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
(Регламент (ЕС) № 1215/2012г.), представляващо „съдебно решение“ по
смисъла на Регламента, което подлежи на изпълнение в държавата – членка на
произход, е изпълняемо в другите държави – членки без да се изисква
декларация за изпълняемост – допускане до изпълнение, като за целите на
изпълнението пред органа на изпълнението се представя препис от самото
решение и удостоверение, издадено съгласно чл. 53, с което се удостоверява,
че съдебното решение е изпълняемо (чл. 39 вр. чл. 2 и чл. 42, т. 1 и 2 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012г.). Чуждестранното съдебно решение,
постановено в друга държава – членка в приложното поле на посочения
Регламент (ЕС) № 1215/2012, е пряко изпълнително основание без да се
издава ИЛ, съгласно нормата и на чл. 622а, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК, за разлика от
изпълнението на осъдително решение по вътрешното ни право, за което се
изисква издаване на ИЛ (чл. 404, т. 1 ГПК).
В жалбата, по която е образувано настоящото въззивно производство,
се поддържа именно това, - че представеният ИЛ е пряк изпълнителен титул.
Както е уточнила жалбоподателката (молба от 12.04.2023г., депозирана по
указания на САС за определяне обхвата на дължимата проверка), ИЛ е
издаден в заповедно производство като краен съдебен акт, но в съдебното
заседание пред САС твърди, че изобщо не е издавана заповед за изпълнение, а
„направо е издаден“ ИЛ, връчен чрез поставяне в пощенската кутия на
ответника без да е издадено и удостоверение от съда, че той не е подал
възражение срещу него. Молителката е заявила пред въззивния съд и, че
присъдените й суми по ИЛ „са парично изражение на полагащия й се равен
дял по закон от придобитото семейно имущество, като съпруга на починалия“
на 27.12.2014г. И. М., поради което и „претенцията“ е насочена към
наследниците, в частност само към К. У. М. като определен за управител на
наследството. Поддържа още, че към искането й е приложим Регламент (ЕС)
№ 1215/2012г., а не обсъденият от ОС – Варна в мотивите към обжалваното
3
разпореждане - Регламент (ЕС) 2016/1103, и, че е получила обяснение от
съдебен изпълнител, че трябва да развие процедура по допускане на
изпълнение. В самия ИЛ обаче е посочено, че е издаден въз основа на заповед
за изпълнение от Общ съд на провинции Саксония Анхалт, Саксония и
Тюрингия по дела по заповеди за плащане, каквато не е представена с
молбата, по която образувано делото. Освен, че в случая не е представено
решение (акт със значение на решение), чието изпълнение да подлежи на
допускане до изпълнение, Регламент (ЕС) № 1103/2016г. действително е
неприложим по отношение на изпълнението на процесния акт на формално
основание. Това е така, тъй като представеният ИЛ е издаден на 04.03.2016г.
по дело, образувано през 2015г., а Регламентът, в чийто обхват са всички
гражданскоправни аспекти на имуществения режим между съпрузи, в т. ч.
прекратяването на режима, по-специално в резултат и на смъртта на единия
от съпрузите (съображение 18 към преамбюла), влиза в сила и се прилага от
последващи тази дата моменти (чл. 69 и чл. 70 от този Регламент), както е
констатирал и ОС - Варна. От друга страна представеният ИЛ е за „претенция
за равен дял на съпруга срещу починалия И. М. от 25.10.89г. до 27.12.2014г.“
в размер на 643 000 евро, както е посочено в него, а Регламент (ЕС) №
1215/2012г., на който се позовава жалбоподателката, е неприложим за
имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения (чл. 1, т. 2 от
Регламента). На следващо място, от формалната проверка на представения акт
не може да се направи извод, че лицето, срещу което се иска да се допусне
принудително изпълнение, индивидуализирано в ИЛ като „наследник на И.
М.“, - К. У. М., е единственият легитимиран длъжник по вземането,
удостоверено в ИЛ, тъй като в него е записано, че той е задължен заедно с А.
М. и М. М.. Недопустимо е съдът да извършва освен формалната проверка на
предпоставките за обявяване на решението за изпълняемо въз основа на
представеното решение и евентуално въз основа на удостоверение, издадено
от съда по произход (с уговорката, че в случая не е представена заповедта за
изпълнение), и на други документи, представени от жалбоподателката,
касаещи основанието на правото, чието изпълнение тя търси, както и
правното положение на лицето, срещу което се иска принудително
изпълнение (чл. 623, ал. 2 ГПК).
По всички гореизложени съображения въззивната жалба срещу
постановеното по делото разпореждане е неоснователна и то подлежи на
4
потвърждаване като правилно като резултат – в настоящото производство не е
удостоверено, че представеният акт представлява акт, който може да бъде
допуснат до принудително изпълнение само срещу посоченото като длъжник
лице.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2161 от 29 април 2022г. по гр. д.
№ 897/2022г. на Окръжен съд – Варна, XI състав.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5