№ 7378
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110115501 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. Д. СТ. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 02.10.2018г. получил съобщение от ЧСИ М. Б. по изп.
дело № 2100/2010г. по негов опис, което било образувано въз основа на изп. лист,
издаден по ч. гр. д. № 8883/2009г. по описа на СРС в полза на ответното дружество за
парични вземания. Посочва, че не дължи сумите, тъй като не е потребител и липсва
доставка на топлинна енергия. Евентуално счита, че вземанията са погасени по
давност, като се погасяват с кратката 3-годишна давност, тъй като имат периодичен
характер. Не оспорва, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изп.
лист, е влязла в сила поради неподаване на възражение по чл. 414 ГПК. Поддържа, че
след 15.06.2015г. по изп. дело не са искани и предприемани изп. действия, поради
което делото се е перемирало на 15.06.2017г., а вземанията са се погасили по давност
на 15.06.2018г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 2194,44лв. – неплатен
остатък от главница по изп. лист от 14.01.2010г., ведно със законната лихва върху тази
сума, която за периода 15.06.2015г.-08.10.2018г. възлиза на 739,13лв., както и 60,00лв.
– държавна такса по ч. гр. д. № 883/2009г. на СРС.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Счита, че давност не е текла, докато е траел
изпълнителния процес, както и че същата е прекъсвана.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
1
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание. С оглед на това, в настоящото
производство ще бъдат разгледани само възраженията на ищеца за недължимост,
основаващи се на изтекла погасителна давност за вземанията.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 14.01.2010г. по ч. гр. д. № 8883/2009г. по описа на СРС, 89-ти състав, е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, съгласно който
ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 4973,52лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.02.1999г.-
м.02.2009г., законната мораторна лихва за периода 01.04.1999г.-26.05.2009г. в размер
на 2538,91лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от
17.08.2009г. до окончателното изплащане, както и 150,25лв. – разноски по делото и
365,37лв. – юрк. възнаграждение.
За събиране на част от горните вземания, по молба на кредитора от 27.04.2010г.
е образувано изп. дело № 2100/2010г. по описа на ЧСИ М. Б.. Видно от издадено
удостоверение изх. № 93069/08.10.2018г. от съдебния изпълнител, до 08.10.2018г. по
изп. дело са постъпили суми в общ размер от 9312,63лв. и остатъкът от задълженията
към тази дата възлиза на 4158,44лв. С молба от 22.10.2019г. взискателят е признал, че
актуалният размер на задълженията към него възлизат на 2194,44лв. – главница,
60,00лв. – държавна такса и 967,79лв. – законна лихва към 21.10.2019г., като в тези
суми не са включени таксите и разноските, дължими към ЧСИ.
Ищецът твърди, че след 15.06.2015г. няма искани и извършвани изпълнителни
действия, нито постъпили плащания по изпълнителното дело, с оглед на което същото
се е перемирало, а вземанията са се погасили по давност. С оглед тези твърдения и
възражения на ищеца, съдът следва да ограничи анализа си до наличието или липсата
на действия след тази дата.
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, е
прието по задължителен за съдилищата начин, че според чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
В случая е видно, че с постановление от 07.09.2015г., вписано в СВ – София на
2
08.09.2015г., съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижими имоти,
притежавани от ищеца, като с това действие погасителната давност за вземанията е
прекъсната. Следващото действие по изп. дело е извършено на 18.12.2017г., когато е
изведено съобщение, с което е насрочен опис на движими вещи в имота на длъжника,
но съобщението се е върнало като непотърсено и няма данни опис реално да е
извършван, поради което е негодно да прекъсне давността. В периода 07.09.2015г.-
07.09.2017г. няма доказателства да са искани или извършвани изпълнителни действия,
от което следва, че изп. дело се е перемирало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следващото действие, което валидно би могло да прекъсне давността, е извършено на
26.01.2018г., когато е наложен запор върху вземания на длъжника. С постановление от
08.02.2019г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство поради
издадена на 16.01.2019г. обезпечителна заповед по настоящото дело.
В съдебната практика /Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение
№257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о., решение № 60282/ 19.01.2022 г. по
гр. д. № 903/2021 г., III г. о., определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г.,
IV г.о. и др./, е разяснено, че перемпцията и давността са отделни правни институти,
като перемцията е без правно значение за давността. Общото между тях е, че едни и
същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Те са
обаче два различни правни института, уреждат различни по характер срокове
(давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от
давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го
изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право.
В аспекта на изложеното се налага извода, че макар изпълнителното
производство да е било перемирано на 07.09.2017г., давността за процесните вземания
не е изтекла. Следва да се има предвид, че настоящият съдебен състав споделя изцяло
съществуващата съдебна практика /Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г.,
IV ГО на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС,
Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др./,
съгласно която чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание
и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал.
2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така
както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение,
поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение
вземания, каквито са процесните, правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо и
същите се погасяват с 5-годишна давност.
Предвид изложеното, давността за процесните вземания би следвало да изтече
3
на 07.09.2020г. На 16.01.2019г. обаче е издадена обезпечителна заповед, с която е
спряно изпълнението. Общо правило в гражданското право е, че давността е правна
последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е
задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и
няма правна възможност да действа, както е в случая, когато по разпореждане на съда е
постановено спиране на принудителното изпълнение, давност не тече. В този смисъл
са Решение № 126/28.06.2022г. по гр. д. № 3409/2021г., III ГО на ВКС, Решение №
257/30.04.2020г. по гр. д. № 694/2019г., III ГО на ВКС и др.
По изложените съображения, процесните вземания не се явяват погасени по
давност и предявените искове следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. СТ., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата
от сумата от 2194,44лв. – неплатен остатък от главница по изп. лист от 14.01.2010г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, която за периода 15.06.2015г.-08.10.2018г.
възлиза на 739,13лв., както и 60,00лв. – държавна такса по ч. гр. д. № 883/2009г. на
СРС, за които суми е издаден изп. лист на 14.01.2010г. по ч. гр. д. № 8883/2009г. по
описа на СРС, 89-ти състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Д. СТ., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4