Разпореждане по дело №561/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, предл. последно във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба с вх.№887/05.03.2015г., подадена от Г. и потребителна К. „Ч. т. – 97”, С., О. против постановление на ДСИ по изпълнително дело №3/2015г. по описа на СИС при РС-Кърджали, относно разноските – в частта за таксата по чл.53 от ТДТКССГПК и по отношение размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя.

Иска се да бъде изменено постановлението на ДСИ в частта относно разноските, като бъде прието, че таксата по чл.53 от ТДТКССГПК не се дължи поради извършено плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение, а адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя да бъде съобразено с минималните размери по Наредба №1 за адвокатските възнаграждения.

Ответникът „Л. 0.В. И., с.К., общ.К. чрез пълномощника си е депозирал писмено възражение. Счита жалбата за недопустима, а наведените с нея доводи – за неоснователни. Сочи, че длъжникът не е правил искане до съдебния изпълнител за намаляване размера на разноските по него. Претендира разноски за настоящото производство.

Държавният съдебен изпълнител Р. Георгиева е изложила мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които сочи, че жалбата е недопустима в частта й относно искането за намаляване на разноските, направени от взискателя за адвокатски хонорар, а в частта, с която длъжникът оспорва събраната такса по чл.53, ал.2 от ТДТКССГПК счита същата за неоснователна. Излага подробни съображения.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е частично допустима, а разгледана по същество е неоснователна в частта й, относно искането да бъде прието, че таксата по чл.53 от ТДТКССГПК не се дължи.

В останалата й част – относно искането да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя жалбата е недопустима и като такава не следва да се разглежда, а производството в тази му част следва да се прекрати.

Съображенията на съда са следните:

Изпълнително дело №*0003 е образувано на 09.01.2015г. с Разпореждане на ДСИ въз основа на молба с вх.№18/08.01.2015г., подадена от взискателя „Л. 0.В. И., с.К, общ.К. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 28.10.2014г., издаден с оглед влязла в сила Заповед за изпълнение №4/08.01.2013г. по ЧГД №13/2013г. по описа на РС - гр.Асеновград, по силата на който Г. и п. К. "Ч. т. – 97” е осъдена да заплати на „Л. 0.В. И., с.К., общ.К. сумата в размер на 9 501.05 лв. - главница, 1 923.24 лв. - мораторна лихва за периода от 18.01.2011г. до 02.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.01.2013г. до окончателно изплащане на вземането, както и 1 068.49 лв. - разноски по гр.д., като се претендират платените от взискателя разноски по изпълнителното дело.

От Заповед №4/08.01.2013г. постановена по ЧГД №13/2013г. по описа на РС - гр.Асеновград за изпълнение на парично задължение се установява, че същата е издадена по реда на чл.410 от ГПК, и е влязла в сила.

При образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден в изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, длъжникът не може да се ползва от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ТДТССГПК, тъй като съгласно чл.411, ал.3 и чл.412, т.7 от ГПК заповедта съдържа покана за длъжника да изпълни задължението в двуседмичен срок от връчването й. А съгласно разпоредбата на чл.428, ал. 1, изречение последно от ГПК, на длъжника не се дава нов срок за доброволно изпълнение.

Или, правилно ДСИ е включил в разноските по изпълнението и таксата по чл.53 от ТДТКССГПК, доколкото както бе казано и по-горе, в настоящия казус длъжникът не може да се ползва от привилегията на този текст от закона.

По отношение на искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, по делото не се съдържат данни длъжникът да е отправял искане до ДСИ по чл.78, ал.5 от ГПК в този смисъл. Съдебната практика е константна за това, че следва да има изричен акт на съдебния изпълнител, постановен по отправено до него искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение. Едва след произнасяне по така направено искане, длъжникът може да подаде жалба, с правно основание чл.435, ал.2 от ГПК, в случай, че е недоволен от него.

Ето защо жалбата в тази й част се явява недопустима, поради липса на акт на съдебния изпълнител, който да бъде подложен на съдебен контрол по чл.435, ал.2 от ГПК.

При този изход на делото се следват разноски в полза на ответника по жалбата в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за представителство по в.гр.д.№57/2015г. по описа на КОС в размер на 360лв.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Г. и п. К. „Ч. т. – 97”, С., О., против постановление на ДСИ по изпълнително дело №3/2015г. по описа на СИС при РС-Кърджали, относно разноските – в частта за таксата по чл.53 от ТДТКССГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта й, касаеща искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, и прекратява производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА Г. и п. К. "Ч. т. - 97", ЕИК, със седалище и адрес на управление С., О., обл.П., П.Ц. №1, представлявана от председателя си П. В. В., да заплати на „Л. 0. В. И., с ЕИК , седалище и адрес на управление: с. К., ул."Д. Б." , общ. К., обл. К., представляван от В. Б. И., деловодни разноски в размер на 360лв.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане /имащо характер на определение/, може да се обжалва с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщението на страните, а в останалата му част е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/