РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15410 описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл.99 от ЗЗД , от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****, срещу М.Х.М. ЕГН ********** с адрес
***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
2911/05.04.2019г., постановена
по ч.гр. дело № 5217/2019г. на ВРС, 30 състав, следните суми: 1 354.49 лв. /хиляда триста петдесет
и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неплатена главница по Договор за
паричен заем № ****от 28.09.2017 г., сключен между „В.К.” ООД и М.Х.М.,
като вземането по договора е прехвърлено
на заявителя с Приложение № 1/02.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 22.01.2013 г., сключен между
„В.К.” ООД и заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.04.2019
г. до окончателното й изплащане; сумата 212.55 лв. /двеста и дванадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
27.11.2017 г. – 25.06.2018 г.; сумата
103.83 лв. /сто и три лева и осемдесет и три стотинки/ – лихва за забава за
периода 02.07.2018 г. – 02.04.2019 г.
Претендират се и
разноските.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 02.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен
между „В.К." ООД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на
„В.К." ООД, произтичащо от договор за паричен заем № ****/28.09.2017 г. е
прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения.
„В.К." ООД е упълномощило „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента
и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът са изпратени две
уведомителни писма за станалата продажба на вземания и покана за доброволно
изпълнение, но известията за доставяне на посочения в договора за кредит адрес
на длъжника са се върнали непотърсени и невръчени.
На 28.09.2017 г. г. между „В.К." ООД, като заемодател и М.Х.М.
като Заемател се сключил договор за паричен заем №: ****,
при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения договор Заемодателят се е задължил да предаде в
собственост на Заемателя заемна сума в размер на
1500,00 лв., а Заемателят се е задължил да върне
същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 262,92
лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 195,88 лева всяка, като
падежа на първата погасителна вноска е 28.10.2017 г., а падежа на последната погасителна
вноска е 25.06.2018 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията -
1762,92 лв.
С подписването на договора за заем, Заемателят
удостоверява, че е получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът
има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за
плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден
забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.07.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е
103,83 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на
задължението му длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е платена до момента, е в размер на 332,48 лв., с
която са погасени, както следва: такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит- 68,30 лв., неустойка- 68,30 лв., договорна лихва- 50,37
лв., главница- 145,51 лв.
По делото е постъпил отговор от особения
представител на ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
Оспорват се исковете изцяло по основание и размери.
Твърди се, че всички лихви, такси, разходи и разноски не са дължими, като
подписания договор между страните е нищожен.
Оспорват договора за паричен заем като нищожен, с
оглед на това, че не е подписан от правоимащо лице.
Сочи, че договора не е подписан от управителя Д. Д., като има съществена
разлика подписа от договора и спесимена представен в
TP. На стр. 6 е посочено, че договора е подписан от пълномощник, като в същия
договор никъде не фигурира, нито името на пълномощника, нито самото пълномощно,
както и per. №, дата и пред кой нотариус е подписано
същото. Няма доказателства, управителят да е приел извършените действия от
пълномощника си без представителна власт, на основание чл. 42 от ЗЗД.
Няма представен погасителен план, от който да бъде
видно, каква е сумата, която е била отпусната, падежите, лихвата и т.н, който
да е неразделна част към договора.
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, счита, че посочения
договор и предложение са с по-малък шрифт от посочения в закона.
Договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т.1 от ЗПК, като не е посочено мястото му на сключване, както и на т. 5 –
липсват данни за пълномощника, 9 – липсва коректно изчислен лихвен процент и 10
– неправилно е изчислен ГПР.
Поради изложеното счита целия договор за нищожен, на
основание чл. 22 от ЗПК.
Прави се възражение за нищожност на уговорената в чл.4
от договора за заем уговорка за неустойка. Клаузата относно предоставяне на
обезпечение не е свързана с главното задължение по договора - да се върне
заетата сума. С нея се цели обогатяване на търговското дружество. Условията,
които са поставени пред кредитополучателя са множество и трудно изпълними.
Фактически се цели увеличаване на размера на печалбата на кредитора, а не е
включена в размера на ГПР. Счита, че тази клауза противоречи на добрите нрави,
поради което е нищожна. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на неустойката и моли за намаляване на нейния размер.
По отношение на представения Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., счита същият за
нищожен поради липса на предмет, тъй като е сключен за бъдещо несигурно събитие
и не представлява договор за покупко-продажба на вземания, а съдържа само
обещание да се сключат поредица от такива сделки при посочените в него условия,
касаещи индивидуализация на вземанията и продажната цена. В договора за цесия
следва изрично да бъде написано, кое вземане се прехвърля, неговия размер и
т.н. Оспорва рамковия договор, с оглед на това, че няма нотариална заверка,
както и последващите потвърждения.
Счита, че съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД именно цедентът
е длъжен да съобщи на длъжника за осъществилото се прехвърляне на вземането, а
не цесионера. Оспорват пълномощното, с което г-жа М.К.упълномощава
„А.з.с.н.в." АД да уведоми всички длъжници на „В.К."
ООД за цесията, като пълномощното е без дата, и с оглед на това, че в
търговския регистър управител е Д. Д. Няма и представени доказателства, че
купувачът цесионер е извършил плащането във връзка с цедираното вземане.
Счита, че извършената цесия не е произвела действие
спрямо ответника, тъй като той не е бил уведомен за нея. Счита, че ищецът не е
изпълнил законовите изисквания за уведомяването на ответника.
В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването
им, а ответникът чрез особения си представител поддържа отговора и моли за
отхвърлянето на исковете.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове
намират материално правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр.
с чл. 240 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл.
от ЗПК, доколкото се претендират вземания по договор за паричен
заем от 28.09.2017г., сключен с потребител при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК /в
редакцията му СЛЕД ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./
За да бъдат
уважени исковете, в тежест на ищеца по делото е да докаже наличие на валидни
договорни правоотношения - че е подписан валиден договор за кредит, както и
валиден договор за цесия, с който е прехвърлено вземането спрямо ответника, че
ответника е уведомен за цесията, че цедента е
изпълнил задълженията си по Договора за кредит за предоставяне на уговорената
сума, размера на задълженията. В тежест на ответника е да докаже положителните
факти, на които основава възраженията си.
Няма спор в теорията и
съдебната практика, а е налице и съдебна практика на СЕС, че за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото,
съдът следи служебно.
Отделно от това надлежни възражения по нищожността на договора за кредит и отделни негови клаузи са направени
от особеният представител на ответника.
По валидността на
договора за кредит:
Особения представител на ответника твърди, че договорът за кредит не е
подписан от управителя на кредитора - Д. Д., а от пълномощник, за който обаче
липсва надлежно учредена представителна власт.
Съдът намира, че не е проведено от ищеца доказване за наличие на надлежно
учредена представителна власт в полза на пълномощника на кредитора „В.К.“ ООД.
Съгласно чл. 301 от ТЗ обаче, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Съдът намира, че търговецът „В.К.“
ООД не се е противопоставил на сключването на договор за паричен заем от
28.09.2017г. веднага, а напротив предприел е действия по изпълнението му чрез
предоставяне на заема в полза на длъжника /съгласно т. 1 от заключението на
ССЕ, сумата от 1500лв. е заплатена на кредитополучателя с РКО от 28.09.2017г./.
Тези действия по изпълнение на договора, обосновават липса на противопоставяне
на сключването му, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 301 от ТЗ.
Съгласно чл. 42 ал. 2 от ЗЗД,
лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да
го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора.
Съдът намира, че с последващо сключване на
договора за цесия от 02.07.2018 г. между „В.К." ООД и „А.з.с.н.в."
ООД, дружеството „В.К.“ ООД, е
потвърдило евентуално извършените без представителна власт действия от
пълномощника по сключване на договора. Изпълнена
е и предписаната от закона писмена форма.
Няма проведено доказване от страна на ищеца по оспорването на ответника по
отношение на шрифта на текста на договора. В тежест на ищеца е да установи, че
са налице всички законови предпоставки за действителност на договора, вкл.
съответствието на договора за кредит на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно, че шрифтът на договора е по-голям от предписаното в закона.
Отделно от това съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
По делото няма приложен отделен от договора погасителен план, подписан
между страните. Би могло да бъде прието, че погасителен план е инкорпориран в чл.
2 от договора. Видно от него, в същия
фигурира информация само за размера на вноските и техните падежни дати. Посочено
е само, че сумата от 264,18лв. /размера на вноската/ включва част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Не е налице разбивка на
сумите по всяка една вноска по кредита, показваща погасяването на главницата,
лихвата, и таксата за експресно разглеждане, от която да е ясно какви вземания
се погасяват чрез всяка една вноска, т.е. „разпределение на вноските между
различните неизплатени суми“. Възможно е както сумите по отделните елементи да
са равни в рамките на всяка една вноска, така и да са различни /първо да се
погасява по-голяма част от лихвата и после от главницата, или обратно, а отделно
е налице и трети елемент, за който ще бъдат изложени отделни мотиви, поради
което комбинациите са множество/. Оттук на длъжника не му е ясно какво дължи в
рамките на всяка една вноска и с този факт могат да бъдат засегнати неговите
права на потребител. В случай, че се установи недължимост
на един от елементите, включени в погасителната вноска, не може да се установи
какъв размер от всяка една вноска включва този елемент, съответно каква част от
вноските са дължими или недължими.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане е
недължима като нищожна на собствено основание поради следното /тези мотиви се
навеждат във връзка с необходимостта всяка една от вноските по кредита да има разбивка
каква част от различните елементи, от които се състои, съдържа – доколкото няма
в исковата молба претенция за вземане за таксата за експресно разглеждане/ :
По смисъла на пар. 1 т. 1
т ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
Въз основа на посочената разпоредба, таксата
за експресно разглеждане на кредита следва да бъде включена в ГПР,
независимо че е уговорена отделно, доколкото същата се явява разход по договора
за кредит. Доколкото заемната сума е 1500лв., а таксата за експресно
разглеждане е 614,70лв. /т.е. само тя оскъпява кредита с над 40%/, то е очевидно,
че същата не е включена в ГПР от 49.46 % при лихва /възнаградителна/
от 40.30%.
С включването й в ГПР обаче се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК е налице изискване годишният процент
на разходите да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България, т.е. 50 %. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Поради нищожността на уговорката за заплащане на таксата за експресно
разглеждане, следва, че част от погасителните вноски не се дължи. Поради
липсата на погасителен план обаче, който да посочва точно какъв е размера на
таксата във всяка една погасителна вноска, не е възможно да се установи какъв е
размерът на отделните вземания по вид.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Съгласно чл. 22 от ЗПК /в редакцията му от 2011г./ когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От гореизложеното следва извода, че доколкото процесния кредит не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.
1 от ЗПК, и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
следва да бъде обявен за недействителен, поради което се дължи само размера на
главницата, а именно претендираната сума от 1 354.49 лв., като не се дължи лихва или други
разходи по кредита, т.е
недължима се явява претендираната договорна лихва в
размер на 212.55 лв. за периода 27.11.2017 г. Други разходи по кредита не се
претендират в настоящото исково производство.
Що се отнася до претенцията за сумата
103.83 лв. – лихва за забава за периода 02.07.2018 г. – 02.04.2019 г., съдът
намира следното:
Съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Ал. 2 сочи, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Доколкото претенцията е за размера на
законната лихва за забава върху главницата за периода на забавата /доколкото се
претендира след датата на последната погасителна вноска до датата на подаване
на заявлението в съда/, съдът намира, че претенцията е съобразена с
разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Размерът на същата, изчислена от съда съгласно
изчислителната система на АПИС, е 103.46лв.
Ищецът-цесионер основава исковете си освен на сключения договор за
кредит между кредиподателя и кредитополучателя, и на
договора за цесия, с който са му прехвърлени процесните
вземания от кредитора-цедент.
С договор за кредит се прехвърлят
отделни вземания /индивидуализирани по вид и размер и съществуващи към момента
на прехвърлянето/, а не се заменя страна в правоотношението, т.е. не се встъпва
в правата и задълженията по първоначалния договор.
Видно от доказателствата по делото – Приложение 1 от
02.07.2018г. към Договор за цесия, сключен между АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД и „В.К.“ ООД, са прехвърлени вземания по договор за паричен
заем с №
****от 28.09.2017 г., сключен между „В.К.” ООД и М.Х.М., а именно главница в размер на 1500лв. и други
неиндивидуализирани вземания.
Съдът намира, че процесното
вземане от 1 354.49 лв. - главница, е валидно прехвърлено с договора за цесия,
доколкото същото е съществуващо към момента на прехвърлянето и е надлежно
индивидуализирано /прехвърля се сумата от 1500лв. – главница, съгласно
Приложение 1/.
Съдът намира обаче, че прехвърлените други вземания,
с изключение на сумата за главницата, не са надлежно индивидуализирани, като не
е посочено какви задължения са включени в общо дължимата сума по кредита,
посочена в договор за цесия от 2992.32лв. и в остатъкът от дължимата сума към
датата на продажбата от 2904.84лв. Не е посочено и коя е сумата, която е
предмет на прехвърляне с договора за цесия. Логическото тълкуване изисква това
да е „дължимата сума към датата на продажбата“, която в случая в размер от
2904.84лв. Не е посочено отделно от главницата /която е посочена като размер от
1500лв./, какви други вземания се прехвърлят – мораторни
лихви, неустойки, такси и пр. и какъв е техния размер. Доколкото липсва такава
индивидуализация, не е доказано прехвърлянето на дължими суми за мораторна лихва с Договор за цесия от 02.07.2018г. Поради
това не може да се приеме, че вземането за сумата от 103.83 лв. – лихва за
забава за периода 02.07.2018 г. – 02.04.2019г. е прехвърлено с Договора за цесия
от 02.07.2018г.
Отделно от това в чл. 1.2. от Рамковия Договор за
продажба на вземания от 22.01.2013г. се сочи, че по смисъла на този договор
„вземания са …изтеклите
лихви“. По аргумент на противното неизтекли лихви не са предмет на прехвърляне,
а те и не могат да бъдат, доколкото са бъдещи вземания, т.е не са възникнали и
не съществуват към момента на прехвърлянето, следователно няма как да бъдат
прехвърлени валидно. Доколкото Договорът за цесия /индивидуализиращ вземанията/
е от 02.07.2018г., а ищецът претендира лихви, считано от тази дата, то очевидно
тези лихви не са били предмет на прехвърляне с договора за цесия.
От
датата на сключване на договор за цесия не започват да текат нови мораторни лихви. Длъжникът е поставен в забава само по
отношение на стария кредитор. Доколкото длъжникът не знае, че следва да заплати
вземанията си на нов кредитор , то същият следва да бъде поканен от новия
кредитор да изпълни, за да бъде поставен в забава спрямо него.
Уведомлението за цесията не е елемент от фактическия
състав на договора за прехвърляне на вземания, поради което не се отразява на
действителността на договора за цесия. Цесионерът
става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето
му, но действието на цесията спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето
от цедента, на осн.чл.99,
ал.4 ЗЗД.
Уведомлението има за цел само да съобщи на длъжника на
кой кредитор следва да извърши надлежно плащане. Надлежното и ненадлежно
уведомление на длъжника има правно значение при изпълнението на задължението за
плащане от страна на длъжника – т.е. на кой от кредиторите същият е длъжен да
плати задължението си и считано от коя дата, както и има значение за
изискуемостта на вземането, тъй като играе ролята на покана.
Съгласно чл. 84 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случай на прехвърляне на задължения с договор за
цесия, не е налице падеж на задълженията спрямо цесионера
/с договора за цесия се прехвърлят вземания, а не се заменя страна в
правоотношението/. Следователно цесионерът може да
постави длъжника в забава само след покана. В този смисъл уведомлението за
цесията, получено от длъжника, играе ролята на покана за плащане спрямо новия
кредитор.
Съгласно ТР № 1 от 11.11.1954
год. на ОСГК на ВС, правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщаването й от цедента
/стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера
/новия кредитор/.
В конкретния случай в Договора за цесия не е налице
упълномощаване на цесионера от цедента
да извърши /от негово име/ съобщаването за цесията, а само е вменено в
задължение на цесионера да изпраща за своя сметка
уведомления до длъжниците – т. 4.5 от Договора. Представено
е отделно пълномощно – л. 19 от делото, с което В.К. ООД чрез управителя си М.И.К.е
упълномощило АСВ ЕАД да уведоми от името на В.К. ООД всички длъжници
по сключените договори за цесия. Посочено е, че пълномощното се подписва във
връзка с Рамков договор за цесия от 22.01.2013г. Мариана Иванова Казакова,
видно от вписването в ТР, е управител на дружеството В.К. ООД за периода от 04.10.2013г. до 02.03.2016г.
По настоящото дело не са представени доказателства за
надлежно връчване на уведомлението за цесия, изходящо от В.К. ООД и изпратено
чрез АСВ ЕАД преди завеждане на делото. Съобщението до длъжника е изпратено с
известие за доставяне, но не е било потърсено от получателя. Поради това съдът
намира, че преди завеждане на заявлението в съда, цесията не е била надлежно
съобщена на длъжника и същият не е бил поставен в забава по отношение на ищеца-цесионер.
В Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I
ТО, е прието, че връчването на особения представител на ответника на
изявлението на ищеца, инкорпорирано в исковата молба, представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В настоящото исково производство особеният представител на ответника е
получил надлежно копие от исковата молба на 18.05.2020г., от когато следва да
се приеме, че цесията е породила своето действие спрямо длъжника /същият е
уведомен, че дължи на новия кредитор/.
По възражението на особения представител на ответника, че няма
представени доказателства, че купувачът цесионер е
извършил плащането във връзка с цедираното вземане,
съдът намира, че длъжникът не може да прави валидно такива възражения. Тези
възражения касаят правоотношението между цедента и цесионера, и могат да бъда валидно извършени само между
страните по договора за цесия. Длъжникът по договора за кредит няма право да
прави личните възраженията на цедента по договора за
цесия, тъй като е трето лице за правоотношението.
Предвид всичко изложено до тук, искът за главницата следва да бъде
уважен, а останалите искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед частично уважаване на исковете, в полза на ищеца се следват
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете. В този случай на ищеца се следват разноски в размер на 798.17лв., съразмерно
на уважената част от исковете от сумата от 984.61лв., представляваща разноски
по делото, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата /94лв. -
заплатена д.т., 440.61лв. - за особен представител, 300лв. - за ССЕ и 150лв. - юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 25
от НЗПП, сумата от 24лв. не е съдебно-деловодна разноска,
доколкото не се заплаща в полза на или чрез съда и не се обезщетява по реда на
чл. 78 от ГПК/.
Съгласно ТР 4 /2013г. на ищеца се следват и разноските за заповедното
производство, съразмерно на установената част от заповедта. В този случай на
ищеца се следват разноски в размер на 50.02лв.,
съразмерно на установената част от заповедта от сумата от 61.70лв. – разноски,
присъдени със заповедта за изпълнение.
Ответникът не е сторил разноски, доколкото е представляван от особен
представител.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.Х.М. ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ
НА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****, по Заповед за изпълнение № 2911/05.04.2019г., постановена по ч.гр. дело №
5217/2019г. на ВРС, 30 състав, следните суми: 1 354.49
лв. /хиляда триста петдесет и четири лева и четиридесет
и девет стотинки/, представляваща неплатена главница по Договор
за паричен заем № ****от 28.09.2017 г., сключен между
„В.К.” ООД и М.Х.М., като вземането
по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение №
1/02.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „В.К.” ООД и заявителя, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.415 от ГПК във вр.
с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл.99 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****, срещу М.Х.М. ЕГН ********** с адрес
***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
2911/05.04.2019г., постановена
по ч.гр. дело № 5217/2019г. на ВРС, 30 състав, следните суми: сумата 212.55 лв. /двеста и дванадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
27.11.2017 г. – 25.06.2018 г.; сумата
103.83 лв. /сто и три лева
и осемдесет и три стотинки/ – лихва за забава за
периода 02.07.2018 г. – 02.04.2019 г., на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.
240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл.
86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Х.М. ЕГН ********** с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****, сумата от 50.02лв. /петдесет лева и 2 ст./, представляващи разноски за
заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, за
които е издадена Заповед за изпълнение №
2911/05.04.2019г., постановена по ч.гр. дело №
5217/2019г. на ВРС, 30 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Х.М. ЕГН ********** с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****, сумата от 798.17лв. /седемстотин деветдесет и осем лева и 17 ст./, представляващи разноски за
настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: