Решение по дело №221/2017 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 89
Дата: 4 юни 2018 г. (в сила от 3 април 2020 г.)
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20174400900221
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                                              РЕШЕНИЕ   

                                    Гр.Плевен  ,04.06.2018 г.

                   В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О Д  А    

Плевенски окръжен съд ,търговско отделение  , в    публично       съдебно     заседание  на двадесет и осми май   , през   две хиляди  и осемнадесета  година, в  състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА  и в присъствието   на Прокурора..............., като разгледа докладваното    от      Съдията Данчев  т.д.№ 221 / 2017 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

       С исковата  молба от А.К. –синдик на „ З**** „ АД/ в несъст./ -гр.Д.М.,чрез пълномощника му адв.Л.И. са предявени против „А*****“ ЕООД- с.*** и против „ З**** „ АД – гр.Д.М.следните обективно съединени искове :

1.      Главен  иск за нищожност на договора за продажба на МПС от 20.12.2016г., поради това , че сделката е абсолютно симулативна,т.е. привидна, което   обосновава квалификация по чл. 26, ал. 2 предл. 5 от ЗЗД. Квалификацията на този иск е уточнена в първото по делото съдебно заседание въз основа на твърденията на процесуалния представител на ищеца ,които са в смисъл ,че страните по договора изобщо не са имали действителното намерение да постигнат правните последици на формално сключения договор.  

2.      При условията на евентуалност спрямо горния главен иск , е предявен иск за нищожност на същия договор поради неговата привидност – чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17ал.1 от ЗЗД ,като твърдението е ,че привидния договор за покупко-продажба прикрива действителен договор за дарение на въпросната  селскостопанска техника.

3.      При условията на евентуалност /ако бъде уважен предходният иск по чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17ал.1 от ЗЗД /   , е предявен иск с правно осн. чл. 647,ал. 1 т. 2  от ТЗ ,поради това ,че прикритата сделка дарение е безвъзмездна сделка , извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

4.      При условията на евентуалност/ ако бъде уважен предходният иск по чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17ал.1 от ЗЗД / , е предявен и  иск по чл. 647, ал.1 т. 6 от ТЗ,поради това че сделката е сключена между   свързани лица- §1,т.9 от ДРТЗ и е в двугодишния  срок  преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

5.      Евентуално предявен иск по чл.649,ал.1 от ТЗ  във вр. с  чл. 135 ,ал. 1 от ЗЗД,като се твърди ,че купувачът по сделката е знаел за увреждането.  

6.      Иск по чл. 649,ал. 2 от ТЗ за попълване масата на несъстоятелността,като се иска връщане на собствеността и владението върху продадената вещ -  фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ *** в масата на несъстоятелността на „З**** „АД / в несъст./ - гр.Д.М..

7.      Евентуален  Иск за заплащане на пазарната равностойност на вещта ,ако същата липсва ,която според ищеца  е в размер на 80 000 лв. към датата на сделката- 20.12.2016 г. ,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до датата на плащането.

     На основание чл. 649,ал. 5 от ТЗ , съдът намира, че е родово компетентен  да разгледа делото, а предвид заявения от ищеца предмет на исковете   и изложената в исковата молба фактическа обстановка , която е свързана  с  търговска сделка - договор за продажба на товарна селскостопанска техника   , сключен между две търговски дружества,  съдът намира, че се касае за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.

        Ищецът в исковата молба  сочи ,че с решение № 111/ 27.06.2017 г. по т.д.№ 22/ 2017 г. Плевенски окръжен съд е открил производство по несъстоятелност на „З**** „АД- гр.Д.М.и че той е назначен за синдик в това производство.

       Твърди също така ,че с договор за продажба на МПС от 20.12.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните по договора продавачът „З****“ АД се е разпоредил като е продал на „***“ ООД с.***  товарна селскостопанска техника –фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ *** за сумата 3000 лв.при остатъчна счетоводна стойност на тази техника в размер на 17 743 лв. Твърди се ,че по този начин продавачът е увредил своите кредитори при наличие на множество негови парични  задължения,част от които са били и все още са обезпечени с договорни ипотеки по отношение на недвижими имоти,собственост на продавача.Твърди се също така ,че на същата дата страните по сделката са сключили и сделка с недвижим имот- нот.акт № 16 том ІV ,рег.№ 5772 от 20.12.2016 г. на нотариус П.Х. при което купувачът бил запознат с вписаните обезпечителни мерки  и договорни ипотеки  върху останалата недвижима собственост на продавача,т.е. от тук се прави извод, че купувачът е знаел за съществуването на задълженията на продавача .

    С допълнителната уточняваща искова молба се въвеждат и твърдения ,че двете страни по договора не са имали воля за постигане на прехвърлителния ефект на договора , а само да създадат привидна сделка,посредством която да изключат процесната вещ от патримониума на длъжника „З**** „АД,което се виждало от сключения между същите страни  впоследствие договор за наем на същата вещ от 21.12.2016 г.

   При условията на евентуалност се поддържат твърдения ,че страните са прикрили действителната сделка дарение с процесната покупко-продажба сключена на символичната цена от 3000 лв.  Въведени са и допълнителни твърдения ,че процесната сделка/ прикритата сделка дарение /  е сключена в двугодишения срок по чл. 647,ал.1 т. 2 от ТЗ , а така също ,че е сделка между свързани лица ,сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност- чл. 647, ал.1 т. 6 от ТЗ.  

      В даденият му  двуседмичен  срок за писмен отговор ,който в случая съдът приема ,че е изтекъл на 01.02.2018 г. първият  ответник „А***** „ ООД   е подал писмен отговор.

     Вторият ответник –„З**** „АД/ в несъст./ не е подал писмен отговор. 

     С оглед на това съдът изрично е указал  на втория  ответник „З**** „ АД / в несъст./  ,че на осн. чл. 370 от ГПК е загубил възможността да подаде писмен отговор по исковата молба , да направи възражения , да оспори истинността на представените с исковата молба  доказателства ,както и да посочи и да представи доказателства по спора.

    В писмения отговор от „А***** „ ООД е изразено становище ,че всичките обективно съединени искове са неоснователни .   

    Ищеца е подал и допълнителна искова молба в която се акцентира върху исковете му по чл. 26,ал. 2  от ЗЗД и по чл. 135 от ЗЗД.

    В допълнителния писмен отговор от „*** „ООД се поддържат развитите в първоначалния писмен отговор съображения.

   След размяната на книжа ,съдът е приел  ,че не е спорно между страните подписването  на процесния договор за продажба на МПС от 20.12.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните по договора  с който  продавачът „З****“ АД се е разпоредил като е продал на „***“ ООД с.***  товарна селскостопанска техника –фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ *** за сумата 3000 лв.

   Приел също така ,че не е спорно и това ,че  с решение № 111/ 27.06.2017 г. по т.д.№ 22/ 2017 г. Плевенски окръжен съд е открил производство по несъстоятелност на „З**** „АД- гр.Д.М.и че А.К. е назначен за синдик в това производство. Безспорно е също така и обстоятелството ,че молбата по която е образувано производството по т.д.№ 22/ 2017 г. на ПлОС е подадена на 16.02.2017г.

   След извършена служебна проверка в деловодната програма при ПлОС е установил ,че с определение от 30.03.2018 г. по т.д.№ 22/ 2017 г. ПлОС е освободил  А.К. като синдика на „З****“АД / в несъст. / и вместо него е назначил А.Г.К. за синдик на дружеството.Поради това е заменен първоначалният ищец А.К. с актуалния синдик А.Г.К..

1.По иска за нищожност на договора за продажба на МПС от 20.12.2016г., поради това , че сделката е абсолютно симулативна,т.е. привидна,Плевенски окръжен съд приема следното :

  Не е ангажирана от ищеца ,чиято е доказателствената тежест за главно и пълно установяване на абсолютната симулация,такава съвкупност от  доказателства , писмени и гласни от които да може да се направи единствения извод ,че страните по договора за продажба на МПС от 20.12.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните по договора  с който  продавачът „З****“ АД се е разпоредил като е продал на „***“ ООД с.***  товарна селскостопанска техника –фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ *** за сумата 3000 лв., не са желаели настъпването на правните  последици от сключения договор ,т.е. че външно изразената им и обективирана в горния договор воля се различава от действителната им воля ,която е да не настъпват правните последици на договора за покупко-продажба ,какъвто формално са сключили.

     Пред съда не е представено нито обратно писмо / contra letera / изходящо от някоя от двете страни по договора в което да се съдържа признание ,че тя не е желаела настъпването на правните последици на договора за покупко-продажба ,нито има някакво друго писмено доказателство,изходящо от страна по договора и съдържащо препратка към процесния договор  , което да дава индиция ,че изразената в този договор воля не е действителната воля на страните по договора ,нито е налице писмено доказателство ,удостоверяващо изявления на някоя от страните по договора пред държавен орган от което да може да се прави извод за симулативност на формално изразената и обективирана в писмения договор от 20.12.2016 г. воля .Не са ангажирани също така и свидетелски показания за доказване на симулативност на договора  , които в конкретния случай биха били допустими на осн. чл. 165, ал. 2 предл. последно от ГПК ,доколкото в конкретния случай  може да се приеме ,че ищецът се явява трето лице спрямо двете страни по договора ,чиято абсолютна симулативност  се домогва да докаже.

    Неоснователно е според съда твърдението на ищеца ,че симулативността на договора от 20.12.2016г. се доказвала от обстоятелството ,че  на 21.12.2016 г. е бил сключен договор за наем с който „З**** АД в качеството на наемодател отдава под наем на „ А***„ ЕООД същата движима вещ - товарна селскостопанска техника –фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ ***./ По този повод следва да се отбележи,че макар в заглавната част на договора за наем ,като наемодател да е посочена „З**** „АД , а като наемател – „***„ЕООД ,то под текста на самия договор срещу наемател е поставен печата на „З**** „АД и е положен подпис от представителя на „З****„АД , а пък срещу наемодател е поставен печата на „*** „ ЕООД и е положен подпис от представител на това дружество ,т.е. налице е вътрешно противоречие относно качеството на страните по този договор за наем.Все пак съдът приема , че наемодател по този договор е именно „З****“АД , а наемател е „*** „ ЕООД ,както подробно и обстоятелствено с техните индивидуализиращи признаци са описани страните в заглавната част на договора за наем. По този повод ,вярно е това ,че липсва логично обяснение за необходимостта от  сключването на процесния договор  за наем в деня ,следващ сключването на договора за покупко –продажба на същата вещ ,при положение ,че прехвърлянето на правото на собственост върху тази вещ не  е било обвързано с някакво отлагателно условие до чието настъпване да е било необходимо да се уреди ползването на тази вещ на друго основание /с наемен договор/,но това само по себе си не е достатъчно за да се приеме като единствен възможен извод този ,че страните по договора за покупко-продажба не са имали намерението да постигнат правните последици на този договор.

    В подкрепа на извода ,че те са желаели настъпването на правните последици на договора за покупко-продажба пък се явява друго писмено доказателство,представено от самия ищец, а именно фактура № 00000025367/ 20.12.2016 г. в която процесният договор за покупко-продажба от 20.12.2016 г.  намира израз като настъпило данъчно събитие ,за което доставчикът –„З**** „ АД е издал надлежната данъчна фактура за стойността на сделката и начисления ДДС.В т.см. посоченият договор за наем от 21.12.2016г.действително може да служи като косвено доказателство в подкрепа на тезата на ищеца ,но сам по себе си не е достатъчен да обоснове като единствено възможен извода за симулативност на  договора за продажба , още повече ,че  такъв извод се разколебава от посочената данъчна фактура. Следва да се има предвид и това ,че при договора за наем не е необходимо наемодателят да е собственик на отдаваната под наем вещи в т.см. не е налице формална пречка „З**** „АД да сключи въпросния договор за наем с „*** „ЕООД след като вече е продал същата движима вещ на  последното дружество,т.е. не е налице такава несъвместимост на паралелното  съществуване на двата договора ,която да обуславя нищожност на договора за покупко-продажба като привиден.

    Освен всичко това ,ищецът не е твърдял в исковата си молба и уточненията към нея ,както и в допълнителната искова молба ,че няма извършено плащане на договорената цена по процесния договор за покупко-продажба ,която цена за конкретната движима вещ е в размер на 3000 лв. и заедно с това не е оспорил процесния договор според т.3 от който  договорената цена от 15500лв.за всички продадени вещи / в т.ч.и за фадромата / е заплатена от купувача на продавача преди подписване на настоящия договор.В тази си част / относно плащането на цената/  договора има характер на частен свидетелстващ документ с който продавача признава неизгодния за него  факт ,че е получил изцяло цената на продаваните вещи.Плащането от купувача ,респ. получаването от продавача  на тази цена по договора от своя страна пък представлява доказателство ,че изразената в договора воля не е била привидна ,след като има изпълнение от купувача на неговата  престация по договора за покупко-продажба на движимите вещи  от 20.12.2016 г.

    Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че първият от обективно съединените искове следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

   2. По втория предявен иск .      При условията на евентуалност спрямо горния главен иск , е предявен иск за нищожност на същия договор поради неговата привидност – чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17ал.1 от ЗЗД ,като твърдението е ,че привидния договор за покупко-продажба прикрива действителен договор за дарение на въпросната  селскостопанска техника.По този иск следва да се имат предвид изложените по-горе съображения относно твърдението на ищеца за привидност на договора за покупко-продажба ,което твърдение според съда остава недоказано.Заедно с това по този втори иск в тежест на ищеца е било установяването ,че твърдяната привидна сделка прикрива друга действителна сделка –дарение на  товарната селскостопанска техника –фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ ***.Както беше посочено по-горе ,обаче ищеца не е оспорил обстоятелството ,че за тази движима вещ е платена цена в размер на 3000 лв.,от което следва, че има насрещна престация от страна на „*** „ ЕООД  заради полученото право на собственост върху движимата вещ ,която насрещна престация изключва възможността процесния договор да се характеризира като дарение ,което е безвъзмезден договор и при което такава насрещна престация поначало липсва.Независимо от факта ,че  собствеността върху вещта е прехвърлена срещу цена ,която е доста по –ниска от установената  и в хода на това производство пазарна стойност,това не може да се приравни на изобщо липсваща насрещна престация от приобретателя на вещта ,за да се счете ,че  договора е безвъзмезден.  Поради тези съображения , съдът намира ,че и този втори иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

3.По третия иск,предявен при условията на евентуалност .   Предявен е  иск с правно осн. чл. 647,ал. 1 т. 2  от ТЗ ,поради това ,че прикритата сделка дарение е безвъзмездна сделка , извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.  Този иск според ищеца следва да се счита предявен само при условие ,че се приеме ,че прикритата с договора от 20.12.2016 г.  сделка е дарение и е действителна/ вж. уточняващата  молба от ищеца на л. 36 от делото / .Тъй като не е уважен предходният иск  с правно осн.  чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17,ал.1 от ЗЗД за разкриване привидния характер на договора за продажба и  на прикритата  сделка дарение,то следва да се приеме ,че не се е сбъднало положителното условие при което е предявен този иск като евентуален.Поради това,съдът счита, че не дължи произнасяне по съществото на този иск.

4. Сходни съображения важат и по четвъртия,предявен при условията на евентуалност иск   по чл. 647, ал.1 т. 6 от ТЗ,който се обосновава от ищеца с това , че сделката е сключена между   свързани лица- §1,т.9 от ДРТЗ и е в двугодишния  срок  преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Посоченият от ищеца §1,т.9 от Допълнителните разпоредби на ТЗ квалифицира като свързани лицата,  едното от които е направило дарение в полза на другото . Този иск също така е  предявен  като евентуален  по отношение на иска за разкриване на привидната и на прикритата сделка –тази по чл.  чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17ал.1 от ЗЗД, като според ищеца следва да се счита предявен само в случай ,че  прикритата с договора от 20.12.2016 г.  сделка е дарение и е действителна/ вж. уточняващата  молба от ищеца на л. 36 от делото /. Тъй като не е уважен предходният иск  с правно осн.  чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17,ал.1 от ЗЗД за разкриване привидния характер на договора за продажба и  на прикритата  сделка дарение,то следва да се приеме ,че не се е сбъднало положителното условие при което следва да се счита за  предявен този иск ,като евентуален.Поради това ,съдът счита, че не дължи произнасяне по съществото  и на  този иск.

    5.  По евентуално предявения иск по чл.649,ал.1 от ТЗ  във вр. с  чл. 135 ,ал. 1 от ЗЗД ищеца твърди ,че купувачът по сделката е знаел за увреждането,като се позовава на обстоятелството ,че в деня на сключване на договора за покупко-продажба на фадромата , същите страни са сключили и договор за покупко-продажба на недвижим имот при чието сключване купувачът „*** „ЕООД бил разбрал за съществуването на значителни по размер кредитни  задължения на „З**** „АД ,които са били обезпечени с вписаните договорни ипотеки върху недвижима собственост на прехвърлителя по сделката. По делото действително е представен нот.акт № 16 том ІV рег.№ 5772 дело № 402 от 2016 г. на нотариус П.Х. с който „З****“АД продава на „*** „  свой собствен недвижим имот с идентификатор 02227.500.28 , находящ се в с.Байкал , Община Д.М.,ведно с построените в него сгради  за сумата 18400 лв. От този нотариален акт,обаче , няма никакво основание да се направи извод ,че купувачът по договора е узнал за съществуването на каквито и да било задължения на продавача към негови кредитори , а още по –малко пък може да се прави извод за знание за увреждане на такива кредитори на „З**** „АД. Както се вижда от т. 5 на посочения нотариален акт,страните по договора,отразен в него изрично са заявили ,че не желаят представянето на удостоверение за вещни тежести върху имота и такова удостоверение не е описано да е било представено сред документите ,представени при сключване на договора ,отразен в нот.акт № 16 том ІV рег.№ 5772 дело № 402 от 2016 г. на нотариус П.Х. .Вярно е ,че заинтересованата страна по сделката винаги може да направи справка от  имотния регистър,воден от Служба по вписванията за това дали прехвърляният имот има вещни тежести ,както и да изиска издаването на изрично удостоверение за вещни тежести ,но това не е задължение на страната по сделката , а нейна правна възможност и е изцяло в нейна преценка дали ще се възползва от тази възможност за да защити своите права или не. След като при сключване на сделката изрично е отразено ,че не е изискано удостоверение за вещни тежести и след като няма никакви доказателства за това купувачът по договора – „*** „ ЕООД да  е правил справка в Агенция по вписванията за съществуването на такива вещни тежести ,то остава напълно недоказано твърдението на ищеца ,че     именно при сключването на договора за продажба на недвижимия имот  от 20.12.2016г. купувачът по този договор –„*** „ЕООД е узнал за наличието на  каквито и да било парични   задължения на „З**** „АД.Няма основание според съда да се предполага ,че след като „*** „ ЕООД не е изискало представянето на удостоверение за вещни тежести при изповядване на сделката с недвижимия имот ,то е било наясно със съществуващите задължения на прехвърлителя на имота.От този отрицателен факт не може да се прави положителен извод за знание у приобретателя за съществуващите  задължения на прехвърлителя към негови кредитори.Извод за знанието у приобретателя може да се прави при наличието на категорични преки доказателства в т.см. или пък при наличието на такава съвкупност от косвени доказателства ,която да прави извода за знание единствено възможен.Според съда и двете хипотези не са налице в конкретния случай. 

   Представеното от ищеца удостоверение от служба по вписванията за “З**** „АД ,касаещо периода 01.01.2008 г. до 15.11.2017 г. е издадено едва  на 15.11.2017 г.  и действително от нея се установят вписани ипотеки върху недвижими имоти на „З**** „АД ,но тази справка не се твърди ,а и очевидно не е била   достояние на купувача „*** „ ЕООД към датата на сключване на договора за покупко-продажба от 20.12.2016 г. след като е издадена едва на 15.11.2017 г. и не по негово искане.   Извод,че купувача по договора е знаел за съществуващи задължения на неговия праводател към момента на сключване на договора от 20.12.2016 г.  не може да се направи и от представените от ищеца покани за доброволно изпълнение на парични задължения/ вложени на л. 37 -40 от делото /,които задължения произтичат от договори за банков кредит  ,тъй като всички те са отправени до „З**** „АД от „У******„АД  ,но няма нито твърдения, нито пък има доказателства, че тези покани са стигнали до знанието и на „*** „ ЕООД ,което дружество няма никакво отношение към процесните договори за банков кредит.  В хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД с оглед на която е предявен искът  , е необходимо ищецът да докаже ,че лицето с което длъжникът е договарял , също така е знаело за увреждането на кредитора /кредиторите /. Това знание ,обаче ,не е доказано по никакъв начин  поради изложените по –горе съображения при обсъждане на представените писмени доказателства. Поради това съдът намира , че и този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

  6. Иска по чл. 649,ал. 2 от ТЗ за попълване масата на несъстоятелността,като се иска връщане на собствеността и владението върху продадената вещ -  фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ *** в масата на несъстоятелността на „З**** „АД / в несъст./ - гр.Д.М., се явява акцесорен по отношение на иска по чл. 649 ,ал.1 от ТЗ  във вр. с  чл. 135 ,ал. 1 от ЗЗД,тъй като изцяло зависи от уважаването на първия иск. След като главния иск по чл. 649 ,ал.1 от ТЗ  във вр. с  чл. 135 ,ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен ,няма как да се уважи и акцесорния по характера си иск по чл. 649, ал.2 от ТЗ .

 7.Иска за заплащане на пазарната равностойност на вещта в размер на 80 000лв.,ако същата е вече отчуждена или липсва , ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до датата на плащането, е предявен при условията на евентуалност спрямо предходния иск за ревандикация на вещта. Неговото разглеждане по същество зависи от сбъдването на отрицателното условие –в хода на производството да се установи ,че вещта липсва или че е била отчуждена преди налагането на допусната обезпечителна мярка „запор „.Ако не е установено сбъдването на въпросното отрицателно условие ,то не се дължи от съда и произнасяне по същество на този евентуално предявен иск.В хода на настоящото исково производство е установено ,че продадената вещ -  фадрома „T***„ МТ 732 с рег.№ *** е налице и е била предоставена от ответника по иска  за оглед на  вещото лице по делото –инж.В.П..Няма освен това твърдения и доказателства тя да е вече отчуждена от „*** „  ЕООД в полза на трето лице.От това следва ,че посоченото по-горе отрицателно условие за разглеждане на този иск не се е осъществило. Поради това съдът намира ,че не следва да се произнася по евентуално предявения иск за пазарната  равностойност на движимата вещ.

     С оглед този изход на делото по предявените обективно съединени искове , следва „З**** „АД / в несъст./ да бъде осъден  от масата на несъстоятелността      ,да заплати   на ответника направените от последния деловодни разноски ,които според представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното извършване са в размер на 2400 лв. Следва на осн. чл. 649, ал. 6 от ТЗ да се събере и държавна такса върху отхвърлените искове,която се събира от масата на несъстоятелността на „З**** „АД / в несъст./ - гр.Д.М..По разгледаните по същество три  предявени   иска ,следва да се събере д.т. по всеки един от тях по чл. 69,ал. 1 т. 4 от ГПК ,определена според стойността на атакувания договор ,която стойност е 3000 лв. или се дължи д.т. 120 лв. по всеки от тези три  иска- общо в размер на 360 лв. По иска по чл. 649,ал.2 от ТЗ за връщане собствеността и предаване владението върху   движимата вещ ,държавната такса следва да се определи на база на пазарната стойност на тази вещ ,която според приетото експертно заключение е в размер на 20300 лв.Тази такса е в размер на 812лв.Общият размер на дължимите д.т. за разгледаните и отхвърлени искове е 1172 лв.

   Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд

                                               Р Е Ш И :

    ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдика на „З**** „АД / в несъстоятелност/ - гр.Д.М.–А.Г.К.   срещу „*** „ЕООД , с ЕИК-*****- с.*** , Община Г*****,представлявано от управителя П.С.С.   и срещу „З**** „ АД / в несъст./ с ЕИК-*****- гр.Д.М.,  главен  иск по чл. 26, ал. 2 предл. 5 от ЗЗД за нищожност на договора за продажба на МПС от 20.12.2016г., с нотариална заверка на подписите на страните по договора с който продавачът „З****“ АД се е разпоредил ,като е продал на „***“ ООД с.***  товарна селскостопанска техника –фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ *** за сумата 3000 лв., поради това , че сделката е абсолютно симулативна,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдика на „З**** „АД / в несъстоятелност/ - гр.Д.М.–А.Г.К.   срещу „*** „ЕООД , с ЕИК-*****- с.*** , Община Г*****,представлявано от управителя П.С.С.   и срещу „З**** „ АД / в несъст./ с ЕИК-*****- гр.Д.М.евентуален  иск с правно осн. чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17,ал.1 от ЗЗД за нищожност на същия договор за продажба на МПС от 20.12.2016г.,поради неговата относителна симулативност  и като прикриващ действителен договор за дарение на въпросната  селскостопанска техника–фадрома „T***„ МТ 732 с рег.№ ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

       ОТХВЪРЛЯ  предявеният от синдика на „З**** „АД / в несъстоятелност/ - гр.Д.М.–А.Г.К.   срещу „*** „ЕООД , с ЕИК-*****- с.*** , Община Г*****,представлявано от управителя П.С.С.   и срещу „З**** „ АД / в несъст./ с ЕИК-*****- гр.Д.М.евентуален  иск  с правно осн. чл. 649,ал.1 от ТЗ  във вр. с  чл. 135 ,ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен  по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „З**** „АД/ в несъст./ - гр.Д.М.на договора за продажба на МПС от 20.12.2016г., с нотариална заверка на подписите на страните по договора с който продавачът „З****“ АД се е разпоредил ,като е продал на „***“ ООД с.***  товарна селскостопанска техника –фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ *** за сумата 3000 лв. ,поради това че уврежда кредиторите на „З**** „АД/ в несъст./,   като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОТХВЪРЛЯ  предявеният от синдика на „З**** „АД / в несъстоятелност/ - гр.Д.М.–А.Г.К.   срещу „*** „ЕООД , с ЕИК-*****- с.*** , Община Г*****,представлявано от управителя П.С.С.   иск по чл. 649,ал. 2 от ТЗ  за попълване масата на несъстоятелността,като се иска връщане на собствеността и владението върху продадената вещ -  фадрома „ T***„ МТ 732 с рег.№ *** в масата на несъстоятелността на „З**** „АД / в несъст./ - гр.Д.М.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОСЪЖДА  на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „З**** „АД / в несъстоятелност/ - гр.Д.М.,промишлена зона,   да заплати от масата на несъстоятелността,  в полза на „*** „ЕООД , с ЕИК-*****- с.*** , Община Г*****,представлявано от управителя П.С.С.  ,направените от ответника деловодни разноски в размер на 2400 лв.

        ОСЪЖДА на осн. чл. 649,ал. 6 от ТЗ „З**** „ АД / в несъст./ с ЕИК-*****- гр.Д.М.,промишлена зона,  да заплати  от масата на несъстоятелността,  в полза на Плевенски окръжен съд  д.т. върху отхвърлените искове в общ размер  1172 лв.

      Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

                                                   СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :