Р Е Ш Е
Н И Е
№ 410
град Велико Търново, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 530/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с по чл. 76, ал. 5 от
Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба, подадена от *** Ж. Д. като пълномощник на „ГППМП
Сирона“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени,
пл. „Стефан Караджа“ № 11, вх. Б, срещу Заповед за налагане на санкция №
РД-09-1344/16.08.2023 г. на директора на РЗОК Велико Търново, в частта, с която
са наложени пет санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на сто лева. Жалбоподателят
твърди, че няма задължение да извършва
медицинските дейности по снемане на локален статус при провеждане на
диспансерните прегледи, тъй като в Забележки, т. 1 от Приложение № 8а към НРД
2020-2022 г. за МД е посочено, че за консултации, медико-диагностични
изследвания и високоспециализирани дейности, извършени по друг повод, може да
не се провеждат повторно в алгоритъма на диспансерно наблюдение. Според
жалбоподателя адм. орган не бил посочил дали съответните медицински дейности са
извършени по друг повод, поради което нарушението е недоказано. Излага доводи,
че липсвали мотиви относно размера на санкциите. Твърди се и нарушение на
административно-производствените правила. Моли за отмяна на оспорената заповед.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на Районна здравноосигурителна каса -
Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. В. П., оспорва
жалбата. Счита, че приетата съдебно-медицинска експертиза е необоснована и
непълна, тъй като обективното състояние на локалния статус при заболяване на
повърхностните съдове на долните крайници не може да се опише единствено с
отоци по глезените, които могат да са симптом и на други заболявания. В
амбулаторните листи липсвали означенията от международната класификация СЕАР. В представена писмена защита развива допълнителни
доводи за законосъобразността на оспорената заповед. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че между Националната здравноосигурителна
каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК – Велико Търново, и
оспорващото дружество е сключен Договор № 040585/10.02.2020 г. за оказване на
първична извънболнична медицинска помощ, по силата на който изпълнителят „ГППМП
Сирона“ ООД се е задължил да оказва първична извънболнична медицинска помощ
/ПИМП/ в полза на здравноосигурените лице.
Със
Заповед № РД-09-1021/21.06.2023 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО,
директорът на РЗОК – Велико Търново е наредил да бъде извършена тематична
проверка на лечебно заведение за оказване на първична извънболнична медицинска
помощ „ГППМП Сирона“ ООД, представлявано от управителя д-р В.Ц.. Конкретната
задача е проверка изпълнението на Индивидуален договор за оказване на първична
извънболнична медицинска помощ № 040585/10.02.2020 година и анекси към него.
Със заповедта са определени съставът на проверяващия екип, мястото и срокът на
проверката /22.06.2023 г.-10.07.2023 г./.
В резултат на извършената проверка е съставен Протокол
№ ПМ-122/03.07.2023 г., в т. 4 от който е посочено следното:
4.1.
На 12.12.2022 г. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ „ГППМП-Сирона“
ООД е извършил диспансерен преглед на ЗОЛ П.Й., отчетен с амбулаторен лист № 223468012F0E
с основна диагноза „Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните
крайници“ с код по МКБ I 80.0. В поле „Обективно състояние" на
амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без локален статус. Пациентката е
диспансеризирана от д-р В.Ц. за заболяването „Флебит и тромбофлебит на
повърхностни съдове на долните крайници" с код по МКБ I 80.0 на дата
01.02.2010 г.
4.2. На 10.03.2023 г. изпълнителят на първична извънболнична
медицинска помощ „ГППМП-Сирона“ ООД е извършил диспансерен преглед на ЗОЛ П.Й.,
отчетен с амбулаторен лист № 23069101E48D с основна диагноза „Последици от
други и неуточнени мозъчносъдови болести" с МКБ код I 69.8 и придружаващо
заболяване „Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните
крайници" с код по МКБ I 80.0. В поле „Обективно състояние" на
амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без локален статус.
4.3. На 23.09.2022 г. изпълнителят на първична извънболнична
медицинска помощ „ГППМП-Сирона“ ООД е извършил диспансерен преглед на ЗОЛ П.Б.,
отчетен с амбулаторен лист № 22266А02С994 с основна диагноза „Хипертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ код I 11.9 и
придружаващо заболяване „Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на
долните крайници" с код по МКБ I 80.0. В поле „Обективно състояние"
на амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без локален статус. Пациентът е
диспансеризиран от д-р В.Ц. за заболяването „Флебит и тромбофлебит на
повърхностни съдове на долните крайници" с код по МКБ I 80.0 на дата
01.02.2010 г.
4.4. На 30.12.2022 г. изпълнителят на първична извънболнична
медицинска помощ „ГППМП-Сирона“ ООД е извършил диспансерен преглед на ЗОЛ П.Б.,
отчетен с амбулаторен лист № 223642041508 с основна диагноза „Последици от
мозъчен инфаркт" с МКБ код I 69.3 и придружаващо заболяване „Флебит и
тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници" с код по МКБ I
80.0. В поле „Обективно състояние" на амбулаторния лист има снет общ
клиничен, но без локален статус.
4.5. На 12.01.2023 г. изпълнителят на първична извънболнична
медицинска помощ „ГППМП-Сирона“ ООД е извършил диспансерен преглед на ЗОЛ П.Б.,
отчетен с амбулаторен лист № 23012601D27E с основна диагноза „Хипертонично сърце
б застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ код I 11.9 и придружаващо
заболяване „Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните
крайници" с код по МКБ I 80.0. В поле „Обективно състояние" на
амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без локален статус.
4.6. На 24.04.2023 г. изпълнителят на първична извънболнична
медицинска помощ „ГППМП-Сирона“ ООД е извършил диспансерен преглед на ЗОЛ П.Б.,
отчетен с амбулаторен лист № 2311470426DD с основна диагноза „Флебит и
тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници" с код по МКБ I
80.0. В поле „Обективно състояние" на амбулаторния лист има снет общ
клиничен, но без локален статус.
Установеното
от фактическа страна е квалифицирано от проверяващите като нарушение на
изискванията, условията и реда за оказване на медицинска помощ съгласно чл.
134, ал. 1 от НРД 2020 – 2022 за медицинските дейности, вр. чл. 30, т. 1 и т. 2
от НРД 2020 – 2022 за медицинските дейности, вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Протоколът е връчен на управителя на медицинското заведение на 04.07.2023 г.
Въз основа на констатациите по протокола
проверяващите лица, на основание чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, са изготвили
протокол за неоснователно получени суми № ПМ-123/03.07.2023 г.
Лицето – обект на проверката, е подало писмено възражение вх. № 29-05-201/80 от 14.07.2023 г. пред директора на РЗОК –
Велико Търново срещу направените констатации с твърдение, че по отношение
на тези лица с посочените диагнози няма задължение за сваляне на локален статус. Към възражението са приложени доказателства – медицинско направление, карта за предварителен
медицински преглед и етапна епикриза, издадени от д-р В. Ц., в качеството на
управител на „ГППМП Сирона“ ООД, от които според жалбоподателя било видно, че
няма извършено нарушение на посочените правни норми. Видно от протокола на съставената по Заповед № РД-18-70/18.07.2022 г. /допусната е
очевидна техническа грешка в годината/ на
директора на РЗОК – Велико Търново арбитражна комисия, която е
определена да разгледа възражението, половината от членовете ѝ са
изразили несъгласие с констатациите в протокола, като са изложили конкретни
съображения, че локален статус е снет, вземайки предвид и изложените доводи във
възражението на „ГППМП Сирона“ ООД, и приложените към него доказателства.
При
описаната фактическа обстановка директорът на РЗОК-Велико Търново e издал на
основание чл. 76, ал. 2 и чл. 74, ал. 5 във връзка с чл. 54, ал. 8 от ЗЗО процесната
Заповед за налагане на санкция № РД-09-1344/16.08.2023 г. В същата са възпроизведени
констатациите на проверката, а именно: 1. На
12.12.2022 г. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ
„ГППМП-Сирона" ООД е извършил диспансерен преглед на ЗОЛ П.Й., отчетен с
амбулаторен лист № 223468012F0E с основна диагноза „Флебит и тромбофлебит на
повърхностни съдове на долните крайници" с код по МКБ 1 80.0. В поле
„Обективно състояние" на амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без
локален статус. Пациентката е диспансеризирана от д-р В.Ц. за заболяването
„Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове па долните крайници" с код
по МКБ I 80.0 на дата 01.02.2010 г.
2. На 23.09.2022 г. изпълнителят на
първична извънболнична медицинска помощ „ГППМП-Сирона" ООД е извършил
диспансерен преглед на ЗОЛ П.Б., отчетен с амбулаторен лист № 22266А02С994 с основна
диагноза „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ
код I 11.9 и придружаващо заболяване „Флебит и тромбофлебит на повърхностни
съдове на долните крайници" с код по МКБ I 80.0. В поле „Обективно
състояние" на амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без локален
статус. Пациентът е диспансеризиран от д-р В.Ц. за заболяването „Флебит и
тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници" с код по МКБ I
80.0 на дата 01.02.2010 г.
3. На 30.12.2022 г. изпълнителят на
първична извънболнична медицинска помощ „ГППМП-Сирона" ООД е извършил
диспансерен преглед на ЗОЛ П.Б., отчетен с амбулаторен лист № 223642041508 с
основна диагноза „Последици от мозъчен инфаркт" с МКБ код I 69.3 и
придружаващо заболяване „Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на
долните крайници" с код по МКБ I 80.0. В поле „Обективно състояние"
на амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без локален статус.
4. На 12.01.2023 г. изпълнителят на
първична извънболнична медицинска помощ „ГППМП-Сирона" ООД е извършил
диспансерен преглед на ЗОЛ П.Б., отчетен с амбулаторен лист № 23012601D27E с
основна диагноза „Хипертпично сърце без застойна сърдечна недостатъчност"
с МКБ код I 11.9 и придружаващо заболяване „Флебит и тромбофлебит на повърхностни
съдове на долните крайници" с код по МКБ І 80.0. В поле „Обективно
състояние" на амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без локален
статус.
5.
На 24.04.2023 г. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ
„ГППМП-Сирона" ООД е извършил диспансерен преглед на ЗОЛ П.Б., отчетен с
амбулаторен лист № 2311470426DD с основна диагноза „Флебит и тромбофлебит на
повърхностни съдове на долните крайници" с код по МКБ I 80.0. В поле
„Обективно състояние" на амбулаторния лист има снет общ клиничен, но без
локален статус.
Констатираното
е квалифицирано като нарушение на изискванията на условията и реда за оказване
на медицинска помощ съгласно чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с
чл. 134, ал. 1, във връзка с чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД 2020-2022 за
медицинските дейности и Приложение 8а, неразделна част от него, с което е
осъществен състава на нарушение на чл. 414, ал. 1 от НРД 2020-2022 за
медицинските дейности. По отношение на възражението на жалбоподателя е
посочено, че арбитражната комисия не е стигнала до решение. Изложени са мотиви,
че доколкото изискването за снемане на локален статус е пряко свързано с
диагнозата „Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници“, обусловила
диспансеризацията, и включването му като задължителен елемент при всеки
диспансерен преглед и залагането му като нормативно изискване е станало на база
най-добрите медицински практики, следва да се приеме, че са засегнати правата
на ЗОЛ. Цитирана е дефиницията на понятието „диспансеризация“ в § 1, т. 2 от ДР
на Закона за здравето и е посочено, че пациентите с определена диагноза,
налагаща диспансеризация, следва да бъдат наблюдавани стриктно с оглед опазване
тяхното здраве, като в случая изпълнителят на първична извънболнична медицинска
помощ не е изпълнил в цялост своята престация. По отношение размера на
санкцията адм. орган е посочил, че нарушенията
са извършени за първи път, но предвид броя на установените случаи и с оглед
постигане на превантивен ефект е оправдано налагането на санкция финансова
неустойка в завишен спрямо минималния размер. Предвид това със заповедта на
жалбоподателя са наложени пет санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на
100 лв. По отношение на констатираното нарушение в т. 4.2 от Протокол №
ПМ-122/03.07.2023 г., производството е прекратено без налагане на санкция
поради липса на нарушение.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 21.08.2023
г., а жалбата е подадена чрез ответника на 04.09.2023 г.
В хода на съдебното производство са приети доказателствата от адм. преписка. Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, съгласно което амбулаторен лист от 12.12.2022 г. на ЗОЛ П.Й. не отговаря на нормативните изисквания и в него не е отразен обективен локален статус на заболяването, а в останалите 5 бр. амбулаторни листи са отразени адекватно статуса на състоянието на пациента, включващи симптома „отоци по глезените“, касаещ локален статус на заболяването „Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници". В съдебно заседание вещото лице сочи, че съгласно карта за предварителен медицински преглед с изх. № 5367/12.12.2022 г. може да се говори, че е снет локален статус по друг повод.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съдът
приема, че същата е допустима като подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок, при наличието на правен интерес от оспорване, пред
компетентния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След
извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е
основателна, като съображенията за това са следните:
Заповедта
е издадена от директора на РЗОК – Велико Търново, който е компетентен орган
съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, в предвидената за валидността му от формална
страна писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Безспорно
жалбоподателят е оспорил своевременно констатациите от проверката с възражение
пред Арбитражната комисия, която не е постигнала решение поради равен брой
противоположни гласове. Директорът на РЗОК – Велико Търново е издал процесната
заповед, като се е позовал на констатациите от протокола за проверка. При преценка
на съдържанието на заповедта се установява липсата на конкретни мотиви във
връзка с направените от „ГППМП Сирона" ООД възражения и представените от
дружеството доказателства. След като мотивите в протокола за проверка са
оспорени от санкционираното лице и не са кредитирани с доверие от половината
арбитражна комисия, то същите не биха могли могат да се възприемат за пълни и
ясни без да бъдат преодолени възраженията срещу тях, отговаряйки на тяхната
конкретика. В случая единствено декларативно е заявено, че изпълнителят на
първична извънболнична медицинска помощ не е изпълнил в цялост своята
престация. Предвид разпоредбите
на чл. 76, ал. 2-3 от ЗЗО и общите правила на чл. 35-36 от АПК, е следвало
административният орган да обсъди и вземе становище по доводите, изложени във
възражението на изпълнителя на ИМП и становищата на членовете на Арбитражната
комисия. Повтарянето на констатациите от протокола и формалното излагане на
общи мотиви, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените
възражения, не може да се приеме за мотивиране за заповедта в хипотезата на чл.
76, ал. 3 от ЗЗО. Горното представлява самостоятелно основание за отмяна на
процесната заповед като издадена при липса на мотиви, представляващо съществено
процесуално нарушение, като в този смисъл е константната практика на ВАС – напр.
Решение № 7143 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2022 г., VI о., Решение
№ 5730 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2021 г., VI о. и мн. др., вкл.
цитирани в посочените решения.
Заповедта
е и в нарушение на материалния закон. Според чл. 134, ал. 1 от НРДМД 2020-2022
„Общопрактикуващият лекар от лечебно заведение – изпълнител на ПИМП, провежда
диспансеризация на ЗОЛ съгласно Наредба № 9 от 2019 г. и Наредба № 8 от 2016 г.
за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ по приложение № 8а
"Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ".
В Приложение № 8а към Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г.
за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и
Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г. /отм., в сила за разглежданите
периоди/ е предвидено, че за пациентите с диагноза „Флебит и тромбофлебит на
повърхностни съдове на долните крайници“ следва да се извършват следните медицински
дейности по диспансерно наблюдение, осъществявани от диспансеризиращия лекар:
снемане на общ клиничен с локален статус. От страна на административния орган
се твърди, че при извършени пет прегледа на две лица през 2022 г. и 2023 г. не
е извършено снемане на локален статус. В случая нарушенията не са доказани, тъй
като се установява, че във всички амбулаторни листи от извършените прегледи на П.Й.
и П.Б. на 12.12.2022 г., 23.09.2022 г., 30.12.2022 г., 12.01.2023 г. и
24.04.2023 г., има отразен „спец. статус“ с конкретни записвания, което според
становището на лекарите от БЛС в арбитражната комисия означава именно снемането
на локален статус. Това се потвърждава и от заключението на СМЕ, според което
всички амбулаторни листи, с изключение на този от 12.12.2022 г. отговарят на
нормативните изисквания.
Дори обаче да се приеме,
че не само в амб. лист от 12.12.2022 г., а и в останалите амбулаторни листи
изпълнителят на ПИМП не е снел локален статус, то не е съобразена Забележка 1
от Приложение № 8а, съгласно която консултации, МДИ и ВСД извършени по друг
повод може да не се провеждат повторно в рамките на алгоритъма на диспансерно
наблюдение. В случая от РЗОК не е извършена проверка колко диспансерни прегледа
са извършени през годината и дали за съответната година на пациента е снет
локален статус във връзка с наблюдаването и лечението на поставената диагноза, и
съответно констатации по този въпрос липсват в протокола от проверката, както и
в оспорената заповед. Това оставя като недоказано твърдяното от органа
нарушение по изпълнението на обема на гарантираната от НЗОК извънболнична помощ
– в този смисъл напр. Решение № 3952 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. №
11976/2021 г., VI о. по сходен казус между същите страни.
Представените от
оспорващото дружество доказателства към възражението срещу протокола
установяват предпоставки за приложението на Забележка 1 от Приложение № 8а. Представена
е Карта за предварителен медицински преглед изх. № 5367/12.12.2022 г. за П.Й., в
която изрично е посочено: „Локален статус: налични данни за ХВН С2/СЕАР,
лимфостаза, болезненост по подбедрици, при наличен постфлебитен синдром,
трофични промени по подбедрици.“ Представена
е етапна епикриза за П.Б. за период от 01.01.2021 г. до 30.09.2022 г., в която
изрично е отразено: „На 23.09.2022 г. са установени:…спец. статус: запазена
физическа активност, без данни за СН…запазен мускулен тонус, без плегия,
отслабен Ахилов рефлекс вляво, налични данни за ХВН С3/СЕАР, болка в подбедрици
при умерен натиск, трофични промени, изразена варикоза на повърхностни съдове“.
Представено е медицинско направление от 20.04.2023 г. за П.Б., в който е
отразено: „ОДА: сенилен деформитет, вторична гонартроза, коксартроза, без отоци
около глезените; Спец. статус: запазена физическа активност, без данни за СН,
….налична КВН С2-3/СЕАР, постфлебитен с-м, болезнени подбедрици“. Следователно
при прегледите на П.Й. през 2022 г. и на П.Б. през 2022 г. и 2023 г. очевидно е
извършено снемане на локален статус на засегнатите долни крайници от
общопрактикуващия лекар във връзка с поставената диагноза. Обстоятелството, че
това не е подробно вписано в амбулаторните листи не обуславя извод за нарушение
на чл. 134, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 и Приложение № 8а. След като веднъж е
извършена тази медицинска дейност през съответната година, то на основание Забележка
1 към приложението не е било необходимо повторното извършване на дейността по снемане
на локален статус и отразяването на това в други документи за същата година. От
страна на РЗОК не са изпълнени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като не
са изяснени всички относими към случая факти и обстоятелства и не е извършена
преценка на вече събраните доказателства, отчитаща причинно-следствените им
връзки. След като не е извършено нарушение на чл. 134, ал. 1 от НРД 2020-2022
г. и на Приложение № 8а, то не са налице и сочените нарушения на чл. 30, т. 1 и
т. 2 от НРД 2020-2022 съответно на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО.
Съвкупно,
изложеното обуславя краен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон, което прави жалбата срещу нея основателна.
При този изход от спора
разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, платими от
юридическото лице, в чиято структура се намира адм. орган – издател на
оспорения акт. Следва да се присъдят 50 лв. платена държавна такса и 250 лв. депозит
за съдебно-медицинска експертиза. Съдът намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв. Делото е с материален интерес от 500 лв. /пет броя санкции по 100
лв. всяка/, при което разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение. В
случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от
Наредбата, предвиждаща минимално възнаграждение при интерес до 1000 лв. – 400
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, и извършените от
пълномощника действия по делото съдът намира, че справедливото и адекватно
адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 500 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на санкция № РД-09-1344/16.08.2023 г. на директора на РЗОК Велико
Търново, в частта, с която на „ГППМП Сирона“ ООД са наложени 5 санкции
„финансова неустойка“, всяка в размер на сто лева. ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса – София да заплати на „ГППМП Сирона“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Павликени, пл. „Стефан Караджа“ № 11, вх.
Б разноски по делото в размер на 800 лв. /осемстотин лева/. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ: