РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330109313 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* против
Н. Р. И., с ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на **** между ответника и „Теленор България“ ЕАД,
понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал + 19,99“. На
**** между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****,
с абонаментен план „Тотал+“ за срок от 24 месеца. Твърди се, че ответникът не изпълнявал
задълженията си по двата договора в общ размер на 30, 71 лева, от които 16, 99 лв.,
представляващи незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
18.12.2019 г.-17.01.2019 г. за мобилен телефон *****, обективирани във фактура №
*****/***** и 13, 72 лв., представляващи незаплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 18.11.2019 г.-17.12.2019 г. за мобилен телефон *****,
обективирани във фактура № *****/**** В следствие на неизпълнението мобилният
оператор прекратил едностранно договорите, като начислил неустойка в общ размер на 221,
62 лева, която не надвишавала три месечни абонаментни такси. Твърди се, че на **** между
страните бил сключен и Договор за лизинг, с който дружеството – ищец предоставило за
временно и възмездно ползване мобилно устройство марка **** с обща лизингова цена в
размер на 95, 76 лева, която била дължима чрез заплащане на 23 месечни вноски в размер на
3, 99 лева. По договора за лизинг ответницата дължала сумата в общ размер на 75, 81 лева,
формирана от лизингови вноски за отчетен период 12.2019 г. - 6.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
В разглежданата хипотеза се твърди, че между страните са сключени договори за
мобилни услуги с два абонаменти плана за два мобилни номера, като към договора за
мобилни услуги от **** е сключен договор за лизинг на мобилно устройство. Твърди се, че
ответникът е бил в забава при изпълнението на задълженията си по така сключените
договори, поради което същите са прекратени предсрочно, с едностранно изявление на
доставчика на мобилни услуги. Претендират се стойността доставените мобилни услуги,
неустойка за предсрочно прекратяване и неизплатените лизингови вноски.
По делото е представен Договор за мобилни услуги от ****, по силата на който на
абоната е предоставен предпочетен номер *******, с който е уговорен план „Тотал+ 19, 99 и
срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща месечен абонамент от 19,99 лв.
По този договор за претендира сумата от 167, 46 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване, от които сумата от 57, 31 лв. – 3 месечни абонаментни такси и
110, 15 лв. – неустойка, представляваща разликата между цената на устройството ***** без
абонамент и префенренциалната обща цена.
От Договор за лизинг от **** се установява, че ищецът е поел задължение да
предостави на потребителя с предпочетен номер ****** мобилно устройство ***** за
временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да
заплати цената на устройството от 95, 76 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в
размер от 3, 99 лв. По този договор се претендира сумата от 75, 81 лв. – незаплатени
лизингови вноски, дължими за периода от 12.2019 г. до 06.2021 г.
Между страните е сключен и Договор за мобилни услуги от ****, по силата на който
ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни услуги по програма „Total+"
с предоставен предпочетен номер *****, срещу насрещното задължение на потребителя да
заплаща месечна абонаментна такса от 19, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 30,
71 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 15.11.2019 г. до 17.01.2020 г.
Претендира се и сумата от 54, 16 лв., представляваща неустойка в размер на 3 месечни
абонаментни такси.
Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от
поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. Общите условия към
договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в отделно подписана декларация – съгласие, съдържаща удостоверителното
изявление на абоната, че е получил екземпляр от Общите условия към договора за мобилни
услуги. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на условията към
договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.
Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са
обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни
такси и лизингови вноски.
Съдът намира предявения иск, касаещ претенцията за заплащане на неплатени
абонаментни вноски за основателен, тъй като месечната такса се дължи независимо от
потреблението и обема на предоставените и използвани услуги, а по делото не са
ангажирани доказателства от ответната страна за заплащане на тези такси, което
обстоятелство подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от
ответника.
По отношение на претенцията, касаеща незаплатените лизингови вноски, съдът
намира следното:
От представения по делото договор за лизинг се установява, че на лизингополучателя
e предаденa за временно и възмездно ползване лизинговa вещ, тъй като в клаузата на чл. 4 от
2
договорите се съдържа удостоверителното изявление на ответника, с което декларира, че е
получил лизинговата вещ. Договорът за лизинг е подписан от ответната страна, като
авторството на подписите не е оспорено, поради което следва да се приеме, че този частен
диспозитивен документ се ползва с формална доказателствена сила и установява, че
изявлението изхожда от лицето, сочено като негов автор, в който смисъл и обективираното в
клаузата на чл. 4 от Договора изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно
признание на неизгоден за него факт, което съдът цени.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта, предмет на
договора, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото
възнаграждение е станало изискуемо. Страните са разсрочили това задължение на 23
лизингови вноски, като всяка една от тях става изискуема при настъпване на падежа,
съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията
и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги, а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг парично
задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК от ответника. Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство не установи, че е заплащал в срок
задълженията си към лизингодателя, е възникнало задължението му за заплащане на
лизинговите вноски, които към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение са с настъпил падеж.
По така изложените съображения предявеният иск за заплащане на задълженията за
лизингови вноски следва да бъде уважен.
По отношение на претенциите, касаещи начислените неустойки, съдът намира
следното:
С разпоредбите на договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочена в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последно актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора
изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В случая неустойката, уговорена в договорите за мобилни услуги, е в размер на три
3
месечни абонаментни такси, след предсрочното му прекратяване. Следователно по този
начин е установено, че потребителят следва да заплати трикратния размер на дължимите
месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора
услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
насрещна престация, предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността,
тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на
длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази стойност е
дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на
кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за
заплащане на три месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в
договора услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги.
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по
т. д. № 1226/2015 г., ТК, I т. о. на ВКС.
Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира заплащане на неустойката
частично, а именно в размер на сбора от три стандартни месечни абонаментни такси, не
санира недействителността на клаузата, която представлява правопораждащият юридически
факт. След като последната е изцяло недействителна, не може по нея да се претендира дори
частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с нормите на
добросъвестността.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по силата на
който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а потребителят да
заплаща договорената между страните цена. При неизпълнение задълженията на
потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали поради
неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето няма обратно действие, тъй
като двете насрещни престации намират оправдание една в друга. В тази хипотеза се дължи
цена за предоставените услуги до момента на развалянето. При разваляне доставчикът се
освобождава занапред от задължението за предоставяне на услугата, като изцяло от
преценката на доставчика зависи дали при неизпълнение ще развали договора или пък ще
продължи да предоставя услуги срещу съответната месечна цена или такса. Ако доставчикът
избере да развали договора, по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. II ЗЗД, същият има право на
обезщетение за вредите от развалянето, които могат да бъдат скрепени и неустойка. Според
чл. 143, ал. 1 ЗЗП обаче неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а според чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява
на търговеца или доставчика да задържи сума, получена за престация, която не е извършил,
когато сам прекрати договора. Втората хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП съответства на
процесния случай, което е допълнителен аргумент за отхвърляне на заявлението в тази му
част.
Изложените по-горе съображения сочат на извод, че дори и неустоечната клауза да
се приеме за действителна, то тя е неравноправна, тъй като е договорена във вреда на
потребителя.
Претендираната сума за заплащане на стандартната цена на лизинговото устройство
по своята правна природа също е неустойка. В заявлението се твърди, че с разваляне на
договора за мобилни услуги се дължи неустойка за стандартната цена, на която би било
4
предоставено устройството. Следва да се изтъкне, че не може развалянето на един договор
да рефлектира върху правата и задълженията по друг. Отделно клаузата за неустойка при
прекратяване на лизинговия договор е неравноправна.
Според претенцията на заявителя, при прекратяване на договора за мобилни услуги
потребителят дължи разликата в цената на дадения по договорa за лизинг мобилен апарат и
стандартната му цена, определена по ценова листа на търговеца. При така договорена клауза
потребителят не е в състояние обективно да определи коя е стандартната цена на
устройството, тъй като тя се определя по тарифа на икономически по-силната страна. След
като е сключен договор за лизинг при едни условия, цената на лизинга не може да бъде
изменяна по почин на лизингодателя, с оглед неизпълнение на друг договор между
страните. Създадена е възможност търговеца да промени цената, която приема за
стандартна. Договорът за лизинг не може да има определяема лизингова цена под формата
на неустойка в размер на разликата в стандартната цена устройството, определена
едностранно от лизингодателя, ако последният предпочете да прекрати поради
неизпълнение договора за мобилни услуги. Отделно мобилните устройства нямат стандартна
цена, тяхната цена е тази, определена по волята на страните, каквато е цената на всяка една
вещ в гражданския оборот. Следва да се изтъкне също, че договорът за лизинг не прехвърля
собствеността, поради което, ако той бъде прекратен лизинговата вещ подлежи на връщане.
Следователно неустойка, която предвижда, че при прекратяване на договора за лизинг,
лизингополучателят дължи неустойка в размер на разликата в цената, на която
лизингодателят условно би продал устройството и тази, на която го е предоставил по
договор за лизинг, е поначало нищожна, независимо дали договорът е сключен с
потребител. Развалянето няма обратно действие, а лизинговите вноски до края на срока на
договора не се дължат. Подобна неустойка цели да обезщети вреди, който не стоят в
причинна връзка с развалянето на лизинговия договор. Неустойката няма присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като по същество обезщетява
овехтяването на вещта, вследствие на нейната употреба от лизингополучателя. Това обаче
не може да бъде вреда за кредитора - лизингодател, тъй като ползването на вещта е
възмездно - лизингополучателя заплаща ползването чрез лизинговите вноски, като
овехтяването се покрива от вноските.
Въз основа на всичко изложено и доколкото съдът следи служебно за нищожността
на клаузите в процесните договори, настоящият състав намира претенциите, касаещи
неустойките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и тези,
представляващи разликата в стандартната цена на предоставените за ползване мобилни
апарати и тяхната преференциална цена, за неоснователни, като същите следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска,
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените,
както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство
по ч.гр.д. № 19656/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 205 лв., като следва да му се присъдят по
съразмерност 66, 54 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 305 лв., като
съобразно уважената част от предявените искове по съразмерност на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 99 лв.
В полза на ответника съобразно изхода на правния спор, предмет на производството
по делото, се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не са
сторени, не следва да се присъждат.
5
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Н. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр.
****, ул. „****“ № ***, ет. **, ап. **, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че
„Йеттел България” ЕАД, е носител на паричните притезания в размер на сумата от 30, 71 лв.
– незаплатени абонаментни такси за периода от 18.11.2019 г. до 17.01.2020 г. по Договор за
мобилни услуги от **** с предпочетен номер ***** и сумата от 75, 81 лв. – незаплатени
лизингови вноски за периода от 12.2019 г. до 06.2021 г. по Договор за лизинг от **** за
предоставено устройство ****, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.12.2021 г., до
окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед № 177/10.01.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19656/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VII гр. състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, против Н. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****“ № ***, ет. **,
ап. **, искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за следните суми: сумата от 57, 31 лв. –
неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от ****
с предпочетен номер *****; сумата от 54, 16 лв. – неустойка в размер на 3 месечни
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от **** с предпочетен номер *****;
сумата от 110, 15 лв. – неустойка за разликата между цената на устройство без абонамент и
преференциална обща цена за устройство **** по Договор за лизинг от ****, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 13.12.2021 г., до окончателното й заплащане, за които суми е
издадена Заповед № 177/10.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 19656/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. състав.
ОСЪЖДА Н. Р. И., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 66, 54 лв. /шейсет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 19656/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VII гр. състав, и сумата от 99, 00 лв. /деветдесет и девет лева/ – разноски в
исковото производство по гр.д. № 9313/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
6