Решение по дело №1348/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр. В. Търново, 27.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                Великотърновския районен съд, първи състав, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Явор Данаилов

 

при секретаря Милена Радкова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов  гр.д. № 1348 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът “Топлофикация Плевен” ЕАД гр. Плевен, чрез пълномощника си твърди в исковата си молба, че ответникът С.М.Г., като потребител на топлинна енергия, доставяна му от кредитора за обект на ул. "Шипка" № 24, вх.В, ап.8 в гр.Плевен, не заплатил на ищеца задължения, произтичат от качеството му на потребител на топлинна енергия, съгласно Закона за енергетиката. Ищецът претендира за периода 01.05.2016г. – 31.12.2018г. суми за: 591.84 лв. топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, 217.67 лв. за отопление с ИРУ, цена за мощност, 2377.22 лв. за БГВ и 65.60 лв. такса разпределение, 389.42 лв. лихва за забава до подаване на заявлението, както и лихва за забава до подаване на заявлението. Претендираната от ищеца главница представлявала сбор от суми, дължими от  ответника за всеки от месеците, посочени в исковата молба. Всяка една от тези суми включвала начислени суми за БГВ, топлинна енергия отдадена в сградната инсталация, както и такса разпределение, и произтича от чл. 153, ал.1  от Закона за енергетиката, тъй като ответникът бил собственик на жилище, което се намира в сграда – етажна собственост с работеща абонатна станция. Ищецът твърди, че дължимите от абоната - ответник суми били съобразени изцяло с действуващото през процесния период законодателство и не били заплатени. Предвид подаденото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 776/2019г. на ВТРС, ищецът моли съда в настоящото производство да установи вземането му против ответника за сумата от 3252.33 лв. главница, представляваща сбор от вземания за незаплатена БГВ, топлоенергия отдадена в сградната инсталация и такса разпределение; сумата 389.42 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът С.М.Г., чрез упълномощения си представител оспорва изложените от ищеца твърдения и моли съда да отхвърли иска. Оспорва представените доказателства от ищеца, като навежда правни доводи за неоснователността на иска. Твърди, че не бил потребител на топлинна енергия по смисъла на закона. Моли съда да отхвърли иска или алтернативно да го уважи до размера на притежаваните от съсобствениците идеални части. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Нелбо” ЕАД гр.София заема становище, че при определяне разхода на топлинна енергия в имота на ответницата С.Г. за периода в исковата молба са спазени законовите изисквания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и достига до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не се спори, че ответницата е съсобственик на недвижимия имот - апартамент ул. "Шипка" № 24, вх.В, ап.8 в гр.Плевен. Жилището е съсобствено при права: 8/12 ид.ч. за ответницата С.М., 2/12 ид.ч. за ххх и по 1/12 ид.ч. за А.Т. и С.Т.. Това се установява от представените удостоверения за наследници и обявление на ЧСИ Татяна Кирилова.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по които експертът потвърждава, че до сградната инсталация на жилищна кооперация на ул. "Шипка" № 24, вх.В, ап.8 в гр.Плевен, за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2018г., е доставяна топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ЕАД. Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция, като сградната инсталация за отопление е обща етажна собственост. Вещото лице е установило, че за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2018г., няма извършено плащане от ответницата, като дължимата сума за този период е главница в размер на: 217.67 лв. за отопление с индивидуално разпределително устройство; 591.84 лв. за топлинна енергия от сградната инсталация; 2377.22 лв. за битова гореща вода /БГВ/; 65.60 лв. за услуга дялово разпределение, или общо 3252.33 лв. Лихвата за забава до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е 863.74 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а собственик или притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Като собственик на 8/12 идеални части от топлоснабдения имот, ответницата С.М. отговаря съобразно наследствените си квоти за 8/12 части от задължението за доставена до имота топлинна енегрия.

 

Категорично е доказано, че ответникът попада в категорията на „клиент на топлинна енергия”. Нормата на чл.153 от ЗЕнергетиката постановява, че собствениците и титулярите на вещно право в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и имат задължение да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си,съответно да заплащат стойността на  потребената енергия. Това качество не губят и в хипотезата на прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите, тъй като с оглед начина на разполагане на сградната отоплителна инсталация остават клиенти на отдадената от инсталацията и от отоплителните тела в общите част, топлинна енергия. С оглед на така въведената законова презумпция възраженията на ответника, че реално не живее и не ползва апартамента, са неотносими и не оборват установеното правило.

Отношенията във връзка с продажбата на топлинна енергия се регламентират чрез публично известни общи условия. Последните са представени по делото и с оглед оспорването на претенцията му ищецът обоснова конкретно изпълнението на регламентираната в чл.150 от ЗЕ процедура по влизането им в сила-публикацията в най-малко един централен и един местен всекидневник, одобрение на Общите условия от ДКЕВР с Решение №ОУ-067/03.12.2007г. Игнориране на Общите условия е възможно единствено в случай,че абонатът се е възползвал от правото си по чл.150,ал.3 от ЗЕ да заяви несъгласието си с тях и постигне с топлопреносното предприятие индивидуална регламентация при специални условия. Ответникът не доказа да е предприел действия в тази насока, с оглед на което следва да се приеме,че отношенията му с ищеца се подчиняват на Общите условия. Съгласно чл.11, ал.5 от Общите условия,като купувач на топлинна енергия, остава задължен и в случаите на спряно топлоподаване в жилището, за частта, припадаща се за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия и тази от общите части на сградата. Падежът на задължението му е изтичане на 30-дневен срок след периода,за който се отнася.(чл.31,ал.1).

Задълженията на ищеца, като съсобственик на топлоснабден имот са определени и с приетото Тълкувателно решение №2/17.05.2018г.,пост.по т.д.№2/2017г.на ОСГК на ВКС, където в т.1 е прието, че собствениците, респ. бившите съпрузи, като съсобственици, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно ЗЕ. Единствено в случаите на отдаване на имота за ползване и легитимиране на отношенията по продажбата на топлинна енергия индивидуално между топлопреносното предприятие и ползвателя, може да се изключи отговорността им. Доказателства да е осъществена тази хипотеза не се представят по делото.

Видно е както от представеното Извлечение от Сметка за задължения за консумирана топлинна енергия, така и от заключението на съдебната експертиза-извършила проверка при ищеца, че в претендираната сума от 3252.33 лв. са включени: задължения за 217.67 лв. за отопление с индивидуално разпределително устройство; 591.84 лв. за топлинна енергия от сградната инсталация; 2377.22 лв. за битова гореща вода /БГВ/; 65.60 лв. за услуга дялово разпределение. По делото не бяха ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, ответникът да е заплатил стойността на ТЕ, отдадена от СИ, както и таксата за дялово разпределение, поради което съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.

За да бъде уважен искът за мораторна лихва, следва да се установи съществуването на главен дълг и забава в погасяването му, като основателността на главния иск сочи наличие на първата от тези предпоставки. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно Общите условия, действащи през прoцесния период, сумите за ТЕ са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на ТЕ е възникнало като срочно, като изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. По тези съображения съдът намира, че претенцията е установена по основание. Нейният размер за процесния период, определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 389.42 лева.

Ответницата С.М., като собственик на 8/12 ид.ч. от имота, дължи на ищеца само тази част от общата сума от 3252.33 лв. главница и 389.42 лева лихва. Или, съдът следва да установи вземането на ищеца против ответницата за сумите 2168.22 лв. главница и 259.61 лв. лихва за забава, като исковете за разликата от тези суми до пълния им предявен размер, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски от 239.36 лв. за разноски за държавна такса, експертизата, и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважения иск.

            На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 91.66 лв. разноски по ч.гр.д. № 776/2019г. на ВТРС.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата разноски в размер на 165 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Секция 110 № 59, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представляван от юк. Ц.М., сумата от 2168.22 лева - главница, представляваща сбор от вземания за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2018 г., за обект, находящ се в гр. Плевен, ул. „Шипка” № 24, вх. В, ап. 8, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 259.61 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 04.07.2016 г. до 14.02.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 776/2019 г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен размер, съответно от 3252.33 лв. главница и 389.42 лв. лихва, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА С.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Секция 110 № 59, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представляван от юк. Ц.М., сумата от 239.36 лева /двеста тридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ - направени разноски в исковото производство, както и сумата от 91.66 лева /деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ - направени разноски по ЧГД № 776/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представляван от юк. Ц.М., да заплати на С.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Секция 110 № 59, сумата 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/ разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач: „НЕЛБО” ЕАД, гр.София, жк Изгрев, ул.Тинтява №15, сграда Нелбо.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: