№ 1318
гр. Плевен, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Петя Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430106144 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание с чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба от „У.Л.“ЕАД-С против А. К. М.. В молбата се
твърди, че на 28.09.2021 г. между и „У.Л.” ЕАД, ЕИК ********* и „Д.Е.Т."
ЕООД, ЕИК: ******* е подписан Договор за финансов лизинг № 146185, с
който „У.Л.“ ЕАД в качеството си на лизингодател се съгласява да придобие
собствеността и да предостави за ползване на лизингополучателя следния
лизингов обект: нов бус,марка RENAULT, модел MASTER,
paмa:******, а лизингополучателят се задължава да заплаща дължимите
лизингов и вноски, посочени подробно в Приложение № 2 - Погасителен план.
Съгласно чл. 24.3 от Договора за лизинг на основание чл. 101 и при
условията на чл. 121-127 от ЗЗД А. К. М., ЕГН: ********** се задължава да
отговаря солидарно с лизингополучателя спрямо лизингодателя за
изпълнението на всички задължения по договора.Лизинговият обект е
предаден за ползване на лизингополучателя, за което е съставен приемо-
предавателен протокол.Първоначално, лизингополучателят заплаща
дължимите вноски, съгласно приложения към договора погасителен план, но
1
впоследствие изпада в забава.
С оглед гореизложеното, „У.Л.“ ЕАД е подал пред PC Плевен заявление
по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу "Д.Е.Т." ЕООД, ЕИК: ******* и А. К. М., ЕГН: **********.
Претенцията ни е в общ размер на 5 573,90 лева, като включва следните
задължения:
I. 6 броя вноски за главница с вкл ДДС в общ размер на 5 491,30 лева,
падежирала в периода от 25.10.2023 г. до 25.03.2024 г., както следва:
Главница с падеж 25.10.2023 г. - 80,22 лева;
Главница с падеж 25.11.2023 г. - 1 078,05 лева;
Главница с падеж 25.12.2023 г. - 1 080,15 лева;
Главница с падеж 25.01.2024 г. - 1 082,17 лева;
Главница с падеж 25.02.2024 г. - 1 084,29 лева;
Главница с падеж 25.03.2024 г. - 1 086,42 лева.
II. 2 броя вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 82,60 лева,
падежирала в периода от 25.02.2024 г. до 25.03.2024 г., както следва:
Възнаградителна лихва с падеж 25.02.2024 г. - 42,34 лева;
Възнаградителна лихва с падеж 25.03.2024 г. - 40,26 лева.
С разпореждане по ч.гр.д. № 2637/2024 г. на PC Плевен, съдът е уважил
подаденото заявление като е издал заповед за изпълнение.
На 26.09.2024г. ишецът е уведомен, че съобщението за издадената
заповед за изпълнение е връчено на длъжника А. К. М., ЕГН: ********** по
реда на чл. 47, ад. 5 от ГПК — чрез залепване на уведомление и е указано, че
в срок от един месец имаме право да подадем иск за установяване на
вземането си, като довнесем дължимата държавна такса, в противен случай
заповедта за изпълнение спрямо длъжника ще бъде обезсилен.
Предвид възникналия за нас правен интерес от предявяване на
настоящата искова молба, моли съда, да постанови решение, с което със сила
на пресъдено нещо да се установи, че ответникът А. К. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ********“ № 31, ет. 2, ап. 6, ДЪЛЖИ на "У.Л." ЕАД, ЕИК
*********, сумата от общо 5 573,90 лева /пет хиляди петстотин седемдесет и
три лева и 90 ст.) - включваща: 5 491,30 лева - 6 броя вноски за главница с вкл.
2
ДДС, падежирала в периода от 25.10.2023 г. до 25.03.2024 г. и 82,60 лева - 2
броя вноски за възнаградителна лихва, падежирала в периода от 25.02.2024 г.
до 25,03.2024г., произтичащи от Договор за финансов лизинг №
146185/28.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2637/2024 г. на Районен съд —
Плевен.
Претендира разноски в исковото производство, както и за разноските,
направени по ч.гр.д.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначен особен
представител, като оспорва предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Не е спорно, че„У.Л.“ ЕАД е подал пред PC Плевен заявление по чл.
410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
"Д.Е.Т." ЕООД, ЕИК: ******* и А. К. М., ЕГН: **********. Претенцията ни е
в общ размер на 5 573,90 лева, като включва следните задължения:
I. 6 броя вноски за главница с вкл ДДС в общ размер на 5 491,30 лева,
падежирала в периода от 25.10.2023 г. до 25.03.2024 г., както следва:
Главница с падеж 25.10.2023 г. - 80,22 лева;
Главница с падеж 25.11.2023 г. - 1 078,05 лева;
Главница с падеж 25.12.2023 г. - 1 080,15 лева;
Главница с падеж 25.01.2024 г. - 1 082,17 лева;
Главница с падеж 25.02.2024 г. - 1 084,29 лева;
Главница с падеж 25.03.2024 г. - 1 086,42 лева.
II. 2 броя вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 82,60 лева,
падежирала в периода от 25.02.2024 г. до 25.03.2024 г., както следва:
Възнаградителна лихва с падеж 25.02.2024 г. - 42,34 лева;
Възнаградителна лихва с падеж 25.03.2024 г. - 40,26 лева.
С разпореждане по ч.гр.д. № 2637/2024 г. на PC Плевен, съдът е уважил
подаденото заявление като е издал заповед за изпълнение.
3
За заповедта длъжникът-ФЛ, е уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК чрез
залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в едномесечен срок
може да предяви установителен иск за вземанията си. Ищецът е предявил
иска с в указания срок, поради което се явява допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже
вземането си по основание и размер, да докаже качеството си на кредитор,
както и размер и изискуемост на вземанията.
В тази връзка по делото е представен: Договор за финансов лизинг №
146185/28.09.2021г. и приложение и погасителен план, от които е видно, че е
сключен такъв , с който „У.Л.“ ЕАД в качеството си на лизингодател се
съгласява да придобие собствеността и да предостави за ползване на
лизингополучателя следния лизингов обект: нов бус,марка RENAULT, модел
MASTER, paмa:******, а лизингополучателят се задължава да заплаща
дължимите лизингов и вноски, посочени подробно в Приложение № 2 -
Погасителен план.
Съгласно чл. 24.3 от Договора за лизинг на основание чл. 101 и при
условията на чл. 121-127 от ЗЗД А. К. М., ЕГН: ********** се задължава да
отговаря солидарно с лизингополучателя спрямо лизингодателя за
изпълнението на всички задължения по договора.Лизинговият обект е
предаден за ползване на лизингополучателя, за което е съставен приемо-
предавателен протокол.
Ищецът твърди, че ответникът не изплатил дължимите суми по
издадените фактури.По делото няма наведени твърдения, че дължимите суми
по тези фактури са заплатени. В доклада по делото съдът е указал, че в тежест
на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора като е заплатил
изцяло дължимите по договора суми. Доказателства в тази насока не са
представени и съдът приема, че сумите са дължими и не са заплатени.
Длъжник по договора е ЮЛ, във връзка с неговата търговска дейност,
поради което ЗПК и Закона за защита на потребителите са неприложими
спрямо неговите клаузи. На второ място намира за невярно твърдението, че
ФЛ е поръчител, а не солидарен длъжник. От договора е ясно е посочено, че
има качеството на „солидарен длъжник“, а не на поръчител. Същият е
подписал в качеството си на „солидарен длъжник“ - това ясно е изписано и е
4
вън от всякакво съмнение или противоречиво тълкуване. Понятието
"потребител" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13
ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителски договори. На основание § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП, същото е
въведено в националното законодателство, с разпоредбата на § 13, ал. 1 от ДР
на ЗЗП, която предвижда, че: "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност."Във връзка с приложението и тълкуването на
понятието и вече отправените запитвания по приложение на чл.2, б."б." от
Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските
договори е формирана практика на Съда на европейския съюз, според която
под "потребител" следва да се разбира всяко физическо лице, което в
качеството си на страна по договорите, предмет на директивата участва
поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. В този смисъл са следните решения: 1/ Дело С-348/14
на СЕС, в т. 39 от което е прието, че в определението за "потребител" по член
2, б. "б. " от Директива 93/13 попада физическото лице, което има
положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност; Дело С-110/14 на
СЕС, в което е посочено, че понятието "потребител" е обективно и не зависи
от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с
която то действително разполага. Прието е, че съдът следва да извърши
преценка на всички обстоятелства по делото, включително на клаузите на
договора и естеството на представляващата предмет на договора стока или
услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на
получаването и, с оглед установяване на качеството на "потребител" на
страната по него /т. 22-т. 23/. В диспозитива на решението е постановено, че
чл.2, б."б." от Директива № 93/13 ЕС от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че
физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва
договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на
кредита, може да се счита "потребител" по смисъла на тази разпоредба, ако
договорът не е свързан с професионалната му дейност. В определение по
5
Дело С-74/15, D. T., I. Т. срещу Banca Comerciafr Intesa S. Romвnia SA и др. е
прието, че по Дело С-74/15 на СЕС е разяснено, че директивата се прилага за
всички договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на
Директива 93/13, поради което предметът на договора е ирелевантен за
приложното поле на директивата, която дефинира договорите, към които се
прилага, с оглед на качеството на страните - в зависимост от обстоятелството,
дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях
търговска или професионална дейност. Понятието "потребител" по смисъла на
§ 2, б. "б. " от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се
преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени,
дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности,
външни за упражняването на дадена професия /т.27/. Преценката се извършва
с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото /т. 28/. В случаите на
физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения
на търговско дружество, задача на националният съд е да установи, дали това
лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие,
или поради връзка от функционално естество, която то има с това дружество,
като например неговото управление или значителен дял от неговия
дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер /в конкретния
случай е за дълг на търговското дружество, само заради това, че управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството-длъжник е ответника -
физическо лице.Аналогично е и разрешението дадено в определение по Дело
С-534/15, P. D., M. D. срещу BRD Groupe Societe Generale - Sucursala Judeteana
Satu Mare. 6/ В диспозитива на решение по дело С-590/17 Henri Pouvinq Marie
Dijoux срещу Elictricite fe France е прието, че чл. 2, буква "б. " от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че служител на
предприятие и неговият съпруг, които сключат с това предприятие договор за
заем, какъвто принципно имат право да сключват само членовете на
персонала на посоченото предприятие, и който договор е предназначен за
финансиране на закупуването на недвижим имот за частни цели, трябва да се
считат за "потребители" по смисъла на тази разпоредба. Аналогично е и
разрешението дадено по Дело С-105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на
Член 2, букви б) и г) от Директива 2011/83/ЕС — Член 2, точка 2 — Понятията
"търговец" и "търговски практики". В същото е прието, че действията на
6
физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика" само
когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата
търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което запитващата
юрисдикция следва да провери с оглед всички релевантни за случая
обстоятелства.
От друга страна, в съображение 17 от Директива 2011/83 са посочени
договорите с двойна цел, като е предвидено, че: "когато договорът е сключен
за цели отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън
нея и когато търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в
общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за
потребител". За целите и приложението на специалните правила за
компетентност на "потребителите" в Брюкселската конвенция, в решението по
Дело C- 464/01 J. G. v Bay Wa AG е възприет по-рестриктивен подход, като
съдът е постановил, че: "лице, което сключва договор за стоки, предназначени
за цели, които са отчасти в рамките и отчасти извън неговата търговия или
професия, не може да се позовава на специалните правила за юрисдикция,
предвидени в членове 13 до 15 от Конвенцията, освен ако търговската или
професионалната цел е толкова ограничена, че е незначителна в общия
контекст на предлагането, като фактът, че частният елемент е доминиращ, е
ирелевантен в това отношение; - сезираният съд трябва да реши дали спорният
договор е сключен, за да удовлетвори до незначителна степен нуждите на
дейността на заинтересованото лице или, напротив, търговската или
професионалната цел е била незначителна; - за тази цел този съд трябва да
вземе предвид всички релевантни фактически доказателства, обективно
съдържащи се в преписката. От друга страна, той не трябва да взема предвид
факти или обстоятелства, за които другата страна по договора може да е
знаела при сключване на договора, освен ако лицето, което претендира за
качеството на потребител, се е държало по такъв начин, че да даде на другата
страна по договора легитимното впечатление, че е действал за целите на
своята дейност.".
Понятието "потребител" по смисъла на § 2, б.."б. " от Директива 93/13
има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий,
който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно
отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на
дадена професия. Установяването му следва да се извърши във всеки
7
конкретен случай, въз основа на цялостен анализ на конкретните
обстоятелства и събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав възприема дадените от СЕС и ВКС
тълкувания на понятието "потребител" по смисъла на чл.2 б.Б Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и начина на доказването му в
производството. Счита, че при постановяване на решението си и преценка
качеството на страните по сделката въззивната инстанция е длъжна да обсъди
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, а не избирателно само част от тях; длъжна е да посочи, кои
факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства
е достигнала до извода дали страната по процесния договор за кредит има
качеството "потребител". При преценка и анализ на доказателствата
субективното отношение на страните по сделката е ирелевантно./така
решение № 28 от 07.03.2022г. по гр.д. № 2847/2020г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС/.
Затова и като взе предвид, че в случая целта на договора е за осъществяваната
търговска дейност на ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и
управител е ответника, поел солидарна отговорност, намира че
потребителската защита в случая е напълно неприложима.
Изготвена е СИЕ, като ВЛ е посочило, че , че се дължат сумите в размер,
претендиран от ищеца.Заключението е прието като компетентно и обективно.
При така изложеното, съдът приема, че предявените искове са
основателни и доказани по размер.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си и с поведението е станал причина ищецът да направи
разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е
съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г.
относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
8
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 111,48лв. и
694,43лв., при условията на солидарност с ЮЛ.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника
да заплати на ищеца направени разноски в настоящето производство -
111,48д.т., особен представител-857лв. и юрисконсултско
възнаграждение.100лв., за ВЛ 250лв./СИЕ/.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи и разноски в полза на ПлРС
в размер на 250 лева на ВЛ, тъй като са направени разноски за СТЕ, по искане
на представителя на ответника и е отхвърлено искането в тази насока- за
неприложимост на ЗЗП.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ********“ № 31, ет. 2, ап. 6, ДЪЛЖИ на
"У.Л." ЕАД, ЕИК *********,при условията на Солидарност с „Д.Е.Т.“ЕООД,
ЕИК*******, сумата от общо 5 573,90 лева /пет хиляди петстотин седемдесет
и три лева и 90 ст.) - включваща: 5491,30 лева - 6 броя вноски за главница с
вкл. ДДС, падежирала в периода от 25.10.2023 г. до 25.03.2024 г. и 82,60 лева -
2 броя вноски за възнаградителна лихва, падежирала в периода от 25.02.2024 г.
до 25,03.2024г., произтичащи от Договор за финансов лизинг №
146185/28.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда-15.05.2024г. до окончателното изплащане, за
която е издадена заповед за изпълнение№1533/16.05.2024г. по ч.гр.д. №
2637/2024 г. на Районен съд — Плевен.
ОСЪЖДА А. К. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
********“ № 31, ет. 2, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на "У.Л." ЕАД, ЕИК *********,
9
при условията на солидарност с „Д.Е.Т.“ЕООД, ЕИК*******, разноски по
ч.гр.дело №2637/2024г. по описа на РС Плевен в размер на 111,48лв. за д.т. и
694,43лв.за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. К. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
********“ № 31, ет. 2, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на "У.Л." ЕАД, ЕИК *********,
направени разноски по настоящето дело: - 111,48д.т., особен представител-
857лв. и юрисконсултско възнаграждение-100лв., за ВЛ 250лв./СИЕ/.
ОСЪЖДА А. К. М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на
ПлРС сумата 250лв. за възнаграждение на ВЛ/СТЕ/.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10