РЕШЕНИЕ
№ 1537
гр. Пловдив, 14.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 817 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Български
етерично-маслени растения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Зелениково, обл.Пловдив, ул.“Двадесет и
пета“ № 13, представлявано от управителя С.Л. М.-Н., против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001619002968-091-001/
20.12.2019 г., издаден от В.П.А. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,
в потвърдената му част с Решение № 105
от 04.03.2020 г. на Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, в частта
на непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2016 г. и
установената дължима сума за внасяне в размер на 47 860, 66 лв. и
прилежащи лихви 13 215, 92 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно било прието, че е
налице задължение за авансови вноски, което да е подлежало на предварително
изпълнение към 31.12.2016 г., както и че размерът на задължението за лихва бил
нищожен спрямо размера на преотстъпения данък, че не е налице публично
задължение в размер на 168, 64 лв., което да подлежи на принудително
изпълнение, тъй като задължението за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения не било със задължено лице „Български
етерично-маслени растения“ ЕООД, а също така че това задължение било платено на
22.12.2016 г. На следващо място се сочи, че неправилен бил изводът на
ревизиращите, че придобитите сгради с обща цена 27 700 лв. без ДДС нямало
как да се използват за земеделската дейност на дружеството. Жалбодателят
бил предприел действия за организиране на място за пребиваване на назначени
сезонни работници чрез преустройство на
една от закупените сгради в сграда със спални помещения, а останалите сгради се използвали за
складиране на готовата продукция до нейното предаване. По отношение „вилица за
събиране на тръни“ се сочи, че била представена декларация от производителя
относно периода на производство. За активите под № 5-10 вкл. се сочи, че
действително същите са закупени със средства от финансова помощ по подмярка 4.1 от мярка 4 от ПРСР за периода 2014-2020 г., но
целта на забраната по чл.189б, ал.2,т.9 от ЗКПО била да не се допусне двойно
финансиране на земеделските производители
за придобиване на един и същи актив, а в случай такова двойно финансиране не
било налице, тъй като изплатената финансова помощ била за малка част от
стойността на активите. Моли се съда да отмени РА, алтернативно се иска да го
измени, като бъде признато право на преотстъпване на КД за 2016 г. в частта,
съответстваща на инвестициите в активите: сгради – поща, зеленчуков магазин,
смесен магазин, млекопункт, както и вилица за събиране на тръни и машина за
косене на лавандула. В СЗ и в писмени бележки
процесуален представител поддържа жалбата
и претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Поддържат се съображенията, изложени в решението на горестоящия административен орган.
Жалбата е подадена в срок и от страна с правен
интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Не е спорно,
че жалбодателят е регистриран земеделски стопанин и
осъществява дейност по смисъла на чл.189б, ал.1 от ЗКПО. Спорът между страните
е изпълнени ли са условията за
преотстъпване на корпоративен данък.
Макар и да са основателни възраженията във връзка с
чл.167, ал.1 от ЗКПО, тъй като: 1. размерът на дължимата лихва за невнесена в
срок авансова вноска – 3, 76 лв. е нищожен спрямо размера на преотстъпения
данък – 46 014, 71 лв.; 2. Дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ върху доходи от трудови и приравнени на тях
правоотношения е заплатен в срок, като
от същия неправилно според настоящия състав е погасена частично коментираната
авансова вноска, тъй като същата представлява задължение на дружеството, а
макар и същото да е данъчно задължено лице по отношение задълженията по чл.42
от ЗДДФЛ, същите действително се удържат и внасят от работодателя, но
представляват задължения на други физически лица; правилни са изложените съображения във връзка
с приложението на чл.189б, ал.2, т.1 и 9 от ЗКПО, при което жалбата се явява
неоснователна.
Не е спорно на първо място, че дружеството е
закупило общо 12 актива – няколко сгради на обща цена в размер на 27 700
лв. без ДДС. Според жалбодателя същият бил предприел
действия за организиране на място за пребиваване на назначени сезонни работници
чрез преустройство на една от закупените
сгради в сграда със спални помещения, а
останалите сгради се използвали за складиране на готовата продукция до нейното
предаване. От една страна видно от представения договор за проучване и
проектиране /л.34 и сл./ същият е сключен на 02.12.2018 г., т.е. в края на
годината, следваща годината, през която е трябвало да бъде инвестиран
преотстъпения данък, при което следва да се приеме, че придобиването на
сградата в края на 2017 г. е формално и не попада в обхвата на чл.189, ал.2,
т.1 от ЗКПО. На следващо място -
независимо че обекта е озаглавен „преустройство и реконструкция на съществуваща
сграда в център за временно настаняване на сезонни работници…“, видно от
скиците към същия се предвиждат 6 бр. офиси, фоайе и 1 бр. WC на първи
етаж и преддверие и
офис на втори етаж, а не помещения за настаняване. Но дори да
предвиждаше последното, то сградата отново не би попаднала в обхвата на
чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, предвид изискването същата да е необходима за извършване на посочената в ал. 1 дейност,
т.е. за дейността по производство на непреработена растителна и животинска
продукция, което не може да бъде тълкувано разширително.
В тази връзка не следва да бъдат кредитирани и показанията на разпитания
свидетел, още повече, че същият е заинтересован по смисъла на чл.172 от ГПК. За
останалите сгради липсват доказателства във връзка с твърденията в жалбата, че
същите се използвали за складиране на готовата продукция до нейното предаване,
при което е правилен изводът на ревизиращите
за липса на доказателства, че сградите се използват за земеделската дейност
на дружеството.
За два от останалите активи - трактор МТЗ 500 и машина за косене на лавандула липсват
доказателства, че същите отговарят на понятието „нова земеделска техника“,
както изисква чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО. Друг от активите – „товарен Ивеко 35С15“ не отговаря на определението за земеделска
техника по смисъла на § 1, т.60 от ДР на ЗКПО. Констатирано е, че в актив
„вилица за тор тип крокодил“ е инвестиран преотстъпен КД през 2015 г.,
установено при предходна ревизия на дружеството. За актив, посочен като „вилица
за събиране на тръни“ в РА е посочено, че липсват доказателства, че отговаря на
понятието „нова земеделска техника“, както изисква чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО.
Към жалбата до Директора на ОДОП – Пловдив са били представени фактура и
декларация за произход на продукт, но в същите активът е описан като „вилица“,
при което няма как да бъде направен извод, че става дума за земеделска техника,
както и че същата е необходима за
земеделската дейност на дружеството. За останалите 5 бр. активи, за които
дружеството твърди, че е инвестирало преотстъпения данък, в хода на ревизията е
установено, както и не се оспорва от жалбодателя, че
същите са закупени със средства от финансова помощ по подмярка
4.1 от мярка 4 от ПРСР за периода 2014-2020 г., при което е налице нарушение на
забраната по чл.189б, ал.2,т.9 от ЗКПО да не се допуска двойно финансиране на земеделските производители за придобиване
на един и същи актив. Неоснователна в тази връзка е възражението, че в случая такова двойно финансиране не било
налице, тъй като изплатената финансова помощ била за малка част от стойността
на активите, тъй като законовото изискване следва да се тълкува в смисъл, че за
всеки от конкретните активи следва да
липсва всякакво финансиране по смисъла на чл.189б, ал.2, т.9, б.“в“ от ЗКПО /за конкретния случай/. По отношение останалите констатации за разликата
от неправомерно ползваното данъчно облекчение - 46 014, 71 лв. до 47 860, 66 лв.
не се сочат конкретни оплаквания, а разгледани по същество тези констатации са
правилни и обосновани, както и правилно е изчислен размера на дължимата лихва.
Предвид
всичко изложено следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена
жалбата на „Български етерично-маслени растения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Зелениково, обл.Пловдив,
ул.“Двадесет и пета“ № 13, представлявано от управителя С.Л. М.-Н., против РЕВИЗИОНЕН АКТ №
Р-16001619002968-091-001/ 20.12.2019 г., издаден от В.П.А. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, в потвърдената му част с Решение № 105 от 04.03.2020 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив
При този изход на делото и своевременно
заявената претенция, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, в размер на 2 362,
30 лв.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Български
етерично-маслени растения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Зелениково, обл.Пловдив, ул.“Двадесет и
пета“ № 13, представлявано от управителя С.Л. М.-Н., против РЕВИЗИОНЕН АКТ №
Р-16001619002968-091-001/ 20.12.2019 г., издаден от В.П.А. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, в потвърдената му част с Решение № 105 от 04.03.2020 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Български
етерично-маслени растения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Зелениково, обл.Пловдив, ул.“Двадесет и
пета“ № 13, представлявано от управителя С.Л. М.-Н.,да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив сумата в размер на 2 362,
30 лв. за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/