Р Е Ш Е Н
И Е
№
01.11.2017 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 23 октомври Година
2017
В публично заседание в следния състав:
Председател:
БЛАГА БОЗОВА
Секретар: ПЛАМЕНА
ЯНКОВА
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното
от съдия Бозова
а.н.дело № 2548 по описа за 2017 година, съобрази следното:
Производство е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 8245а - 1389 от 17.07.2017 год.
на Началник на
Второ Районно управление - Стара Загора, с което на Н.Г.М. *** е наложено административно наказание на основание чл.80 т.5 от Закона за българските лични документи
- ”Глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева,
за нарушение по чл.6 от същия закон.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна е редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът след
като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и
служебно провери правилността на издаденото НП, приема за установено:
Съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срок и от надлежна
страна – наказано лице, което единствено
чрез право на жалба може
да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.
На 07.07.2017 година, около 23,45 часа, в град Стара
Загора на ул.„Бяло море”, до № 1 свидетелите К. и Б. - полицейски служители към Второ РУ – Стара
Загора във връзка със служебните си задължения извършвали обход. Спрели за
проверка жалбоподателя, който бил сам и се движил пеш през паркинга на магазин „Лидл” в посока към ж.п.гарата. Жалбоподателят сочи, че бил
тръгнал към ж.п. гарата, за да види разписанието на влаковете. Жалбоподателят
бил спрян за проверка от свидетелите на ул.„Бяло море”, до № 1. Жалбоподателят не е носил в себе си документ за
самоличност. След направена справка с ОДЧ по
данните казани от жалбоподателя, е установена самоличността му. На място
на жалбоподателя е съставен и връчен на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ за нарушение на чл.6 .
Жалбоподателят подписал АУАН
без възражения. Било му обяснено от проверяващите, че такава е процедурата,
след което бил освободен.
Въз основа на така съставения АУАН, на 17.07.2017 год. е издадено атакуваното Наказателно
постановление.
Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 02.08.2017 година.
С атакуваното НП, Началникът
на Второ Районно управление - Стара Загора, след като взел предвид съставения
от младши инспектор К., на длъжност старши полицай във Второ Районно Управление
– Стара Загора Акт сер.Г, № 942095 от 07.07.2017 година против Н.Г.М., EГH **********,***, съставен за това, че на 07.07.2017 година,
около 23,45 часа, в гр.Стара Загора, на ул. „Бяло море”, до №1, при извършване
на проверка на документи за самоличност от компетентните органи, лицето не
представя такива, с което виновно с нарушил чл.6 от ЗБЛД, на основание чл.53
ал.2 от 3AHН, Заповед 8121з-493/01.09.2014 година на Министъра на вътрешните
работи за определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения и да издават наказателни
постановления по Закона за българските лични документи и чл.80, т.5 от , наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба”
в размер на 50.00 лева.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от показанията на свидетелите К. и Б., разпитани в хода на
съдебното следствие, както и от представените с административно наказателната
преписка писмени доказателства, поради което и съдът намира същите за
установени по несъмнен и безспорен начин, респективно – за доказани описаното в
НП нарушение и извършването му от жалбоподателя. Въз
основа на така установената фактическа обстановка, по която между страните няма
спор, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното
постановление дата жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.6 от , вменяващ в задължение на българските граждани, при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят самоличността си. Видно от показанията на разпитаните свидетели, жалбоподателят
не е могъл да представи лична карта, която съгласно чл.23 от се явява основен идентификационен документ за самоличност
на територията на страната, а така също и какъвто и да било заместващ я
документ по смисъла на ЗБЛД. Проверката е била
извършена от полицейски служители, които са разполагали с правомощия в тази
насока. Чл.6 и чл.80 т.5 от изискват от
българските граждани при поискване от компетентните органи да представят
документ за самоличност. Изпълнението на това задължение имплицитно
съдържа и задължението гражданите да носят в себе документи,
удостоверяващи самоличността им. С допуснатото нарушение на чл.6 от жалбоподателят е осъществил състава на
чл.80 т.5 .
От материално правнастрана съдът намира, че формално е
извършено нарушение по чл.6 от , но се касае за маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за
”маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Според съда в настоящия случай е налице именно хипотезата на маловажност по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
В тази връзка следва да се отчете: - че се касае за първо
нарушение; - че жалбоподателят е духовно лице свещенослужител; - че е в
сравнително затруднено материално положение; - че се е намирал в близост до квартирата,
в която живее; - че по делото няма доказателства за предишни противообществени
прояви.
Изложеното сочи на една по –ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение и дава основание за извод за маловажност на случая
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че процесуално
задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
издадено НП, да обсъди всички основания за обжалване
на атакуваното наказателно постановление, дори и да не са наведени такива, вкл.
и да подложи на съдебен контрол преценката на административно- наказващия орган
относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Преценката за ”маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да
проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с които е сезиран и изследва и
решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи
изходът на делото /в този смисъл е ТР № 1/12.12.2007 г. по Тълк. н.
д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 8245а - 1389 от 17.07.2017 година на
Началник на Второ Районно управление - Стара Загора, с което на Н.Г.М. *** е наложено административно наказание на основание чл.80 т.5 от Закона за българските лични документи
- ”глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева,
за нарушение по чл.6 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: