№ 4026
гр. Варна, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502089 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 64436/01.09.2022 год., подадена от „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, чрез юриск. Нина Иванова, против разпореждане №
333152/13.09.2022 год., постановено по ч. гр. д. № 2089/2022 год. по описа на РС - Варна, L
състав, с което е отхвърлено, депозираното от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* срещу „КАГАМИ“ ООД, ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че вземането е индивидуализирано в
достатъчна степен, а производството по чл. 410 от ГПК не предпоставя към заявлението да
се представят фактури и други документи.
Настоява атакуваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на
ВРС с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съобразно искането,
съдържащо се в заявлението.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по ч. гр. д. № 10810/2022 год. по описа на РС - Варна, L състав е
1
образувано по заявление с вх. № 54967/10.08.2021 год., подадено от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
КАГАМИ“ ООД, ЕИК *********, за сумата 434.78 лв., представляваща главница за
незаплатена електроенергия и мрежови услуги за аб. № 32Z410101405483S;
32Z4410101405499D; 32Z410101405500H; 32Z44101015033715, по фактури, издадени за
период от 01.02.2022 год. до 20.06.2022 год., както и сумата 8.38 лв., представляваща
мораторна лихва до 22.07.2022 год.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че същото не отговаря на изискването на
чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съгласно чл. 410, ал. 1 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, какъвто
е и настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, т. е. съдът
преценява дали покрива параметрите на редовна искова молба. Следователно и съгласно ал.
1, т. 4 от цитираната разпоредба заявителят следва да посочи обстоятелствата, на които се
основава вземането, т. е да го индивидуализира чрез точно посочване на фактите и
обстоятелствата, от които произтича. Именно защото в производството по чл. 410 от ГПК не
се представят доказателства в подкрепа на твърденията, нито се събират такива, както и за
да се гарантира правото на длъжника на преценка дали да възрази или не по заповедта за
изпълнение, вземането следва да е недвусмислено конкретизирано. Индивидуализация на
вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и
исковата молба.
В случая такава индивидуализация не е налице, тъй като както в заявлението така и в
уточняващата молба, не е посочен ясно и недвусмислено размера на отделните вземания, т.
е. не се прави разграничение каква част от претендираната главница в общ размер от 434.78
лв. и лихва в общ размер на 8.38 лв. се отнася за всяко отделно вземане за отделните
обекти на потребление, както и каква част от вземането е за незаплатена ел. енергия и каква
за мрежови услуги. Не е достатъчно да се посочи, че се претендират суми по фактури,
издадени в определен период за неплатена ел. енергия и за мрежови услуги. Още повече, че
описаните в заявлението фактури остойностяват изключително разнородни по размер
вземания, което индикира, че всяко от вземанията включва различни ползвани услуги.
Включването на вземанията в обща сметка за плащане само улеснява фактическото
погасяване на задължението, което е неотносимо към индивидуализацията на вземането.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 333152/13.09.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
2089/2022 г. по описа на РС - Варна, L състав, с което е отхвърлено, депозираното от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу „КАГАМИ“ ООД заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3