№ 204
гр. Сливен, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК.
С Определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г. на Районен съд
- Сливен, Т. В. В. е осъдена да заплати на Б. П. В. сумата от 500 лв.,
представляваща направените в производството по ВЧНД № 63 / 2021г. на
СлОС разноски за адвокатско възнаграждение. Със същото определение е
отхвърлено като неоснователно искането на адв. М.М. от АК – Ямбол,
защитник на подс. Б.В. за осъждане на тъжителката Т.В. да заплати и
разноски в размер на 100 лв.
Срещу определението са подадени частна жалба на адв. С.К. от АК –
Ямбол в качеството му на процесуален представител на Т. В. В. и частна
жалба от Т. В. В. чрез пълномощника й – адв. С.К. от АК – Ямбол, като
жалбите са с почти идентично съдържание и са подписани от пълномощника.
В двете жалби се твърди, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и противоречащо на основни принципи на правото и
конституцията, поради произнасянето му извън сроковете, определени в
закона. Твърди се, че определението на СлРС за прекратяване на
наказателното производство е придобило стабилитет на влязъл в сила съдебен
акт. Постановяването на атакуваното определение след повече от осем месеца
представлявало грубо нарушение на процесуалните норми. В жалбата се
заявява още, че действително в НПК не е посочен срок за допълване на
решението относно разноските, но като част от решението/определението, те
се подчиняват на същите правила като останалата част от присъдата,
решението и определението. В жалбата се разглежда хипотезата за
приложимост на чл.248 от ГПК, регламентираща допълване на съдебните
актове в частта относно разноските, като и в този случай се заявява, че
допълването следва да се подчинява на предвидените в закона срокове. От
въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваното определение. В жалбата
подадена от адв. К. като пълномощник на Т.В., жалбоподателят твърди още,
1
че в така развилото се производство не им била предоставена възможност да
оспорят размера на адвокатските възнаграждения, които били доста над
минималния размер и прекомерни за свършената работа. Претендира се и
присъждане на направените разноски. Представен е договор за правна защита
и съдействие, в който е посочено, че е договорено и платено възнаграждение
в размер на 500лв. за обжалване на определение по НЧХД № 1578 / 2020г. на
СлРС от 01.02.2022г.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените
доводи в двете частнижалби, намери за установено СЛЕДНОТО:
Въз основа на частна тъжба, внесена от частния тъжител Т.В. срещу Б.
П. В. за престъпление по чл. 147 от НК е било образувано НЧХД №
769/2020г. по описа на РС - Ямбол. С разпореждане от 11.03.2019г. е
констатиран недостатък на тъжбата, изразяващ се в непосочване на датата на
деянието и производството е било прекратено. Тъжителката В. е обжалвала
разпореждането на първостепенния съд пред въззивната инстанция. ОС -
Ямбол е отменил разпореждането и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. След връщане на делото в РС - Ямбол са
били дадени указания от съдията-докладчик в седмодневен срок да се
отстрани нередовността на тъжбата, съобразно мотивите в акта на въззивната
инстанция. Делото е приключило с оправдателна присъда, която по реда на
инстанционния контрол е била отменена, а делото -върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС - Ямбол. По ВНЧХД № 164/2020г. по описа
на ОС - Ямбол е представен договор за правна защита и съдействие от адв.М..
В договора като заплатена адвокатско възнаграждение е посочена сумата в
размер на 800 лв. В хода на съдебните прения адв. М. е изложил претенцията
си за присъждане на направените разноски. След провеждане на едно съдебно
заседание, в хода на което адв. М. е представил договор за правна защита и
съдействие с посочено договорено и платено възнаграждение в размер на
800лв., е поискан и е последвал отвод на съдии от посочения първостепенен
съд. С Определение по ЧНД № 902/2020г. ВКС е изпратил делото за
разглеждане на РС - Сливен. В тази връзка е било образувано НЧХД №
1578/2020г. по описа на РС - Сливен. В първото съдебно заседание с
протоколно определение от 30.12.2020г. съдът на основание чл.289, ал.1,
вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК и чл.81, ал.3, т.1 от НПК е прекратил наказателното
производство. В деня преди провеждане на упоменатото съдебно заседание
адв. М. е представил договор за правна защита и съдействие с отразено в него
договорено и изплатено възнаграждение в размер на 250 лв. След
проведеното съдебно заседание от 30.12.2020г. адв.М. е депозирал писмена
молба, в която се е позовал на изхода на делото и е сезирал съда с искане за
присъждане на направените разноски по НЧХД № 769/2020г. на РС-Ямбол,
ВНЧХД № 164/2020г. по описа на ОС-Ямбол и по НЧХД № 1578/2020г. по
описа на РС - Сливен. На 04.01.2021г. съдията-докладчик е разпоредил делото
да се докладва след влизане на определението в сила. Определението е
обжалвано от тъжителката. Потвърдено е с Определение № 17 от 19.04.2021г.
по ВЧНД № 63/2021г. по описа на ОС - Сливен. В с.з., проведено на
22.03.2021г. по същото ВЧНД адв. М. е заявил, че претендира направените по
2
делото разноски, които видно от представения договор за правна помощ
възлизат на сумата 500 лв. На 21.04.2021г. делото е върнато в РС - Сливен. На
20.12.2021г. е постъпила нова молба от адв.М. по чл. 190, ал. 1 от НПК за
присъждане на направените разноски, по която СлРС се е произнесъл с
определение от 29.12.2021г. по НЧХД № 1578 / 2020г. и е присъдил в полза на
Б.В. разноските по НЧХД № 769/2020г. по описа на РС - Ямбол, ВНЧХД №
164/2020г. по описа на ОС - Ямбол, НЧХД № 1578/2020г. по описа на РС -
Сливен в общ размер 1850 лв. Това определение е потвърдено с Определение
№ 111 / 31.03.2022г. по ВЧНД № 149 / 2022г. на СлОС. Със същото
определение е отхвърлено като неоснователно искането на Б.В. за
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. за изготвяне на възражение срещу частната жалба против
определението от 29.12.2021г. по НЧХД № 1578 8 2020г. на РС – Сливен.
С атакуваното пред настоящата инстанция Определение от 01.02.2022г.
по НЧХД № 1578 / 2020г. СлРС е осъдил Т. В. В. да заплати на Б. П. В. сумата
от 500 лв., представляваща направените в производството по ВЧНД № 63 /
2021г. на СлОС разноски за адвокатско възнаграждение и е отхвърлил като
неоснователно искането на адв. М.М. от АК – Ямбол, защитник на подс. Б.В.
за осъждане на тъжителката Т.В. да заплати и разноски в размер на 100 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че двете частни жалби са
подадени в срок, но са процесуално недопустими в частта им, с която се
обжалва определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г. на РС -
Сливен относно отхвърленото като неоснователно искане на адв. М.М. от
АК – Ямбол, защитник на Б.В. да бъде осъдена тъжителката Т.В. да заплати и
разноски в размер на 100 лева, тъй като тъжителката Т.В. и повереникът й
нямат правен интерес от обжалване на определението в тази му част. В
частта, в която се обжалва определението в останалата му част - с която Т. В.
В. е осъдена да заплати на Б. П. В. сумата от 500 лв., представляваща
направените в производството по ВЧНД № 63 / 2021г. на СлОС разноски за
адвокатско възнаграждение, двете частни жалби са процесуално допустими,
но разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият е
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. В конкретния случай е налице втората хипотеза.
Наказателното производство е било образувано по частна тъжба на Т.В.
срещу Б.В. и е прекратено с влязло в сила на 19.04.2021г. определение по
НЧХД№1578/2020г. по описа на РС - Сливен. В производството по обжалване
на това определение пред въззивната инстанция Б.В. е направила разноски в
размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и защитникът й е
претендирал разноските, но окръжният съд не се е произнесъл. С атакуваното
определение РС - Сливен се е произнесъл в допълнително производство по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, уважавайки претенцията за присъждане на
разноските, направени до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
наказателното производство. При решаване на въпроса на кого да се възложат
3
разноските единствено изискване е по делото да са налични доказателства за
размера им и за това действително ли същите са направени. Процесуалният
закон изрично е предвидил възможност съдът да се произнесе и с
определение по някои въпроси, които са изчерпателно изброени в чл.306, ал.1
от НПК, ако е пропуснал да стори това с крайния си съдебен акт, но само ако
този пропуск не е въпрос по съществото на делото. Разноските попадат в
обхвата на цитираната законова разпоредба. Съобразно трайната съдебна
практика, дори когато с присъдата си съдът се е произнесъл по разноските, в
тази част актът му не се ползва със сила ни присъдено нещо и няма пречка
той да бъде пререшен по реда на чл.306, ал.1 от НПК в закрито заседание. В
този смисъл доводите в жалбата за накърняване на стабилитета на същинския
съдебен акт не се споделят от въззивната инстанция. Във връзка с
възражението относно времевия обхват, в който се дължи произнасяне за
разноските, въззивната инстанция съобрази, че адв. М. е депозирал искането
си пред въззивната инстанция своевременно в съдебно заседание на
22.03.2021г., а атакуваното определение за разноските е постановено едва
след постъпване по делото на молба му от 20.12.2021г., но това обстоятелство
не опорочава съдебния акт и не налага извод за неговата отмяна. Що се касае
до заявеното в частната жалба за приложимост по аналогия на разпоредби от
ГПК в наказателното производство за допълване на съдебен акт, въззивният
съд намира за необходимо да посочи, че в НПК препращане към
разпоредбите на гражданския процесуален кодекс има само по отношение на
предявения в наказателното производство граждански иск. За пълнота на
изложението необходимо пояснение е, че законодателят е регламентирал
допълнителното производство по чл. 306 от НПК в случаите, когато поради
процесуална икономия или пропуск съдът със същинския си акт не се е
произнесъл по някои въпроси, да стори това в по-късен момент.
Процесуалният представител на частния тъжител в частната си жалба е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
защитника на подсъдимата и липсата на възможност да оспори размера му.
Това възражение е неоснователно, тъй като за разлика от ГПК, в НПК не е
предвидена възможност съдът да редуцира размера на адвокатското
възнаграждение.
Съобразно гореизложеното настоящият състав на съда намира
атакуваното определение в частта, с която Т.В. е осъдена да заплати на Б.В.
сумата от 500 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение по
ВНЧХД № 63 / 2021г. на СлОС за законосъобразно и обосновано, а двете
частни жалби в тази им част - за неоснователни. Поради това СлОС счита, че
определението от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578/2020г. по описа на РС-
Сливен в тази му част следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде отхвърлена като неоснователна претенцията на адв. К. за
присъждане в полза на Т.В. на направените разноски по представения договор
за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за обжалване на
определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г. на СлРС в размер на
500 лв., тъй като същите са направени след приключване на наказателното
производство с влязъл в сила съдебен акт, а освен това, по – горе бяха
4
изложени и съображения на съда, че двете частни жалби са частично
процесуално недопустими и частично неоснователни.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. С.К. от АК –
Ямбол в качеството му на процесуален представител на Т. В. В. и частната
жалба от Т. В. В. чрез пълномощника й – адв. С.К. от АК – Ямбол в ЧАСТТА
им, с която се обжалва определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г.
на Районен съд - Сливен относно отхвърленото като неоснователно искане
на адв. М.М. от АК – Ямбол, защитник на Б.В. да бъде осъдена тъжителката
Т.В. да заплати и разноски в размер на 100 лева като ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМИ.
Определението в тази му част е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г.
на Районен съд - Сливен, в ЧАСТТА, с която Т. В. В. е осъдена да заплати на
Б. П. В. сумата от 500 лв., представляваща направените в производството по
ВЧНД № 63 / 2021г. на СлОС разноски за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на адв. С.П. К. от АК -
Ямбол за присъждане в полза на Т. В. В. на направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по представения договор за
правна защита за обжалване на определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578
/ 2020г. на СлРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5