№ 1589
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110109762 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „В. К. Г.“ ООД, ЕИК ***, срещу СТ. Ж.
СТ. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1249,05 лв.,
представляваща главница, дължима въз основа на издаден запис на заповед от 08.05.2020г.,
с падеж 08.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба следното: Основанието, въз основа на което се
претендира процесната сума, е издаденият от ответника, като издател, в полза на ищеца,
като поемател, запис на заповед от 08.05.2020г. Записът на заповед е редовен от външна
страна и установява вземане в размер на 1249,05 лв. Изискуемостта е настъпила с падежа на
вземането – 08.08.2020г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че искът е допустим, но неоснователен. Направено е възражение за
унищожаемост на едностранната сделка, тъй като ответникът не е могъл да разбира
значението и свойството на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си към датата
на подписване на записа на заповед. Налице е душевна болест у ответника. Излага се, че
записът на заповед е имал обезпечителна функция на сключен между страните договор за
кредит.
С уточняваща молба от 01.11.2021г., подадена от ищеца, е посочено, че е налице
каузално правоотношение, което е било обезпечено с процесния запис на заповед, а имено
сключен между страните договор за кредит от 08.05.2020г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото запис на заповед същият е бил издаден на
08.05.2020г. в гр. Варна. Установява се, че СТ. Ж. СТ. безусловно и неотменимо се е
задължил да плати на „В. К. Г.“ ООД сумата в размер на 1249,05 лв., като падежът е
1
определен на 08.08.2020г. Посочено е, че записът на заповед се издава без разноски, без
протест и без предявяване. Ответникът е положил своя подпис в записа на заповед. Същият
отговаря от външна страна на изискуемата от закона форма.
От заключението по допуснатата ССЧЕ се установява следното: Процесната запис на
заповед е осчетоводена, като е дебитирана сметка 229/2 „Финансови активи –
потребителските кредити – главници“ и е кредитирана сметка 501 „Каса“ с вписвано
основание – Плащане по договор с номер 1654 с РКО на стойност 1000 лв. на дата
08.05.2020г.
По делото е представен и Договор за потребителски кредит с номер 1654 от
08.05.2020г., обезпечен с процесния запис на заповед. Видно от договора на 08.05.2020г.
между „В. К. Г.“ ООД и СТ. Ж. СТ. е сключено облигационно правоотношение, по силата на
което кредитодателят е предал на кредитополучателя сумата от 1000,00 лв. Уговорен бил
фиксиран лихвен процент, като общият размер на всички задължения на кредитополучателя
по този договор е 1068,75 лв. Договорът е подписан от настоящия ответник.
На 04.01.2022г. е постановено решение на ОС – Варна по гр. д. с номер
20213100101849 по описа на съда за 2021г., по силата на което СТ. Ж. СТ. е поставен под
пълно запрещение, поради слабоумие и душевна болест.
Изготвено е заключение по допуснатата СПЕ, от което се установява следното:
Ответникът страда от болест на Алцхаймер – деменция с характер на лакунарна към
глобарна деменция. Проследяването на развитието на това психично заболяване е основание
да се приеме, че към 08.05.2020г. (когато е сключен договорът за кредит) ответникът не
е разбирал свойството и значението на действията и постъпките си и не е можел да ги
ръководи. Психичното му заболяване води до поведение, в което връх вземат инстинктите
над общо приетите норми на поведение. Емоционалният фон е много лабилен. Към момента
специфична терапия за лечение на болестта няма, като процеса на развитието на болестта е
постоянно напредващ, водещ до пълен разпад на ядрото на личността, без възможности за
стациониране на психичните промени и невъзможност за обратно развитие на болестните
промени.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Безспорно по делото се установи, че процесният запис на заповед, въз основа на
който е предявен настоящият иск, е служил като обезпечение на задължение на ответника по
сключен между него и „В. К. Г.“ ООД договор за потребителски кредит с номер 1645 от
08.05.2020г. Следователно и предвид направеното възражение в тази насока съдът следва да
разгледа при какви условия и обстоятелства е сключено облигационното правоотношение.
С оглед направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
унищожаемост на договора за потребителски кредит настоящият съдебен състав допусна
СПЕ. От заключението, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и
отговарящо на поставените въпроси, се установява следното: Ответникът страда от болест
на Алцхаймер – деменция с характер на лакунарна към глобарна деменция. Проследяването
на развитието на това психично заболяване е основание да се приеме, че към 08.05.2020г.
(когато е сключен договорът за кредит) ответникът не е разбирал свойството и
значението на действията и постъпките си и не е можел да ги ръководи. Психичното му
заболяване води до поведение, в което връх вземат инстинктите над общо приетите норми
на поведение. Емоционалният фон е много лабилен. Към момента специфична терапия за
лечение на болестта няма, като процеса на развитието на болестта е постоянно напредващ,
водещ до пълен разпад на ядрото на личността, без възможности за стациониране на
психичните промени и невъзможност за обратно развитие на болестните промени.
Чл. 31 ЗЗД урежда, че унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. В тази хипотеза
по принцип дееспособно лице е било в такова състояние към момента на сключване на
2
договора, че не е могло да разбира значението или свойството на извършеното. Изследва се
състоянието към момента на облигационната сделка. Именно поради това, макар и съдът да
споделя виждането, че поставянето на лице под пълно запрещение има сила занапред, то в
случая ответникът, към момента на сключване на договора за кредит с ищеца не е могъл да
разбира значението и свойството на извършеното. Поставеното под пълно запрещение лице
вече не може да изразява адекватно своята воля, поради което сключените сделки след
поставяне под запрещение биха се явявали изцяло нищожни. В случая обаче сключената
сделка предхожда момента на поставяне на ответника под запрещение, поради което е
приложим именно чл. 31 ЗЗД. При обявяване на нищожност или унищожаемост на сделките
възникналите правни последици се заличават с обратна сила. Следователно и задължението,
което ответникът е поел въз основа на сключения договор за кредит с ищеца се заличава с
обратна сила. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед защитата срещу
неоснователно обогатяване ЗЗД е уредил по какъв ред следва да се решават възникналите
спорове при неизпълнение на унищожаеми договори. Този ред изключва защитата чрез иск
по реда на чл. 422 ГПК.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
дължи на ответната страна сторените от последната разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на общо 600,00 лв. (за заповедното и исковото производство).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В. К. Г.“ ООД, ЕИК ***, са адрес в ***, срещу СТ.
Ж. СТ., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът СТ. Ж. СТ. дължи на
ищеца „В. К. Г.“ ООД сумата от 1249,05 лв., представляваща главница, дължима въз основа
на издаден запис на заповед от 08.05.2020г., с падеж 08.08.2020г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, за която има издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. с номер 5341/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „В. К. Г.“ ООД, ЕИК ***, са адрес в ***, да заплати на СТ. Ж. СТ., ЕГН
**********, чрез назначения му настойник, сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3