Решение по адм. дело №703/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на И. Т. К. от [населено място], община Стара Загора против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник за присъждане на парично обезщетение в размер на 2000 хиляда лева за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник към Областна дирекция на МВР - Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена спрямо ищеца принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца

В исковата молба се твърди, че 25.03.2024г. изпълнявал курс, като за целта управлявал товарен автомобил влекач марка Volvo FX с per № [рег. номер] и с полуремарке с per. № [рег. номер]. С управляваната от него композиция преминавал през [населено място]. Управлявал същата по ул. ,,Г. И.. Б.” с посока на движение от ул. Първи май към [населено място], когато пред дом № 5 бил спрян за проверка от служители на полицията. В хода на проверката той бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug test 5000 с фабричен номер ARJF - 0054. Направената му проба била под номер 00196 и същата отчела, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества - бензодиазепини. Съставен му бил АУАН GA№ 899024/25.03.24г. Тъй като оспорил резултата от направения тест му бил издаден талон за медицинско изследване № 106 166 за ФСМП [населено място] и той отишъл до болничното заведение, където му била взета кръв за изследване. Въз основа на резултата, отчетен от техническо средство Drug test 5000 с фабричен номер ARJF - 0054, командир при РУ Брезник бил издал на 25.03.2025 г. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000012. С нея му била наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1, б. „Б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалвал заповедта, като по подадената от него жалба било образувано адм. д. 305/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора, която с решение № 2233 от 09.07.2024 година била отменена, като незаконосъобразна. Междувременно в 02 РУ Перник било образувано досъдебно производство № 14/2024г. и представляващо прокурорска преписка 991/2024г. по описа на РП [населено място]. Твърди, че за целия период, за който притежаваното от него СУМПС било иззето на основание издадената ЗПАМ претърпял редица унижения и страдания. Издадената спрямо него Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000012, с която му била наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1, б. „Б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца силно го смутила и притеснила. Той знаел, че не е управлявал МПС под влияние или след употреба на забранени вещества, но въпреки това го били третирали като закононарушител. Въпреки, че не искал това, което се е случило с него, да се разчува сред кръга от неговите приятели, близки или познати / фактът, че е бил тестван, че пробата му била положителна, в резултат на което спрямо него е издадена ЗПАМ, с която е отнето притежаваното от него СУМПС/ станало обществено достояние. Още на следващия ден – 26.03.2024г, случилото се с него станало достояние на прекия му ръководител, на неговите колеги, близки и познати. Забелязал, че колегите и познати му изведнъж започнали да странят от него. Коментирали се, че е опасен на пътя, защото управлявал МПС след употреба и под влияние на забранени вещества. От уважавана сред колегите си личност той се превърнал в лице - символ на престъпник. Животът му бавно се превръщал в кошмар. Отправяли му се въпроси какви вещества вземал, не го било срам и страх, да управлява МПС след употреба или под въздействие на забранени вещества. Правели се шеги с него относно бъдещето му, като едни от най-грозниге коментари били свързани със семейството му. Той знаел, че не употребява наркотици или забранени вещества, но започнал да се притеснява какво ще излезе от кръвната проба и дали не бил сбъркал, като обжалвал процесната заповед. Изгубил съня си, станал нервен и раздразнителен. Дори и след отмяна на процесната ЗППАМ отрицателните му преживявания, свързани с този период, не се преустановили. За голяма част от хората, които го познавали, за близки и познати, името му се асоциира с недобро обществено поведение. Неоснователното издадената Заповед, е която му било отнето СУМПС рефлектирало върху авторитета му и чувството му за лично достойнство. Чувствал се обиден и огорчен, не очаквал, че без да се изчака резултата от кръвната проба спрямо него ще се приложи ПАМ. Почти три месеца, докато се реши въпросът дали правилно или не е издадена въпросната ЗПАМ били най-лошият момент в живота ми. Събуждал се с мисълта; че хората го смятат за опасен на пътя, нямало ден, в който да не го посочат с пръст и питат как върви делото и не го ли е срам от стореното. Станало невъзможно да изпълнява трудовите си задължения и в него се породило страх от бъдещето, лягал с мисълта каква ли несправедливост ще му донесе следващият ден. Изпитвал дискомфорт, неудобство и притеснения. Обичайният му начин на живот бил нарушен. Бил принуден да търся помощ от приятели да го карат при нужда на работа или друго населено място, често се налагало да ползва и такси.

Иска се от съда да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник да му заплати парично обезщетение в размер на 2000 лева за претърпените от него неимуществени вреди възникнали в резултат от незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24 - 0249 - 000012 от 25.03.2024 г., издадена от командир отделение, РУ [населено място] към ОД на МВР [населено място], с която му е приложена принудителна административна мярка по чл 171, т.1, б „Б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, ведно със законната лихва, считано от 09.07.24г. - датата на влизане в сила на Решение 2233/2024г. постановено по адм. дело 305/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник редовно и своевременно призована, чрез процесуалния си представител и в писменото си становище релевира доводи, че искът е недопустим, респективно твърди, че е неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, но оспорва неговия размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000012/25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник към Областна дирекция на МВР - Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена спрямо ищеца принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 25.03.2024 година [населено място] управлява влекач [Марка] с рег.№ [рег. номер], собственост на „С.-2003“ ЕООД, като при извършена проверка е установено, че водачът управлява след употреба на наркотични вещества - бензодиазепини. По жалба на ищеца срещу тази заповед е образувано административно дело № 305 по описа за 2024 година на Административен съд гр. Стара Загора, който с решение № 2233 от 09.07.2024 година я е отменил, като незаконосъобразна. В мотивите си съдът е приел,че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста, но единствено в случаите когато лицето приеме показанията на теста; при отказ да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване /чл. 6, ал. 10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. Според съда след като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая И. К. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство и да изчака резултата от кръвното изследване, което е приоритетно за преценката досежно факта за употреба на МПС след употреба на наркотични вещества.

По делото е приложено АД № 305 по описа за 2024 година на АС, трудови договори на Копринков, сключени със „ С. -2023“ ЕООД, постановление за отказ да се образува наказателно производствоот 31.05.2024 г. на РП – Перник и други .

По делото бяха допуснати събиране на гласни доказателства чрез разпит на Г. Т. К. и М. Т. М.. От свидетелските показания на Г. К., брат на ищеца, се установи, че са спрели И. в Брезник и му направили тест за наркотици и че тестът му отчел положителен резултат. Брат му се притеснил и семейството му покрай него. Приятелите взели да го бъзикат, да го подиграват. Напуснал работа и не можел да си практикува професията, като шофьор. Имал голямо притеснение. Пиел хапчета за нерви, но взел да ги спира. Те не му действали добре и отишъл на втори доктор за да му ги смени. Причината за притеснението била, че имал съмнение за теста, който показвал, че е положителен. Имало и коментари по повод на теста, а именно, че брат му е наркоман. Свидетелят е чувал лично да му се подиграват приятелите и да го наричат наркоман. И. се чувствал като прокажен. Хората го отбягвали. Той продължил да е притеснен. не можел да почне работа като шофьор поради отнетото СУМПС. . Върнали му книжката и му казали, че от тестовете е установено,че не управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Свидетелят М. Т. М. , който се познава с И. от много години, разбрал от ищеца за случая, тъй като работата им била свързана. Във фирмата, в която работели заедно, той се занимавал със транспортните средства и направлявал шофьорите по направление. Въпросната вечер Копринков му се обадил и му казал притеснено, че му взели книжката, че теста му за наркотици е положителен, че без виновен са го направили виновен. И. го попитал какво да прави от тук нататък. Свидетелят не повярвал на резултата на теста. Той предположил, че резултата от теста е положителен и това можело да се дължи на лекарствата, които приема И.. При разговора им ищецът бил притеснен, дори заеквал. Свидетелят М. му казал да не се притеснява, да говори с полицаите, да изясни ситуацията, да си направи кръвен тест. И. му казал, че това е невъзможно,, че е вдигнал кръвно, че главата го е заболяла и ще се пръсне, че са му взели камиона. В последствие ищецът се притеснил, че няма откъде да взема средства за преживяване, тъй като взема скъпи лекарства за разреждане на кръвта, има заем. Почнал да го пита дали ще му помогне или ще го остави на работа. И. бил стресиран. Свидетелят М. си спомня, че колегите му почнали да шушукат какво става и го питали дали е вярно, че взема наркотици. Той отричал, но колегите му се съмнявали и му се подигравали. Дори го наричали „Копринков дрогата“. Според наблюденията на М. К. е малко притеснителен и страхлив и вземал тези подигравки навътре. Това повлияло на здравето на И.. Приятелите започнали да странят от него, да го избягват, казвали „мани го този“. При разговор с шефовете относно факта какво ще става с работата на И., те му казали, че не може да го оставят на старата длъжност, защото системата е много бавна и отиват месеци преди да се установи дали И. е употребил наркотици. Според тях ищецът е нерентабилен за фирмата в този момент без СУМПС. Те не му прекъснали трудовия договор. Бил преместен на друга длъжност, помагал в гаража, като общ работник. Трудовото му възнаграждение било намалено. И. се затруднявал да идва на работа по времето без книжка. Дори го питал дали ще отиде да го вземе, чудел се с какво ще пътува, тъй като фирмата, в която работят се намирала извън града, в [населено място], а И. живеел в [населено място]. Фирмата не осигурявала транспорт за работниците.

При установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник към ОД на МВР [населено място].

По делото е безспорно установено, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник към Областна дирекция на МВР - Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена спрямо ищеца принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение № 2233 от 09.07.2024 година, постановено по административно дело № 305 по описа за 2024 г. на Административен съд гр. Стара Загора С постановената отмяна на издадената срещу И. Т. К. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник като незаконосъобразна съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Перник по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на ОД на МВР [населено място] е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищеца, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, по следните съображения:

Действително за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в ЗОДОВ, нито в ЗЗД. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Следователно "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението.

В случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в интензивни усещания на неприятни психоемоционални състояния и негативни емоционални преживявания от отнемането му на СУМПС , затова, че е управлявал МПС под влияние на наркотични вещества така и от промененото отношение на колегите и приятели към него, - силни чувства на, унижение, безпокойство, отчаяние и безпомощност, уронване на авторитета му претърпени в резултат на неоснователното и незаконосъобразното отнемане на СУПМП въз основа на издадената от полицейски орган Заповед за прилагане на ПАМ чл.171,т.1 буква“ б“ от ЗДвП

Съдът приема за доказано наличието на претърпени от ищеца негативните изживявания и психоемоционален дискомфорт и съотв. наличието на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществени блага на лицето (неимуществени вреди). Съображенията за това са следните:

Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. М. и Г. К. съдът приема за доказана настъпилата промяна в поведенческия и в психологичен профил на И. К., свързана с негативни емоционални и психически преживявания , както и че тази промяна е резултат от незаконосъобразно приложената спрямо ищеца принудителна административна мярка. Свидетелските показания установяват по несъмнен начин както негативните изживявания на ищеца, така и че промяна в психическото му състояние е следствие от факта на приложена спрямо него ПАМ въз основа на незаконосъобразно издадената и изпълнена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник към Областна дирекция на МВР – Перник. Съгласно показанията на свидетелите Копринков много тежко е преживял отнемането на книжката и много трудно е преодолял състоянието, в което е изпаднал. Отнемането на СУМПС се е отразило зле на емоционалното му състояние, като е настъпила промяна в психическото му състояние на ищеца., отразило се негативно на цялото семейство, което състояние продължило около три месеца. Той се опитвал да преодолее изживения стрес, но и до сега оставала травмата от това, че е бил третиран катозакононарушител. Изхождайки от разбирането че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая установеното външно проявление на негативните вътрешни изживявания на И. К. във връзка с незаконното отнемане на СУМПС, сочещо на претърпени от лицето страдания, които според съдебната практика се включват в понятието подлежащи на обезщетяване "неимуществени вреди", са основание за присъждане на ищеца на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Негативните емоционални усещания и изживявания на стрес, притеснения и безпокойство, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното емоционално състояние на лицето, безспорно дават основание същите да бъдат определени като подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Самият факт на отнемане на СУМПС и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно да упражнява труд като шофьор на камион , преместване на по-ниско платена работа, наличен заем, който трябва да погасява, промененото отношение на колеги и приятели към него, уронен авторитет създава предпоставки за настъпването на неимуществени вреди, като в случая изпълнението на незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка неминуемо води до претърпян от лицето емоционален стрес, унижение, неудобство, притеснение и други психически страдания, съотв. до претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно постановената заповед за прилагане на ПАМ на И. К.. Съдът приема, че настъпилата промяна в психическото състояние на лицето и съотв. претърпените неимуществени вреди, несъмнено се свързват с осъщественото незаконосъобразна ПАМ спрямо лицето по чл. 171,т.1 , буква „ б“ от ЗДвП и са в пряка причинно-следствена връзка на обусловеност от незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция. Издадената заповед за ППАМ по реда на ЗДвП е била условие за настъпилото увреждане, като състоянието на И. К. може да се приеме като закономерно, нормално настъпващо и необходимо следствие от незаконосъобразно приложената му ПАМ. Съответно съдебно установената незаконосъобразна административна дейност представлява адекватна причина с естество и характер, които биха могли да имат за последица отрицателни емоционални усещания и негативни преживявания за задържаното лице - страдание, неудобство, притеснение, унижение и накърняване на личното му достойнство. Всичко това обуславя извод, че неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното състояние на И. К. може еднозначно да се приеме като такава, представляваща пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка с незаконосъобразно наложената му ПАМ по ЗДвП, закономерно и нормално следваща по време и място противоправния резултат.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Перник по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от И. К.. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение, се явява доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на отнемане на СУМПС само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетение като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател в т. ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредите, като обезщетяването не следва да представлява източник на неоснователно обогатяване. Отчитайки естеството на незаконосъобразната административна дейност; периода, през който И. К. е била лишен от правото си на да управлява МПС и изпълнява трудовите си функции; характера, степента, интензитета и времетраенето на породените страдания и негативни психоемоционални изживявания и състояния на Копинков., без конкретно увреждане на здравето (физическо или психическо), и като съобрази константната съдебна практика по подобни дела и размера на присъжданите по тях обезщетения, съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено като такова в размер на 2 000 лева. Следва да се отчете и факта, че СУМПС му е върната едва след постановява на съдебен акт, вместо органът да оттегли ЗППАМ след като е узнал за отрицателния резултат от теста за управление на МПС под влияние на наркотични вещества.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И. К. неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник към Областна дирекция на МВР - Перник, следва да бъде уважен.

Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция за заплащане на лихва върху присъжданата като обезщетение за непозволено увреждане сума. Поради което искането за присъждане на законната лихва следва да бъде уважено, считано от датата на влизане в сила на Решение № 2233 от 09.07.2024 г. по административно дело № 305 по описа на АС – Стара Загора, с което заповедта за ППАМ е отменена, както е заявено и в исковата молба.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените разноски, като основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Областна дирекция на МВР – Перник следва да бъде осъдена да заплати на И. Т. К. сумата от 610 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 600 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министрество на вътрешните работи – Перник да заплати на И. Т. К. [ЕГН] сумата от 2000 / две хиляди/ лева за претърпени от него неимуществени вреди вследствие отменена, като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник към Областна дирекция на МВР Перник, ведно със законната лихва върху главницата от 2000 лева, считано от 09.07.2024 година до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министрество на вътрешните работи – Перник да заплати на И. Т. К. [ЕГН] сумата от размер 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща направените от него разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.