Решение по дело №10202/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260485
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Любомир Луканов Луканов
Дело: 20201100510202
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 09.10.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 10202 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. първо от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Р.Л.Д., чрез надлежно упълномощен представител – адв. Н.К.А.от САК, срещу постановление от 19.08.2020г. на ЧСИ Р.А., рег. № 848, с район на действие СГС по изп. дело № 20198480400582, с което е отказано спиране на обявената публична продан на недвижим имот на длъжника, находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, поради неговата несеквестируемост.

В жалбата се твърди, че след извършена доброволна делба на имота – предмет на публичната продан от ЧСИ Р.А., последният е станал собственост на длъжника и дъщеря му В.Р.Л.и е несеквестируем съгласно нормите на чл. 444, т. 7 от ГПК. Иска съдът да отмени отказа на ЧСИ Р.А. и да спре изпълнението на публичната продан. Представя доказателства. Не претендира разноски за производството и не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателите В.И.Т. и О.М.Т., чрез упълномощения адв. Н.Д.Р., с който я оспорват, като неоснователна. Излагат съображения, че няма основание да се приложи чл. 444, т. 7 от ГПК. Не претендират разноски и не представят списък по чл. 80 от ГПК.

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ Р.А., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че нито една от хипотезите на чл. 432, ал. 1 от ГПК не е изпълнена и не следва да се спира изпълнителното производство, а сключеният договор за доброволна делба е непротивопоставим на правата на взискателя по изпълнителното дело. Представя заверено копие от изп. дело № 20198480400582.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20198480400582 по описа на ЧСИ Р.А. е образувано на 09.07.2019г. по молба на взискателя В.И.Т. въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2019г. по гр. дело № 38316/2017г. по описа на СРС, 82 състав, издаден срещу длъжниците Р.Л.Д. и М.Ц.Д.за събиране на парични суми, дължими солидарно, а именно: главница 10 000 лева, ведно със законна лихва от 12.06.2017г. до окончателното изплащане, присъдена неустойка 1 000 лева, присъдени разноски 1 440 лева, адвокатско възнаграждение 500 лв., както и такси по изпълнението и разноски 109.20 лв. /обикновени авансови такси/ и 1 347.28 лв. /такса по т.26 от ТТРЗЧСИ/. Към изпълнително дело № 20198480400582 е присъединено и образуваното изп. дело № 20208480400152 с взискател О.М.Т.срещу длъжника Р.Л.Д. за събиране на парични суми: главница 10 000 лева, ведно със законна лихва от 12.06.2017г. до окончателното изплащане, присъдена лихва 1 000 лева, присъдени разноски 1 548 лева, адвокатско възнаграждение 500 лв., както и такси по изпълнението и разноски 84 лв. /обикновени авансови такси/ и 1 397.06 лв. /такса по т.26 от ТТРЗЧСИ/.

От приложеното копие на изп. дело № 20198480400582 на ЧСИ Р.А. се установява, че по делото е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжниците, вписана в Службата по вписвания - Имотен регистър на 11.07.2019г., а именно върху:

1. Втори /тавански/ етаж от Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 55419.6707.1338.1 /пет, пет, четири, едно, девет, точка, шест, седем, нула, седем, точка, едно, три, три, осем, точка, едно/, находяща се в село Панчарево, СО - район „Панчарево“, ул. „******/осемнадесет/, със застроена площ на етажа по нотариален акт от 80.50 /осемдесет цяло и петдесет стотни/ кв. метра, а съгласно удостоверение за данъчна оценка, с площ от 130 /сто и тридесет/ кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения; 1/2 /една втора/ идеална част от сутерена на жилищната сграда, със застроена площ на сутерена от 80.50 /осемдесет цяло и петдесет стотни/ кв. метра, състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, и заедно с 1/2 /една втора/ идеална част от мястото в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор 55419.6707.1338 /пет, пет, четири, едно, девет, точка, шест, седем, нула, седем, точка, едно, три, три, осем/, с адрес: село Панчарево, Община Столична, Област София /столица/, район „Панчарево“, ул. „******/осемнадесет/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с площ от 600 /шестстотин/ квадратни метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1338 /хиляда триста тридесет и осем/, квартал: 8 /осми/, парцел: XII /дванадесети/, при съседи: 55419.6707.2830, 55419.6707.1340, 55419.6707.1339, 55419.6707.2611; 55419.6707.714, 55419.6707.2829, 55419.6707.1341, 55419.6707.2446, а съгласно документ за собственост представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII - 1338 /дванадесети, отреден за имот планоснимачен номер хиляда триста тридесет и осем/ от кв. 8 /осем/ по плана на с.Панчарево - София, СО район „Панчарево, м. „Дебело гуно“, с площ от 900 /деветстотин/ кв. метра, без документ за собственост за 300 /триста/кв. метра, при граници: от две страни - улица, УПИ XI - 1343, УПИ XIII - 1340 и УПИ XIV-1339, както и върху:

2. Апартамент № 20 /двадесет/, находящ се в гр.София, СО Район „Оборище“, в сградата на ул. „******/две/, във вход „Б“, на I /първи етаж/. със застроена площ от 42.11 /четиридесет и две цяло и единадесет стотни/ квадратни метра, състоящ се от: стая. кухня и други сервизни помещения, при граници /съседи/ на апартамента: стълбище, А.и К.Ш., подлез, ул. „Земен“, заедно със зимнично помещение /мазе/, без посочени номер и площ, при граници съседи на зимничното помещение: от две страни коридор, Т.Ц.Ц., заедно с 0.674 % /нула цяло шестстотин седемдесет и четири хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо държавна земя на стойност 595 /петстотин деветдесет и пет лева/ отстъпено от ИК на СГНС с Решение от 22.05.1974 г., по Протокол № 8 /осем/, статия 19 /деветнадесет/.

По искане на взискателя изпълнението е насочено към недвижимия имот, представляващ апартамент № 20 на сочения адрес, собственост на длъжника Р.Л.Д.. Имотът е описан с протокол от дата 06.01.2020г., като е насрочена и проведе публична продан с времетраене от 27.07.2020г. до 27.08.2020г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото с обжалваното постановление от 19.08.2020г. е отказано спиране на изпълнителното дело, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като извършените до спирането действия от страните и съдебния изпълнител остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне.

Основанията за спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 от ГПК, чл. 454 от ГПК, чл. 638, ал. 1 от ТЗ. Т.е. законодателят допуска спиране на изпълнителното производство при наличие на спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец. Спирането настъпва съответно по разпореждане на съда, по искане на взискателя, с постановление на съдебния изпълнител (в случаите на чл. 432, т. 3, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК и на чл. 454 от ГПК).

В този смисъл доколкото спирането на изпълнителното производство е допустимо само в предвидените в закона случаи, а в разглеждания случай длъжникът не се позовава на някое от лимитативно изброените в закона основания, то настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен.

Неоснователни са и оплакванията за нарушение на чл. 444, т. 7 от ГПК с насочване на изпълнението към несеквестируемо жилище.

Разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД постановява, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като изключение е предвидено в чл. 444, ал. 1 от ГПК, съгласно т. 7 - несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище (в този смисъл и Определение № 118 от 19.02.2019 г. по гр. д. № 3637/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ Г.О.).

Според трайно установената съдебна практика и правната доктрина достатъчно е правото да е секвестируемо в деня на запора или възбраната. Имотът на ул. „******би бил несеквестируем, ако длъжникът не притежаваше друго жилище. По делото е установено, че длъжникът Р.Л.Д. притежава идеални част и от друго жилище. Доколкото апартаментът предмет на изпълнение представлява съсобствен имот и един от съсобствениците е длъжник по делото, то изпълнението върху имота се извършва по реда на чл. 500 от ГПК, съгласно който имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. В този смисъл, съдът приема, че към момента на постановяване на обжалваното постановление от 19.08.2020г. на съдебния изпълнител, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение, не са били налице предвидените в чл. 432 от ГПК предпоставки за спиране на изпълнителното производство.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, поради което я оставя без уважение.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.Л.Д., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20198480400582 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848, с район на действие Софийски градски съд, срещу постановление от 19.08.2020г. на ЧСИ Р.А. по изпълнително дело № 20198480400582, с което е отказано спиране на обявената публична продан на недвижим имот на длъжника, находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./                                                            2./