РЕШЕНИЕ
№ 1099
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330100202 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“
№ **, ет. *, ап. ***, против „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Полет“ № 1, и „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД /с
предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, р-н Централен, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 52, с
която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1-во ЗЗД, за осъждане на първия ответник да заплати на ищцата сумата от 100 лв.
недължимо платени по нищожната клауза за възнаградителна лихва по чл.3 от Договор за
потребителски кредит № ***, сключен между ищцата и „Лайт Кредит“ ООД, и за осъждане
на втория ответник да заплати на ищцата сумата от 100 лв. недължимо платени по
нищожната клауза за гаранция по чл.1 от Договор за гаранция към Договор за потребителски
кредит №***, сключен между ищцата, „Лайт Кредит“ ООД, като заемодател, и „Гарант
Кредит Консулт“ ЕООД, като гарант, ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Лайт Кредит“ ООД в качеството им
съответно на кредитополучател и кредитодател бил подписан договор за потребителски
кредит №***. Като обезпечение на вземането по договора бил сключен и тристранен
договор за гаранция между ищцата – заемател и двете дружества – ответници, съответно
като заемодател и гарант, по силата на който заемателят дължал на гаранта възнаграждение,
обезпечено с издаден запис на заповед. Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9
ЗПК, договорът бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Не били
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не бил посочен размер на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от
месечните вноски. Възнаградителната лихва била нищожна. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК не бил посочен начин на изчисляване на годишен процент на разходите и липсвала
яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Не било
1
посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по
договора суми. Клаузата за гаранция противоречала на материалния закон и на разпоредбата
на чл.21, ал.1 ЗПК. Гаранция не се дължала на основание чл.10а ЗПК. Касаело се за услуги,
свързани с усвояване и управление на кредита. В договора нямало конкретно описание на
вида, размера, действието, за което било начислено възнаграждението за т.нар. гаранция,
поради което и не се дължало на основание чл.10а, ал.4 ЗПК. Надвишавало се
ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, защото начисляването на възнаграждението
представлявало разход по кредита. От изложеното следвало, че клаузата за
възнаградителната лихва и клаузата за заплащане на гаранция /съответно в чл. 3 от договора
за кредит и в чл. 1 от договора за гаранция, съгласно уточняваща молба от 01.03.2021 г./ са
нищожни на две групи основания – поради цялостната недействителност на договора и
поради самостоятелното им противоречие с добрите нрави, материалния закон и
заобикаляне на закона. Поради това е направено искане за уважаване на двете претенции.
Моли за присъждане на са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Лайт Кредит“ ООД,
според който направените възражения за нищожност на клаузи от договора се явяват
неоснователни. Не бил посочен и конкретен размер на сумите, които ищцата твърди, че са
постъпили при ответника. Не били представени от ищцата никакви доказателства за
възникнало договорно правоотношение между страните. Направено е възражение за
погасяване по давност на претенцията за недължимо платени суми за възнаградителна лихва
по договор № 8391 от 20.11.2015г. Иска се отхвърляне на предявените искове.
Претендирани са сторените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор и от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД /с предишно
наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД/, с който се оспорват твърденията за сключен
тристранен договор за гаранция. Не били представени доказателства за извършени плащания
в полза на ответното дружество. Дружеството не предоставяло кредити на потребители,
поради което и нямало как да наруши посочените от ищцата разпоредби на ЗПК. Прави се
възражение за погасяване по давност претенциите за заплащане на недължимо платени
суми. Иска се отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
С молба от 13.10.2021 г. ответникът „Лайт Кредит“ ООД е направил в условията на
евентуалност и възражение за прихващане на претендираните от него суми с вземане, което
ответникът има спрямо ищцата за сумата от 11 000 лева – главница, ведно със законната
лихва от 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане; и сумата от 3251.10 лева –
възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 21.03.2019 г. Съдът е взел предвид това
възражение като направено материалноправно изявление за прихващане в хода на процеса
по реда на чл. 103, ал. 1 и чл. 104 ЗЗД, доколкото се твърди и се представят доказателства,
че вземането на ответника е вече установено по съдебен ред, а самото възражение е
направено под условие, че предявеното от ищцата вземане бъде уважено. Съдът не е приел
възражението като такова за съдебно прихващане, доколкото не се твърди то да е спорно, а и
не е заявено в законоустановения преклузивен срок – с отговора на исковата молба.
До приключване на съдебното дирене е депозирана от ищцата и уважена от съда
молба за изменение на иска по чл. 214 ГПК, като е увеличен размерът на претенцията
спрямо „Лайт Кредит“ ООД от 100 лв. на 172,19 лв., а този на претенцията спрямо „Гарант
Кредит Консулт“ ЕООД е увеличен от 100 лв. на 547,20 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено издадено от „Лайт Кредит“ ЕООД удостоверение на ищцата
Й.Т., за сключени между дружеството и ищцата договори за кредит /л.19/. Видно от същото
между двете страни има сключен договор за потребителски кредит №*** г. за сумата от
3000 лв.
Приети са заключения по ССчЕ и ДССчЕ на в.л. Б.В., които не са оспорени и са
2
кредитирани от съда като компетентно изготвени. При изготвяне на двете експертизи
вещото лице е ползвало както материалите по делото, а така също е направило справка и при
счетоводството на ответника „Лайт Кредит“ ЕООД. Видно от заключението по ССчЕ при
„Лайт Кредит“ ЕООД е открита счетоводна партида на името на Й. Т. Т. за сключен договор
за паричен заем № *** от *** г. в размер на 3000 лв. По този кредит ищцата е заплатила
сумата от общо 3719,39 лв. за периода 30.11.2015 г. – 21.01.2016 г., от които 3000 лв. за
погасяване на главницата, 172,19 лв. за възнаградителна лихва и 547,20 лв. – изплатена
гаранция. Със заключението по ДССчЕ вещото лице е направило разбивка с всяко плащане
през посочения период какво вземане е погасявано – за главница, лихва или гаранция. Видно
от заключението всички суми са постъпвали при ответника „Лайт Кредит“ ЕООД.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил двамата ответници да представят
копие на Договор за потребителски кредит № *** и Договор за гаранция, сключен между
„Лайт Кредит“ ООД, „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД /с предишно наименование „Лайт
Кредит Консулт“ ЕООД/, и ищцата, най-късно в първото по делото заседание. Ответниците
не са представили посочените договори нито в първото по делото открито съдебно
заседание, нито на по-късен етап от съдебното дирене. При това положение следва да се
приложи нормата на чл. 161 ГПК, съгласно която съдът, с оглед на обстоятелствата по
делото, може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. Видно от събраните по делото материали –
удостоверение за сключени договори и заключение по ССчЕ, са налице достатъчно
основания да се приеме, че между „Лайт Кредит“ ООД и ищцата Й.Т. е сключен Договор за
потребителски кредит № *** за сумата от 3000 лв. Съдът обаче, не може да приеме по реда
на чл. 161 ГПК, че между ищцата, като заемополучател, „Лайт Кредит“ ООД, като
заемодател, и „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, като гарант, е сключен тристранен договор
за гаранция, като обезпечение на договора за кредит. Това е така, доколкото доказателства в
тази насока липсват по делото. За наличието на сочения договор нито се споменава в
представеното удостоверение, нито в заключението по ССчЕ.
Във връзка с направеното изявление за прихващане ответникът „Лайт Кредит“ ООД е
представил с молбата от 13.10.2021 г. относими за компенсацията писмени доказателства, а
именно: заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от дата *** г. и изпълнителен лист № ***г., и двете издадени по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ПРС, VIII гр.с., Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на ПРС, XIX гр.с., потвърдено с
Решение № *** г. по в.гр.д. № ***г. на ПОС, Х гр.с., както и удостоверение от ** за
образуване на изпълнително дело. От същите се установява съществуването на вземане на
„Лайт Кредит“ ООД спрямо ищцата Т. за сумата от 11 000 лева – главница, ведно със
законната лихва от 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане; и сумата от 3251,10 лева –
възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 21.03.2019 г., по сключен помежду им на
***г. Договор за заем № ***.
Други доказателства страните не са ангажирали по делото. Не са представени и
екземпляри от процесните договори.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За уважаване на двете искови претенции ищцата следваше да докаже наличието на
сключен между нея и „Лайт Кредит” ООД договор за потребителски кредит № ***, както и
сключен договор за гаранция между нея, „Лайт Кредит“ ООД, „Лайт Кредит Консулт“
ЕООД, наведените основания за нищожност на цитираните в исковата молба клаузи от
договора за кредит – за възнаградителна лихва, и от договора за гаранция – за
възнаграждението на гаранта, на посочените в исковата молба основания. В тежест на
ищцата бе да установи, че е престирала парични суми по посочените договори и е налице
разместване на имуществени блага. При доказване на тези обстоятелства, ответниците, при
условията на пълно и главно доказване, следваше да установят наличие на основание за
получаване на сочената парична сума.
3
Относно претенцията срещу „Лайт Кредит” ООД.
По делото безспорно се установи, че ищцата и „Лайт Кредит” ООД са сключили
Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 3000 лв. Установи се още, от приетото
заключение по ССчЕ, че по този договор ищцата е превела на ответника „Лайт Кредит”
ООД сумата от общо 3719,39 лв. за периода 30.11.2015 г. – 21.01.2016 г., от които 3000 лв. за
погасяване на главницата, 172,19 лв. за възнаградителна лихва и 547,20 лв. – изплатена
гаранция. Ищцата е въвела оплаквания, че договорът и отделни негови клаузи нарушават
посочени от нея законови разпоредби, поради което той бил недействителен, а клаузата за
възнаградителна лихва – нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Поради което
счита и преведените на ответника въз основа на нея суми да са били платени без основание.
Предвид обаче липсата на представени екземпляри или копия на въпросния договор за
кредит, съдът е възпрепятстван да извърши проверка дали същият действително
противоречи на императивни изисквания на ЗПК и ЗЗП, в частност дали е недействителен
на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Съгласно чл. 20 ЗЗД при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като
отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща
в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Доколкото съдът не разполага с текста на договора, то не
може да се извърши преценка, съобразно посочените изисквания на закона, относно
недействителността на договора или на отделни негови клаузи, и с оглед на която преценка
да се определи дали целият договор или конкретна клауза от неговото съдържание е
нищожна. Съдът не може да извърши такава преценка само на база твърденията на една от
страните по делото, още повече когато насрещната страна изобщо оспорва съществуването
на правоотношението, и в частност посоченото от ищцата негово съдържание. В тази насока
и с оглед на това, че е в доказателствена тежест на ищцата да установи наведените в
исковата молба основания за нищожност на процесния договор за кредит и клаузата за
възнаградителна лихва в него, то съдът намира за недоказани оплакванията за
недействителност на целия договор и на въпросната клауза. Следователно налице е
основание за превод на сумите – валиден договор за потребителски кредит, сключен между
ищцата и „Лайт Кредит” ООД. Поради това и искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД срещу
ответника „Лайт Кредит” ООД ще се отхвърли като неоснователен.
Доколкото искът се отхвърля като неоснователен, съдът не е разгледал възраженията
на ответника за погасяване на вземанията по давност, както и направеното изявление за
прихващане.
Относно претенцията срещу „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД.
По делото не се доказа наличието на тристранен договор за гаранция, сключен между
ищцата, като заемополучател, „Лайт Кредит” ООД, като заемодател, и „Гарант Кредит
Консулт“ ЕООД /с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД/, като гарант,
който договор да е сключен за обезпечаване на вземането по Договор за потребителски
кредит №***. Екземпляр или копие на такъв договор не е представен по делото, като
доказателства в тази насока – за установяването наличието на договор за гаранция, не са
ангажирани от нито една от страните по делото. Съществуването му не може да се приеме и
по реда на чл. 161 ГПК съобразно изложените по-горе мотиви. По делото не се установи още
Й.Т. да е превела суми на ответника „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД за погасяване на
задължение по договор за гаранция, в частност задължение по чл. 1 от същия за заплащане
на възнаграждение на гаранта. Видно от заключението по ССчЕ ищцата е заплащала суми
само по Договор за потребителски кредит № *** и само на другия ответник „Лайт Кредит”
ООД. Липсват данни ищцата изобщо да е превеждала суми на ответника „Гарант Кредит
Консулт“ ЕООД. Не са налице също така нито твърдения, нито данни за това „Лайт Кредит”
ООД да е превеждал част от платените му от ищцата суми на „Гарант Кредит Консулт“
ЕООД. В тази насока и при доказателствена тежест за ищцата, съдът намира за недоказано
твърдяното в исковата молба неоснователно плащане от Й.Т. на „Гарант Кредит Консулт“
ЕООД на сумата от 547,20 лв., респ. получаване от последния на въпросните парични суми
4
без основание. Поради това и доколкото не се доказва фактическия състав на чл. 55, ал.1,
пр. 1-во ЗЗД, съдът намира иска срещу ответника „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД за
недоказан по основание.
С оглед на горното и двата субективно съединени иска, като неоснователни ще се
отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците на основание чл.78,
ал.3 ГПК. В полза на „Лайт Кредит” ООД следва да се присъди сумата от 500 лв. разноски за
един адвокат, а в полза на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД – сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 Наредба за заплащането на правната помощ. Ищцата не е въвела възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***,
ет. *, ап. **, против „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Полет“ № 1, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД, за осъждане на „Лайт Кредит“ ООД да заплати на Й. Т. Т. сумата от 172,19
лева недължимо платени по нищожната клауза за възнаградителна лихва по чл.3 от Договор
за потребителски кредит № 8391, сключен между ищцата и „Лайт Кредит“ ООД, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **,
ет. *, ап. **, против „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД /с предишно наименование „Лайт
Кредит Консулт“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
р-н Централен, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 52, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД, за осъждане на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД да заплати на Й. Т. Т. сумата
от 547,20 лева недължимо платени по нищожната клауза за гаранция по чл.1 от Договор за
гаранция към Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищцата, „Лайт
Кредит“ ООД, като заемодател, и „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, като гарант, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, да
заплати на „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, р-н Северен, ул. „Полет“ № 1, сумата от 500 лева, представляващи разноски за
един адвокат за настоящото производство.
ОСЪЖДА Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, да
заплати на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД /с предишно наименование „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н
Централен, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 52 сумата от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5