№ 1163
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20251110202944 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030364 от 13.12.2024 г., издадено
от Г.Вл.Б. – началник група отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на К. С.
К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволен от посоченото наказателно постановление е останал К. С. К., който го обжалва в
срок . В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Сочи, че наказателното
постановление е издадено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че
автомобилът не е бил негов, а е собственост на Ал.Н.Ц, ЕГН **********. Сочи, че не е имал
знание, че автомобилът е с прекратена регистрация. Моли наказателното постановление да
бъде отменено.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Сочи,
че се е уверил, че автомобилът е с изрядни документи преди да предприеме управлението
му, но едва след извършената полицейска проверка е узнал, че е с прекратена регистрация.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се от пълномощник в лицето на
юрк. Кондова, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 20.08.2024г., около 02:57 часа, в гр.София, по бул. „Европа“, жалбоподателят К. С. К.
управлявал товарен автомобил, „Мередес 312 Д“, с рег. номер *******, собственост на
неговия работодател Ал.Н.Ц, ЕГН **********. Заедно с жалбоподателя в автомобила
пътувал и свидетелят Ал.Ив.. При проверката, извършена от полицейски служители, сред
които и свидетелят К. И., при извършена справка било констатирано, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като не е бил
регистриран на името на неговия собственик в срок от два месеца след придобиването му.
След като бил уведомен от полицейските служители за това обстоятелство, в присъствието
на свидетеля Ал.Ив. жалбоподателят позвънил на работодателят си по телефона, при което
узнал от последния, че действително не е регистрирал автомобила на свое име, тъй като са
му били казали, че това не е необходимо, когато МПС се прехвърля между физическо лице и
управлявано от него дружество.
Свидетелят К. И. приел, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и съставил за него
АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП)
№ 24-4332-030364 от 13.12.2024 г., издадено от Г.Вл.Б. – началник група отдел „Пътна
Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на К. С. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Ал.Ив. и на свидетеля К. И., които съдът кредитира като ясни
и кореспондиращи с документите по делото, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и
НП, които съдържат всички необходими реквизити.
При преценка на установените факти и съобразно дадената от административнонаказващия
орган правна квалификация на нарушението, съдът счита, че с процесното деяние
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП от обективна
страна, но не и от субективана страна.
Цитирраната разпоредба предвижда, че по пътищата за обществено ползване се допуска
2
движение на пътни превозни средства, които са надлежно регистрирани. На санкциониране
по административен ред подлежи водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред
Към датата на описаното в наказателното постановление деяние управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, с което нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществено от обективна
страна.
От субективна страна обаче не се установява жалбоподателят да е съзнавал това
обстоятелство. Автомобилът му е бил предоставен от друго лице, от което не се доказва да е
било съобщено на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила
преди да предприеме управлението му. Тъй като жалбоподателят не е собственик на
автомобила, не е съществувало задължение за органите на МВР да го уведомяват за такова
прекратяване на регистрацията на автомобила. Не се установява и по друг начин
жалбоподателят да е узнал за прекратяването на регистрацията на автомобила. От
показанията на свидетеля Ал.Ив. се установява, че жалбоподателят е бил учуден, когато
извършилите проверката полицейски служители са го уведомили, че автомобилът е
дерегистриран и се е обадил на лицето, което му го е предоставило, за да поиска обяснение
за случилото се. По административнонаказателни дела доказателствената тежест е за
наказващия орган.
Изложеното изключва субективната страна на нарушението и същото се явява
несъставомерно. Това е така, тъй като от субективна страна не се доказва жалбоподателят да
е имал знание за фактическите обстоятелства, включени в състава на нарушението,
съответно не е доказана вината, която в административнонаказателния процес не се
предполага.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно следва да бъде отменено поради констатираното неправилно приложение
на материалния закон.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030364 от 13.12.2024 г., издадено от
Г.Вл.Б. – началник група отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от
3
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на К. С. К.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4