Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74
гр. Перник, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в
публично заседание на 25.09.2019
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа търг.дело № 00040 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от “Път консулт” ООД срещу Община Перник за заплащане: 1) на осн. чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата 39 783,34 лв. с вкл. ДДС – неизплатеното за
извършени ремонтни строително-монтажни работи /РСМР/ по Договор за обществена
поръчка № 82/25.07.2018г. с предмет: “Хоризонтална пътна маркировка по уличната
мрежа на територията на община Перник”, за които РСМР е издадена от ищеца
фактура № **********/30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на иска до окончателното изплащане; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 2630,12 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 15.09.2018 г.
до подаване на исковата молба; 3) на
осн. чл. 92 ЗЗД сумата 1989,16 лв. – неустойка по чл. 33 от договора в размер
на 5% от стойността на неизпълнението.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът заявява, че исковете са недопустими, както и неоснователни, като
оспорва исковете по основание и по размер. Възразява, че община Перник е
погасила задълженията си към ищеца по фактура 2823/30.08.2018г., както и всички
претендирани по исковата молба суми – главница, лихва, неустойка, както и
законна лихва от исковата молба, за което прилага платежни нареждания за изплатени
суми както следва – на 31.05.2019г. е заплатена сумата 39 783,34 лв. по
ф-ра 2823/30.08.2018г. и на 03.06.2019г. е заплатена сумата 6 572,18 лв. –
лихви, неустойка, както и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане и държ. такси по търг. дело 40/2019г. Претендира
разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 200 лв.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът потвърждава, че исковите претенции са изцяло заплатени, след датата
на завеждане на делото 15.05.2019г. както следва – на 31.05.2019г. е заплатена
сумата 39 783,34 лв. /съответстващо на главницата по исковата молба/, на
03.06.2019г. е заплатена сумата 6 572,18 лв. /съответстващо на лихви,
неустойка и разходи за платена държавна такса по исковата молба/. Възразява, че
макар и ответникът да е платил задълженията си, то това е станало след исковата
молба и въпреки предходните две покани до него – на 05.12.2018г. и
02.04.2019г., след които не последвало плащане. Претендира разноски за адв
възнаграждение в размер на 2000 лв., заедно с другите съдебни разноски. Тъй
като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и не
признава иска, то съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът няма правно основание
да претендира разноски.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът поддържа доводите и възраженията си в първоначалния отговор. Намира претендирания от
ищеца адв. хонорар от 2000 лв. за прекомерно завишен, както и за недължим
поради наличието на основание за отхвърляне на исковите претенции. Поддържа
искането си за присъждане на разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 200
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска пр. осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
От двустранно подписаните Договор
за обществена поръчка № 82/25.07.2018г. (л. 7- 12 от делото), протоколи за
установяване на количеството положена хоризонтална пътна маркировка от
20.08.2018г., приемо - предавателен протокол от 30.08.2018г., протокол обр. 19
от 30.08.2018г. (л. 20-42 от делото) и фактура
№ **********/30.08.2018 г. (л. 43 от делото) се установява сключен между страните договор за изработка с предмет “Хоризонтална пътна
маркировка по уличната мрежа на територията на община Перник”, които СМР ищецът „Път консулт” ООД е извършил, а ответникът община
Перник е приел общо
на стойност 39 783,34 лв. с ДДС.
Ответникът изрично не е оспорил представените протоколи и фактура, а и не
оспорва обстоятелството, че е приел извършената работа, което се установява и
от двустранно подписаните протоколи. Цитираната фактура съдържа минимално
необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представлява първичен счетоводен
документ, а също така протоколите са подписани от лица, представляващи
възложителя-ответник, за да се приеме, че имат формална док. сила за приемането
на работата, удостоверено и от констатацията в протокол обр. 19, че към
30.08.2018 г. са извършени от изпълнителя, предадени са на възложителя и
подлежат на заплащане, посочените в него видове СМР общо на стойност 39783,34
лв. с ДДС. При отсъствието на доказателства по делото, ответникът при приемане
на изпълнените работи с приемо - предавателен протокол от 30.08.2018г. и
протокол обр. 19 от 30.08.2018г. да е направил възражения за недостатъци и изрично
изразено несъгласие на възложителя с престираните работи при тяхното приемане
(чл. 264, ал. 2 ЗЗД), работата се счита приета (чл. 264, ал. 3 ЗЗД) и
възложителят дължи уговореното възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Същевременно
с платежно нареждане от 31.05.2019г. (л.
58 от делото) ответникът установява извършено плащане на претендираните с
исковата молба суми за главница в размер на 39 783,34 лв. по ф-ра
2823/30.08.2018г., направено след завеждане на исковата молба /15.05.2019г./,
с което е погасил задължението си за
главница, така, както се
претендира в настоящото производство. Това обстоятелство следва да бъде взето
предвид, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да се отхвърли изцяло
като погасен чрез плащане.
По иска пр. осн. чл. 86 ЗЗД
С процесния договор задължението на
възложителя-ответник за плащане на възнаграждението е уговорено като срочно – в
14-дневен срок, от датата
на която работата е приета с приемо-предавателен протокол и след издадена
фактура от изпълнителя (чл. 6 от договора), които протокол и фактура са
издадени на 30.08.2018 г. като фактурата е осчетоводена от ищеца и ответникът не оспорва, че
е получена от него на 31.08.2018г., с изтичането на който срок за изпълнение, считано
от деня следващ изтичането на 14 дни от получаването на фактурата, т.е. от
15.09.2018г., ответникът е изпаднал в забава и дължи на осн. чл. 86 ЗЗД
мораторна лихва без да е необходима покана от ищеца (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). Лихвата за забава върху главницата за процесния период от 15.09.2018г до датата
на подаване на исковата молба, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, е в размер на 2630,12 лв., за която сума е предявен
искът. Искът на посоченото основание макар и основателен към момента на
завеждане на исковата молба /15.05.2019г./, следва да се отхвърли изцяло като
погасен чрез плащане с оглед извършеното в хода на процеса плащане от
ответника, установено с представеното платежно нареждане от 03.06.2019г. (л. 59
от делото), с което е заплатена сумата 6 572,18 лв., включваща като
посочено основание и размер и задължението за мораторна лихва, претендирано в
настоящото производство.
По иска с пр. осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Претенцията е основана на клаузата на чл. 33 от
процесния договор, която предвижда неустойка в размер на 5% от стойността на
неизпълнените задължения на неизправната страна. Видно от съдържанието на
клаузата неустойката е предвидена за неизпълнение на основните задължения на
страните по договора – задължението на ищеца да изпълни уговорените СМР и
задължението на ответника за плащане на възнаграждение за тях, тъй като именно
това са и задълженията на страните, които имат определена стойност. Съгласно
чл. 6 от договора
падежът за плащане на сумата 39 783,34 лв. съобразно приемо - предавателен протокол от 30.08.2018г.,
протокол обр. 19 от 30.08.2018г. и фактура № **********/30.08.2018
г. е
настъпил на 14.09.2018
г. Съобразно
възложената му доказателствена тежест ответникът
не установява, че на падежа е заплатил уговореното възнаграждение от 39 783,34 лв.. При
тези данни следва,
че ответникът дължи
на ищеца неустойка в размер 1989,16 лв. /5 % върху неплатеното
възнаграждение/, за която сума е
предявен искът. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от съдържанието на
неустоечната клауза (чл. 33 от процесния договор), страните по договора са предвидили, че освен
неустойката се дължи, „както и обезщетение за реално причинени вреди“, т. е. наличие на изрична уговорка за съотношението
между неустойката и обезщетението за вреди. Договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД
и диспозитивността на нормата на чл. 92 ЗЗД
дават възможност за различни разрешения с оглед уговорките между страните,
респективно правилата на чл. 92,
чл. 82
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД намират приложение само при липса на договорна клауза, в която
изрично е уговорено съотношението между неустойката и обезщетението за вреди,
тъй като при наличие на такава уговорка, включително договорена възможност за
кумулиране на неустойка и обезщетение /кумулативна неустойка, изпълняваща и
наказателна функция/, то последиците от неизпълнението се уреждат съобразно
договора и следователно в конкретния случай не е налице недопустимо
кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /решение № 68
от 09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на ВКС, ТК/. С коментираното
по-горе платежно нареждане от 03.06.2019г. (л. 59 от делото), ответникът
установява като основание и размер плащане на задължението и за неустойка в
размер 1989,16
лв., което налага и този иск
да се отхвърли като погасен чрез плащане.
С плащането на сумата 6 572,18 лв. са погасени
и акцесорните претенции на ищеца за законната лихва върху главницата от датата
на иска до окончателното изплащане, както и заплатената от ищеца държавна такса
за настоящото производство от 1782,09 лв.
По разноските:
Ищецът претендира
и доказва разноски общо 2000 лв. – заплатено адв. възнаграждение
(съгласно представените доказателства,
включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното
адв. възнаграждение е платено изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК,
представени с доп. искова молба). Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение от 2000 лв.,
при минимален размер от 2506,85лв., съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 и 4, вр. чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., т.е. в случая минималният размер е даже над
заплатеното от ответника, е неоснователно. На първо място поради това, че трябва
да се има предвид, че се касае до три отделни обективно съединени иска всеки,
от които има отделна цена, поради което за него се дължи отделно възнаграждение
- чл. 2, ал. 5 от Наредбата. На второ – възнаграждението за правна помощ се
определя по свободно договаряне, като Наредбата само определя минималния размер
за съответния вид помощ, като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност, каквато
не е налице в случая, преценявайки съотношението от една страна между
фактическата и правна сложност на делото, обема на процесуалните действия,
извършени от пълномощника и от друга - заплатеното адв. възнаграждение и
предвидения минимален размер. Дори и адв. възнаграждение да бъде изчислявано
върху общия размер на исковите суми – 44 402,62 лв., то платеното адв. възнаграждение от 2000 лв. не надвишава
значително минимално предвидения по Наредбата от 1862,08 лв. Поради това, че
ответникът е станал причина за предявяване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият дължи на ищеца изцяло направените от последния разноски в
размер общо 2000 лв. за първоинстанционното производство.
Ответникът
няма право на разноски в настоящото първоинстанционно производство по две
причини. На първо място, ответникът не може да се ползва от чл. 78, ал. 3 ГПК,
независимо, че исковете се отхвърлят изцяло, тъй като това не е поради причина
на ищеца, а напротив – поради плащане на исковите суми от ответника в хода на
исковия процес. На второ – ответникът не може да се ползва от чл. 78, ал. 2 ГПК, защото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковото
производство, а освен това липсва и другото кумулативно изискване – ответникът
да е признал иска. В този смисъл е тълкуването, дадено от ВКС - определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №
6176/2014 г., IV г. о., ВКС и определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г., IV г. о., ВКС, Решение № 214 от 22.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1213/2017 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от “Път консулт” ООД, ЕИК *********, гр. Разград, ул. „Княз Борис I“ № 120 срещу Община Перник, ЕИК
*********, гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А за заплащане: на осн. чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата 39 783,34 лв. с вкл. ДДС – неизплатеното за
извършени ремонтни строително-монтажни работи /РСМР/ по Договор за обществена
поръчка № 82/25.07.2018г. с предмет: “Хоризонтална пътна маркировка по уличната
мрежа на територията на община Перник”, за които РСМР е издадена от ищеца
фактура № **********/30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на исковата молба – 15.05.2019г. до окончателното изплащане; на осн.
чл. 86 ЗЗД сумата 2630,12 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за времето от 15.09.2018 г. до подаване на исковата молба – 15.05.2019г.;
на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 1989,16 лв. – неустойка по чл. 33 от договора
в размер на 5% от стойността на неизпълнението, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ
В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Община
Перник, ЕИК *********, гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, да заплати на “Път
консулт” ООД, ЕИК *********, гр. Разград, ул. „Княз Борис I“ № 120, сумата 2000 лв. - разноски
за адв. възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: