Решение по дело №608/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 229
Дата: 3 април 2017 г. (в сила от 25 септември 2017 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20165220100608
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

гр. Пазарджик, 3.04.2017г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №608/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за сумата 6572,90лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за строителство, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410, ал.1 ГПК – 21.12.2015г., до окончателното изплащане на задължението. За вземането е издадена в полза на ищеца Община Септември заповед за изпълнение №2382 от 22.12.2015г. по ч.гр.д. №4233/2015г. по описа на ПзРС, срещу която е подадено в срок възражение от ответника „Сигма-Строй“ ООД.

Ищецът твърди, че е изправна страна по три еднотипни договора за строителство на спортни площадки на територията на общ.Септември – с.Б., с.К. и гр.В., съответно с №РУРР-С2 от 04.08.2014г., №РУРР-С3 от 06.08.2014г. и РУРР-С4 от 06.08.2014г., сключени с ответника на основание 41, ал.1 ЗОП /отм., бр. 13 от 16.02.2016 г./ след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. Твърди, че ответникът не е извършил строително-монтажните работи в уговорените срокове, като по първия договор допуснал забава от 11 дни в периода 25.09.2014г. – 6.10.2014г., по втория договор забавата била 10 дни в периода 18.10.2014г. – 28.10.2014г., а по третия договор – 12 дни в периода 16.10.2014г. – 28.10.2014г. Поради това ищецът счита, че ответникът дължи неустойката, уговорена в чл.33 (1) от всеки договор, представляваща 0,2% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10%. Изчислена по този начин, претендираната неустойка по всеки от трите договора е съответно 800,31лв. за обекта в с.Бошуля, 2612,54лв. за обекта в с.Карабунар и 3160,05лв. за обекта в гр.Ветрен. Ищецът моли съда да установи съществуването на вземането и да му присъди деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Сочи доказателства.  

Ответникът оспорва иска при твърдението, че не е налице забава в изпълнението по никой от договорите. Евентуално твърди да са налице обстоятелства, изключващи наличието на вина за допуснатата забава, а именно възлагането на допълнителни СМР, които не са били предвидени в проектната документация. Прави евентуално възражение за прихващане на задължението за неустойка срещу насрещното вземане към ищеца за цената на допълнителните СМР в размер 22136,16лв. Счита, че размерът на неустойката е изчислен неправилно, като в стойността на договорите е включен и дължимият ДДС. Представил е доказателства и е заявил претенции за присъждане на разноски.

Ищецът счита възражението за прихващане за неоснователно поради несъществуването на заявеното с него активно вземане. Не отрича извършването на допълнителните СМР от ответника, но твърди, че те не увеличават стойността на договора поради изрично предвиденото ограничение, както и в чл.43 от ЗОП /отм./.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл.410, ал.1 ГПК ищецът е сезирал съда за издаване на заповед за изпълнение на процесното вземане и такава е издадена  под №2382 от 22.12.2015г. по ч.гр.д. №4233/2015г. по описа на ПзРС. Същата е била съобщена на длъжника на 13.01.2016г., а на 19.01.2016г. той е подал възражение по чл.414 ГПК срещу нея. Ищецът е предявил иска по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение на 25.02.2016г. – в едномесечния срок от съобщението на съда по чл.415, ал.1 ГПК, което му е било връчено на 25.01.2016г. При това положение искът е допустим като предявен своевременно от кредитор по издадената заповед за изпълнение, срещу която е подадено в срок възражение от длъжника.

Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно за основателността на иска ищецът следва да докаже наличието на договорно задължение и на уговорена неустоечна клауза за неговото неизпълнение, както и размерът на неустойката. При установяване на горните обстоятелства ответникът следва да докаже наличието на точно изпълнение или на обстоятелства, изключващи неговата отговорност за неизпълнение.

Прието е за безспорно, а е видно и от представените писмени доказателства, че страните са сключили процесните три договора за строителство, като са уговорили срок за изпълнение от 20 дни за обекта в с.Б., 29 дни за обекта в с.. и 27 дни за обекта в гр.В.. Съгласно чл.2(2) от всеки договор, срокът тече от подписването на протокола за откриване на строителна линия и ниво. За строежа в с.Бошуля такъв е подписан на 05.09.2014г., съответно на 18.09.2014г. – за строежите в с.К. и гр.В.. В същия текст на договорите е предвидено, че срокът за изпълнение приключва с констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /образец №15 от Наредба №3 от 31.07.2003г./.

Първият спорен момент между страните е за датата на съставяне на констативен акт образец №15 за обекта в с.Бошуля. С исковата молба е представен такъв акт от дата 06.10.2014г., който е оспорен от ответника. В производството по чл.193 ГПК оспорващата страна е представила такъв акт за същия обект от дата 25.09.2014г. Неговата истинност не е била оспорена от ищеца. Представила е и протокол №19 от 01.10.2014г., отразяващ извършените СМР към дата 25.09.2014г. Според приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, протоколът съдържа всички възложени с договора работи по обекта. Разпитаният свидетел Р.М., представлявал възложителя при съставянето на протокола, потвърждава, че към 25.09.2014г. СМР за този обект са били изпълнени и актувани като подлежащи на заплащане. Въз основа на тези доказателства съдът намира, че оспорването на документа е успешно, поради което на основание чл.194, ал.3 ГПК оспореният констативен акт образец №15 от 06.10.2014г. следва да се изключи от доказателствата по делото. Така за дата на изпълнение на договора за обекта в с.Бошуля следва да се приеме 25.09.2014г., когато е съставен представеният от ответника констативен акт образец №15. Считано от 5.09.2014г. - подписването на протокола за откриване на строителна линия и ниво, строителството е продължило 20 дни и е в рамките на уговорения срок. Следователно по този договор ответникът не е допуснал твърдяната забава в изпълнението на СМР и не дълги неустойката по чл.33 (1) от него.

За доказване на забава в изпълнението на СМР за обектите в с.Карабунар и гр.Ветрен, ищецът е представил протоколи за откриване на строителна линия и ниво от 18.09.2014г. и констативни актове за установяване годността за приемане на обектите от 28.10.2014г. Истинността на тези констативни актове досежно датата на съставяне също е била оспорена от ответника, но при възложената му доказателствена тежест той не е представил убедителни доказателства за тяхната неистинност.  Периодът между началото и края на строителството превишава с 10 дни срока за изпълнение на договора за първия обект и с 12 дни срока за изпълнение на договора за втория обект. Налице е забава по смисъла на чл.33 (1) от сключените договори за строителство.

За да се дължи уговорената неустойка обаче, забавата трябва да е по причина, за което ответникът отговаря /чл.81, ал.1 ЗЗД/. Видно от заповедните книги на двата строежа и показанията на свидетелите Я.А., П.Б. и Р.М., в хода на строителството на изпълнителя са възлагани за изпълнение допълнителни СМР, които не са били включени в проектно-сметната документация. Възлагането е правено от избраните от възложителя проектанти, като допълнителните СМР са вписани в заповедната книга на всеки обект. Показанията на свидетелите и записите в заповедните книги се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. При извършената проверка на място ВЛ е установило наличието на допълнителни СМР, за чието изпълнение са били необходими около 12 дни за обекта в с.Карабунар и около 15 дни за този в гр.Ветрен. Тези времеви периоди са съизмерими с периодите на забава по съответните договори.

От гореизложеното е видно, че като единствено обстоятелство, довело до забавата в изпълнението на СМР са допълнително възложените такива от страна на ищеца. Следователно забавата в изпълнението на договорите не може да се вмени във вина на ответника. Затова последният не дължи обезщетение за неточното изпълнение, вкл. и под формата на договорна неустойка.

Неоснователно е възражението на ищеца, че не той е възложил допълнителните СМР. Действително такова възлагане по реда на ЗОП липсва, но тези допълнителни работи са вписани в заповедните книги на строителните обекти от оправомощените за това лица, наети от възложителя, а ответникът е приел да ги изпълни, при това без да е уговорено възнаграждение за тях. Освен това работата е била предприета изцяло в интерес на възложителя и е приета от него без възражения със съставянето на констативните актове образец №15. При това положение съгласно чл.62 ЗЗД той се счита обвързан от правните действия по възлагането като да са извършени от негов пълномощник.

С оглед изводите на съда, че вземането на ищеца не съществува, то не се дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане.

Ответникът е сторил по настоящото дело разноски за възнаграждение на вещо лице и адвокат в общ размер на 1020лв. и претендира тяхното заплащане от насрещната страна. Предвид отхвърлянето на иска, налице са предпоставките на чл. 78, ал.3 от ГПК и ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски изцяло. Липсват доказателства за направени от ответника разноски в заповедното производство. Няма и искане за присъждането на такива.

 

 

 

 

         По изложените съображения Пазарджишкият районен съд      

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Община Септември, ЕИК: ********* с адрес в гр.С., ул. "А. С." №37А против „Сигма - Строй“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П., бул. „Г. Б.“ №46 за установяване съществуването на вземане в размер на 6572,90лв., представляващо неустойка за забавено изпълнение по договори за строителство с №РУРР-С2 от 04.08.2014г., №РУРР-С3 от 06.08.2014г. и РУРР-С4 от 06.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №2382 от 22.12.2015г. по ч.гр.д. №4233/2015г. по описа на ПзРС.    

 

 

 

 

ОСЪЖДА ищеца Община Септември да заплати на ответника „Сигма - Строй“ ООД съдебни разноски в размер на 1020лв.

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                              

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: