Решение по дело №459/2014 на Районен съд - Асеновград

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

12.01.2015г.

Град

Асеновград

                     

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд

Трети наказателен

състав

 

На

Единадесети Декември

Година

2014

 

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Иван Шейтанов

 

Секретар:

М.А.

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Наказателно адм. характер дело номер

459

по описа за

2014

година.

 

 

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА НП №14-0239-000432/23.07.2014г. издадено от Началник РУП гр. Асеновград, към ОДМВР Пловдив, с което на Й.Р.Ч. ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, чл.175, ал.1,т.5  и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени: административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 100 / сто/ лева, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, административни наказания – „ГЛОБА” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 месеца за нарушение по чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП и административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 10 / десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като ОТМЕНЯВА НП в частта му относно наложеното административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

                                                                            

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.    

 

Обжалвано е НП №14-0239-000432/23.07.2014г. издадено от Началник РУП гр. Асеновград, към ОДМВР Пловдив, с което на Й.Р.Ч. ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, чл.175, ал.1,т.5  и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени: административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 100 / сто/ лева, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, административни наказания – „ГЛОБА” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 месеца за нарушение по чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП и административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 10 / десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не се явява в хода на съдебното производство. Чрез подадената жалба оспорва изцяло издаденото му НП. По същество счита, че същото то следва да се отмени, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.

Сходно становище изразява и адв. Панайот Петров, който се явява в качество на повереник, в последно проведено по делото заседание

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Св. Д.К. и св. П.Ф. работят като мл. автоконтрольори в РУП Асеновград, като на 07.07.2014г. през деня двамата били на работа. Около 19.30 часа, в дежурната част на управление бил подаден сигнал от св. А.Г.Г., който съобщил за ПТП с негово участие, възникнало на пътя между с.Врата и с. Орешец. При проведения разговор, св. Г. обяснил, че е пътувал  със собствен лек автомобил и при разминаване с насрещно движещ се автомобил „ Опел Фронтера“ управляван от Й.Р.Ч. е бил ударен от него, като последния не спрял и напуснал  местопроизшествието. За извършване проверка на сигнала, бил изпратени св. К. и св.Ф., на които било указано, да отидат в с.Червен и там да изчакат на разклона за с.Горнослав спускащия се автомобил „ Опел Фронтера“. Полицейските служители отишли на указаното място, където изчакали около един час. Последвало нов телефонен разговор, чрез който двамата полицаи били уведомени, че следва да изчакат идването на св. А.Г.Г.. След идването на св.Г., св.К. и св.Ф. били уведомени, че превозното средство с което той се придвижвал /„Фолксваген Голф“ с ДК№ С1891 РС/ е останало на местопроизшествието. Според твърденията на св. Г., ПТП-то е  възникнало по път PDV 2005 в зоната на км.10+500, в участъка при неговото движение между с.Орешец и с.Врата. Св. Г.  заявил също така, че е разпознал водача на лекия автомобил „Опел Фронтера“ и това е жалбоподателят Й.Ч., с когото се познават отдавна. Св. Г. обяснил как точно според него е възникнало произшествието, като потвърдил, че Ч. без да спре е напуснал мястото. В последствие А.Г. завел полицейските служители в дома на Й.Ч., като се оказало, че той живее в с.Тополово. При потърсването му Й.Ч. се отзовал на поканата, при което се оказало, че той е в нетрезво състояние. Св. К. поискал от Ч. да му представи СУМПС и контролен талон към него, както поискал да види и автомобила „Опел Фронтера“. В хода на проведения разговор, Ч. не отрекъл, че е участвал в ПТП, за настъпването на което обаче обвинил св. Г.. В същото време, Ч. не могъл да представи поисканите му документи, като заявил, че превозното средство се намира  паркирано в селскостопанска постройка в с.Тополово. Самият Ч. завел полицейските служители до превозното средство, при огледа на което, били установени, неговата регистрация, както и причинените следствие на ПТП-то деформации в предна лява част. В същото време, Ч. представил на проверяващите контролния си талон, като заявил, ме СУМПС се намира в с.Врата. Св. К. докладвал случая на дежурния полицейски инспектор, като по негови указания били съставени Протокол за ПТП №1547702/07.07.2014г. и АУАН №120525/07.07.2014г. С оглед констатираното , от св.К. било прието, че виновен за възникналото ПТП е  Й.Р.Ч., като освен това, предвид разногласията му със св.Г. относно причинете за катастрофата, същия напуснал мястото и не изчакал идването на компетентните служители. Чрез съставения АУАН, на Ч. били вменени  общо три административни нарушения, като същите били квалифицирани съответно по чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт, въпреки депозираните по-късно възражения било издадено и НП.

Установената обстановка се установява от свидетелските показания на св.Д.К., св.П.Ф. и св. А.Г., както и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

По делото са приложени и следните писмени доказателства: Заповед № Із-1745/28.08.2012. на Министъра на МВР, Протокол за ПТП №1547702/ 07.07.2014г., докладни записки от служители на РУП Асеновград, възражение от Й.Р.Ч. от 09.07.2014г., писмо вх.№11 622/19.09.2014г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив,ведно със справка касаеща регистрацията на Й.Р.Ч. в тази служба.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за частично основателна.  По делото се установява безспорно това, че на 07.07.2014г., около 19.30 часа, на път PDV 2005 в зоната на км.10+500 , в района между с.Орешец и с.Врата, възниква удар между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ С1891 РС управляван от св. А.Г. и автомобил „Опел Фонтера“ с ДК№ РВ 18 85 МВ управляван от Й.Ч.. Доколкото по делото безспорно е установено, че са били причинени щети по двете превозни средства, то правилен се явява извода на актосъставителя, че вследствие на удара и резултата от това е настъпило ПТП. По смисъла на §6,т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В състава на вмененото с АУАН нарушение е посочено, че причина за ПТП-то е движението с несъобразена скорост от страна на водача Ч.. Действително съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, като участник в движението, жалбоподателя има задължение да управлява моторното превозно средство със скорост, която е съобразена с конкретните пътни условия, като същата би му позволила да спре в рамките на видимостта пред всяко предвидимо препятствие намиращо се на пътя. При условията на движение в остър завой с ограничена видимост /за каквито данни има по делото/, съобразена с конкретните пътни условия скорост е тази, даваща възможност да се реагира на възникналата опасност в рамките безопасната зона за спиране, като при това двата автомобила се разминат безпрепятствено. В конкретната хипотеза обаче, видно от съставения АУАН, то в него липсва отразяване на каквито и да е било данни относно реалната скорост на движение на водача Ч., от кой момент за него е станало възможно да забележи идващия срещу него  и намиращ се на пътното автомобил на св.Г., дали той се е намирал в опасната му зона за спиране и какво време за реакция е имал той спрямо него, като препятствие, като липсват и данни, относно възможността на Ч. да избегне ударът с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ С1891 РС. Направеното декларативно изявление на актосъставителят, че водача се е движил с несъобразена скорост в случая се явява недостатъчно, да обоснове извод за вина на водача относно резултата на вмененото с акта нарушение. Липсата на мотиви относно параметрите на несъобразената скорост прави описаното в АУАН нарушение недоказано по безспорен и несъмнен начин.

При преценка на описаното в АУАН нарушение се установява, че то е било и неправилно квалифицирано. Видно от АУАН, описаното в него нарушение е било квалифицирано като такова по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Същият текст съдържа определено задължение за водачите на МПС, но ЗДвП не обявява за административно нарушение самото неизпълнение на това задължение. Административното нарушение е това, съдържащо се в санкционната норма на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, която освен административно наказание, съдържа и състав на санкционираното административно нарушение. Съгласно цитираната разпоредба, административно нарушение се явява не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост. Както съдът по-горе посочи правилен се явява извода, на актосъставителя, че е причинено ПТП с материални щети, но липсата на мотиви относно скоростта, не дават възможност на съдът да направи преценка дали тя е била съобразена и дали е налице причина връзка между движението с несъобразената скорост и причиняването на ПТП. Освен, че вмененото нарушение е недоказано,то описаното в АУАН нарушение се явява е неправилно квалифицирано.

Съобразно своите правомощия по чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е отчел допуснатите нарушения е пристъпил към съставяне на обжалваното НП, в който вмененото нарушение и неговата квалификация са били преписани дословно. По този начин се е стигнало до издаване на НП което поради нарушаване на чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. В този смисъл съдът намира жалбата на Й.Ч. за основателна в тази част и като такова тя следва са бъде уважена.

Неоснователна обаче, се явява жалбата на Ч. по отношение на останалите две вменени с АУАН и НП нарушения. Установява се това, че той като участник в ПТП с което се били причинени само имуществени вреди, не е изпълнил задълженията си по чл.123, ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП. Безспорно по делото се установи и това, че в момента на произшествието, а към момента на извършване на проверката то водачът Ч. не носел СУМПС който е притежавал. С това е осъществил състава на нарушението визирано в нормата на  чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

По отношение на определянето и налагането на административните наказания – глоба  в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал.1,т.3,б.в“ от ЗДвП, то може да се направи извод, че АНО се съобразил с разпоредбите на чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП. Същия текст предвижда да се наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

 В случая няма как да не се отчете това, че нарушителят освен, че не е спрял, след като с негово участие е реализирано ПТП с материални щети, то с бягството си  е осуетил извършване на пълна проверката спрямо него, като освен това е бил и в нетрезво състояние. За размера на административните наказания следва да се отчете и това, че на моторното превозно средство управлявано от св.Г. са били причинени такива щети, че на практика е станало безсмислено то да се възстановява в предишния си вид.

По отношение на определянето и налагането на административното  наказание „Глоба”  в размер на  10лв., за нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП очевидно е, че  АНО се съобразил изцяло с разпоредбите на чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП. Същия текст предвижда да се наложи глоба в размер на 10лв. на водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Съдът намери за неоснователни възраженията на повереника на жалбоподателя, както и исканията му за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Внимателния анали на съставения АУАН и Протокол за ПТП, дават основание на съдът да заключи, че актосъставителя е изписал не съвсем коректно цифрите 1 и 7, но пък това в никакъв случай не създава чак такова объркване и затруднение, което да даде основание за отмяна на обжалваното НП. Видно от приложеното към административно наказателната преписка възражения, то същото е депозирано два дни след съставяне на АУАН, като очевидно е, че нарушителят Ч. съвсем точно е разбрал какво му се вменява с акта и няма възражения за погрешно тълкуване на неговото съдържание или погрешно разбиране на изписаните цифри.

При служебната проверка на обжалваното НП и АУАН, въз основа на който то е издадено, не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи неговата цялостна отмяна.

Мотивиран от горното Съдът постанови решението си.                                                                                                                                        

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: