Решение по дело №606/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   475/19.7.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

 

 при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 606 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона „Булгарцвет“, представлявано от управителя Н. Л. Л., подадена чрез адв. М., против Решение № 183 от 12.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба против действия на публичен изпълнител, извършени по изпълнително дело № *********/2020 г., обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С210013-091-0000890/23.09.2021 г. и Протокол за извършен въвод във владение с изх. № С210013-115-0000233/01.10.2021 г.

Решението е оспорено като незаконосъобразно. По същество в жалбата се твърди, че процесната недвижима вещ представлява помещение – приземна стая, от съществуваща друга сграда. Поради това според жалбоподателя възложеният с оспорения административен акт имот не може да бъде обект на разпоредителни сделки и да бъде принудително отчуждаван. Твърди се също, че по изпълнителното дело не е извършвана оценка на процесния имот, тъй като инж. Д. Х. не притежавал лиценз за оценка на недвижими имоти. Посочено е, че в постановлението за възлагане, протокола за въвод и в предходни актове е налице противоречиво описание на процесния имот, което не отговаря на Правилника за вписванията.

В съдебно заседание не се явява законният представител на дружеството жалбоподател, представлява се от адв. М., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. С., който оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НАП – Пловдив. Претендира разноски.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. с длъжник „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Л. Л..

Към 13.05.2020 г. задълженията на лицето са в размер на 151 255,67 лева главница и 3646,69 лева лихва. В тази връзка и със Съобщение за насрочване на опис изх. № С200013-110-0001322/16.06.2020 г. на ТД на НАП – Пловдив (л. 54) е насрочен опис за 23.06.2020 г. от 11:30 часа на недвижим имот – производствена/промишлена сграда, КИД 10450.4110.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.4.110, брой етажи 1, площ 15 кв. м., находяща се в град Велинград, община Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Индустриална“, придобита с нотариален акт № 166, том I, рег. № 1004, дело 1004, от 28.08.1999 г., издаден от РС гр. Велинград.

Видно от Протокол за опис на недвижим имот изх. № С200013-028-0000863/23.06.2020 г. (л. 56-60), на 23.06.2020 г., в 12:30 часа, в присъствието на Н. Л. Л. – управител на дружеството, е описан въпросният недвижим имот, като последният собственоръчно е отбелязал, че няма възражения, копие от протокола му е бил връчен, за което също е налице нарочно отбелязване. На основание чл. 234, ал. 5 от ДОПК описаният недвижим имот е оставен във владение на длъжника в състоянието, констатирано в протокола за опис, за управление и отговорно пазене до извършване на проданта, като му е указано, че поема задълженията да предаде недвижимия имот в същото състояние, в което го е приел, и да го управлява с грижата на добър стопанин, както и да осигури достъп до имота във времето за извършване на оглед от заинтересованите лица, както и че ако пречи на огледа или не управлява добре имота, публичният изпълнител може да определи срещу възнаграждение друг управител.

С Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № С210013-104-0000376/30.03.2021 г. (л. 249-251) на публичен изпълнител е определена окончателна оценка на недвижим имот – производствена/промишлена сграда, КИД 10450.4110.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.4.110, брой етажи 1, площ 15 кв. м., находяща се в град Велинград, община Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Индустриална“, придобит с нотариален акт № 166, том I, рег. № 1004, дело 1004, от 28.08.1999 г., издаден от РС гр. Велинград, като е определена пазарна стойност за обекта 4682,00 лева. При определяне на оценката е взета предвид представената експертна оценка на назначеното вещо лице инж. Д. Х., притежаващ Сертификат за оценителска правоспособност за оценка на недвижими имоти с рег. № ********* от 14.12.2009 г. (л. 186) и вписан под № 18 в публичния регистър на независимите оценители в България. Разпореждането е връчено на управителя на дружеството на 01.04.2021 г.

Със Заповед № РД-09-1439/26.07.2021 г. на Зам.-директора на ТД на НАП – Пловдив е определена комисия за провеждане на търг с тайно наддаване, обявен със Съобщение за продажба чрез търг изх. № С210013-111-0002289/21.07.2021 г. Изготвен е Списък за постъпващи предложения изх. № С210013-117-0002408/03.09.2021 г., от който се установява, че има един брой постъпили предложения (л. 317). Съгласно Служебна бележка от 15.09.2021 г., на 08.09.2021 г. по сметката на ТД на НАП е внесен депозит за участие в обявения търг, в размер на 950,00 лева.

Изготвени са наддавателен лист, протокол за извършена проверка на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 50 от ДОПК, както и Протокол за провеждане на таен търг от 16.09.2021 г., от които се установява, че за търга има подадено едно предложение, като е изготвено и Обявление изх. № С210013-118-0000822/16.09.2021 г.

Видно от представените по делото доказателства, търгът е приключил с обявяване на купувач – единствен участник С. М. Т. с най-висока предложена цена в размер на 6110,00 лева. С платежно нареждане от 20.09.2021 г. спечелилият търга участник е заплатил предложената от него цена.

В тази връзка на основание чл. 252 от ДОПК с Протокол № С210013-102-0002505/16.09.2021 г. за купувач е обявен С. М. Т. за сумата от 6110,00 лева и е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210013-091-0000890/23.09.2021 г. Постановлението за възлагане е връчено на 01.10.2021 г. на адв. М. – пълномощник на дружеството.

С Протокол за въвод във владение изх. № С210013-115-0000233 от 01.10.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210013-091-0000890 от 23.09.2021 г., издадено по изпълнително дело № *********/2020 г., е извършен въвод на купувача С. М. Т. във владение на подробно описания недвижим имот, което е станало в присъствието на пълномощник на длъжника (л. 373).

От „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД е подадена жалба с вх. № 70-00-10381 от 07.10.2021 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, входирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик под № 13/РД-16-219/07.10.2021 г., против действия на публичен изпълнител, извършени по изпълнително дело № *********/2020 г., обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210013-091-0000890/23.09.2021 г. на недвижим имот с идентификатор 10450.4110.3 и против Протокол за въвод във владение спрямо този имот с изх. № С210013-115-0000233/01.10.2021 г. С Решение № 287/19.10.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата е оставена без уважение като недопустима. Решението е оспорено по съдебен ред, като с Решение № 311 от 26.04.2022 г., постановено по адм. дело № 67/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, последното е отменено и преписката е върната на административния орган за произнасяне по съществото на спора. В резултат на новото разглеждане е издаден оспореният административен акт, предмет на настоящото производство.

С цел изясняване на обективната истина в хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като ясно, мотивирано, обективно и изготвено от компетентно лице. Вещото лице е посочило, че обект с идентификатор 10450.4.157.3 в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, е отразен като недвижим имот – обект на кадастъра от вида, даден в чл. 23, т. 2 от ЗКИР – „сграда“. Според експерта за конкретния обект не са изпълнени условията на определението за „сграда“, тъй като последният няма самостоятелно функционално предназначение, има елемент от обща конструкция и общи стени със сграда с идентификатор 10450.4.157.2, като неговите ограждащи стени са ограждащи стени и за тази сграда. Определянето на обекта в кадастралната карта с функционално предназначение „Промишлена сграда“ също не отговаря на начина на неговото фактическо ползване. Вещото лице посочва, че процесният обект отговаря на определението за „Самостоятелен обект в сграда“ съгласно чл. 23, т. 3 и на § 1, т. 1 от ЗКИР. Той представлява обособена част от сграда с идентификатор 10450.4.157.2, също така представлява обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение – пропуск (портиерна, помещение за охраната и др.) към тази сграда. Вещото лице посочва, че при положение че сграда с идентификатор 10450.4.157.2 е отразена с функционално предназначение „Сграда за обществено хранене“, процесният обект би следвало да се приеме като самостоятелен обект в тази сграда и по начина на ползването му да е определен като СОС от тип „За офис“ или „Друг вид СОС“ по Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, даден в Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Вещото лице заключава, че тъй като сграда с идентификатор 10450.4.157.2 е построена в урегулирания поземлен имот като сграда от основното застрояване и тя е изпълнена като пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда (процесния обект), двете сгради по кадастралната карта следва общо да представляват основно застрояване на един и два етажа в УПИ. Посочено е, че от двете сгради първа е построена процесната, после тя е пристроена и надстроена, както и че процесната сграда не може да бъде определена като „допълващо застрояване“, което съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗУТ се разрешава „към сградите на основното застрояване“. Когато е построена процесната сграда, основно застрояване в имота на това място е нямало. Съгласно експерта процесният имот може да се определи като основно застрояване с пристройка и надстройка в общ обем със сграда с идентификатор 10450.4.157.2. Вещото лице посочва, че процесният имот отговаря на описаната в приетия по делото Нотариален акт № 166, том I, рег. № 1004, дело 1004, от 28.08.1999 г., издаден от РС гр. Велинград, сграда „Входен портал“, като на по-късен етап е построена и сграда с идентификатор 10450.4.157.2 за „Сграда за обществено хранене“, която има застроена площ 200 кв. м., РЗП=600 кв.м., има два етажа и тавански етаж с площ 160 кв. м. Процесната сграда, като част от двуетажната с таван сграда до нея, остава като помещение за охраната, свързано с функцията на сграда с идентификатор 10450.157.2 и същевременно като входен пропуск за целия имот, тъй като до нея се намира вратата за пешеходен и автомобилен достъп до оградения от всички страни охраняем имот. Експертът посочва, че процесният недвижим имот с идентификатор 10450.4.157.3 може да се ползва самостоятелно като обособено помещение със самостоятелен вход отвън.

На поставените му в съдебно заседание въпроси вещото лице прави уточнение, че към настоящия момент в кадастралната карта няма поземлен имот с идентификатор 10450.4.110, а има поземлен имот с идентификатор 10450.4.157, като идентификаторът е променен в периода на изготвяне на експертизата.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира изцяло заключението на тази експертиза, като обосновано и компетентно. По делото липсват данни, от които да може да се направи дори и хипотетичен извод за заинтересованост на вещото лице от изхода на настоящото производство. Видно от обстоятелствената част на коментираната експертиза, вещото лице се е запознало с приложените по делото материали, извършило е оглед на място и след обсъждане на всички релевантни за делото въпроси е отговорило професионално и компетентно на поставените въпроси. Поради тези съображения съдът кредитира изцяло заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 26.05.2022 г., а жалбата срещу него е подадена в съда на 01.06.2022 г., т.е. в законоустановения срок. Настоящият съдебен състав намира, че дружеството жалбоподател, не разполага с право да обжалва извършената продажба чрез търг. Съобразно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ДОПК, извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия. Цитираната разпоредба е императивна и анализът ѝ сочи, че активно легитимиран да обжалва резултата от търга е друг участник, докато за длъжника такава възможност не е предвидена. Тоест разпоредбата на чл. 256 от ДОПК предвижда правната възможност за обжалване на резултатите от проведения търг, но тази на чл. 266, ал. 1 от ДОПК касае обжалване действията на публичния изпълнител. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК е с по-широк обхват на обжалваните процесуални действия, докато тази на чл. 256, ал. 1 от ДОПК се свежда само до обжалването на търга.

В конкретния случай, както изрично е посочено в жалбата, с която е сезиран ответникът, се оспорват действието на публичния изпълнител и постановлението за възлагане на недвижим имот. В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания, като за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. А съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 266, ал. 1 изр. първо от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. В този смисъл Решение № 311 от 26.04.2022 г., постановено по адм. дело № 67/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. От горните следва, че настоящият състав дължи произнасяне по съществото на жалбата.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният административен акт – Решение № 183 от 12.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, е постановен от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 от ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, това е директорът на компетентната териториална дирекция. Актът е обективиран в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност, означен е издателят му и са отразени направените от него фактически и правни изводи. Решението съдържа ясно формулиран диспозитив и съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. При издаването на Решение № 183 от 12.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му.

Потвърдените с решението Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С210013-091-0000890/23.09.2021 г. и Протокол за извършен въвод във владение с изх. № С210013-115-0000233/01.10.2021 г. също са издадени от компетентен орган – публичен изпълнител в териториалната дирекция, съгласно правомощията му, определени в ДОПК, в предвидената в закона писмена форма. Постановлението за възлагане съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 7 от ДОПК и няма данни за недействителност в хипотезата на чл. 246, ал. 4 от ДОПК. Правилно е приложен и материалният закон.

Редът за провеждане на публична продан е уреден в глава двадесет и шеста от ДОПК. Съгласно чл. 238, ал. 5 от ДОПК, продажбата на недвижими вещи задължително се извършва чрез търг. Правилата за провеждане на продажба чрез търг с тайно наддаване се съдържат в чл. 246 от ДОПК и чл. 251 – 254 от ДОПК.

Съдът намира, че при извършване на търга от страна на публичния изпълнител са спазени всички законови задължения и не са допуснати нарушения.

Твърдението на жалбоподателя, че процесният обект представлява помещение – приземна стая, част от съществуваща друга сграда остана недоказано от страна на жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 1 от ДРЗКИР „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Видно от приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, процесният обект отговаря на посоченото определението за „Самостоятелен обект в сграда“, а именно – представлява обособена част от сграда с идентификатор 10450.4.157.2, обект на собственост е и има самостоятелно функционално предназначение – пропуск (портиерна, помещение за охраната и др.) към тази сграда. С оглед изложеното, неоснователно се явява възражението, че процесният имот не може да бъде обект на разпоредителни сделки и да бъде принудително отчуждаван.

Съдът намира за неоснователно и направеното възражение по отношението извършвана оценка на процесния имот. Разпоредбата на чл. 235 от ДОПК предвижда, че описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област. В конкретния случай по изпълнителното дело е назначено вещо лице. От представените по делото доказателства (Сертификат за оценителска правоспособност за оценка на недвижими имоти с рег. № ********* от 14.12.2009 г. (л. 186)) и от публичнодостъпната информация е видно, че лицето, привлечено като оценител по изпълнителното дело, е експерт в дадената сфера и като такова е вписано в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Спазено е предвиденото в алинея втора на чл. 235 от ДОПК задължение, което предвижда, че заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я съобщава на длъжника и на взискателя. Окончателно определената по делото оценка съответства на представената от назначения оценител. Предвид това настоящия съдебен състав намира, че при изготвяне на оценката са спазени законовите изисквания, като за оценител е назначено компетентно вещо лице, а възраженията на жалбоподателя по повод изготвената по изпълнителното дело оценка се явяват неоснователни.

Правилото на чл. 253 от ДОПК предвижда, че публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ, удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден начин, когато се дължи такъв. Съгласно алинея трета на чл. 256 от ДОПК, във вр. с ал. 1, при подадена жалба срещу извършената продажба чрез търг от участник в търга, публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. В конкретния случай в хода на изпълнителното дело не е подадена жалба по реда на чл. 256, ал. 1 от ДОПК от участник в търга, поради което публичният изпълнител правилно е издал постановлението за възлагане на недвижим имот с № С210013-091-0000890/23.09.2021 г. Актът съдържа всички необходими реквизити и е издаден в предписаната от закона форма и от орган, притежаващ необходимата компетентност за издаването му. В законоустановения 7-дневен срок е съставен Протокол за въвод във владение с изх. № С210013-115-0000233 от 01.10.2021 г. в предвидена от закона форма. Съгласно чл. 246, ал. 10 от ДОПК, публичният изпълнител въвежда във владение купувача на имота в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление. В случая след превеждане на сумите от купувача, за публичния изпълнител възниква задължение да извърши въвода във владение. Публичният изпълнител не действа при оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност, поради което няма право на преценка в случая.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Съдът намира, че жалбоподателят е останал задължен за разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 260 лева (невнесен остатък от определеното окончателно възнаграждение на вещото лице), поради което и на основание чл. 77 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъде осъден да заплати посочената сума по сметката на Административен съд – Пазарджик.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 77 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона „Булгарцвет“, представлявано от управителя Н. Л. Л., подадена чрез адв. М.,***, против Решение № 183 от 12.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона „Булгарцвет“, представлявано от управителя Н. Л. Л. да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона „Булгарцвет“, представлявано от управителя Н. Л. Л. да заплати по сметката на Административен съд – Пазарджик за вещи лица сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева, представляваща разноски за вещо лице.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

 

 

 

 

СЪДИЯ: (п)