Решение по дело №1909/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 261253

 

гр. Пловдив, 20.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и четвърти март  две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №    1909 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано  въз основа на искова молба от   К.С.Т., ЕГН **********,*** против ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ********* с която са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност сумите, както следва: сумата от 698,16 лв.- главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия на адрес: гр. П. за периода от 01.02.2009 г. до 13.05.2012 г., 130,20 лв.- обезщетение за забава за периода от 01.02.2009 г. до 13.05.2012 г., 125 лв. – разноски в заповедното производство и 305 лв. – разноски в производството по гр.д. № 12119/2012 г. на РС – Пловдив, ІІІ гр.с-в.,  съобразно изпълнителни листове, издадени по гр.д. № 12119/2012 г. по описа на ПРС и ч.гр.д. № 7404/2012 г. по описа на ПРС.

  Ищецът твърди, че   с решение от 23.05.2013 г. е установено, че дължи на ответника сумите: сумата от 698,16 лв.- главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия на адрес: гр. П. за периода от 01.02.2009 г. до 13.05.2012 г., 130,20 лв.- обезщетение за забава за периода от 01.02.2009 г. до 13.05.2012 г., 125 лв. – разноски в заповедното производство и 305 лв. – разноски в производството по гр.д. № 12119/2012 г. на РС – Пловдив, ІІІ гр.с-в. Издадени са горепосочените изпълнителните листове, като за разноските е издаден изпълнителен лист на 30.09.2013 г., а за сумите по заповедта е издаден изпълнителен лист на 04.10.2013 г. Въз основа на двата изпълнителни листа е образувано изпълнително дело №***.

По изпълнителното дело са извършени следните действия, а именно

На 11.11.2013 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, в която се съдържа съобщение за насрочен опис на движими вещи на 06.11.2013 г., който не е извършван.

На 01.04.2015 г. е постъпила молба от взискателя за присъединяване към изпълнително дело № *** на изпълнително дело № ***, развиващо се между същите страни, което дело е приъединено с разпореждане от 02.04.2015 г.

На 19.08.2016 г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното дело за извършване на проверка на гражданското и имущественото състояние на длъжника и пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, без да са посочени конкретни изпълнителни действия.

На  17.10.2018 г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното дело за извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор на банкови сметки, при наличие на такива.

На 18.10.2018 г. *** е констатирала, че изпълнителното производство е перемирано на 20.08.2018 г. и постановява прекратяването му.

 На 25.10.2019 г. ответното дружество получава обратно изпълнителните си листове.

На 26.11.2019 г. ответното дружество подава молба по изпълнително дело № *** за присъединяване на процесните изпълнителни листове, като на 06.12.2019 г. *** с разпореждане е присъединила изпълнителните листове по изпълнително дело № *** г.

Твърди се, че не е налице присъединяване на 02.04.2015 г., тъй като не са спазени законовите разпоредби за това.

На основание изложените съображения се твърди, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които са издадени изпълнителните листове поради погасяването им по давност. Ищецът се позовава на ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК. Твърди се, след образуване на изпълнителното дело на 31.10.2013 г. не са извършвани други действия, които да обусловят прекъсване или спиране на срока на погасителната давност, поради и което вземанията са погасени по давност на 31.10.2018 г. Освен това се сочи, че е настъпила перемция на 31.10.2015 г., поради и което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на тази дата, като извършените след това действия са непротивопоставими на длъжника. С оглед на изложеното се моли предявеният иск да се уважи, като основателен и доказан. Претендират се разноски.

В законоустановения срок   е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който посочва, че  част от претенциите са недопустими, доколкото ищецът е заплатил част от сумите, като е останалата главница е  в размер на 700,19 лв., а обезщетението за  забава е в размер от 88,96 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 13.11.2013 г. Оспорва изложените от ищеца доводи за погасяване по давност на претенциите, като твърди, че са извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъснали срока на погасителната давност и към датата на депозиране на исковата молба същият не е изтекъл. Твърди се, че са налице плащания от страна на ищеца, които по своята същност представляват признания на вземането, прекъсващи срока на погасителна давност.

Прави се  възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

С протоколно определение от 24.03.2021 г. ищецът се е отказал от иска по отношение на част от претенциите, като в тази част производството е прекратено.

 Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист от 30.09.2013 г., че въз основа на Решение № 2181/23.05.2013 г.  по гр.д. № 12119/2012 г. по описа на ПРС,  че ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 305 лв. – разноски в производството, а с изпълнителен лист от 04.10.2013 г. по ЧГД № 7404/2012 г. по описа на ПРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 698,16 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П. за периода от 01.02.2009 г. до 30.04.2011 г., както и сумата от 130,20 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.04.2009 г. до 13.05.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.05.2012 г. до пълното й изплащане, както и сумата от 125 лв.- деловодни разноски.

На 31.10. 2013 г. ответникът  въз основа на  издадените изпълнителни листове е депозирал молба за образуване на изпълнително производство, като с молбата  е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника, както и предприемане на мерки за принудително изпълнение. Образувано е изпълнително дело №  ***.

С постановление от 05.11.2013 г. частният съдебен изпълнител е насрочил опис на движими вещи, собствени на длъжника, находящи се на посочения в молбата адрес за дата 06.01.2014 г. от 10 до 16 часа.

На 11.11.2013 г. на ищеца – длъжник е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дата на описа е 06.01.2013 г.

На 06.11.2013 г. е съставен протокол от ***, в който е отразено, че опис на движими вещи не е извършен.

С постановление от 15.12.2014 г. частният съдебен изпълнител е насрочил опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника за 14.01.2015 г. от 9 до 17 часа. С протокол от 14.01.2015 г. частният съдебен изпълнител е отразил, че поради нередовно уведомяване на длъжника, опис не е извършен.

С молба от 01.04.2015 г. ответникът е поискал към изпълнително дело № *** да се присъедини изпълнително дело № ***., което е образувано срещу същия длъжник – ищец по делото. Поискано е да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение на притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи. 

С постановление от 03.04.2015 г. съдебният изпълнител е присъединил изпълнително дело *** към изпълнително дело № ***.

С молба от 19.08.2016 г. ответникът – взискател по изпълнителното дело е поискал да се извърши проверка на гражданското и имуществено  състояние на длъжника – ищец, като в случай, че същият притежава секвестируемо имущество, да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица.

С молба от 29.09.2017 г. по изпълнително дело № *** е поискано от ответника – взискател да бъде наложен запор на притежавани от длъжника – ищец банкови сметки и сейфове.

С молба от 17.10.2018 г. отвеникът – взискател е поискал от съдебния изпълнител за събиране на дълга да се пристъпи към изпълнение, като се направи справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, за притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове и насочване на изпълнението върху тях, чрез налагането на запор. В случай, че по банковите сметки на длъжника няма достатъчно парични средства, се моли да се насрочи опис на притежаваните от него движими вещи.

С постановление от 18.10.2018 г.  частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнително дело № *** на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК поради настъпване на перемпция – непредприемане на изпълнителни действия в периода от 19.08.2016 г. до 20.08.2018 г.

С молба от 29.08.2019 г. ответникът – взискател по изпълнително дело № *** е поискал връщане на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното производство.

С молба от 03.02.2014 г. ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД е поискало образуване на изпълнително дело за събиране на вземания от К.Т. по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18339/2013 г. по описа на ПРС, като с молбата  е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника, както и предприемане на мерки за принудително изпълнение. Образувано е изпълнително дело № ***. На 14.02.2014 г. на ищеца – длъжник по изпълнителното дело е връчено уведомление за задълженията по изпълнителното дело. С постановление от 13.03.2014 г. е разпределена от съдебния изпълнител постъпила сума в размер от 4,60 лв.

С молба от 19.08.2016 г. по изпълнително дело № *** е поискано проверка на имущественото състояние на ищеца, както и пристъпване към принудително изпълнение, без да се сочат конкретни изпълнителни способи.

На 29.09.2017 г. по изпълнително дело № *** е поискано да се направи справка в Регистъра на банковите сметки на ищеца, както и да се наложи запор на притежаваните от него банкови сметки и сейфове. Молба с идентично съдържание е подадена по същото изпълнително дело след присъединяването му към изпълнително дело № *** на 17.10.2018 г.

С Постановление по изпълнително дело № *** съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за дата 28.11.2018 г. от 10 до 17 часа. С протокол от 29.11.2018 г. по изпълнително дело № *** е констатирано от съдебния изпълнител, че длъжникът е направил доброволна вноска по изпълнителното дело в размер на 50 лв., поради и което не следва да се извършва опис на движими вещи.

На 26.11.2018 г. по изпълнително дело № *** ищецът е депозирал молба, с която е приложил доказателства за внесена сума в размер от 50 лв. и искане запор на имуществото да не се извършва.

По изпълнително дело № *** са извършвани плащания от страна на длъжника – ищец, които са разпределени, както следва на 20.12.2018 г., на 28.01.2019 г., на 20.03.2019 г., на 30.05.2019 г., на 30.07.2019 г., на 25.09.2019 г.

На 21.08. 2019 г. е депозирана молба от ответника – взискател по изпълнително дело № *** за предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор на банковите сметки и сейфове на длъжника, на трудовото му възнаграждение, възбрана на притежаваните недвижими имоти, както и запор на притежавани МПС, опис на движими вещи.

На 26.11.2019 г. ответникът е депозирал молба по изпълнително дело № *** за присъединяване на вземанията по процесните изпълнителни листове, а именно: изпълнителен лист от 30.09.2013 г., че въз основа на Решение № 2181/23.05.2013 г.  по гр.д. № 12119/2012 г. по описа на ПРС,  че ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 305 лв. – разноски в производството, а с изпълнителен лист от 04.10.2013 г. по ЧГД № 7404/2012 г. по описа на ПРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 698,16 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П. за периода от 01.02.2009 г. до 30.04.2011 г., както и сумата от 130,20 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.04.2009 г. до 13.05.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.05.2012 г. до пълното й изплащане, както и сумата от 125 лв.- деловодни разноски. С молбата не е поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия.

С Постановление от 06.12.2019 г. частният съдебен изпълнител е присъединил на основание чл. 456 и сл. ГПК ЕВН България Топлофикация ЕАД, като взискател по изпълнително дело № *** за сумите, посочени в изпълнителните листове, съгласно молба от 26.11.2019 г. С Постановление от 06.12.2019 г. са разпределени постъпили суми по изпълнителното дело.

На 02.01.2020 г. на ищеца в качеството на длъжник по изпълнително дело № *** по което са присъединени и процесните вземания, е връчено съобщение за дължими суми и покана за доброволно изпълнение.

С постановление от 14.04.2020 г. по изпълнително дело № *** са разпределени постъпили суми по изпълнителното дело.

На 23.02.2021 г. на ищеца – длъжник е връчено съобщение от съдебния изпълнител, с което е уведомен, че изпълнителното производство по изпълнително дело № *** г. е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че задълженията на ищеца по изпълнителни листове по ч.гр.д. № 7404/2012 г. по описа на ПРС и по гр.д.№ 12119/2012 г. по описа на ПРС са както следва:  главница за периода от 01.02.2009 г.- 30.04.2011 г. в размер на 698,16 лв., обезщетение за забава за периода от  01.04.2009 г. до 13.05.2012 г.,  законна лихва за периода от 14.05.2012 г. до 21.05.2020 г. в размер на 569,38 лв. и съдебни такси и разноски в общ размер от 454,68 лв., включващи сумата от 100 лв. – разноски по ч.гр.д. № 7404/2012 г. по описа на ПРС и сумата от 184,68 лв.- разноски по гр.д.№ 12119/2012 г. по описа на ПРС. и разноски по изпълнителното дело. Установен е и размерът на задълженията по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18339/2013 г. по описа на ПРС, който не е предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 Доколкото вземанията по процесните изпълнителни листове са установени с влязло в сила съдебно решение, то на основание чл. 117 ЗЗД е приложима общата петгодишна погасителна давност.

 Съгласно т. 14 от  Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,  производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. идва да замени заповедното производство, но то не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С това производство не се започва принудително изпълнение. Негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение и с крайният акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не съдържа подобна уредба, поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за това производство, едва при връчването на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започването на изпълнителния процес.

Прието е, че както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.

  По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. 

От приложеното в заверен препис изпълнително производство се установява, че на 31.10.2013 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително производство. В молбата не са посочени конкретни изпълнителни действия, нито са предприети ефективно такива, като насрочените впоследствие описи не са извършени. По изпълнителното дело са извършени справки за имуществото на длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от фактическия състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ / съобразно ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/. На 25.11.2010 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист, която не представлява изпълнително  действие и не прекъсва давността – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т.10 на цитираното по- горе тълкувателно решение.

С молба от 26.11.20.2018 г. длъжникът по изпълнителното дело  е заплатил сумата от 50 лв., като е поискал да не се извършва запор на движими вещи, но тази молба касае производството по изпълнително дело *** след прекратяване на производството по изпълнително дело № *** на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК   и преди присъединяване на процесните изпълнителни листове към изпълнително дело *** г., което е поискано от ответника с молба от 26.11.2019 г., поради и което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Така депозираната молба не може да обуслови прекъсване на срока на погасителната давност дори и за сумата от 50 лв. по процесните изпълнителни листове.

Относно погасяванията по изпълнителните листове и възраженията на ответника за недопустимост на производството, то същите са съобразени, като са дадени указания до ищеца и той се е отказал от исковата претенция по отношение на платените суми, като в тази част производството е прекратено с влязло в сила определение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Разпоредбата има предвид съдебни решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на влизането им в сила. В случая не става ясно на коя дата е влязло в сила съдебното решение, но доколкото първият изпълнителен лист е от дата 30.09.2013 г., то следва да се приеме, че считано от тази дата е започнал да тече петгодишния срок на погасителната давност. От събраните по делото доказателства не се установява да са извършвани изпълнителни действия, които да са обусловили прекъсване на срока на погасителната давност, като същата е изтекла най – късно на 30.09.2018 г.

Към датата на депозиране на молба за присъединяване на ответника – взискател за вземанията по процесните изпълнителни листо по изпълнително дело № *** г. вземанията по процесните изпълнителни листове са били погасени по давност.

Дори да се приеме по – новата практика на ВКС,  съгласно която за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла, като давността започва да тече след прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона т.е. след изтичане на двугодишния срок, то вземанията към датата на обявяване на устните състезания за приключени, както и към датата на депозиране на исковата молба са погасени по давност.  

Погасителната давност не е прекъсната с молбата на ответника от 26.11.2019 г. по изпълнително  дело *** г., нито с постановлението за присъединяване, доколкото ответникът в качеството на взискател не е посочил конкретни изпълнителни способи, нито са извършени действия по принудително изпълнение до изтичане на петгодишен срок от датата на постановяване на съдебното решение, както и петгодишен срок от датата на постановяване на тълкувателното решение. Разпределението на суми не представлява действие, което води до прекъсване на срока на погасителната давност, а самото плащане от страна на ищеца е признание единствено по отношение на погасените вземания, които са взети предвид от ищеца и в тази част претенцията е оттеглена.

На основание гореизложените доводи съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани, като следва да се уважат.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане и предвид частичното прекратяване на делото, разноски се дължат в полза на  ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК и в полза на ответника на основание чл. 78, ал.4 ГПК.

 Ищецът е освободен от държавна такса, поради и което на основание     чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса, а именно сумата от 50 лв. – държавна такса.   

 Ищецът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, тъй като размерът напълно отговаря на усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото. Съразмерно на уважената претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 354 лв.

 На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на прекратената част от производството. Ответникът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК в общ размер от 298 лв., от които съразмерно на прекратената част следва да се присъди сумата от 34,41 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че    К.С.Т., ЕГН **********,*** не дължи на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, като погасени по давност сумите, както следва: сумата от 698,16 лв.- главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия на адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 234, ет. 4, ап. 11 за периода от 01.02.2009 г. до 13.05.2012 г., 130,20 лв.- обезщетение за забава за периода от 01.02.2009 г. до 13.05.2012 г., 100 лв. – разноски в заповедното производство по  ч.гр.д. № 7404/2012 г и 184,68 лв. – разноски в производството по гр.д. № 12119/2012 г. на РС – Пловдив, ІІІ гр.с-в.,  съобразно изпълнителни листове, издадени по гр.д. № 12119/2012 г. по описа на ПРС и ч.гр.д. № 7404/2012 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА К.С.Т., ЕГН **********,*** сумата от  354  лв.   – разноски по съразмерност за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.С.Т., ЕГН **********,***  да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37  сумата от 34,41 лв.- разноски по съразмерност за прекратената част от производството.

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лв.- държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

Препис от решението да се връчи на страните.                                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ