Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1615 13.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6921 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от Й.С.А., ЕГН ********** против „В С Инженеринг” ООД, с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с
чл. 258, вр. с чл.265, ал.1, пр.2 и сл. ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
20.06.2017 г. възникнало облигационно правоотношение по договор за изграждане
на отоплителна инсталация в къщата на ищеца, находяща се в с. Б., общ. Р., обл.
П.. Ответникът следвало да изгради цялостна отоплителна система /СМР, поставяне
на радиатори, тръбна мрежа, камина/ и да я въведе в експлоатация, както и да
отговаря за комплексната гаранционна поддръжка /скрити дефекти/ в срок от 24
месеца от подписване на приемо – предавателния протокол. Възнаграждението от
общо 13 734,22 лева било платено на две вноски.
След монтажа, инсталацията работела само
20 дни и спряла. След множество разговори, ответникът подменил „шнека” на
камината. Инсталацията отново заработила за около 20 дни и спряла. Това се
случило в най – студената част на зимата на 2017 г. – 2018 г., през което време
ищецът и семейството му живели на студено. За разрешаване на проблема,
ответникът предложил да инсталира по – малка камина, срещу допълнително
заплащане, която да отоплява само хола в къщата. Ищецът нямал друг вариант за
отопление, поради което приел и платил 3379,65 лева. За поставянето й, два пъти
разбивали съществуващи комини и монтирали нови. Ответникът реагирал бързо и в
рамките на седмица изпратил специалисти, които установили, че се касае за
фабричен дефект и решили да сложат изолация на камината. Тя обаче отново се
запалила, при което семейството изпитало поредни неудобства да живее без
отопление в студа. Ответникът взел малката камина, като от фирмата –
производител възстановили само стойността й от 1800 лева, но не и платените от
ищеца средства – допълнителни разходи за тръби, комин, монтаж, с цел функционирането
й.
След поредни разговори, ответникът и
представители на производителя – Edikamin ремонтирали първоначалната камина на
17.04.2018 г. – почти в края на следващия отоплителен сезон, т.к. било
установено, че „шнекът” за втори път е счупен. Този път, камината работела
около 15 дни и спряла.
Ответникът предложил пореден ремонт, за
който следвало да бъде платена допълнителна цена от 270 лева, което ищецът
отказал, т.к. системата била в гаранция, а цената за възложената работа –
изцяло платена.
Тъй като отоплителната система не
функционирала по предназначението си, се твърди неизпълнение на сключения
договор, от което произлязла щета за ищеца. Поради това се дължало обезщетение
за вреди, равно на стойността на камина от същия клас и разходите по демонтаж
на старата и монтаж на нова. Моли се за присъждане на сумата от 8668,18 лева /след
допуснато изменение в размера на иска на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК – пр. опр. от
последното о.с.з./, ведно със законната лихва от предявяване на ИМ – 02.05.2019
г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.
Признава -
наличието на договор.
Възразява да
носи отговорност за вреди, т.к. дружеството не било производител, вносител и
дистрибутор на избраната от ищеца камина, която била монтирана от представител
на търговеца „Мирев” ЕООД и въведена в експлоатация от последния, с цел влизане
в сила на гаранцията на продукта. В случая не се касаело за дефект в самата
инсталация, изградена от ответника и състояща се от тръбна мрежа, радиатори и
принадлежности, а за дефект във вещ, за който ответникът не носел отговорност.
Ищецът нямал претенции по качеството на изработката на останалата част от
инсталацията, а фирмата - дистрибутор следвало да отстрани дефектите на
камината. Предвид изложеното и доколкото ответникът не бил пасивно легитимиран
да отговаря по иска, се моли за отхвърлянето му. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност
на иска, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за изграждане на отоплителна инсталация
със соченото в исковата молба съдържание; наличие на дефект в системата,
свързан с нефункциониране на поставената камина, за което отговорност носи
ответникът; причинна връзка между неизпълнението и вредите; размер на
обезщетението.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, като установи възраженията си в отговора и такива
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, вкл. – че работата е изпълнена точно, съобразно уговореното и е
приета, а отоплителната система е изпълнена така, че да работи по
предназначението си, като дефектът се дължи на поставена вещ /камина/, избрана
от ищеца и свързана с договор с трето лице, за което отговорност носи само
производителят/дистрибутор.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен, поради
следните съображения:
На основание чл.
153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата за: възникването на облигационно
правоотношение по договор от 20.06.2017
г. и плащането на уговореното възнаграждение /вж. Определение
по чл. 140 ГПК № 8033/18.07.2019 г. – л.41-42/.
Съдът приема
тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Според чл. 1 от
договора – предмет е било изпълнението на част ОВКИ за обект: изграждане на
отоплителна инсталация, съгласно направена
КСС от изпълнителя, въз основа на архитектурна документация, предоставена
от възложителя. В приложената КСС, неразделна част от договора, част III, изрично са посочени цена на избраната камина, такива
за нейния монтаж и др. съпътстващи СМР, във връзка с функционирането й, които е
следвало да бъдат извършени от ответника и съответно – заплатени от ищеца. В
акта за извършени СМР /л.9/ отново се съдържа графа за цената на монтираната
камина, изграждане на кран, преход, коминни тела, коляно, свързващи скоби и
монтажни работи по самата вещ. Няма спор и се установява от писмените доказателства,
че посочената в акта цена на всички СМР от 13 734,22 лева е платена от
възложителя – ищец.
Спорът се концентрира
около въпроса дали ответникът следва да понесе отговорността за вредите,
настъпили за ищеца, вследствие невъзможността да ползва изградената отоплителна
инсталация, поради дефект на монтираната камина.
Че вещта е проявила
недостатъци, без те да се дължат на неправилна употреба или вмешателство на
ползвателя, не е спорно, а и се доказва по безспорен начин от всички ангажирани
доказателства.
Св. Л.А. /з. на ищеца/
заявява, че отв. дружество е направило цялата инсталация в къщата – от
пелетното каминно тяло, до радиатори в почти всички стаи и тръби из цялата
къща, с конвектор в хола. Близо две седмици след инсталация на камината и
одобрението й, тя спряла да работи. Установило се, че шнекът е счупен. Въпреки
уведомяване за недостатъка, поправката била извършена месец или два по – късно,
а бил най – студеният зимен период. Частта била подменена, дошла следващата
зима, пуснали камината и две седмици по – късно, тя отново се счупила. Имало
съмнение дали това не се дължи на вида на използваните пелети, но след
извършена частна експертиза, се установило, че не там е проблемът, а ползваните
пелети са правилните, препоръчани от производителя и с най – високо качество. Разказва и за монтаж на втора камина, на
горния етаж отново от ответника, която след кратък период на работа, се
самозапалила в присъствието на дете в стаята.
Заявява, че всички
пари във връзка с първата камина, монтажа и цялостното изграждане на
отоплителната инсталация, са предавани само на ответника и отношения с трето
лице не е имало. Камината била закупена именно от „В С Инженеринг” ООД.
В горния смисъл са и
показанията на дъщерята на ищеца – св. И. А. Заявява, че малко след монтирането
на първата камина, започнали проблеми и спряла да функционира. След подмяна на
дефектирала част, отново заработила за кратко, след което спряла. Потвърждава и
за запалването на втората камина, инсталирана от ответника.
Показанията и на
двамата свидетели се кредитират като ясни, последователни, непротиворечиви и
логични, вкл. след съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК. Няма причина да не
бъдат ценени, т.к. относно посочените обстоятелства са в синхрон с останалите
доказателства и няма такива, които да ги опровергават.
За проблемите с
функционирането на камината свидетелства и служителят на ответника – М. Г.
Сочи, че след като ищецът е избрал вид камина, която желае да се монтира, от
вносителя – я доставили, те я взели и монтирали, като инсталирали цялата отопл.
инсталация. При монтажа и пробата на камината, нямало проблем. Присъствал на
монтажа, защото по принцип фирмата искала и „занапред пак да продава такива
камини“. В периода на започналия отопл. сезон 2017 г. – 2018 г. ищецът позвънил
с оплаквания, че камината издава странен шум и не работи. След като установил
проблема и след разговор с вносителя и ищеца, св. отишъл на място, сменил
частта и камината отново заработила. След около 20 дни обаче, ищецът отново
позвънил със същите оплаквания. След втора подмяна на шнека, камината работила
няколко дни, но отново спряла. Посочва, че за една година, ходил да ремонтира
камината на ищеца около 5 пъти, като участвал в монтажа и инсталацията. Твърди,
че именно той е ходил на място, т.к. дружеството направило инсталацията.
Показанията му също се
ценят като достоверни и отразяващи реална фактическа обстановка, вкл. при
условията на чл. 172 ГПК.
По делото е прието и
не е оспорено заключение на СТЕ, което се възприема като ясно и компетентно
изготвено, обосновано и неоспорено от страните. След направен оглед на място и
проби, при спазване на всички процедури на завода – производител по зареждането
и запалването, било установено, че въпросната камина не работи и не е годна да
изпълнява дейността си по предназначение, поставена в отоплителната инсталация.
В устния си доклад пред съда, ВЛ допълва, че – при направения оглед е
констатирал по – голямо сечение на димоотводните тръби, отколкото е размерът на
отходното отверстие на камината. Прави извод, че е имало преправяне на коминни
тела, във връзка с инсталирането на по – малка камина, която е била предложена
като решение за проблема с основаната камина. Тези димоотводни тръби със
сечение Ф 150 мм били твърде големи, за да отвеждат качествено димните газове,
дори и да се монтира друга работеща камина с отверстие Ф 80. Допълва, че
проблемът с инсталацията, че като цяло не работи, е този, който съществува с
коминните тела и с по – големия размер на тръби, радиатори и др. отоплителни
тела. Проблемът бил в работата на самата камина, която два пъти дефектирала,
захранващият шнек се чупел, като и понастоящем не работела. Сочи, че системата
е добре направена, но проблемът бил в камината, което наложило промяна на
тръбите, вследствие монтирането на малката камина. Първоначално като инсталация
може би е била съобразена, но нещата се променили, като най – големият проблем
се оказал камината и нейното нефункциониране. Предполага, че системата работи
/но фактически това не е проверено, т.к. опитът да бъде запалена камината е бил
неуспешен/.
При тези
доказателства, съдът намира за категорично установено, че - монтираната камина
е дефектирала поне два пъти; имало е незначителен период от време, в който
фактически е изпълнявала предназначението си; към края на устните състезания
все още не работи и на практика се явява предоставена вещ, на която се крепи
част от работата на цялата отоплителна инсталация, но която всъщност така и не
е изпълнила функциите си. Налице е доказано неизпълнение на договорните
задължения на ответника да изгради система с работеща камина, която да отопля.
Той е надлежната материалноправно
легитимирана страна да отговаря за възникналите вреди. Страна е по договорното
правоотношение, като е поел ангажимент и отговорност, да изгради отоплителната
инсталация, но ведно с поставянето на избраната камина, нейния монтаж и всички
съпътстващи ремонтно – изграждащи дейности. Тази цялостна инсталация е имало
едно – единствено предназначение – да отопля имота на ищеца. То така и не е изпълнено
от скл. на договора до момента. След като ответникът е поел ангажимент
/договорен/ да изпълни част ОВКИ, съгл. предложена
от него КСС, в която фигурира камината и прилежащите й елементи, а съгласно
акта за приемане на СМР и св. показания, именно той я е монтирал /вкл. с идеята
„и занапред да продава такива камини“/, то следва категорично, че носи
отговорност за точно и качествено изпълнение на всички описани в КСС СМР. Да се
възразява, че не следвало да носи такава, т.к. гаранциите се покривали от производителя,
вносителя или дистрибутора, според съда е несъстоятелно. В тази връзка следва
да се има предвид, че именно ответникът е
получил описаната в КСС цена за монтираната камина. Тя не е платена на
вносителя или трето лице, поради което с получаването на стойността й, той е
поел и задължението да отговаря за възникнали недостатъци. Ищецът няма
договорни отношения с вносителя, нито му е предавал парични средства за
закупуване на вещта, за да се коментира изобщо възможност да търси отговорност
от трето лице.
След като ответникът
чрез подписване на договора е поел ангажимента да продаде, монтира камината и
да изгради съответни елементи, като е получил нейната цена и възнаграждението
за извършената работа, следва да отговаря за възникналите недостатъци както на
изработеното, така и на вещта. Такива несъмнено са възникнали, като освен
финансови са създали и множество битови затруднения и несгоди за ищеца и
семейството му, които обаче не следва да се обсъждат по същество, т.к. за тях
не се търси обезвреда.
Поради изложеното и не
се споделят възраженията на ответника в отговора, които макар и израз на
обяснима защитна позиция, целят избягване на отговорност за поети задължения,
като отделно се опровергават от съвкупния анализ на доказателствата по делото и
договорките между страните. На практика в отношенията помежду им, с факта на
плащане на цената на камината, ответникът има качеството на продавач, при което
и съобразно чл. 193, ал. 1 ЗЗД – отговаря за недостатъците на вещта, които в
случая я правят негодна за обикновеното и предвиденото в договора
предназначение.
С оглед горното,
съдът приема, че всички елементи от ФС на претенцията са доказани – имало е
валиден договор, във връзка с който ищецът е закупил с цел монтаж от ответника
дефектиралата нееднократно камина; налице е договорно неизпълнение, т.к.
системата така и не е започнала да функционира по предназначение, вкл. към
момента на проверката на ВЛ, при което явно целеният с договора резултат така и
не е постигнат; за ищеца са настъпили вреди като непосредствен резултат в
причинна връзка с неизпълнението, което налага ангажиране на отговорността на
ответника за плащане на обезщетение.
То е в размер на
стойността на СМР, свързани с демонтажа на старата камина и монтажа на нова,
които според ВЛ при средни пазарни цени, възлизат на претендираната сума.
Искът е доказан
по основание и размер, при което следва да бъде уважен в цялост, ведно със
законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.84/ и доказателства за сторени
такива в размер на: общо 346,72 лева – ДТ; 200 лева – деп. СТЕ и 885 лева –
платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В С
Инженеринг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Брезовска“ № 58, ап. 22 да плати на Й.С.А., ЕГН **********, с
адрес: *** следните суми: 8668,18 лева
/осем хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за вреди
от неизпълнение на договор от 20.06.2017 г., ведно със законната лихва от постъпване
на исковата молба в съда – 02.05.2019 г. до окончателното погасяване, както и
общо 1431,72 лева /хиляда
четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИИНАЛА!
МП