№ 796
гр. София , 06.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600717 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
С определение от 15.06.2021 г., постановено по чнд № 1852/2021 г.,
СГС, НО, 31-ви състав, е оставил без уважение молбата на осъдения А. Р. Г.
да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното
му по нохд №9504/2016 на СРС наказание „лишаване от свобода”, с остатък
от 1 година, 2 месеца и 9 дни.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от
упълномощения защитник на осъдения Г. адв.Г., в която се изразява
становище, че определението на съда, с което е оставена без уважение
молбата за условно предсрочно освобождаване, е необосновано,
несправедливо и незаконосъобразно. Твърди се, че са налице материално-
правните предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, осъденият е имал добросъвестно
отношение към труда, изпълнява съвестно и качествено трудовите си
задължения, има отговорно поведение към работния процес, може да се
адаптира в обществото, да разчита на спечелени с труд финансови средства,
да организира самостоятелно живота си. Ръководството на фирмата, в която
работи повече от година, има пряко наблюдение върху него, има множество
похвали, преди това е работил към „Националното бюро за правна помощ“,
откъдето също е получил похвали, няма висящи наказателни производства и
нарушения в затвора. Поведението му е трайно променено в положителна
1
насока, затова позоваването на първата инстанция само на предните
осъждания като критерий за непоправяне, е несправедливо и
незаконосъобразно.Оспорва се становището на началника на ЦСЗ, тъй като
съдържа само абстрактни формулировки, в представения доклад от ИСДВР 3-
та група ЗО „***“ не се конкретизират основанията за липса на промяна,
напротив, изложеното контрастира с представените от защитата
доказателства за работата на осъдения. По тези съображения се иска отмяна
на обжалваното определение и уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване, като се сочат и дати, на които е възможно явяване на
защитника в открито съдебно заседание.
Настоящото определение се проверява по реда на глава ХХІІ от НПК,
съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 от НПК жалбата се разглежда в
закрито заседание, освен ако съдът прецени, че е необходимо разглеждането й
в открито заседание. В конкретния случай, предвид събирането на всички
необходими доказателства пред първата инстанция, не се налага насрочване
на открито съдебно заседание.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
в съответствие с чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото като краен резултат е
законосъобразно, налага се единствено да бъдат допълнени мотивите му,
поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:
С определение от 15.06.2021 г., постановено по чнд №1852/2021г.,
СГС, НО, 31-ви състав, е оставил без уважение молбата на осъдения А. Р. Г.
да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част
от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, 2
месеца и 9 дни. Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав,
но след внимателен анализ на писмените доказателства по делото се налага те
да бъдат допълнени, доколкото в тях не са били обсъдени становището на
затворническата администрация и изготвения доклад по повод искането за
УПО. Правилно е било прието, че осъденият Г. е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал.1, т.1 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща
му право да иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването
2
на закона той да е дал доказателства за своето поправяне законосъобразно е
било прието, че тази предпоставка за предсрочно освобождаване все още не е
изпълнена напълно, като съдът се е позовал единствено на съдебното минало
на осъденото лице, от което е изведен извод, че се касае за лице с висока
степен на обществена опасност и осъжданията не са водели до
превъзпитателен и поправителен ефект. След анализ на затворническото
досие на осъдения, доклада на ИСДВР 3-та група ЗО“***“ и писменото
становище на началника на ЗО“***“, се установява, че Г. е трудово
ангажиран, не е наказван, има похвали от работодателите си, но въпреки това
липсват доказателства, сочещи на трайна положителна промяна у него.
Съгласно приложените документи от администрацията на закона,
поведението на осъдения е колебливо, не са изпълнени изцяло планираните и
заложени в плана за изпълнение на присъдата цели по отношение на
личността му, констатирани са като проблемни зони отношението към
правонарушението, умения за мислене и начин на живот и обкръжение,
управление на финансите и доходите. Първоначалната оценка на риска от
рецидив е 42 точки – към средните стойности, тя е останала непроменена,
рискът от сериозни вреди за служителите, останалите лишени от свобода и
осъдения е нисък, но рискът за обществото е останал в средни стойности.
Предвид тези съображения, допълващи аргументите на решаващия съд,
правилно е прието, че не е настъпила трайна промяна, сочеща осъденият да
се е поправил напълно. След като е посоченото от администрацията на
затвора, че целите на наказанието, свързани с трайна положителна промяна у
осъдения, все още не са постигнати, а това от своя страна е една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване, жалбата не е
основателна. При своята преценка съдът следва да се съобрази с
изискванията на разпоредбата на чл. 439а, ал.3 от НПК, като се изследва
цялостното поведение на осъденото лице, размерът на неизтърпяната част от
наказанието, поведението му, включително и наложеното наказание. С оглед
на това е правилен изводът, че макар формално да отговаря на изискването на
закона за изтърпяване половината от наложеното му наказание, Г. с
поведението си все още не е дал достатъчно основания да се приеме, че
напълно се е поправил. За да се приеме такъв извод, поведението му трябва да
е еднозначно в насока към изпълнение на целите, посочени в плана на
присъдата и съответно да бъдат коригирани проблемните зони. Доводите на
3
договорния защитник на осъдения в обратната насока са неоснователни, още
повече, както правилно е посочено в мотивите на първоинстанционния съд,
лицето е осъждано три пъти и няма доказателства, че е поправило трайно
поведението си и отношението към престъплението, напротив, точно в тази
зона са една част от отбелязаните проблеми. След като корекционният процес
не е завършил и все още не са изпълнени целите по чл.36 от НК,
изпълнението на ефективното наказание следва да продължи в затвора.
Предвид тези съображения, определението на първата инстанция е правилно и
законосъобразно и трябва да бъде изцяло потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК във вр.
с чл. 345 от НПК‚ САС, НО, 5-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.06.2021 г., постановено от СГС,
НО, 31-ви състав по чнд №1852/2021 г. по описа на същия съд, с което е
оставена без уважение молбата на А. Р. Г. за условно предсрочно
освобождаване от остатъка от наложеното му наказание по нохд №
9504/2016г. по описа на СРС, в размер на 1 година, 2 месеца и 9 дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4