№ 138
гр. Велико Търново , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500845 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес град С
ул.“ГД“ ***, чрез пълномощник – адвокат К.А., против Решение № 292/15.09.2020г. по
гр.дело № 420/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица в частта, в която е била
осъдена да заплати на ищеца И. С. В. сумата от 1 301.38 лв., представляваща сбор от
половината от стойността на извършени в недвижим имот – апартамент, находящ се в град
С ул.“ГД“ ***, четири вида подобрения – шпакловка на стени и тавани, направа на
декоративна мазилка в коридор, направа на настилка от теракот и направа на настилка от
паркет, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане, както и в частта за присъдените в размер на 197.63 лв. разноски.
Жалбоподателката излага, че решението в обжалваната му част е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в игнориране на надлежно
релевирани съображения и превратен анализ на събраните по делото доказателства, при
което съдът е изградил неправилен извод за основателност на исковата претенция в
уважената й част, приемайки, че е налице ликвидно и изискуемо вземане по смисъла на
чл.61 ал.2 ЗЗД. Жалбата съдържа и оплакване за нарушение на материалния закон,
доколкото районният съд приложил правилото на чл.61 ал.1 ЗЗД, присъждайки вложените
средства за извършване на подобренията, при положение, че в мотивите си е обосновал
извод, че отношенията между страните следва да бъдат регламентирани по правилата на
чл.61 ал.2 ЗЗД, т.е. съобразно правилата за неоснователно обогатяване. Намира за
неправилни изводите на съда за неоснователност на своевременно направеното от нея
1
възражение за погасяване на присъдените вземания по давност. Отделно от тези пороци,
съдът напълно игнорирал възражението й, надлежно извършено с отговора на ИМ, а
именно, че не е пасивно легитимирана към изпълнение на претендираното облигационно
вземане на ищеца, ако и доколкото то съществува. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира всички разноски, направени
пред първата и пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който заема
становище за правилност и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение
в обжалваната част, съответно за неоснователност на наведените с жалбата оплаквания.
Моли последната да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в
атакуваната част - потвърдено. Претендира разноски.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители, поддържат изложените във въззивната жалба, респ. в отговора й, позиции по
спора. Въззивникът поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по искова
молба на И. С. В. срещу М. Г. С., в която са изложени твърдения за фактическо съпружеско
съжителство между двамата, датиращо от 36 години, по време на което заедно построили
апартамент в град С ул.“ГД“ ***, състоящ се от кухня, дневна, хол, тераси, спални, баня,
тоалетна, коридор, с обща площ от 110 кв.м, ведно с таванско и избено помещение и
помещение на партера на сградата, гараж и допълнителна стопанска постройка. Посочва се,
че докато са живели заедно в този имот извършили редица подобрения, които повишили
стойността му и които били заплатени изцяло от ищеца. През м.юни 2019г. ищецът узнал от
ответницата, че същата се е разпоредила с имота, прехвърляйки правото си на собственост
върху него чрез правна сделка – дарение и че той следва да го напусне. Изложил е, че е
напуснал имота, но не получил заплащане на извършените от него и с негови средства
подобрения в жилището, включително и на закупените от него движими вещи, останали в
имота. Поискал е осъждането на ответницата да му заплати ½ ид.ч от извършените от него
подобрения в жилището, между които шпакловка на стени и тавани 230.9 кв.м на стойност
115.45 лв., направа на декоративна мазилка в коридор на стойност 298.42 лв., направа на
настилка от теракотни плочки – 16.10 кв.м на стойност 352.11 лв. и направа на настилка от
паркет – 65.60 кв.м на стойност 1 836.80 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответницата М. Г. С. подала писмен отговор на ИМ, в който
оспорила твърдението, че съвместното им съжителство с ищеца датира от 36 години, като
заявила, че двамата са заживели заедно през 1994г., когато се нанесли в процесния
недвижим имот. Оспорила е ищцовите твърдения за времето на извършване на описаните в
ИМ подобрения в него, като е изложила свои, че дейностите - шпакловка на стени и тавани,
направа на декоративна мазилка в коридор и направа на настилка от паркет, са извършени
преди да заживеят в жилището, т.е. преди 1994г., а направата на настилка от теракотни
плочки - след 2010г., като всички средства, вложени в извършването им са изцяло нейни.
Посочила е, че не дължи изпълнение поради това, че твърдяното облигационно вземане не
съществува, както и поради това, че липсва обогатяване в патримониума и за сметка на
реципрочното такова у ищеца. Прави възражение за погасяване на претендираното вземане
по давност предвид датата на извършване на всяка една от посочените дейности. Счела е, че
искът е неоснователен и с оглед предявения му размер, като аритметичен сбор от
предполагаемите стойности на вложените материали и труд, който не кореспондира със
2
стойността на евентуалното неоснователно разместване на блага у патримониума на
страните.
С обжалваното решение Районен съд-Горна Оряховица е приел за доказан факта на
извършване на посочените подобрения в имота - шпакловка на стени и тавани, направа на
декоративна мазилка в коридор, направа на настилка от теракотни плочки и направа на
настилка от паркет, през периода 2015-2016г. по време на съвместното съжителство на
страните със средства и труд на ищеца. С оглед на това приел, че отношенията между
страните следва да бъдат уредени по правилата на чл.61 ал.2 ЗЗД, тъй като ищецът е
предприел работата и в свой интерес, но е присъдил половината от сумата, вложена за
извършването на тези подобрения съобразно чл.61 ал.1 ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че са били във фактическо съпружеско съжителство и
съвместно са обитавали процесното жилище, собственост на ответницата, заедно и с детето
на последната, че с договор за дарение, обективиран в приложения Нотариален акт № 1378,
том 7, рег. № 5155, н.д. № 1222/2017г. по описа на нотариус Иван Мазнев, собствеността
върху същия имот е била прехвърлена от ответницата на нейната дъщеря, както и че през
2019г. ищецът го е напуснал. Не е спорен и факта, че по време на това съвместно
съжителство на страните в имота са извършвани редица подобрения, включително заявените
с исковата молба.
С оглед изложените от ищеца фактически твърдения, че е извършил описаните от него
видове работи в имота със свои средства със съзнанието, че този имот е собственост на
ответницата, т.е. със съзнанието, че без да е натоварен от собственика е предприел работата
в чужд, но и в свой интерес, тъй като е живял в него на съпружески начала с ответницата,
ползвал го е и подобренията в него, то предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.61 ал.2 ЗЗД, съгласно която законодателят е определил отговорността на
заинтересования до размера на обогатяването – увеличената стойност на вещта вследствие
извършените подобрения. По делото не се твърди и няма данни подобренията да са
извършвани след прехвърляне собствеността върху имота от ответницата на нейна
низходяща. Задължението на собственика на имота да обезщети подобрителя и вземането на
последния срещу него възниква от момента на извършването на подобренията, т.е. това е
момента, към който са определени субектите на правоотношението. Собственикът се
обогатява, защото получава по-скъп имот, следователно разместването на имуществени
блага настъпва между собственика и лицето, извършило подобренията. А щом като правото
да се търси възстановяване на разходите произтича от забраната за неоснователно
обогатяване, то претенцията е облигационна и пасивно легитимирано да заплати
обезщетението на неоснователно обеднилия се е лицето, което е било собственик към
момента на обедняването. Последващото разпореждане с имота не е основание да се търси
обезщетение от новия собственик, независимо от това дали договорът е възмезден или
3
безвъзмезден. Независимо и от дарствения характер на извършеното разпореждане от страна
на ответницата в случая, при което тя не е получила паричен еквивалент на евентуално
увеличената стойност на имота, то тя я е реализирала, като е подарила оскъпен имот. Поради
това неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че ответницата не е пасивно
легитимирана да отговоря за изпълнение на облигационното вземане на ищеца.
Досежно процесните подобрения, предмет на въззивната жалба, страните са
ангажирали гласни доказателства, събрани от районния съд. Така св. Р В.а е посочило, че
процесното жилище е строено с общи усилия на двамата съжители, като е заявила, че
според нея финансовите средства са предоставяни от ищеца, тъй като той получавал по-
голямо трудово възнаграждение от ответницата и предполагала, че последната нямала да
може да се справи с доходите си. Същата свидетелка установява, че през последните пет-
шест години страните често правели ремонти – сменяли мазилки, в коридора слагали
ламперия, правили настилка от фаянс или гранитогрес. В стаите имало настилка от паркет.
Св. ГС също посочва, че ищецът е имал по-високи доходи от ответницата, поради което
предполага, че той е закупувал материали за извършваните дейности в жилището на
страните и знае, че е влагал и личен труд – правел заварки при остъкляването на терасите,
направил си парен котел. Св. Д С. установила, че ответницата сами си гласила жилището, за
да стане годно за живеене – наемала майстори да правят шпакловки и мазилки, паркет на
пода, в коридора – настилка от теракот и мазилка по стените, като това започнала да прави
още от 1991г. Посочила, че ответницата сама плащала всички разходи за извършените
работи, като включително теглила заеми и ползвала получената от бившия си съпруг сума в
размер на 10 000 лв. Св. Х установила, че през 1994г. процесното жилище, в която тя
живяла заедно със страните по делото, било годно за обитаване – имало паркет, плочки,
шпакловки, единствено през 2007г. била сменена дограмата, а през 2010г. теракота в
коридора. Заявила е, че всички ремонти в апартамента е правила ответницата със свои лични
средства, осигурени от доходите й и от изтеглени заеми. Св. В посочва, че ищецът е строил
процесното жилище, а тя последно го е посетила преди около четири-пет години, като в него
имало подобрения – нова дограма, ламперия, изолация, нови плочки в коридора. Според св.
С теракота в коридора не е подменян, а винаги е бил един и същ от нанасянето на страните в
жилището.
Анализът на гласните доказателства не обосновава извод за извършване на шпакловка
на стени и тавани, мазилка в коридора и настилка от паркет в процесното жилище след като
страните са се установили да живеят в същото, т.е. след 1994г. В този смисъл и напълно
идентични са показанията на св.С. и св. Х. Съдът извършва преценка на показанията на
последната с оглед всички други данни по делото, имайки предвид възможната й
заинтересованост като дъщеря на ответницата, съобразно чл.172 ГПК. Тази свидетелка също
е обитавала жилището, поради което има непосредствени възприятия за относимите факти, а
и нейните показания се потвърждават изцяло от тези на св. С., за която не може да бъде
направен извод за заинтересованост или предубеденост, поради което съдът им дава вяра.
Освен това, показанията на тези двама свидетели по никакъв начин не се опровергават от
показанията на свидетелите В.а, С и В, първо, защото последните /особено на В.а и С/ се
базират не на пряко възприемане на факти, а на тяхната житейска логика и предположения
относно това от кого са извършени процесните подобрения и с чии средства, и второ,
защото в показанията им липсва каквато и да било конкретика относно извършването
именно на процесните подобрения и евентуално времето на тяхното извършване.
Единствено в показанията на св. В.а се съдържат данни, че през последните пет-шест
години, т.е. през 2014-2015г., имайки предвид датата на провеждане на разпита й пред съда,
били сменяни мазилки /без да е уточнено къде и дали преди това е било необходимо и
съответно е направена шпакловка/, поставяна ламперия в коридора и настилка от фаянс или
теракот /също не е уточнено къде/. По изложените съображения, съдът не би могъл да
4
обоснове какъвто и да било извод, че се касае именно за процесните подобрения, че работата
досежно същите, включително и настилка от фаянс или теракот, е била предприета именно
от ищеца, т.е. че те са извършени от него и с негови средства, поради което претенцията за
заплащането им се явява неоснователна.
С оглед на горното, въззивният съд намира жалбата срещу решението на районния съд
в обжалваната част за основателна. Достигайки до друг правен извод, този съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част.
При този изход на спора и поради направеното искане от страна на въззивника, в полза
на последния следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в първоинстанционното
производство в размер на 96.88 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и във
въззивното производство – в размер на 26.10 лв. за заплатена държавна такса и в размер на
300 лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от приложения договор за правна защита
и съдействие е изцяло заплатено на упълномощения адвокат.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 292/15.09.2020г. по гр.дело № 420/2020г. по описа на Районен
съд-Горна Оряховица в частта, в която М. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес град С
ул.“ГД“ *** е била осъдена да заплати на И. С. В., ЕГН **********, сумата от 1 301.38
/хиляда триста и един лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща сбор от
половината от стойността на извършени в недвижим имот – апартамент, находящ се в град
С ул.“ГД“ ***, четири вида подобрения – шпакловка на стени и тавани, направа на
декоративна мазилка в коридор, направа на настилка от теракот и направа на настилка от
паркет, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 12.03.2020г. до
окончателното изплащане, както и в частта за присъдените в размер на 197.63 лв. разноски,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. В., ЕГН ********** срещу М. Г. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес град С ул.“ГД“ ***, иск за сумата от 1 301.38 /хиляда триста
и един лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща сбор от половината от
стойността на извършени в недвижим имот – апартамент, находящ се в град С ул.“ГД“ ***,
четири вида подобрения – шпакловка на стени и тавани, направа на декоративна мазилка в
коридор, направа на настилка от теракот и направа на настилка от паркет, ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ – 12.03.2020г. до окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на М. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес град С ул.“ГД“ ***, направените от последната разноски в
първоинстанционното производство – в размер на 96.88 /деветдесет и шест лева и осемдесет
и осем стотинки/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и във въззивното
производство – в размер на 26.10 /двадесет и шест лева и десет стотинки/ лв. за държавна
такса и в размер на 300 /триста/ лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6